Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033 / 18.12.2020г. , град
Карнобат
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД І наказателен
състав
На първи
декември, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател : ТАТЯНА СТАНЧЕВА
Съдебни заседатели :1.
2.
Секретар: Веска Христова
прокурор ………...........................
като разгледа докладваното от съдията
Станчева
АНД № 239 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано по жалба на Е.Т.М. ЕГН **********,*** чрез адв.С.Н., гр.Пловдив, ул. „Йоаким Груев” №41 против
наказателно постановление № 20-0282-000181/14.07.2020 година на Началника на РУ МВР-Карнобат, към
ОДМВР – Бургас. С цитираното наказателно постановление на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 /двеста/ лева
на основание чл. 179, ал.2, предложение „първо“ от ЗДвП за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП; глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП
за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление се обжалва като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, за което с молба вх. № 261525 от 27.11.2020г.
са представени допълнителни мотиви. Иска се отмяна на наказателното постановление изцяло.
Жалбоподателят, чрез упълномощения си
представител – адв.С.Н., претендира на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН разноските
по делото за ангажирания адвокат в размер на 900,00 лева, по 300,00 лева за
всяко едно от нарушенията, за които е санкциониран Е.Т.М.. Представени са
доказателства за платено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощникът на жалбоподателя
–адв.Николов.
Административнонаказващият орган,
редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима -
подадена от легитимирано да обжалва лице в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, срещу годен за обжалване по този ред акт и пред надлежния съд.
Карнобатският
районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На
15.06.2020 г. в 18:28 часа ,на АМ
Тракия, км 331+300м, община Карнобат, в посока от гр.Бургас към гр.София, Е.Т.М.
управлявал лек автомобил ****,
собственост на В.С. Д. ***. При
управлението на л.а., водачът Е.Т.М. не избрал скорост на движение съобразена с условията на видимост, интензивността на движение и блъснал в
задната част движещия се пред него товарен автомобил „Форд транзит“, с рег.№ СН0034КК, управляван от Н.П.С. с ЕГН **********. В резултат на сблъсъка, товарният автомобил се ударил в предпазна еластична ограда-мантинела, при което от ПТП-то са
настъпили материални щети.
На
мястото на произшествието бил изпратен св.И.Д. – мл.автоконтрольор при РУ
Карнобат, заедно с М.Марчев – пол служител. в РУ-Карнобат. При пристигането си
на място св.Д. установил фактическата обстановка, извършил проверка на двамата
водачи за употреба на алкохол, с техническо средство, при която резултатът бил
отрицателен за двамата водачи. Била извършена проверка на документите да
двамата водачи и било установено, че автомобилът управляван от жалбоподателя не
е преминал годишен технически преглед, както и че Е.Т.М. има
неплатени в срок глоби, наложени с електронен фиш и/или наказателно
постановление видно от НП
20-0438-000203 с дата на влизане в
сила 05.05.2020г. Срещу Е.М. е съставен АУАН GA№7564/14.06.2020г. за
това, че на същата дата, като водач: 1. не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението и
предизвикал ПТП – чл.20,ал.2 от ЗДвП; 2. управлява ППС, което не е представено
на технически преглед – нарушение на чл.147 ал. 1 от ЗДвП; 3. Управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – нарушение на чл.190 ал. 3 от ЗДвП
Въз основа на АУАН, на 14.07.2020г.,
срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП, с което за нарушението по чл.20,
ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание –глоба в размер на 200
лева на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП. За нарушението по чл.147 ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба на основание чл.185 от ЗДвП в размер на 20,00
лева и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП – наказание глоба в размер на 20,00
лева на основание чл.185 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят
това съгласно чл. 189, ал. 1
и ал. 12 ЗДвП.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Дори да се приеме обяснението на жалбоподателя, отразено в АУАН-а,
че „водачът на буса е натиснал спирачка и кара с джапанки“, то очевидно
скоростта на движение, която е избрал не е била съобразена с пътните условия,
за да е в състояние да спре. Нещо повече, скоростта на движение на управлявания
от жалбоподателя лек автомобил е била до толкова несъобразена с пътните
условия, че след удара удареният автомобил се е блъснал в мантинелата на
магистралата. За силата на удара и скоростта на движение може да се направи
извод и от пораженията на автомобила управляван от Е.Т.М., за което по
административната преписка са приложени снимки. Очевидно водачът М. не се е
движил на необходимата дистанция от движещия се пред него т.а., така че да спре
при необходимост. Наложеното административно наказание по вид
"глоба" е с фиксиран размер от 200 лева, поради което не съществува
възможност за неговото намаляване.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените
от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи.
