Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
02.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седемнадесети март две хиляди и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №12756/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Г.И.З., с която е предявен срещу „Х.Ю.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 36500 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване за лишаване от ползването на собствения му недвижим
имот с идентификатор 68134.1001.64.1.6, представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, намиращ
се в гр.София, ул.********, със застроена площ от 111 кв.м., на трети (втори
надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от: три стаи, хол, кухня, баня,
клозет, заедно с мазе № 2 с площ от около 12 кв.м. и таванско помещение № 1 с
площ от около 12 кв.м., заедно с 83/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място за периода 20.05.2016 г. – 10.04.2019 г. Претендира законна лихва и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е придобил по
силата на договор за дарение от 20.05.2016 г. недвижим имот – апартамент № 59
на ул. „********, но не е допуснат да ползва имота си от ответника, който е
претендирал собствени права. След предявен иск по чл.108 ЗС с влязло в сила
решение от 04.05.2018 г. по гр.д. №7350/2016 г. на СГС ищецът е признат за
собственик на процесния имот, а ответникът е осъден да му предаде владението.
След влизане в сила на решението и образувано изпълнително производство на
10.04.2019 г. представител на ответника е предал имота на ищеца. Претендира
обезщетение за периода, в който е бил лишен от възможността да ползва
собствения си имот - 20.05.2016 г. – 10.04.2019 г.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът
е разполагал с ключ от имота и е имал възможност да ползва същия. Оспорва
ищецът да е собственик на имота. Позовава на изтекла погасителна давност по
чл.111 ЗЗД, която счита, че процесното вземане се погасява с 3-годишна давност.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 59 ЗЗД:
Ползването
на имот без правно основание води, от една страна, до обогатяване на ползващия,
съизмеряващо се със спестените разходи, които е следвало да заплати на собственика
като наем, а наред с това и с обедняване на собственика, който е пропуснал да
реализира ползи от имота, например, чрез отдаването му под наем на трети лица.
В този случай обедняването на ищеца е равно по размер с обогатяването на
ответника, като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да
получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би
следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на
валидно облигационно правоотношение по договор за наем (в този смисъл ТР
№7/2012 г. на ОСГК на ВКС и константната практика на ВКС: решение № 677 от
05.11.2010 г. по гр.д. № 1822 от 2009 г., ІІІ г.о., решение № 131 от 27.10.2009
г. по т.д.№ 268/2009 г., І т.о. и др.).
Фактическият състав на претендираното вземане обхваща
следните елементи: 1). ищецът да е собственик на имота; 2). ответникът да е
препятствал ползването през процесния период без правно основание за това и 3).
размерът на обезщетението, което се определя в съответствие с наемното възнаграждение
за имота (ТР №7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Между
страните със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот, както и че към устните състезания във въззивна
инстанция ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота без валидно
правно основание:
1). С
решение от 04.05.2018 г. по гр.д. №7350/2016
г. на СГС, I ГО, 10 състав, е признато за установено по отношение на Х.Ю.
ЕООД, че Г.И.З.,
е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, намиращ се в
гр.София, ул.********, със застроена площ от 111 кв.м., на трети (втори
надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от: три стаи, хол, кухня, баня,
клозет, заедно с мазе № 2 с площ от около 12 кв.м. и таванско помещение № 1 с
площ от около 12 кв.м., заедно с 83/1000 ид.ч. от общите части на сградата и
83/1000 ид.ч. от дворното място, по силата на Договор за дарение, сключен с
нотариален акт № 11, том II, рег. № 5065, дело № 175/2016 г.
от 20.05.2016 г. на нотариус рег. № 053 на НК, като Х.Ю. ЕООД е осъдено да
предаде на Г.И.З., на основание чл.108 ЗС, собствения му недвижим имот.
2). С решение №642 от 19.03.2019 г. по гр.д.
№4548/2018 г. на САС, ГК, 12 състав, след публично заседание на 14.02.2019 г., е потвърдено
решението на СГС, І-10 ти състав от 04.05.2018 г. по гр. д. № 7350/2016 г.
3). С Определение №537/26.11.2019 г. по гр.д.
№2438/2019 г. на ВКС, ГК, I ГО, не е допуснато касационно обжалване на решение № 642 от 19.03.2019 г.
по в.гр.д. № 4548 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия,
12-ти състав.
