Р Е Ш Е Н
И Е
№ 79 28.04.2022г. град К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К.ският
административен съд
на двадесети април две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 72 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от главен юрисконсулт И.С.И като пълномощник на ЦУ НА НАП
– СОФИЯ с адрес за призоваване: офис К. в гр.К., ул.“Демокрация“ № 55 срещу
решението по а.н.д.№706/2021г. на РС - К.. Релевираното касационно основание е
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Противоречието с материалния закон се свързва с
доказано административно нарушение и отсъствие на маловажен случай. Моли се за
отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
писмени бележки от В.М. като процесуален представител на ответника ЕТ „Г.М.– 9.“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и адрес за призоваване:
гр.К., ул.“***“ № 4 се оспорва касационната жалба като неоснователна поради
допуснато нарушение в описание на деянието по АУАН и НП и маловажен случай.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд
е постановил правилно решение, като правилно е приложил материалния закон и не
е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
К.ският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №555638-F560461/14.01.2021г.
на началник отдел „Оперативни дейност“ – София, в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Г.М.-
9.“ - *** за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000лв.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че на 15.07.2020г. служители на
ЦУ на НАП св.М. и св.Т. извършили проверка в търговски обект – магазин за
авточасти в гр.К., ул.“***“ № 4, стопанисван от санкционирания ЕТ. В хода на
проверката е констатирано, че дневния оборот от инсталираното в обекта ФУ,
съгласно междинния дневен отчет от същата дата в 13.50 часа, е в размер на
189.50лв. При извършения опис на парите в касата е установена фактическа
наличност в размер на 208.70лв. За деня 15.07.2020г. във ФУ не са отчетени
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Контролните органи са
установили промяна в касовата наличност в размер на 19.20 часа, която е
положителна разлика и не е отразена на ФУ. Според актосъставителя и АНО е
налице неотразяване на приходи.
От
правна страна съдът е приел процесуално нарушение в съдържанието на НП,
изразяващо се в несъответствие между правната квалификация на деянието и
описанието в обстоятелствената част на НП. По начин на правна квалификацията,
цитирайки чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, според съда е логично да
се приеме, че санкцията се налага за
нарушение, което не води до неотразяване на приходи. Не такова обаче е
съдържанието на НП, в което изрично е посочено обратното – че нарушението води
до неотразяване на приходи. Според съда, констатираното противоречие води до
неясно обвинение, което нарушава правото на защита на дееца да разбере за какво
нарушение е наказан. Отделно от това, съдът е приел маловажност на случая по
чл.28 от ЗАНН, т.к. се касае за минимална сума, която не е надлежно регистрирана
чрез операция „служебно въведени“, липсват вредни последици и няма аргументи за
налагане на санкцията над минималния законов размер. По посочените доводи съдът
е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН за разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на закона.
Правилна е преценката на съда относно
допуснато съществено нарушение в съдържанието на НП досежно дължимата корелация
между описанието на деянието и дадената за него правна квалификация по см. на
чл.57, ал.1, т.5 и т.7 от ЗАНН.
Словесното обвинение по НП включва
неизпълнение от ЕТ на задължението извън случаите на продажби да отбележи всяка
промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно
въведени“/“служебно изведени“ суми, което формално отговаря на нормативното
задължение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. В следващата част на
обвинението АНО е посочил, че неизпълнението на търговеца води до неотразяване
на приходи. Това отбелязване създава вътрешна противоречивост на цялото
обвинение, т.к. нормата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. има
предвид случаите извън продажби/сторно операции, а това изключва извода на АНО,
че установената разлика води до неотразяване на приходи. Неотразяването на
приходи е свързано с реализирани продажби, които са извън приложното поле на
задължението по чл.33, ал.1 от Наредбата. Тази вътрешна противоречивост на
обвинението води до неяснота по отношение обективните предели на повдигнатото
срещу дееца обвинение. Подобен е извода и относно наложената с НП имуществена
санкция на търговеца. Направената привръзка на чл.185, ал.2 с чл.185, ал.1 от ЗДДС е мислима единствено при констатирано от АНО нарушение, което не води до
неотразяване на приходи. В случая обаче това не е така, т.к. словесното обвинение
съдържа обратното твърдение. Следователно, липсва конекситет между обвинението
и дадената за него правна квалификация. На трето място, в НП липсват каквито и
да било мотиви относно размера на санкцията. Този размер не съответства на
праговете по чл.185, ал.2 от ЗДДС и е над минималния размер по чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Посочените съществени нарушения в
съдържанието на НП досежно констатираните противоречия в описанието на
деянието, дадената за него правна квалификация и наложената имуществена санкция
налагат отмяна на НП, както правилно е процедирал районния съд. При този изход от
делото не е дължимо разглеждането на спора по същество.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК
решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №134/19.12.2021г. по а.н.д.№706/2021г. на РС –К..
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.