№ 22
гр. Сливен , 09.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на девети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Пламен Димитров Стефанов (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
частно наказателно дело № 20212200600126 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят - обвиняем М. М. Ю., редовно призован, се явява
лично и със защитника си адв. М.Г. от АК – Сливен, редовно упълномощена.
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
Окръжен прокурор П.С..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, моля да дадете ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Ю.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Образувано е по въззивна жалба на обв. М. М. Ю., чрез неговия
защитник адв. М.Г. от АК - Сливен, срещу протоколно определение № 17 от
02.04.2021 год. по ЧНД № 62/2021 год. на РС - к., с което по отношение на
същия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Твърди се в
жалбата, че така постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че обвиняемият е привлечен за престъпление по
1
чл.354а, ал.3 от НК. Не се оспорва обстоятелството, че същият е осъждан за
престъпление от общ характер. Прави се позоваване на обяснението на
обвиняемият, че намерените таблетки са същите, за които му е било
повдигнато обвинение преди години, и че биохимичния анализ при
изследването им е показал, че съдържат тестостерон, както и че ги взема
редовно за мускулна маса и не са наркотични вещества. По отношение на
наркотичното вещество марихуана се сочи, че същото не е претеглено и
доколкото също е намерено в лек автомобил не може да се направи извод чие
точно е това вещество. По отношение на събраните в хода на ДП
доказателства до настоящия момент същият заявява, че никой от тях не
обосновават предположение, че обвиняемият е автор на деянието и с оглед на
това се заявява, че липсват основание за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Обосновава се тезата, че дори да се приеме, че деянието е
доказано, липсва реална опасност от извършване на ново престъпление или да
се укрие, като в тази връзка липсват доказателства, единствено предходно
осъждане не може да мотивира такъв извод. Настоява се за отмяна на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или алтернативно да бъде
изменена в по-лека такава.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Съдът НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствения
материал по делото материалите, съдържащи се в приложеното ЧНД №
62/2021 г. по описа на РС – к., включително и тези, съдържащи се в
приложеното към него досъдебно производство № 146/2021 г. по описа на РУ
на МВР - к., вх. № 1517/2021 г. по описа на РП - Сливен, с оглед на което и по
доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в ЧНД № 62/2021 г. на РС – к., включително и тези, съдържащи
се в приложеното към него досъдебно производство № 146/2021 г. по описа
на РУ на МВР - к., вх. № 1517/2021 г. по описа на РП – Сливен.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
2
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме жалбата на
основанията посочени в нея. По отношение на подзащитният ми Ю. е
наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Считам, че така постановеното определение на РС - к. е незаконосъобразно и
неправилно, на следните основания: Подзащитният ми е обвинен за
извършено престъпление по чл.354а, ал.2 от НК. Не оспорваме факта, че
обвиняемият е осъждан за престъпление от общ характера, търпял е
наказание „лишаване от свобода”, но това не обосновава извода, че
престъплението, за което е повдигнато обвинението е извършено от него.
Деянието за което той е обвиняем и му е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” действително е тежко по смисъла на закона. Той е
привлечен като обвиняем за това, че на установена дата у него са намерени
високорискови наркотични вещества, а именно джемпър със зелена листна
маса, в неустановено количество в автомобил, в който са били още две лица,
а в дома му 8 бр. таблетки, за които в обясненията си по ЧНД пред РС - к.
даде обяснения, че ги взема от години и които бяха обект на обвинение от РП
- Търговище и след биохимичния анализ на тези таблетки се установи, че са
тестостерон. Намереното количество марихуана е с неустановено тегло,
намерено е в колата. Нямаме представа лицата, които са установи, че са били
с него в лекия автомобил дали са давали обяснения и какви обяснения са
дали, но това количество би могло да бъде във всеки един от тях или да е
поставено в колата от всяко едно от тези лица и обясненията, които са дали,
въпреки, че не сме запознати дали има дадени такива обяснения, ако има
дадени такива обяснения, обясненията им ще бъдат такива, които да ги
предпазят от наказателно преследване. До настоящия момент досъдебното
производство не е приключило, предстои предявяване на досъдебното
производство и на допълнителни следствени действия от наша страна, тъй
като до настоящия момент не сме запознати с материалите по делото. Никой
от събраните до този момент доказателства не обосновават предположението,
че подзащитният е автор на деянието, без да са изследвани таблетките, които
са намерени в дома, за които още веднъж твърдим, че са тестостерон. Дори да
се докаже, че намерения в колата канабис е на обвиняемия, той не е с
определено количество и не дава основание за вземане на най-тежката мярка.
Практиката показва, че при държане на наркотични вещества наказателното
производство се прекратява, или в голяма част от случаите завършва с
оправдателни присъди, като практиката на ВКС по наказателно дело 87/17 г.,
359/18 г., 429/2009 г., 2000/2014 г. 134/2017 г., 1673/2013 г. всички на ІІ НО на
ВКС; 1102/2015 г. на І НО на ВКС са именно в тази насока, че при
незначително количество наркотично вещество завършва с оправдателни
присъди. При вземане на най-тежката мярка Котленски РС се е позовал на
предходно осъждане на обвиняемия за същото по вид престъпление. На тази
3
база съдът е преценил, завишената лична обществена опасност на
обвиняемия, а от тук и степента на обществена опасност на извършеното
деяние. Акцентирал е устойчивост на престъпното му поведение. Подчертал,
е че наложените предишни наказания не са постигнали целения възпитателен
ефект. Конкретното деяние формално осъществява обективните признаци на
противоправно държане на високо рискови наркотични вещества и затова
попада в обсега на чл.354а от НК, т.е. то безусловно е противоправно. Липса
обаче съответстващо на тази противоправност ниво на обществена опасност
на извършеното, а като се изхожда от даденото в чл.9, ал.1 от НК легално
определение за престъпление, именно обществената опасност е водещо
съображение за противоправността. Единствено предходното осъждане на
Юмерчауешев не е основание първоинстанционният съд да обоснове извода
си за степента на обществената опасност само на това основание. През
времето, когато е изтърпял предишното си осъждане, до преди повече от една
година до настоящия момент, той се е въздържал от контакти с лица
употребяващи и разпространяващи такива вещества до момента, в който се
оказва в автомобила с още две лица. От тука правя извода, че до настоящи
момент не може да се направи категоричния извод, че това количество
марихуана е именно на обвиняемия. Но дори събраните до този момент
доказателства да обосноват предположението, че подзащитният ми е автор на
деянието това не дава основание за предположение, че е налице опасност от
извършване на ново престъпление или опасност да се укрие.
Криминализирайки държането на високорискови наркотични вещества без
съответното разрешения, законодателят е имал предвид проявите, при които
вероятността от настъпване на вредоносен ефект върху правно защитените
субекти. В конкретния случай смятам, че е не е такъв. Държането на
минимални количества вещества, дори и с факта на осъщественото преди
около две години неправомерно държане на такива вещества, не разкрива
присъщото на престъплението за което му е повдигнато обвинение – нивото
на обществена опасност. То носи твърде малък риск за увреждане на правно
защитените с посочената норма социални блага - човешко здраве, обществен
морал и сигурност. Още веднъж подчертавам, че в кориците на делото няма
категорични данни, че намереното вещество – марихуана е на обвиняемия.
Дори съда да приеме, че има обосновано предположение, че подзащитният ми
е автор на деянието, това не обоснова извода, че той може да се укрие и по
някакъв начин да попречи на органите на разследването или да извърши ново
престъпление. Той има постоянен и настоящ адрес. Живее на посочения адрес
в с. Тича, съдействал е на органите на ДП и няма като основание да бъде
укрит или да не се яви при призоваване. Още искам да поставя на съда и
факта, че той се грижи за непълнолетния си син, който е ученик в Спортното
училище в гр. Сливен. Също така полага грижи и за родителите си, които са в
напреднала възраст и най-тежката мярка би била напълно необоснована,
предвид всичко изложено по-горе. В този смисъл смятам, че мярката е
нецелесъобразна и противоречи със закона. Ето защо моля, съда да постанови
4
определение по силата на което да отмените наложената мярка за
неотклонение „Задържане под стража”или алтернативно моля да бъде
изменена в-полека такава. Искам да поставя на внимание на съда и факта, че
той беше задържан за 24 часа, като 24-вото му задържане изтичаше на 16.00 ч.
на 01.04., без да му бъде връчено постановлението от 01.04.2021 г. за
задържане за 72 часа, той беше задържан до 08.45 ч. в к., в Районното
управление до 02.04.2021 г., до момента в който му беше връчено
постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение. Моля като имате предвид всички, което изложих да отмените
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” и да постановите
алтернативно по-лека такава.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. М. М. Ю..
ОБВ. Ю.: Поддържам становището на адвоката ми. Нямам какво да
добавя повече.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни съдии, изключвам това, че преди
това обвиняемият е осъждан за сто и колко грама марихуана само за държане
на лична употреба е друга тема. Видно от последното му свидетелство за
съдимост, същият е осъден със споразумение в Търговище, явно не е бил
задържан, което е влязло в сила на 19.09.2019 г. Деянието е извършено на
02.05.2019 г. и през октомври месец сключва друго споразумение в к. за
деяние на 27.09.2017 г., т.е. с утвърдени престъпни навици. От материалите
по делото могат да се изведат предположения, говоря за прокуратурата на
този етап, за държане с цел разпространение. В момента са разпитани
свидетели, които доказват, че той държи наркотично вещество с цел
разпространение и делото предстои да дойде по компетентност в ОП –
Сливен, така че деянието което той е извършил далеч не е това за което в
настоящия момента му е повдигнато обвинение и моля да потвърдите мярката
за неотклонение „Задържане под стража”.
РЕПЛИКА АДВ. Г.: За престъплението повдигнато от РП - Търговище,
той беше задържан и беше в ареста четири месеца и повече до момента, в
който излязат лабораторните изследвания на тези таблетки и тогава
таблетките излязоха с тестостерон и по отношение на тестостерона те не бяха
включени в обвинителния акт. Много се забави тогава експертизата за този
тестостерон.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. М. М. Ю..
ОБВ. Ю.: Моля мярката за неотклонение да бъде по-лека.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
5
Съдът, след проведено тайно заседание и като се запозна с подадената
частна жалба, атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на
страните, изразени в съдебно заседание, като обсъди доказателствата, събрани
в хода на разследването до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение, намери следното:
Досъдебното производство е започнато в хипотезата на чл.212, ал.2 от
НПК на 31.03.2021 г. за това, че на 31.03.2021 г. в индустриалната зона на гр.
к., без надлежно разрешително са държани наркотични вещества –
престъпление по чл.354а, ал.3 от НК.
С постановление на разследващия орган от 01.04.2021 г., в качеството
на обвиняем е привлечен М. М. Ю. за това, че на 31.03.2021 г. в гр. к., без
надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества –
канабис /марихуана/ и ММС амфетамин – престъпление по чл.354а, ал.3 от
НК. Постановлението е предявено на обвиняемия в присъствието на
упълномощен защитник на 02.04.2021 г.
С протоколно определение от 02.04.2021 г. по ЧНД № 62/2021 г. на РС –
к. по отношение на обв. М. М. Ю. е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и
гласни доказателствени материали, съдържащи данни относими към
повдигнатото обвинение. Протоколите за извършените процесуално-
следствени действия с неотложен характер са одобрени от РС – к. по
установения ред. Към протоколите за претърсване и изземване са изготвени и
приложени фотоалбуми. По досъдебното производство обвиняемият е заявил,
че разбира обвинението и се е възползвал от правото да не дава обяснения.
Обяснение е депозирано пред първоинстанционния съд в хода на настоящото
производство, в което обвиняемият отрича съпричастност към престъпното
деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост обв. Ю. е
осъждан многократно за различни по вид престъпления – за кражби; за
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа; за
управление на МПС без СУМПС в едногодишен срок от лишаването му по
административен ред; отсичане без редовно позволително на дърва за огрев
държавна собственост; както и за престъпления с квалификация по чл.354а,
ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3 от НК. С протоколно определение №
27/22.10.2019 г. по НОХД № 46/2019 г. по описа на РС – к. му е определено
едно общо най-тежко наказание на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
за осъжданията по НОХД № 46/2019 г., НОХД № 35/2019 г., НОХД №
54/2019 г., НОХД № 44/2019 г. всички по описа на РС – к. и по НОХД №
158/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в размер на една година
„лишаване от свобода“ при първоначален общ режим. Наказанието е
6
изтърпяно до 13.03.2020 г. в Затвора – Бургас.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Частната жалба на защитника на обв. М. М. Ю. срещу определението на
РС – к. е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Определението на първоинстанционния съд, с което по отношение на обв. Ю.
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е правилно и
законосъобразно.
Първостепенният съд обосновано е констатирал наличието на
законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия. Налице е както обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към престъпното деяние, за което е обвинен,
така също и реална опасност от укриване или извършване на престъпление.
М. М. Ю. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.354а, ал.3 от НК, като от словесно формулираното обвинение е видно, че
се касае за деяние по т.1 на цитирания законов текст, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и глоба от 2000 лв.
до 10000 лв.
От събраните в хода на разследването по досъдебното производство
доказателствени материали може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемото лице към престъплението, за което той е
привлечен в това качество. В тази връзка са налице, както писмени, така и
гласни доказателствени средства /показанията на разпитаните свидетели/,
които позволяват да се направи посоченото по-горе предположение.
Обясненията на обвиняемия пред първоинстанционния съд не са единствен
източник на информация и предвид момента на изявленията – в
производството по чл.64, ал.1 от НПК, обективно не е съществувала
възможност да бъдат проверени чрез други доказателства. За нуждите на
производството по вземане на мярка за неотклонение не е необходимо
наличието на категорични доказателства за виновно поведение, а е
достатъчно доказателствата да сочат на съпричастност на лицето към
извършеното деяние, както е в конкретния случай. Следва да се имат предвид
също така началният етап на разследването и работният характер на
повдигнатото обвинение.
Правилна е преценката на първата инстанция за съществуването на
реална опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление.
Наличните данни за съдимостта на лицето, както и конкретното му
поведение, правилно са обсъдени от първата инстанция като основание за
доказана лична опасност на дееца. Този извод не се разколебава от факта на
семейното положение или ангажиментите на обвиняемия към непълнолетен
син и възрастни родители. Налице са данни за многократно неспазване на
7
установения в страната ред от обвиняемото лице, незачитане правото на
собственост, правилата за движение по пътищата, осъждания за престъпления
по чл.354а от НК – държане и държане с цел разпространение на
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително.
Конкретните обстоятелства по делото обосновават извод, че обвиняемият
може да се укрие или да извърши престъпление в случай, че спрямо него бъде
взета друга по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.
Съобщените от обвиняемия пред първата съдебна инстанция
обстоятелства относно установените вещества в автомобила и дома му, касаят
разрешаване на въпроси по същество, които не са предмет на настоящото
производство. Становището на защитата за възможно прекратяване на делото
поради малкото количество намерено вещество е теза, която е твърде рано да
бъде коментирана предвид фазата на разследване и конкретните правомощия
на съда в настоящото производство. Към настоящия момент от събраните
доказателства съдът намира за налично обосновано подозрение за
съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност.
Неоснователни са възраженията на защитата на обвиняемото лице
свързани с твърдения за липса на опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление. Тежестта на обвинението и естеството на
конкретното установено от материалите по делото поведение на обвиняемия,
сочат на съществуваща реална опасност той да се укрие или да извърши
престъпление, ако не е задържан. Мотивиран от гореизложеното, съдът
намира, че правилно и законосъобразно РС – к. е взел по отношение на обв.
Ю. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частната жалба на защитника на обвиняемия е неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната частна жалба на защитника на
обв. М. М. Ю. – адв. М.Г. от АК - Сливен, срещу протоколно определение №
17 от 02.04.2021 г. по ЧНД № 62/2021 г. по описа на Районен съд – к..
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 17 от 02.04.2021 г. по
ЧНД № 62/2021 г. по описа на Районен съд – к., с което по отношение на обв.
М. М. Ю., ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 146/2021 г. на РУ на МВР –
к., е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението е окончателно.
8
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,40 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9