Р
Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………………………………гр.София.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV “в” състав, в публичното заседание, шести юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Татяна
Щерева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 871 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение № 500 033 от 03.10.2018г., постановено по гр.дело № 43222/ 2016г. на
Софийски районен съд, 148 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
от 02.12.2018г., /неправилно наименовано определение
/ в
частта, с която са уважени предявените от С.Л.А. срещу
„Ю.Б.“ ЕАД, обективно кумулативно съединени искове както следва: 1/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, с
който е признато за незаконно и отменено уволнението,
извършено със заповед № 1997/14.05.2016г.
на пълномощниците на „Ю.Б.“ ЕАД и 2/ иск с
правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с чл.225
от КТ, с който „Ю.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на С.Л.А. сумата от
8 509,15лв.- обезщетение за времето на оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 31.05.2016г.- 30.11.2016г., ведно със
законната лихва от 29.07.2016г.- до окончателното изплащане. Решението се
обжалва и в частта за разноските.
Решението
се обжалва в горепосочената част от ответника.
Въззивникът „Ю.Б.“ ЕАД заявява
искане за отмяна на обжалваното решение като се позовава на отменителните
основания- незаконосъобразност и неправилност. Възразява, че от първоинстанционния съд не са обсъдени всички събрани по
делото доказателства, в резултат на което от съда е изведен и грешният правен
извод за основателност на предявените искове. Намира за правилен извода на
първата инстанция, с който е прието, че както офисът в гр.Сандански, в който ищецът е
полагал труд – „офис № 506-Сандански“ ,
така и другият офис в същото населено място- „офис 145-Сандански“ , всеки един от тях
поотделно представлява самостоятелно и отделно
звено – с организационна обособеност ,
вътрешна йерархия, териториална обособеност в рамките на града , както и
финансова обособеност. Въззивникът-ответник намира за неправилен, обаче, следващият
извод на съда, с който е прието, че от негова /на въззивника/
страна не е доказано реалното преустановяване на дейността на частта от
предприятието, в което ищецът е работил. Поддържа, че спецификата на банковата
дейност изисква да бъде продължено обслужването на клиентите на банката във
връзка с ползваните от тях услуги, тъй като не е възможно прекратяване на
договорите за разплащателна сметка, за депозит, за кредит и т.н.., като
обслужването им следва да продължи в друг офис. Що се отнася до процесния офис, в който е работил ищецът, счита че закриването му,
като част от предприятието, е реализирано с преустановяване на дейността му по
обслужването на клиенти. От момента на
преустановяване на дейността с клиентите, счита , че той престава да бъде
банков клон по смисъла на легалната дефиниция по пар.1,т.10
/неправилно е посочена от въззивника точката от
разпоредбата на закона като т.10, тъй като
в т.17 на пар.1 е закрепена легалната
дефиниция/ от ДР на ЗПУПС , като „място на стопанска дейност, представляващо юридически необособена част от
платежна институция, чрез което се извършват пряко всички или някои дейности на
платежната институция“. Твърди, че от приетото по делото заключение на ССЕ се
установява, че към датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца той е бил единствен служител в офис
Сандански-2, тъй като трудовото правоотношение с другия служител- М.В.е
прекратено в предходен момент – 02.05.2016г., а останалите двама служители /Т.С.и
К.Г./ , считано от 10.05.2016г. са преминали на работа в друг офис. Т.е.- към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не е имало
служители, които да обслужват клиенти, по отношение на които да има предлагани
от банката продукти. Ето защо, въззивникът-ответник поддържа,
че към релевантния момент , в изпълнение решението на управителния съвет на
банката, офисът, в който е работил ищецът,
е закрит. Твърди, че макар същата
дейност, която е била осъществявана в един клон на банката, да е продължила да
се осъществява в друг клон, този факт не обосновава извод, че не е осъществен
фактическият състав на закриване на част от предприятието, доколкото банката трябва
да продължи да развива дейността си на останалите места, където физически се
извършват банковите операции. Поддържа, че
в конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установява закриването на офиса, в който ищецът е полагал труд: налице е взето решение за закриването от
компетентен орган, направена е съответната структурна промяна, щатът е изцяло
закрит, като това място на стопанска дейност, обособено на един конкретен
адрес, вече не съществува и в него не могат да се извършват пряко всички или
някои от дейностите на платежната институция. , т.е.- в него не могат да се
обслужват клиенти. С оглед изложените
доводи, въззивникът-ответник намира за необоснован
извода на първоинстанционния съд, с който е прието ,
че в случая е извършена вътрешноорганизационна промяна – на сливане на две
звена. В тази връзка моли настоящата
инстанция да съобрази обстоятелството, че съгласно представените по делото
щатни разписания, съществуващият щат към 01.03.2016г. на „506 офис-Сандански“ е
премахнат изцяло и към 02.06.2016г. той не съществува, поради закриване на
всички щатни бройки. Намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд, с който е прието , че за него /въззивника-ответник/
е съществувало задължението по чл.329,ал.1 от КТ - за извършване на подбор.
Поддържа, че посочената правна норма установява субективно право на
работодателя за подбор, а не задължение.
Твърди, че съгласно константната съдебна практика, работодателят е
задължен да извърши подбор само тогава, когато се съкращават една или повече,
но не и всички еднородни /еднакви или сходни/ длъжности. Ето защо, поддържа, че когато се закрива
цялото обособено звено или се съкращават всички еднородни длъжности в него,
подборът не е задължителен. При условията на евентуалност поддържа, /в случай,
че съдът приеме, че подборът е бил задължителен/, че такъв не може да бъде
извършен между ищеца и ръководителя на финансов център „Сандански-ФЦ-145“, тъй
като не е налице идентичност или сходство в длъжностите. Твърди, че финансовият
център има по-сложна структура и реализира по-сложни организационно-управленски
и търговски процеси в сравнение със закрития офис, поради което и функциите на
ръководителят му се различават от тези на ищеца. Поддържа, че ръководителят на другия
съществуващ финансов център е бил и с по-дълъг професионален и управленски опит
, поради което и макар подборът да не бил задължителен в конкретния случай, на
практика той е съобразен от негова страна като работодател. С изложените
доводи, въззивникът-ответник
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият С.Л.А. оспорва жалбата на ответника като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно и
правилно по доводи, изложени в писмения отговор на жалбата, подаден в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. Твърди, че правилен
е изводът на първоинстанционния съд, с който е
прието, че след като част от служителите на закрития офис са преместени на
работа в друг офис на банката в същото населено място и последният е продължил да осъществява и дейността на
закрития офис, то не е налице хипотезата на
закриване на част от предприятието.
При доказаното продължаване на осъществяване дейността на банката в
другия офис, в който поради вътрешна реорганизация двама от служителите на
закрития офис са преназначени, счита, че не може да се приеме, че е налице
закриване на част от предприятието. Позовава се на съдебна практика, с която е
дадено тълкуване, че при банковата дейност закриването на част от предприятието
/преустановяване на дейността му/ следва да се преценява не с оглед на
обособеното звено, а с оглед на цялото предприятие, като преустановяването на
извършваната от обособеното звено дейност трябва да е окончателна и в бъдеще
същата въобще не трябва да се извършва както от самото предприятие, така и от
друга обособена негова структура, различна от закритата такава. Възразява, че в конкретния случай не е доказано
дейността на закрития офис да е преустановена , с оглед на цялото предприятие.
Напротив- твърди, че недобросъвестно ответникът привидно е спазил изискванията
на чл.123 от КТ, но реално е прекратил трудовото правоотношение само на част от
служителите и е запазил тези, за които е
„намерил“ подходящи позиции. Възразява, че в нарушение на законовата норма
на чл.329 , ал.1 от КТ от ответника не е извършен подбор. Счита, че дори да се приеме, че от ответника
е реализирано закриване на част от предприятието, той е бил длъжен да извърши
подбор. Твърди, че от ответника не е доказано наличието на съществени различия
в трудовите функции между заеманата от него длъжност и тази, заемана от лицето В.А.в
другия офис в гр.Сандански, поради което намира за правилен извода на СРС, с
който е прието, че в случая ответникът е бил длъжен да извърши подбор. Предвид изложените доводи, въззиваемият- ищец заявява искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските, направени във въззивното производство. При условията на евентуалност
заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение в случай, че надвишава минималното нормативно определено.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства
по реда на чл.253,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1
от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът приема, че дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2
от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ, които са уважени с обжалваното решение.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция за основателност на
предявените искове и намира, че те са неоснователни по следните мотиви:
По иска с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 от КТ.
Между
страните по делото няма спор, а и от писмени доказателства се установява, че между
ищеца и „А.Б.– клон България“ е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало от сключения на 16.02.2007г. трудов договор под №1 SSKI/2007г., изменeн с представените по делото анекси, в рамките на което ищецът е изпълнявал
длъжността „ръководител офис, банка“ с
място на работа - офис на банката в гр. Сандански,
ул.“*******.
Няма
спор между страните , а и от писмените
доказателства по делото се установява, че с договор от 29.02.2016г. , сключен между „Алфа Банк“ А.Е., лицензирана банкова институция, надлежно
учредена и валидно съществуваща съгласно законите на Република Гърция,
действаща в Република България чрез клона си- Алфа Банка-клон България, по реда
на чл.15 от ТЗ е прехвърлено на „Ю.Б.“
АД търговското предприятие на банката , чрез което тя осъществява дейността си
на територията на Република България –
българският клон на банката- „А.Б.– клон България“. Като последица от
прехвърлянето на търговското предприятие, на основание чл.123 , ал.1 от КТ, страна по
трудовото правоотношение с ищеца е станал ответникът- „Ю.Б.“ АД.
С протоколно
решение от 29.02.2016г. на Надзорния
съвет на „Ю.Б.“ АД е одобрено решението на Управителния съвет на ответната
банка от 22.02.2016г., с което е въведена нова организационна структура на
банката. В рамките на тази нова организационна структура е обособено ново звено
„Алфа Клон“ под прякото подчинение на изпълнителния директор, в която съгласно
чл.123 от КТ са прехвърлени всички служители на „Алфа банка- клон България“ по неговата настояща структура и субординация.
Видно
от представеното по делото щатно разписание към 01.03.2016г. и съгласно
приетата по делото ССЕ в структурата на „Ю.Б.“ АД са обособени отделни финансови
центрове- офиси, принадлежащи към създадената с
решението на УС клонова мрежа към структурна единица „Алфа клон“ , като отделните офиси са включени в новата структура на „Ю.Б.“ АД идентично
-така, както са съществували в структурата на „Алфа банка-клон България“ към
момента на придобиване на търговското предприятие на последната. Съгласно това щатно разписание в рамките на населеното място– гр.Сандански са обособени
два финансови офиса: А/ под № 79 в щатното разписание – Сандански - 2 офис
/506- офис Сандански“/ с 5 щатни бройки, от които: 1 щат за ръководител, 1 щат
за специалист банка- офис супервайзер, 1 щат за
специалист продажби и 2 щата за банков служител касиер и Б/ на ред 12 от щатното разписание
/София-Запад/ под № 136 – „Сандански- финансов център 145“ със 7 щатни бройки, от които : 1 щат за управител,
1 щат за ръководител сектор индивидуално банкиране, 2 щата за експерт
индивидуално банкиране, 1 щат за експерт индивидуално банкиране и Главен СОК и
2 щата за специалист обслужване на клиенти..
Между
ищца и ответника „Ю.Б.“ АД е подписано
допълнително споразумение № 526/ 07.03.2016г. , с което ищецът е назначен на
длъжността „ръководител офис банка“ , с
място на работа- „Ю.Б.“ АД, „Алфа Банка- клон България“, „506-офис
Сандански“.
Видно
от представения по делото протокол от
28.03.2016г., УС на ответната банка е
взел решение за преустановяване дейността на 49 локации /офиси/ на банката,
посочени в приложение № 1 към протокола, между които закрити офиси е и този под
№ 22 - „506-офис Сандански“, който е
част от новооткритото звено „Алфа клон“, в което е работил ищецът.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със спорната заповед № 1997/ 14.05.206г., на основание чл.328,ал.1, т.2 от КТ, считано от
31.05.2016г. , поради закриване на част от предприятието с решение на УС на „Ю.Б.“ АД, взето с
протокол № 8/28.03.2016г.
От
приетото по делото заключение на ССЕ се установява, че по щатно разписание към
02.06.2016г. в гр.Сандански е останал само един офис на банката- Сандански-145
, /под №136 в общия списък на щатното
разписание/, в който офис по щатно
разписание са включени следните щатни бройки: 1 щат за управител, 1 щат за
ръководител сектор индивидуално банкиране, 2 щата за експерт индивидуално
банкиране, 1 щат за експерт индивидуално банкиране и Главен СОК и 3 щата за
специалист обслужване на клиенти.
Правният
спор между страните е по два въпроса,
обуславящи законосъобразността, респ.- незаконосъобразността на извършеното
уволнение: 1/ налице ли е основанието по чл.328,ал.1,т.2 от КТ- закриване на
част от предприятието на ответника и 2/ при положителен отговор на първия
въпрос- възникнало ли е за ответника задължение по чл.329 от КТ- за извършване
на подбор.
По
първия спорен между страните по делото въпрос, настоящият съдебен състав приема,
че от събраните по делото доказателства се установява наличието на
уволнителното основание по чл.328,ал.1,т.2, предл.1
от КТ- закриване на част от предприятието на ответника. Настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключението
на ССЕ безспорно се установява, че офис
506- Сандански, в който е работил ищецът, отговаря на дефиницията за
„част от предприятието“ смисъла на чл.328,т.2
, предл.1 от
КТ. Банковият офис, в който е работил ищецът , е представлявал отделно обособена структурна
единица в рамките на организационната структура на ответната банка, която отделна
структурна единица е имала свой
ръководител и подчинени му йерархически служители. В рамките на тази отделно обособена
структурна единица се е полагал наемен труд, като същата е осъществявала своя самостоятелна стопанска дейност по привличане
на финансови средства, кредитиране и други банкови операции за
сметка и на риск на банката.
Действително, посочената стопанска дейност на тази организационна единица е била ограничена и се е осъществявала в рамките
на политиката и дейността на цялото предприятие на дружеството- търговец, но това
не се отразява на организационната
обособеност и на самостоятелността на стопанската дейност на офиса, тъй като
банката-търговец е задавала само
финансовата рамка и рамката на стопанската политика и осъществявала
контрол за спазването на тези рамки , но в обхвата на същите вземането на
решенията и реализирането на финансово-стопанските операции от офиса са били самостоятелни.
Изброените признаци настоящият съдебен състав приема, че обосновават извод за
наличие на организационно-управленска обособеност на процесния
банков /финансов/ офис в рамките на цялостната структура на банката- ответник, като
определящ основен признак , за да бъде квалифициран като част от предприятието,
както и за възможност за извършване на относително самостоятелна стопанска
/банкова/ дейност, /като второстепенен критерии/, които са решаващите белези да
се приеме, че той е представлявал част от предприятието на банката- търговец,
съгласно приетото тълкуване с константната съдебна практика- постановените по
реда на чл.290 от ГПК : Решение № 166 от 23.10.2019г. по гр.дело № 3794/201г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 228 от
02.05.2019г. по гр.дело № 782/2018г. на ІІІ ГО на ВКС.
Съдът
намира за неоснователно твърдението на въззиваемия-ищец
за недоказано закриване на част от предприятието на ответника, мотивирано с довода, че преустановяването на извършваната
от обособеното звено дейност трябва да е окончателно, като за в бъдеще дейността
не трябва да се извършва както от самото
предприятие, така и от друга обособена негова структура, различна от закритата
такава. Нормата на чл.328,ал.1,предл.1
от КТ намира приложение в хипотезата,
при която е преустановена дейността само на закритото звено на работодателя,
като безспорно е при тази хипотеза, че работодателят чрез други свои звена
както в рамките на едно и също населено място, така и в друго населени места,
може да продължи реализира дейността си. В случаите когато се касае за банкова дейност няма
пречка в рамките на едно населено място
банката-търговец да има повече от един офис /звено, като част от цялото
предприятие, както и да закрие едно или
повече от тях с окончателно преустановяване на дейността им, когато целите и дейността на цялото предприятие го изискват.
Още повече, че в случая се касае за отделено звено от структурата на друга
банка, предприятието на която е придобито от ответника-работодател, което
безспорно налага извода, че закриването на процесния
офис представлява именно за закриване на част от предприятието на цялата
банка-ответник. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и твърдяното
от въззиваемия – ищец фиктивно закриване на част от
предприятието в нарушение на принципа за добросъвестност, установен с
разпоредбата на чл.8,ал.1 от КТ и при само формално спазване на разпоредбата на
чл.123,ал.1,т.1 от КТ. Това твърдение на ищеца е основано на довода, че ответникът-работодател
е преназначил подходящите за него служители от закрития офис в другия офис в
същото населено място, а на другите – „неподходящи“ служители, между които и
ищецът, е прекратил трудовото
правоотношение. От приетата по делото ССЕ се установява, че в другия офис на
банката в същото населено място- офис 145, са били преназначени само двама служители
от общо четиримата служители, които са били по щат към 01.03.2016г. в закрития
офис 506. А именно: служителят Т.К.С., която
е преназначена с допълнително споразумение от 10.05.2016г. по заместване на служител от другия офис №
145, като трудовият й договор е прекратен няколко месеца по-късно- на
23.08.2016г. на основанието по чл.325,ал.1,т.5 от КТ, поради завръщане на замествания титуляр на работа. Вторият
преназначен служител е К.А.Г.– с допълнително споразумение от 10.05.2016г.,
като същият е освободен с предизвестие от негова страна със заповед от
17.10.2016г. Т.е, по делото се
установява преназначаване само на един от служителите на закрития офис, доколкото по отношение на другия служител се доказва, че се касае само за назначение по
заместване на отсъстващ работник. Това доказано по делото преназначение само на
1 от служителите на закрития процесен офис категорично
не може да обоснове извод за вътрешна реорганизация дейността на ответника в
рамките на цялото предприятие, чрез вливане на дейността, осъществявана от
закрития офис № 506 в дейността други офис № 145, /както неправилно е прието с
обжалваното решение/, след като по делото се доказва увеличение на щата на останалия действащ офис
№ 145, след закриването на процесния офис, само с 1 щат. Офис 145 по щатно разписание
към 01.03.2016г. е със седем щата, а след закриването на процесния
офис- по щатно разписание от 02.06.2016г.- с осем щата, съгласно приетата по делото ССЕ. От
заключението на ССЕ се установява още,
че преди датата на закриване на процесния офис, със заповед от 22.04.2016г. трудовото
правоотношение с М.Г.В., която е заемала длъжността касиер в процесния банков офис, е прекратено по нейна воля - с
предизвестие. Т.е. , към датата на спорното уволнение ищецът е бил единствен
негов служител, поради което съдът приема, че безспорно дейността на този офис
е окончателно прекратена, поради закриването му, налагащо прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца именно на доказаното по делото правно
основание по чл.328,ал.1,т.2, предл.1 от КТ .
На
следващо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на
ищеца за незаконосъобразност на уволнението му, поради неизвършен от ответника-работодател
подбор. В случай на закриване на част
от предприятието, работодателят има право, но не е задължен да извърши подбор,
съгласно чл.329,ал.1 от КТ. Доколкото правната последица при закриването на частта от предприятието на
работодателя по отношение на служителите/работниците от тази част на
предприятието е свързана с прекратяване на трудовите правоотношения с всички
тях, то реално подбор не би могъл да бъде извършен между тях. Ето защо , съдът
приема, че право на работодателя е по
реда на чл.329 ,ал.1 от КТ да извърши подбор между служителите /работници от
закритата част на предприятието и тези, работещи в други негови поделения , тъй
като той разполага с правото да остави на работа част от служителите от
закритото звено , а вместо тях да уволни служители /работници от други части на
предприятието, чиято дейност е запазена. В този смисъл са и разрешенията на констатната съдебна практика, обобщени с ТР № 5/26.10.2021г.
по т.д.№ 5/2019г. на ОСГК на ВКС.
На
последно място, настоящият съдебен състав , при съобразяване на приетите
впоследствие разрешения с цитираните по-горе решения на ВКС по сходни
/идентични казуси, намира, че следва да отстъпи от свое предходно правно
становище, прието по сходен случай с постановеното решение по гр.дело № 1212/2017г.
С
оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, след отмяна на първоинстанционното решение
в частта, с която тази претенция е уважена.
По иска с правно основание
чл.344,ал.1,т.3 , вр. с чл.225 от КТ
Неоснователността
на претенцията по т.1 на чл.344,ал.1 от КТ, обосновава неоснователността и на
обусловения иск по чл.344,ал.1, т.3, вр. с чл.225 от КТ
до уважения размер с решението на първата инстанция в обжалваната част.
Тъй
като изводите на настоящата съдебна инстанция не съвпадат с тези на първата, решението
в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което исковите претенции по чл.344,ал.1,т.1 от КТ и чл.344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с 225 от КТ /до уважения размер/ да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца са
всички направени от ответника разноски пред първата инстанция в размер на 150,00лв.-
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
по реда на ал.8 на чл.78 от ГПК при отчитане на извършените процесуални
действия от пълномощника на ответника и като съобразява, че не е обвързан от
посочения от ответника размер. За въззивното производство на основание чл.78,ал.3 от ГПК
на ответника се дължат направените
разноски за държавна такса от от 210,18лв. и юрисконсултско
възнаграждение , определено от съда по чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 100,00лв.
или общо разноски в размер на 310,18лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 500 033 от 03.10.2018г.,
постановено по гр.дело № 43222/ 2016г. на Софийски районен съд, 148 състав, поправено
по реда на чл.247 от ГПК с решение от 02.12.2018г., /неправилно наименовано определение /
в обжалваната част, с която са уважени предявените от С.Л.А. срещу
„Ю.Б.“ ЕАД, обективно кумулативно съединени искове както следва: 1/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, с
който е признато за незаконно и отменено уволнението,
извършено със заповед № 1997/14.05.2016г.
на пълномощниците на „Ю.Б.“ ЕАД и 2/ иск с
правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с
чл.225,ал.1 от КТ, с който „Ю.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на С.Л.А. сумата от
8 509,15лв.- обезщетение за времето на оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 31.05.2016г.- 30.11.2016г., ведно със
законната лихва от 29.07.2016г.- до окончателното изплащане, както и в частта, с която „Ю.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на С.Л.А.
сумата от 840,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78 от ГПК и в частта, с която „Ю.Б.“ ЕАД е
осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 490,37лв.- разноски и такси за първоинстанционното производство, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Л.А.,
с ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ ЕАД, с
ЕИК ******** обективно кумулативно съединени искове както следва: 1/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, с
предмет- признаване за незаконно и отмяна
на уволнението, извършено със заповед № 1997/14.05.2016г. на пълномощниците
на „Ю.Б.“ ЕАД и 2/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с чл.225 от КТ, с предмет- осъждане на „Ю.Б.“ ЕАД да
заплати на С.Л.А. сумата от 8 509,15лв., претендирана
като обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода 31.05.2016г.- 30.11.2016г., ведно със законната лихва от
29.07.2016г.- до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Л.А. да заплати на „Ю.Б.“
ЕАД – сумата от 150,00 лева-
разноски по делото за първата инстанция и сумата от 310,18лв.- разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.