Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 7788
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на
страните срещу Решение №
137164/05.06.2017 г., постановено по гр.
дело № 24496/2014 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 84-ти състав.
Въззивницата М.Х.М. обжалва
решението в частта, в която се осъжда на
основание чл. 127, ал.2, вр. чл.143, чл.146 СК, бащата Г.И.Г., да заплаща на
малолетния М.Г.Г., действащ чрез своята М.а и законен представител М.Х.М.,
месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от влизане на решението
в сила, както и в частта, в която се отхвърля предявеният иск в останалата му
част до пълния предявен размер от 300 (триста) лева като неоснователен.
Сочи, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззивникът Г.И.Г. обжалва решението в частта,
в която е уважен предявеният, изменен в хода на делото, иск от ищцата за
месечна издръжка на детето М.в размер на 200 лв., като сочи, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и небоснованост. Моли да бъде намалена издръжката
до размер не повече от 150 лв., тъй като
присъдената издръжка е непосилна за него. Претендира разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивницата М.Х.М. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва
въззивната жалба, като излага, че възраженията на ответника за прекомерност на
издръжката за неправилни и необосновани.
Подадена е и частна жалба от М.Х.М. срещу Определение № 480497/31.08.2018 г., постановено по гр. д. №
24496/2014 г. по описа на СРС, ІІІ ГО,
84-ти състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК,
обективирана във въззивната й жалба.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на частната жалба от Г.И.Г., с който се моли същата да бъде
оставена без уважение.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено
следното:
Въззивните жалби и частната жалба
са допустими. Подадени са в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, съответно в срока по чл. 275 ГПК, от страни, имащи правен
интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни
съдебни актове.
Във въззивната жалба на
въззивницата М.Х.М. е била обективирана и молба по чл. 250 ГПК досежно
претенцията за заплащане на издръжка за минало време, както и от кой момент се
заявява тази претенция, като с определение от 16.08.2018 г. въззивният съд е
прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на Софийски районен
съд за произнасяне по тази молба, който я е оставил без уважение с решение от
26.11.2018 г. Решението, постановено в производството по чл. 250 ГПК е влязло в
сила, доколкото с разпореждане на СРС от 06.03.2019 г. е върната въззивната
жалба, като частната жалба срещу това разпореждане е оставена без уважение с определение
от 24.09.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 5534/2019 г. по описа на СГС, а
с определение на СГС от 29.06.2020 г. на СГС, постановено по същото ч. гр. дело
№ 5534/2019 г. е върната частната касационна жалба против определението от
24.09.2019 г. на СГС, като това определение е влязло в сила на 15.07.2020 г.
Ето защо, настоящият съд не дължи
произнасяне по решението, по чл. 250 ГПК, постановено по молба по чл. 250 ГПК,
инкорпорирана във въззивната жалба, както и относно оплакванията във въззивната
жалба в тази насока, доколкото същите са молба по чл. 250 ГПК, по която е
налице произнасяне със съдебно решение, което е влязло в сила.
В съдебно заседание, проведено на
12.04.2021 г. пред въззивната инстанция, въззивникът и въззиваем Г.И.Г. е
посочил, че оттегля въззивната си жалба, поради което е прекратено въззивното
производство по делото, в частта му, образувано по въззивна жалба, депозирана
от Г.И.Г., поради което съдът не дължи произнасяне по тази въззивна жалба.
С Решение №
137164/05.06.2017 г., постановено по гр.
дело № 24496/2014 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 84-ти
състав, са предоставени, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете М.Г.Г., на неговата М.а М.Х.М.,
при която е определено и местоживеенето на детето; определен е режим на лични
отношения между бащата Г.И.Г. и детето М.Г.Г.; осъден е, на основание чл. 127,
ал. 2, вр. чл. 143, чл. 146 СК, бащата Г.И.Г. да заплаща на малолетния М.Г.Г.,
действащ чрез своята М.а и законен представител М.Х.М., месечна издръжка в
размер на 200,00 (двеста) лева, считано от влизане на решението на СРС в сила,
в частта за определяне местоживеенето на детето, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума, до окончателното й изплащане; постановено е, че
издръжката се дължи до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване, като е отхвърлен предявеният иск в останалата му част до
пълния предявен размер от 300 лв., като неоснователен; оставена е без уважение
претенцията на М.Х.М. за присъждане на направените от нея в производството
разноски, като неоснователна; осъден е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г.И.Г. да
заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 288,00 (двеста
осемдесет и осем) лева, представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка.
С Определение № 480497/31.08.2018
г., постановено по гр. дело № 24496/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав, е оставена без уважение молбата на М.М.,
обективирана във въззивна жалба вх. № 5107990/12.07.2017 г. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
Наведените доводи за неправилност
на първоинстанционното решение във въззивната жалба на М.М. са неоснователни.
При определяне размера на дължимата месечна
издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения
родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази,
като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В настоящия
случай детето М.е на почти 11 г., същото е родено на *** г., като с оглед
възрастта му и доходите на неговите родители, правилно първоинстанционният съд
е определил размер на месечна издръжка, дължима от бащата в размер на 200 лв.