Горните актове са общоизвестни – същите са публично
достъпни на Единен портал за електронно правосъдие и на електронните сайтове на
СГС, САС и ВКС.
От изложеното следва, че между страните е
установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът е собственик на процесния имот
и към 14.02.2019 г. (устните състезания във въззивна инстанция) ответникът е бил във владение на имота без
валидно правно основание.
Установява се от Протокол за доброволно предаване
на недвижим имот от 10.04.2019 г., че представител на ответника – управителя на
дружеството Ю.Т. е предал на ищеца процесния имот, в това число чрез предаване
на ключовете и деактивиране на инсталираната сигнално-охранителна система, в
замяна на което ищецът се е съгласил да прекрати изпълнителното дело,
образувано за принудително изпълнение на влязлото в сила съдебно решение.
Доколкото е налице писмено изявление, обвързващо ответника с формална
доказателствена сила и удостоверяващо признание на неизгодни за издателя факти,
следва да се приеме, че по делото се установява, че до 10.04.2019 г. във владение
на имота е бил ответникът, който е осъществявал фактическа власт върху имота.
Неоснователни са твърденията на ответника, че
ищецът не е препятстван да ползва имота в процесния период, тъй като разполагал
с ключ от него. Това твърдение е отречено със сила на пресъдено нещо – с
влязлото в сила решение от 04.05.2018 г.
по гр.д. №7350/2016 г. на СГС, I ГО, 10
състав, с което е установено, че фактическа власт върху имота упражнява
ответникът, както
и от Протокола от 10.04.2019 г., с който ответникът предава на ищеца имота и
ключовете и поема задължение да деактивира сигнално-охранителната система.
Ето защо съдът приема за установено в настоящото
производство, че ищецът е собственик на имота и че имотът до 10.04.2019 г. е
във фактическата власт на ответника, който го ползва без основание. От това
следва, че са налице първите две предпоставки от фактическия състав на
вземането: ищецът е собственик на процесния имота, а ответникът
упражнява фактическа власт върху имота и препятства ползването през процесния
период 20.05.2016 г. – 10.04.2019 г. без правно
основание за това. От посочените писмени доказателства, преценени е тяхната
съвкупност, следва, че през посочения период ответникът е лишил ищецът от
правото му да ползва собствения си недвижим имот. Вещта на ищеца се е намирала
в държане на ответника, без той да има основание за това. По този начин
собственикът е бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е
налице обедняване. От друга страна – ответникът е държал една чужда вещ, която
е ползвал или е могъл да ползва в зависимост единствено и само от волята си. От
значение за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД е не дали ответникът е извлякъл
реално ползи (доходи) от имота, а че го е владял, лишавайки неоснователно ищеца
- собственик от ползването му.
По отношение
размера на вредата, съизмеряваща се със средния пазарен наем, който ищецът е
могъл да получи от имота, в случай че ответникът не го беше лишил от
ползването, е изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението й се
установява, че средната наемна цена за исковия период 20.05.2016 г. –
10.04.2019 г. е 36500 лв. От това следва, че в
полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение в размер на посочената сума.
Неоснователно е възражението на ответника за
изтекла погасителна давност. За вземането за неоснователно обогатяване се
прилага общата 5-годишна погасителна давност. С оглед датата на предявяване на
иска – 03.02.2020 г., вземането за исковия период 20.05.2016
г. – 10.04.2019 г. не е погасено по давност.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск е основателен.
Върху така определеното обезщетение следва да се
присъди и законната лихва от датата на исковата молба – 03.02.2020 г. до
окончателното им изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6320 лв. разноски по делото.
По изложените мотиви
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Х.Ю.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес:
***, да заплати на Г.И.З., ЕГН **********, както следва:
на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 36500 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване за лишаване от ползването на собствения му недвижим
имот с идентификатор 68134.1001.64.1.6, представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, намиращ
се в гр.София, ул.********, със застроена площ от 111 кв.м., на трети (втори
надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от: три стаи, хол, кухня, баня,
клозет, заедно с мазе № 2 с площ от около 12 кв.м. и таванско помещение № 1 с площ
от около 12 кв.м., заедно с 83/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място за периода 20.05.2016 г. – 10.04.2019 г., заедно със законната
лихва от 03.02.2020 г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 6320 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: