Решение по дело №21676/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2215
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20221110121676
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2215
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110121676 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД „А***“, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано
от Миролюб Пенчев Иванов – изпълнителен директор, и Константин Велев – изпълнителен
директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветелина Руневска, срещу
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, областно пътно управление – София,
представлявано от главен юрисконсулт Георги Николов с пълномощно № П-42/14.01.2022г.,
упълномощен от председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
със седалище и адрес на упавление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 и с адрес за
кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 215, ет. 5, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от 325, 36 лв, представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 23.03.2017г. ПТП, ведно със
законната лихва от датата на подаванена исковата молба – 21.04.2022г., до окончателното
заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 23.03.2017г. в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, път II –
82, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, на 31 км, между с. Кокаляне и с.
Долни Пасарел, вследствие на настъпило ПТП – попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътя, е увредено МПС – марка „Ауди А6“, рег. № СО3939АХ, за
което е бил съставен протокол за ПТП № 1677698/23.03.2017г., издаден от Сектор „Пътна
полиция“ на СДВР-МВР, след което автомобилът е превозен с пътна помощ. Поддържа се,
че за увреденото МПС е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско“ с полица № 0306Х222128 и период на покритие от 12.07.2016г. до 11.07.2017г.
Твърди се, че на 26.04.2017г. на заинтересованото лице е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 315, 36 лв за отстраняване на вредите, като са направени и
ликвидационни разноски в размер на 10 лв и разходи за пътна помощ в размер на 72 лв.
Като стопанин на пътя се сочи ответника, който не е изпълнил задължението си да го
поддържа в изправност, поради което носи отговорност за настъпилите от процесното ПТП
вреди, които ответникът не е заплатил. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът спорва иска по основание и размер.
1
Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка между настъпилата щета е дупката на
пътя. Оспорва увреждането на автомобила да е в следствие на покрит застрахователен риск.
Оспорва представения протокол за ПТП. Оспорва се наличието на покрит застрахователен
риск. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендират се разноските по
делото.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за
установено следното:
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ,
трябва да е налице следният фактически състав: 1. да е извършено непозволено
увреждане по чл. 49 ЗЗД; 2. увреденото лице да има сключен валиден и действащ към
датата на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, който 3. да покрива риска от непозволено увреждане; 4. застрахователят
на увреденото лице да е платил на последния обезщетение и/или обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
I. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД включва: 1.
действие и/или бездействие, което 2. е противоправно; 3. вина; 4. вреди; 5. причинно-
следствена връзка между противоправното действие и/или бездействие и вредите; 6.
възлагане на определена работа, 7. при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат.
Съгласно приложения към исковата молба Протокол за ПТП № 1677698/23.03.2017г.,
както и съгласно заключението на вещото лице на 23.03.2017г. в гр. София, на бул.
„Самоковско шосе“, път II – 82, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, на 31
км, между с. Кокаляне и с. Долни Пасарел, вследствие на настъпило ПТП – попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътя, е увредено МПС – марка „Ауди А6“, рег.
№ СО3939АХ, за което е бил съставен протокол за ПТП № 1677698/23.03.2017г., издаден от
Сектор „Пътна полиция“ на СДВР-МВР, след което автомобилът е превозен с пътна помощ.
За увреденото МПС е бил сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско“ с полица № 0306Х222128 и период на покритие от 12.07.2016г. до
11.07.2017г. На 26.04.2017г. на заинтересованото лице е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 315, 36 лв за отстраняване на вредите, като са направени и
ликвидационни разноски в размер на 10 лв. и разходи за пътна помощ в размер на 72 лв.
Това се установява от свидетелските показания по делото, експертизата по делото и
от снимките поделото. Размера на вредите е установен от вещото лице, както и причинната
връзка с установения механизъм на птп. Необезопасаната дупка е отговорност на държавата
и в частност на ответника. Самият вредоносен резултат е напълно достатъчно основание
,съда да приеме, че не е положена дължимата грижа и ответника отговоря по чл. 49 ЗЗД,
доколкото му е изрично вменено задължението за поддържането на този път. Възраженията
на ответника са неоснователни, тъй като остават недоказани.
По тази причина иска е основателен и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
В установения в чл. 80 ГПК срок ищецът прави искане пред съда за присъждане на
разноски. От страна на ищеца се доказаха разноски в общ размер от 400.00 лева, от които
50.00 лева за държавна такса, 300.00 лева – депозит за вещо лице, 50.00 лева – депозит за
свидетел, 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
2

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, пътно управление – София, със
седалище и адрес на упавление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на основание
чл. 410 КЗ на ЗАД „А***“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, сумата от 325, 36 лв, представляваща изплатено по щета №
42017030100131 от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка "Пълно
каско" за имуществени вреди, ведно със законна лихва за забава от 21.04.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, пътно управление – София, със
седалище и адрес на упавление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 по чл. 410 от КЗ да
заплати на ЗАД „А***“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, сумата от 400 лв, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3