От по-висок размер на издръжката, претендирана от ищцата в размер на 300 лв.,
детето ще има нужда когато порасне и когато неминуемо ще има потребност от
по-висок размер на издръжката. В случая следва да се съобрази и здравословното
състояние на бащата, доколкото същият е представил доказателства за установено
заболяване „Синдром на Сьогрен“, което намалява възможностите на ответника да реализира по-високи доходи. Пред първата инстанция са представени договори за наем на жилище, от които се установява, че ищцата заплаща
ежемесечен наем в размер на 450,00 лева (л. 62-л. 64 от делото), а ответникът заплаща
наем в размер на 110,0 лева на месец (л. 64 - л. 78 от делото).
Представени са трудови договори и
допълнителни споразумения към тях, от които се установява, че ищцата получава
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 450,00 лева (л. 59- л. 61 от
делото), а ответникът - 1100,00 лева (л. 71 - л. 73 от делото).
Видно от представената служебна
справка от НОИ, за 2016 г. ответникът е с осигурителен доход 1199,00 лева (л.
70 от делото).
В производството пред
първоинстанционния съд е представено нуклеарно-медицинско изследване на
слюнчени жлези, че при ответника е открита находка, свързана със синдром на
Сьогрен (л. 66 от делото).
Пред въззивната инстанция са
представени служебна бележка относно Г.И.Г. относно облагаем доход и удържан
данък от работодателя, от който е видно, че през месец май 2017 г. същият е
получил доход по допълнителен трудов договор в размер на 1210 лв., от която
чистата сума за получаване е в размер на 943, 73 лв., представен е препис от
епикриза за проведено лечение през 2017 г. с посочена окончателна диагноза в
същата „Синдром на Сьогрен“.
В съдебно заседание, проведено на
12.04.2021 г. относно Г.И.Г. са представени доказателства /фиш/ за
получена работна заплата през месец март
2021 г., от който се установява, че за посочения месец бащата е получил брутна
заплата в размер на 1482 лв., като чистата сума за получаване, след приспадане
на ДОД и осигуровки е в размер на около 1150 лв.; изследване от отделение по
нуклеарна медицина; епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, Клиника
по ревматология за проведено лечение през 2017 г. с посочена
окончателна диагноза „Синдром на Сьогрен“; изследване чрез магнитно-резонансна
томография; рецептурна бланка относно предписан лекарствен медикамент на
19.03.2021 г., както и препоръка за медицински изследвания; разпечатки от
интернет относно лекарствени медикаменти и тяхната цена.
Пред въззивната инстанция е
постъпил и социален доклад от „Д СП“ Младост, изготвен на 26.03.2021 г., от
който е видно, че непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето
полага М.ата М.Х.М., детето е споделило, че контактува с баща си и е близък с
него, в неговия дом има своя стая.
При социалното проучване М.ата е споделила, че
работи във верига ресторанти, като управител на ресторант и получава месечен
брутен доход в размер на 2000 лв.
При така установените доходи на
страните, правилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на месечната
издръжка за детето М., заплащана от бащата, следва да бъде в размер на 200 лв.
В частната жалба, депозирана от М.Х.М.
срещу Определение № 480497/31.08.2018 г., постановено по гр. дело № 24496/2014
г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав, са изложени доводи за
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост, като се сочи, че оставянето без уважение на
предявените разноски е неправилно, тъй
като ответникът е неизправната страна по този спор и с години не заплаща
дължимата по закон и с оглед морала издръжка на детето си.
Наведените доводи в частната жалба са
неоснователни.
Въззивният съд изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд, защото в случая са касае до производство с
характер на спорна съдебна администрация и всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, и съобразно
възприетата съдебна практика по тези производства. За разлика от исковото
производство, в това производство не се решава със сила на пресъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона. Така, че съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на ненавършилото
пълнолетие дете, ползва и двамата родители, като тук не е приложима
разпоредбата на чл. 78 ГПК по разноските. В този смисъл е Определение № 385 ОТ
25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г., ГК, I ГО на ВКС. Ето защо частната
жалба следва да бъде оставена без уважение.
Първоинстанционното решение в
обжалваните му части е правилно.
При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства.
Доказателствата и във въззивната инстанция не
са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на
атакуваното решение.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваните му части като правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските – доколкото се
касае до производство по спорна съдебна администрация, характерът на което не
се променя и с пренасянето му във въззивната инстанция, разноските следва да
останат за всяка от страните така, както са направени, поради което съдът
оставя без уважение искането на страните за присъждане на разноски.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 137164/05.06.2017 г., постановено по
гр. дело № 24496/2014 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 84-ти
състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 5153389/01.10.2018 г. по описа на Софийски районен съд,
срещу Определение № 480497/31.08.2018 г., постановено по гр. дело № 24496/2014
г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 84-ти състав, като
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията Г.И.Г. и на М.Х.М. за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.