Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42/26.01.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на единадесети януари две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Диляна Славова
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2235 по описа на съда за
2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от
Г.Д.М. с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД.
Ищецът твърди, че бил потребител на
електроенергия, доставяна му от ответника, за обект: вила
в гр. Хасково, ****** с ИТН 1521092. Той
получил писмо с изходящ № 472695-1/21.08.2017 г. от дружеството, с което го
уведомявали, че на 22.04.2016 г. служители на „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД демонтирали и предали за проверка електромера му
с фабричен № *********, който бил изпратен за експертизна проверка в БИМ,
резултатите от която били обективирани в констативен протокол № 236/24.04.2017
г. на БИМ. Установило се, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка 80 %, поради което
едностранно на ищеца била начислена допълнителна сума в размер на 453,48 лв., с
която се коригирала сметката му за електроенергия, изразходвана в обекта в
периода 24.01.2017 г. до 22.04.2017 г. За допълнително измерената електроенергия била издадена фактура № **********/21.08.2017 г.
на същата стойност, със срок за плащане до 31.08.2017 г. Поддържа се, че извършеното от ответника допълнително начисляване на процесната сума било
незаконосъобразно и неоснователно, тъй като в случая не било налице виновно
действие от страна на ищеца като потребител, а разпоредбите на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, на които „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД се позовавало, противоречали на чл. 82 ЗЗД, поради което и на основание чл. 15, ал.
3 ЗНА не
следвало да се прилагат. В задължителната практика на
Върховния касационен съд и трайно установената практика на съдилищата се приемало категорично, че
енергоснабдителното дружество нямало право да начислява допълнително суми въз основа на констатации за
непълно или неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия,
тъй като това по същността си било договорна отговорност за виновно неизпълнение, а ПИКЕЕ
предвиждали
такова допълнително начисляване без наличието на каквото и да е виновно
поведение от страна на потребителя и доказателства за това. От друга страна, разпоредбите
на чл. 104 - 107 от ЗЕ не въвеждали изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при
договорните задължения. Дори и да се установяло виновно поведение на потребителя, размерът на неотчетената или изцяло отклонената от
отчитане енергия, подлежал на доказване като фактическо реално потребление. Следвало да се отбележи и това,
че средството за търговско измерване /СТИ/ на електрическата енергия –
електромерът, бил собственост на
разпределителното дружество, което го монтирало на определено от него място, стопанисвало се и се поддържало винаги технически изправно
от него. Достъп до СТИ имали само служители на дружеството, без такъв да нил гарантиран на
потребителите, а в настоящия случай СТИ било монтирано в електротабло, което от
своя страна било монтирано и поставено на електрически стълб, разположен на главния
път в жилищен район ****", на значително разстояние от притежавания от ищеца имот и сграда. Тези
отговорности на дружеството били конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 ЗЕ. Сочи се и че ищецът не
бил потърсен, за да бъде съставен констативният протокол в негово отсъствие на основание чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, а посочването на
свидетели само с две имена водило до обосновано съмнение относно достоверността на протокола и констатациите,
тъй като на практика било невъзможно те да се открият и да се призоват за свидетели. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 453,48
лв. по фактура № **********/21.08.2017 г., представляваща допълнително начислена
стойност, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване
на количеството електрическа енергия за минал период - от 24.01.2016 г. до
22.04.2016 г., за обект: вила в гр. Хасково, жилищен район **** с ИТН 1521092. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва изцяло - както по основание, така и по размер. Твърди
се, че при извършената на 22.04.2016 г. проверка от
служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД на електромер №
*********, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота на
ищеца, били спазени всички изисквания на новата правна уредба относно
извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал
период, в случай на неточно измерване на ел. енергията. Поради това и
процесната сума била начислена и претендирана правомерно на основание
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а"
ПИКЕЕ. Поддържа се, че при проверката не бил открит клиентът или негов
представител, поради което тя била извършена в присъствието на двама свидетели,
които подписали съставения констативен протокол. Електромерът бил демонтирал в
тяхно присъствие, бил поставен в безшевен чувал и бил запечатан с пломба със
знака на ЕВН ЕР и уникален номер - EVN № 411839. Всички действия по били закрепени в Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
277389/22.04.2016 г. След това демонтираният електромер бил предаден на
Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди",
Регионален отдел - гр. Пловдив /БИМ/ за извършване на метрологична експертиза
по реда на глава пета от Закона за измерванията. Съгласно Констативен протокол
от метрологична експертиза на средство за измерване № 236/24.04.2017 г. на БИМ,
била установена
видима външна намеса в схемата на електромера, споен бил допълнителен елемент
върху електронната платка, и електромерът не съответствал на техническите и метрологичните изисквания за измерване на
електрическа енергия. В резултат на така описаната
манипулация отчита, по-малко от реално използваната електрическа енергия, а именно -
75,88 %. На база на констатираната от БИМ грешка на
електромера, „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД предоставило на
ответника информация за дължимата сума от съответния клиент, вследствие на
установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база
коригираните количества електрическа енергия и действащата цена, по която
операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик
електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови
цени. От своя страна „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД като краен снабдител
на ищеца издало процесната фактура № **********/21.08.2017 г. за допълнително начислената сума, вследствие
на установеното непълно измерване на ел. енергията, в размер на 453,48 лв.
Следвало да се има предвид и че едностранната корекция на сметката на ищеца
била извършена от ответника не по реда на ОУ, а по реда на чл. 51, ал. 1, във
връзка с чл. 48, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а", във връзка с чл.
45, ал. 1 ПИКЕЕ. С писмо с изх. № 472695-1/21.08.2017 г. ищецът бил уведомен за
извършеното допълнително начисление. Поддържа се и че обстоятелството кой бил
конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените
законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството
електрическа енергия, не се съдържало изисквания за извършване корекции на
сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а точно обратното -
единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши
едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Редакцията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ била един специален случай
на безвиновна отговорност, регламентиран от законодателя извън общия принцип на
виновната договорна отговорност в чл. 82 ЗЗД. Освен това техническата проверка и едностранната корекция на сметката на
ищеца за изминал период били извършени след влизане в сила на новите текстове
на ЗЕ - чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, приети със ЗИДЗЕ (обн.
ДВ. бр. 54 от
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Определение № 1359/25.10.2017
г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответника в
имота му - вила в гр. Хасково, жилищен район ***** с ИТН 1521092.
Не е спорно обстоятелството и че ответникът е търговско
дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Съгласно
приетия констативен протокол № 277389/22.04.2016 г., съставен от служители на
"ЕВН България Електроразпределение" ЕАД в присъствието на двама
свидетели, на
22.04.2016 г. е извършена проверка на електромера на
горепосочения обект. Посочено е, че е извършена проверка с
еталон № 0811427
марка „Емсист", след което електромерът е демонтиран, поставен е в безшевен чувал и е запечатан с пломба с № 411839.
От констативен протокол за метрологична експертиза на
средство за измерване № 236/24.04.2017
г. на БИМ, ГД „МИУ", РО – Русе се установява, че при отваряне на електромера е установена видима външна намеса в схемата на електромера, споен бил допълнителен елемент
върху електронната платка, и електромерът не съответствал на техническите и метрологичните изисквания за измерване на
електрическа енергия. В резултат на така описаната
манипулация отчита, по-малко от реално използваната електрическа енергия, а именно – 80,00 %.
По делото е представена и справка за
корегиране на сметката за електроенергия на ищеца от 31.07.2017
г.
С писмо с изх. № 472695-1/21.08.2017 г. ищецът е уведомен от ответника за извършената
проверка и резултата от експертизата, както и че на
основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ ще му
бъде коригирана сметката за ел. енергия за
периода от 24.01.2016 г. до 22.04.2016 г. чрез допълнително начисляване на сума
в размер на 453,48 лв.
В тази връзка е издадена процесната фактура № **********/21.08.2017 г. за сумата от 453,48 лв. с ДДС, представляваща дължима сума
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромера на ищеца с № ********* за периода от 24.01.2016 г. до 22.04.2016 г.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.И.К. – служител в "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и
участник в проверката на електромера на ищеца. От неговите показания се установяват описаните в Констативен
протокол № 277389/22.04.2016 г. обстоятелства.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че констативен
протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 236/24.04.2017 г. на БИМ, ГД „МИУ", РО – Русе
отразява техническото състояние на СТИ № *********, което да е резултат
от външно неправомерно въздействие върху електромера, водещо
до частично неизмерване на електрическата енергия - отчитане само на
24,12 % от консумираната електрическата енергия, респ. неотчитане на останалите
75,88 %. В
случая правилно е приложена методиката за изчисляване на
неотчетеното количество електроенергия така, както е заложена от ПИКЕЕ, съотв. правилно е
остойностено това неизмерено количество. Според вещото лице М.Х. началният момент на неточното измерване на СТИ е 29.08.2021 г. Върху
електромера има изискуемите знаци за премината първоначална проверка и е следвало да премине вторична
проверка през
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим. В случая е налице правен интерес за ищеца да установи размера на задължението си по създаденото с ответника договорно правоотношение за предоставяне на електрическа енергия, доколкото съществува спор между тях по този въпрос и той не разполага с друга възможност за правна защита.
Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства по несъмен
начин се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по
силата на сключен договор за продажба на електрическа
енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия,
различни от публикуваните ОУ. Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал
право да извърши едностранна корекция на отчетеното количество доставена
електрическа енергия за релевантния
минал период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му
основание на направи такава корекция,
както и спазени
ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва да се отбележи,
че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012
г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2,
т. 5 ЗЕ може да
се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции
на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени ПИКЕЕ,
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Тъй като в тях не е посочено друго,
те са влезли в сила три дни след горепосочената дата съгласно разпоредбата чл.
5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 16.11.2013 г. В настоящия
случай проверката на СТИ от служители на „ЕВН България Електроразпределение„ АД е извършена на 22.04.2016 г., а корекцията на
сметките на ищеца се отнася за периода от 24.01.2016 г.
до 22.04.2016 г. Следователно,
ответното дружество е имало законово основание за
едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на
потребителя за минал период. Съгласно чл. 47, ал. 1 – ал. 4 ПИКЕЕ при извършване на проверка се
съставя протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и от клиента или негов представител, а в случай, че клиентът отсъства или
отказва да го подпише - от поне двама свидетели, които не са служители на
опрератора на съответната мрежа. В последния случай протоколът се изпраща на
клиента с писмо с обратна разписка. В
чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ пък е предвидено, че когато при проверка се
установи промяна на схемата за свързване, констативният протокол следва да бъде съставен в
присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Констативен протокол № 277389/22.04.2016 г. не е
бил съставен в присъствието на органите на полицията и не е подписан от тях,
въпреки че е била налице хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Това е така, защото
от констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 236/24.04.2017 г. на БИМ, ГД „МИУ", РО – Русе
безспорно се установява, че е осъществяван
нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера на ищеца и така всъщност е
променена схемата за свързване на електромера. При това положение следва, че уредената в ПИККЕ корекционната процедура не е била спазена, поради което и приетият констативен протокол не може да се
разглежда като годно доказателство за законосъобразно
проведената проверка на процесното СТИ. Oще повече, че същият
представлява частен свидетелстващ документ и доколкото удостоверява изгодни за
издателя му факти и е своевременно
оспорен от ищеца, не се ползва с доказателствена сила и не
може да се противопостави на страната, която не го е подписала. От друга страна, съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна
мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите
изисквания на електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4
ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Дори и да не се приеме изложеното до
тук, настоящият съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен
начин и осъществяването
на нерегламентиран достъп до СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. Както се посочи по-горе, първото обстоятелство е
безспорно установено по делото. По отношение на второто, обаче липсват както
твърдения, така и каквито и да е било доказателства, че именно ищецът или поне с негово знание е извършено такова неправомерно въздействие върху процесното СТИ. Тук е уместно да се отбележи, че настоящият състав
не споделя наведените в писмения отговор на ответника
доводи за наличието
на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява
изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за
виновния характер на договорната отговорност, поради което следва да бъде
изрично и ясно разписано от законодателя.
Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като
те само регламентират условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
начините за извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и
на трайноустановената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по т. д. №
1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. №
1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. №
39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011
г. на ВКС, II т. о. и др., всички постановени по
реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на
сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на
ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за
виновния характер на договорната отговорност.
Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна
(обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има
предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ,
съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е
защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена.
Освен това в § 1 на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е предвидено, че при
противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен
на защита на потребителите. Уместно е
да се посочи и че обективната отговорност е вид
гражданска отговорност /без значение
договорна или деликтна/, поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на
отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на потребителя по договора за за продажба на
електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на
отговорността му е налице само при доказано действие, каквото същият е поел да
не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия,
а както се посочи по-горе, по делото нито се твърди, нито се установява такова
негово поведение.
Не би могло да се приеме и че в случая се касае за извъндоговорна отговорност, почиваща на принципа на неоснователното обогатяване. Това е така, защото между доставчика на електрическата енергия и потребителя е налице договорна обвързаност, поради което и при нарушение на задължения по договора отношенията им се уреждат съобразно правилата на договорната отговорност, а не на плоскостта на отговорността при неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено
на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 350,00 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение
на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, че
Г.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адресат: адвокат Наталия Янева и адвокат Атанас
Георгиев, адрес*************, не му дължи сумата от 453,48 лв. по фактура № **********/21.08.2017 г.,
представляваща допълнително начислена стойност, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за минал период - от 24.01.2016 г. до 22.04.2016 г., за обект: вила в гр.
Хасково, жилищен район „****** с ИТН 1521092.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г.
Данов” № 37, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адресат: адвокат Наталия Янева и адвокат Атанас
Георгиев, адрес: гр. ***********, сумата
от 350,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:В.К.