Задължението за
представяне на МПС за технически преглед е задължение на неговия собственик. По
делото се установява, така както е посочено в АУАН и НП, че управляваното от
жалбоподателя МПС - ****, е собственост на В.С. Д. ***, т.е. водачът Е.М. не е посочен като собственик на
лекия автомобил. За нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП санкцията е по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, който сочи, че се наказва с глоба от 50 лв. -
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед. Тази разпоредба също
ясно сочи, че задължението за представяне на МПС за периодичен технически
преглед е на неговия собственик – по тази причина и санкцията за непредставяне
в срок на л.а. за преглед също е за собственика на МПС, а не за водача на МПС. Тъй
като жалбоподателят не е собственик на
управляваното МПС, той неправилно е бил санкциониран от АНО за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – по чл. 185 от ЗДвП.
Относно третото
нарушение квалифицирано по чл.190, ал.3 от ЗДвП, наказващият орган е приел, че на водача, с наказателно
постановление № 20-0438-000203, влязло в сила на 05.05.2020г. е била наложена
глоба, която не била заплатена в срока за доброволно плащане по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, поради което му е наложил глоба на основание чл.185
от ЗДвП в размер на 20,00 лева.. Изводът на наказващият орган за извършено
нарушение – неплащане на глобата в срок, не се подкрепя от доказателствата по
делото. Липсват данни за датата на връчване на НП, кога е влязло в сила и от
кой момент е започнал да тече срокът по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП за изпълнение на задължението за плащане в
едномесечен срок. Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с
възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така,
тъй като предоставеният от закона срок е за доброволно плащане. Единствената
възможност след изтичане на едномесечния срок, ако водачът не е платил глобата,
е да се пристъпи към принудително събиране, както и налагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП. От горното следва, че неплащането на наложените
глоби за нарушения по ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН,
тъй като законодателят не е определил това деяние за наказуемо, а е
регламентирал други последици от бездействието на водачите.
По изложените
по-горе мотиви, жалбата се явява частично основателна и обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да се отмени в частта, с която Е.Т.М.
е наказан с налагане на административни наказания „глоба“ от по 20,00 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушения на чл. 147, ал.1 от
ЗДвП и чл. 190, ал.3 от ЗДвП.
При този изход от
спора, основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета
на органа, издал отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото
са направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на Е.М. в общ размер на 900 лв., по 300 лева за всяко едно от
посочените в НП нарушения. Присъждането на разноските следва да бъде съобразено
с уважената част от жалбата. С наказателното постановление са наложени три
наказания за три нарушения, а жалбата е уважена от съда по отношение на двете
нарушения, поради което разноските в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят за две от нарушенията, в общо размер от 600,00 лева. На наказващият орган не следва да се
присъждат разноски за отхвърлената част на жалбата, тъй като същият не е
направил искане и не е бил представляван. Органът издал на НП е от структурата
на ОД на МВР Бургас, поради което именно това юридическо лице следва да заплати
разноските в полза на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0282-000181/14.07.2020
година на Началника на РУ МВР-Карнобат, към ОДМВР – Бургас, в частта с която на Е.Т.М., ЕГН **********,***, са наложени: административно наказание „глоба“
в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №
20-0282-000181/14.07.2020 година на
Началника на РУ МВР-Карнобат, към ОДМВР – Бургас, в частта с която на Е.Т.М.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал.2, предложение „първо“ от ЗДвП за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас, да заплати на Е.Т.М.,
ЕГН **********, сумата от 600,00 лв., разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Бургас в четиринадесет дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: