Определение по дело №1277/2021 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№1294                             18.06.2021 година                                гр.Бургас

 

Административен съд - гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На осемнадесети юни                                 две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: Сийка Хардалова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

частно касационно административно дело № 1277 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), вр. чл.285, ал.1, изр.3 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража, вр. чл.229-236 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба подадена от И.Н.Р., ЕГН-**********, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, чрез назначения му процесуален представител адвокат Н.А. ***, против определение № 429/19.02.2021г., постановено от едночленен състав по адм.д.№ 211/2021г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставено без разглеждане искането му да бъде изискана схема /графика/ на помещенията в 1-ва ЗПС с брой на помещенията и опис на броя лишени от свобода настанени в помещенията чрез диаграма, както и броя свободни помещения за периода 15.05.2019г.- 21.01.2021г. и е отхвърлено искането му за обезпечаване на доказателства по бъдещ иск, с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, в останалите му части, като неоснователно.

Частният жалбоподател счита оспореното определение за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Не споделя направения в него извод, че не е обоснована и доказана нуждата от обезпечаване на исканите доказателства за бъдещ исков процес. По отношението на видеозаписите от охранителните камери е посочено, че същите се съхраняват за определен период и тяхното събиране на по-късен етап щял да се затрудни. Същите били необходими по висящи съдебни производства и бъдещи такива, като молителят е посочил какво ще установява с тях – незаконосъобразни действия на длъжностни лица от състава на ГДИН, неосигуряване на медицинско обслужване, елементарни битови условия, дискриминационни практики и др. По отношение частта с която жалбата е оставена без разглеждане се сочи, че с искането в тази му част не се претендира изготвяне на доказателствено средство, а да се предостави исканата информация за брой свободни помещения, брой лишени от свобода, настанените в помещенията за минал период, поради опасността същата да не бъде налична след определен период в бъдеще.

В срока по чл.232 от АПК, насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) София, не е подала възражение и не е ангажирала писмени доказателства.

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като разгледа частната касационна жалба, намира от фактическа и страна следното:

Първоинстанционният съд, след извършените уточнявания на претенцията, е бил сезиран с молба от И.Н.Р. да бъде задължен началникът на Затвора Бургас да бъдат съхранени записи от камери за видеонаблюдение в 1-ва ЗПС – изолирана зона с настанени осъдени на доживотен затвор, във времевия период:

1.    от 6.20 часа до 07.30 часа за 1 година назад, считано от 25.01.2021 до 25.01.2020г. или максималния срок в който са налични.

2.    от 11.30 часа до 12.50 часа за 1 година назад считано от 25.01.2021 до 25.01.2020г. алтернативно максималния срок в който са налични.

3.    от 18.30 часа до 19.45 часа за 1 година назад считано от 25.01.2021 до 25.01.2020г. алтернативно максималния период, през който са налични видеозаписи от наблюдение в 1-ва ЗПС.

Освен това да бъдат съхранени и записите от видеонаблюдение за място на престой на открито – каре А със спортна площадка до параклис, за времето от 13.15 часа до 13.40 часа за 3 месеца назад, считано от 25.01.2021г. до 25.10.2020г.

Също да бъде изискано копие от дневник на Пост 12, находящ се в началото на коридор на 1-ва ЗПС, в който е наличен списък на влизащи и излизащи лишени от свобода и служители на ГДИН с точни времеви периоди и време в 1-ва ЗПС, както и относно записали се осъдени с доживотен затвор за лекар, зъболекар и медицински център за 2020г.

Изисквала се е схема /графика/ на помещенията в 1-ва ЗПС с брой на помещенията и опис на броя лишени от свобода настанени в помещенията чрез диаграма, както и броя свободни помещения за периода 15.05.2019г.- 21.01.2021г.

Въпреки неколкократните указания към молителя да изложи точно каква е исковата му претенция, която желае да бъде обезпечена с цитираните доказателства, това не е сторено, като е посочвано наличието на висящи съдебни производства, за което правилно е преценявано от първата инстанция, че не могат да бъдат обезпечавани по този ред. С определение № 330/12.02.2021г. по делото, е постановено да се изпрати препис от искането на Р. за обезпечение на доказателства с направеното уточнение за прилагане по висящото адм.д.№ 2241/2020г. на Административен съд - Бургас

След връчване на препис от молбата на другата страна, на основание чл.208, ал.2 от ГПК, от ГДИН е постъпило писмено становище, че доказателствата за които е направено искането, са обект на специален режим на създаване и съхранение от държавен орган, като исканата видеоинформация за охранителни съоръжения и дневниците за охранителния поста, касаят най-високо охраняваната зона за сигурност в затвора. Посочено е, че необоснованото предоставяне на информацията за тях и то на лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в тази зона, е опасно за охранителния режим. Твърди се също, че твърдението за заличаване и изгубване на посочените доказателства е голословно, като молителят не е обосновал връзката им със съществото на бъдещото производство което възнамерява да образува.

След преценка на становищата на страните първоинстанционният съд е постановил атакуваното сега определение. В него е приел, че е компетентен да разгледа искането, позовавайки се на последната практика на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС. По допустимостта на искането в частта му по част ІV е намерил, че не са налице процесуалните предпоставки, защото изискването на схема /графика/ на помещенията в 1-ва ЗПС, чрез диаграма, означава, че молителят иска съда да укаже на ответната страна да изготви такова доказателствено средство /диаграма, схема, графика/, каквато е необходима за бъдещото исково дело, което е недопустимо. Поради това е оставил без разглеждане молбата в тази й част.

В останалите части съдът е приел молбата за допустима, но по същество за неоснователна. Посочил е, че в първоначалното искане не се съдържат никакви конкретни обстоятелства на които ще се основава бъдещата искова претенция, а само какво обезпечаване се иска. В уточнението на искането, озаглавено „писмен-отговор“ молителят е посочил, че ще предявява иск за обезщетение вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от състава на ГДИН при изпълнение на наказанието му, без да сочи конкретни такива неправомерни действия или бездействия. Въпреки значителните периоди които обхващат видеозаписите на охранителните съоръжения, молителят не е посочил какво следва да се установи с тези записи. Поради това е намерено, че искането е изначално неоснователно, с него се цели обследване на охранителните съоръжения и спецификата на осъществявания пропускателен режим в тази най-строго охранявана зона на затвора, което несъмнено би довело до нейното компрометиране. Колкото до поисканите справки и копия от дневници, намерено е, че същите обективно могат да бъдат изискани в хода на бъдещото дело и няма обоснована необходимост да бъдат обезпечавани предварително.

Тези мотиви са дали основание на първата съдебна инстанция да постанови обжалваното сега определение № 429/19.02.2021г. по адм.д.№ 211/2021г.

Определението е съобщено на Р. на 25.02.2021г. и на 04.03.2021г. той е подал заявление в което е посочил, че иска назначаването на процесуален представител от който да получи правна помощ. След извършени справки, съдът с определение № 686/05.04.2021г. е предоставил правна помощ на молителя и с друго определение за процесуален представител му е била назначена адвокат Н.А.. Въз основа на молба на последната, първоинстанционният съд на основание чл.213а, ал.3 от АПК е възстановил срока за обжалване, освободил е Р. от заплащането на държана такса и е изпратил делото на ВАС.

 Производството пред настоящия състав е образувано, след като с разпореждане от 07.06.2021г. на председателя на ІІІ-то отделение на ВАС, на основание § 13 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020г., частната жалба е изпратена на настоящия съд по подсъдност, за разглеждане от тричленен състав.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е законоустановеният 7-дневен срок за обжалване след възстановяването му, съгласно разпоредбата на чл.230 от АПК, вр. чл.208, ал.3 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а определение на съда е правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за недопустимостта в едната част на подадената до него молба за обезпечаване на доказателства и неоснователност в останалата част, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.1, вр. чл.236 от АПК. В същите подробно е обяснено защо с искането по чл.207 от ГПК не може да иска създаването на доказателства, какъвто е характерът на част ІV от молбата. Обосновано е, че обезпечението трябва да се отнася за конкретна искова претенция претенция, а не по принцип. То трябва да отговаря на обезпечителната нужда, която следва да бъде обоснована, а не просто посочена. Следва да бъде споделен и мотива, че обследването на видеозаписи от охранителните съоръжения и дневници със записвания на специални охранителни зони, на лишени от свобода които пребивават в тези зони, е неоправдано когато липсва яснота за конкретните факти които се цели да се установяват с тях.

По възраженията на касатора следва да се има предвид наличието на законовата презумпция на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, която обръща доказателствената тежест и според която ищците-затворници не е необходимо да доказват причинените им неимуществени вреди, а само да ги твърдят. По отношение срочността за съхранението на видеозаписите, молителят по никакъв начин не обосновава наличието на трудност да предяви бъдещите си искови претенции в периода на съхранение, който не е малък. Няма и опасност от загубване на информацията касаеща брой свободни помещения, брой лишени от свобода, настанените в помещенията за минал период, тъй като същата при поискване винаги се предоставя.

С оглед на горното атакуваното определение съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.235 от АПК, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ в сила определение № 429/19.02.2021г., постановено по адм.д.№ 211/2021г. по описа на Административен съд - Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

 

                            2.