Р Е Ш Е Н И Е

    гр.Видин, 02.11.2018г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  трети октомври  през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  Кр. Илиева  като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 438 по описа  за 2018год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от  „Мобилтел“ ЕАД – София / сегашно наименование „А1 България“ЕАД/, чрез адв. Виолета Герова против  Ц.П.Ц. *** предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника  по силата на сключен  договор за далекосъобщителни услуги за мобилен телефонен номер ********** по избран план Мтел Моби М с месечна абонаментна такса 19.90 /с ДДС/ за срок от 24 месеца, както и телефонен номер ********** по тарифен план  Мтел мобилен интернет 2.5ГБ с месечна абонаментна такса 13.90 лева  /с ДДС /за срок от 24 месеца.

 Посочва се, че е издадена фактура № *********/15.12.2014г. с падеж на плащане 15.12.2014г. за отчетен период 09.11.2014г. до 08.12.2014г. за сумата от 215.54 лева – начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги и фактура № *********/15.12.2014г. с падеж на плащане 15.12.2014г. за отчетен период 09.11.2014г. до 08.12.2014г. за сумата от 150.54 лева – начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил поетото задължение да заплаща дължимите суми в посочения срок и поради това оператора е прекратил едностранно договора и му е начислил неустойка за предсрочното му прекратяване.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 366.08 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.

Ответникът  в законния едномесечен срок чрез назначен особен представител адв. С.И. е оспорил исковата претенция като неоснователна. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Направено е възражение, че липсват доказателства за предсрочно прекратяване на договора.

 Въпреки дадената им възможност, страните не са взели становище във връзка със служебно констатираната от съда неравноправна клауза с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП по отношение на претенцията за заплащане на неустойка.

Ищецът е представил писмено становище, в което е развил подробни съображения относно дължимостта на претендираната неустойка.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 По делото е представен договор № ********* от 10.02.2014г., по който потребителят е избрал тарифен план  Мтел Моби М с месечна абонаментна такса 19.90 /с ДДС/ за срок от 24 месеца, както и телефонен номер ********** по тарифен план  Мтел мобилен интернет 2.5ГБ с месечна абонаментна такса 13.90 лева  /с ДДС /за срок от 24 месеца.

Съгласно представените Приложения № 1/10.02.2014г. в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или от Общите условия, операторът има право да прекрати договора и/или  да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими до изтичане срока на договора.

Представени  като доказателства по делото са заверени преписи от 2 бр. фактури:

фактура № *********/15.12.2014г. с падеж на плащане 15.12.2014г. за сумата от 215.54 лева – начислена неустойка.

фактура № *********/15.12.2014г.  с падеж на плащане 15.12.2014г. за сумата от 150.54 лева – начислена неустойка.

По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между "Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи.

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за неустойка, тъй като  едностранно е прекратил сключените договори с ответника  за предоставяне на далекосъобщителни услуги, поради това, че последният е неизправна страна потях.

Безспорно е, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор "Мобилтел" ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.  Този факт не се оспорва от ответника.

Възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност на вземането е неоснователно. Вземането за неустойка съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД се погасява с изтичането на три годишна давност. В случая, вземането е възникнало видно от представените фактури на 15.12.2014г., а  заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е изпратено чрез куриер на 09.08.2017г. и е постъпило в съда  на  11.08.2017г. преди изтичането на три годишната давност.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора –т.6.3.1 на приложение № 1 към договор № ********* от 10.02.2014г.г. за тарифен план  Мтел Моби М и т. 5.3.1 на приложение № 1 към договор № ********* от 10.02.2014г. по тарифен план  Мтел мобилен интернет 2.5ГБ.

  Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката.  Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.  Освен това, следва да се отбележи, че  в сметките, с които са начислени търсените неустойки  липсва посочване какво е основанието за начисляването им - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.

По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.

На следващо място, неустойките за предсрочно прекратяване на процесните договори следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.

 В процесния случай, ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.

 Процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната страна  - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните като ответникът  не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

 Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).

Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.

 Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.

С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „А1 България“ЕАД /с предишно наименование  „Мобилтел“ ЕАД – София/  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 против Ц.П.Ц. с ЕГН ********** *** Бъчваров 20, вх. Е, ап. 135 иск за признаване за установяване на вземането за сумата  в общ размер от 366.08  лева, представляваща   неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ********* от 10.02.2014г. и на договор № ********* от 10.02.2014г.,  чийто размер е начислен по: фактура № *********/15.12.2014г.  на стойност 215.54 лева и по фактура № *********/15.12.2014г.   на стойност 150.54 лева, за което е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1948-РЗ от 11.08.2017г.  по ч.гр.д. № 2278/2017г. по описа на РС – Видин, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: