Решение по дело №6232/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 691
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20195530106232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……                           25.06.2020 година                    град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На деветнадесети май                                      2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №6232 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.ІІІ ЗЗД във вр. с чл.87 ал.2 ЗЗД.

Ищецът „КОРЕПЕЛЕТ“ ООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че между страните е сключен неформален договор за покупко-продажба на технологична дървесина - бял бор, по който ответникът „ВАД“ ООД получил пълно авансово плащане още на 18.09.2018 г. Сумата на платения от ищеца аванс била 18000 лв., срещу които „КОРЕПЕЛЕТ” ООД трябвало да получи 306,12 пр.м3 дървесина, но първоначално били доставени едва 18,00 пр.м3. С покана връчена чрез нотариус Денчо Недялков била предоставена възможност на „ВАД“ ООД да достави договорените количества технологична дървесина - бял бор, като в случай на неизпълнение след определената дата, договорът ще се счита развален, а на „КОРЕПЕЛЕТ” ООД следва да бъде възстановен в пълен размер платеният аванс. Междувременно, ответникът доставил допълнително 24 пр.м3 и така цялото доставено количество дървесина било 42 пр.м3. За доставените количества ответникът издал фактура №2302/01.03.2019 г., като цената общо 2058 лв. без ДДС, а с ДДС -2469,60 лв. се приспада от платения аванс. След нотариалната покана, връчена на ответника на 12.03.2019 г. нови доставки не били извършвани, въпреки че с писмо - отговор от 14.03.2019г., ответникът обещал да достави остатъка от договореното количество дървесина до края на месец март 2019 година. Със същото писмо ответникът отправил на свой ред покана за плащане на своя фактура №2179/16.08.2017г.

Поради настъпилото разваляне на договора в неизпълнената му част, за ответника възникнало задължение да върне целият неусвоен аванс в размер на 15530,40 лева, както и да издаде данъчно кредитно известие за същата сума към издадената по-рано авансова фактура. На 22.03.2019 година „ВАД“ ООД издало кредитно известие № 2308, но само за сумата от 12 110,14 лева с вкл. ДДС, а на 02.04.2019 г. по банков път възстановило едва сумата от 5000 лева.

След извършеното частично плащане ищецът установил, че действително е останала неплатена през 2017г. издадената от ответника фактура № 2179/16.08.2017 г. за още 3420,26 лв. и целейки доброволно уреждане на отношенията между страните, чрез „Стръмска и П. - Адвокатско дружество“ изпратил нова писмена покана за доброволно изпълнение до ответника с изх. № 385/20.09.2019 г. С поканата се уведомявал ответника, че цялото му задължение за връщане на аванс е в размер на 10530,40 лв., поради което дължи връщането му /чрез плащане на остатъка по вече издаденото кредитно известие - 7110,14 лв., както и издаване на допълнително кредитно известие до пълния размер на подлежащия на връщане, т.1. за още 3420,26 лв. и плащането им/. С поканата ищецът прихванал насрещните вземания и приканил ответника да плати разликата 7110,14 лв. Поканата била връчена на 02.10.2019г чрез ЧСИ Иван Стръмски, лично на управителя на „ВАД“ ООД, г-жа Диана Желева Василева. След тази покана ответникът поискал да бъде съставен и нарочен протокол за вече извършеното прихващане, и едва тогава да издаде кредитно известие за остатъка от 3420,26 лв. и плати доброволно задължението си от 7110,14 лв. Макар, че е излишно, ищецът изразил готовност такъв протокол да бъде съставен, но ответникът безпричинно отказал съставянето му и в крайна сметка не върнал неусвоения аванс по разваления договор за покупко-продажба на технологична дървесина, който към момента остава в размер на 7110,14 лева, изчислени както следва: 18000,00 лв. платен аванс; -2469,60 лв. цена на доставена дървесина; -5000,00 лв. върнат аванс; -3420.26 лв. прихванат аванс с насрещно задължение по фактура от 2017 г.: 7110,14 лв. остатък за плащане.

Моли съда да постанови, с което да осъди „ВАД“ ООД с.Пъстрен да заплати на „КОРЕПЕЛЕТ“ ООД Ст.Загора сумата от 7110,14 лева, даден аванс по развален договор за покупко-продажба на технологична дървесина, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ВАД“ ООД с.Пъстрен представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че към момента предявения иск е неоснователен, поради пълно погасяване претендираните суми.

Не оспорва, че между страните са съществували договорни отношения по неформален договор за продажба на дървесина. Сочи, че аванса в размер на 18 000 лв. с ДДС е преведен на 17.09.2018г. от ищеца, за което му била издадена фактура № 2454/17.09.2018 г. Към 22.03.2019г. след извършени доставки на дървесина и нейното фактуриране остатъкът от аванса бил в размер на 12110.14 лв. с ДДС, за който остатък ответникът издал КИ №2308/22.03.2019 г. На 02.04.2019г. превел на ищеца 5000 лева по горното КИ. Поради наличието на неплатена фактура от ищеца № 2179/16.08.2017 г., издадена от „ВАД“ ООД с.Пъстрен, за доставена тогава дървесина, в разговори поискал да бъде извършено прихващане. Ищеца дълго време отказвал прихващане с мотива, че платил в брой издадената през 2017 г. фактура. Ответникът заявява, че никога през дейността си не е получавал плащания в брой. Дружеството не разполагало с касов апарат и всички плащания получавало по банков път. Едва през м.09.2019г. с изпратена покана за доброволно изпълнение №308/20.09.2019г. ищецът прихванал насрещните вземания по фактура №2179/16.08.2017г. и към 20.09.2019г. остатъка за плащане бил в размер на 7110,14 лв. с ДДС /претендираната сума/. 

На 06.11.2019г. ответникът издал на ищеца фактура №2416/06.11.2019г. на стойност 1117.20 лв. с ДДС за доставена междувременно дървесина, която била приета от ищеца без възражение. Това обаче не било отразено в исковата молба и сумата от 7110.14лв. не била коригирана.

На 23.12.2019 г. ответникът превел на ищеца остатъка от сумата 7110.14лв. след прихващане на 1117.20, а именно сумата 5992.94 лв., с което напълно били уредени отношенията помежду им.

Моли съда да постанови решение, с което да прекратите производството по делото, като приеме, че предявения иск е неоснователен поради пълното му погасяване, започнало още преди подаването на исковата молба. Счита, че в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски. По искането за присъждане на законна лихва, в случай, че ищецът продължава да претендира за нея, моли да му бъде присъдена законна лихва за забавено плащане от издаването на фактура № 2179/16.08.2017 г. на стойност 3420.26 лв. до прихващането и на 20.09.2019 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че страните са били в търговски взаимоотношение по договор за покупко-продажба на дървесина, по силата на които ответникът се задължил да достави на ищеца 306,12 пр.м3 дървесина, а последния – да заплати нейната цена. Не се оспорва от ответника, че по този договор същия е получил от ищеца авансово сумата от 18 000лв., за което била издадена фактура №2354/17.09.2018г., както и че в изпълнение на договора ответникът доставил само 42 пр.м.3 дървесина /18пр.м3 + 24пр.м3/, като за доставените количества била издадена от ответника фактура №2302/01.03.2019г. на стойност 2058 лв.  без ДДС.

С нотариална покана от 04.02.2019г., връчена лично на управителя на ответното дружество на 12.03.2019г. ищецът е поканил ответника в едноседмичен срок да изпълни задълженията си по договора и достави остатъкът от договореното количество дървесина или да възстанови неусвоения аванс. В отговор на тази покана ответникът е поканил ищеца да му заплати насрещно задължение по фактура №2179/16.08.2017г. на стойност 3420,26лв. с ДДС.

С нова покана от 20.09.2019г., връчена лично на управителя на „ВАД“ ООД, ищецът отново е поканил ответника да върне сумата по неусвоения аванс по вече разваления договор за покупко-продажба на дървесина, която сума след прихващане на насрещно задължение по фактура №2176/16.08.2018г., се претендира в размер на 7110,14лв.

Не е спорно по делото и се установява от представеното извлечение от сметка, че след завеждане на исковата молба, на 23.12.2019г. ответникът е заплатил на ищеца по банков път сумата от 5992,94лв., представляваща неусвоен аванс по развален договор за покупко-продажба на дървесина /КИ 2308/22.03.2019г./ като неизплатената част възлиза на 1117,20лв.

Спорен по делото е въпроса за дължимостта на сумата от 1117,20лв., в която част ищецът поддържа исковата си молба. Ответникът оспорва дължимостта на тази сума с твърдението, че междувременно е доставил на ищеца още 19 пр.м3 дървесина, за което била издадена фактура №2416/06.11.2019г. на стойност 117,20лв. с ДДС. Ищецът възразява, че такава доставка не е била договаряна и извършвана.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът приема между страните е сключен договор за продажба. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху стока, а купувачът се задължава да заплати нейната цена. Задълженията на продавача са да прехвърли на купувача собствеността върху продадената вещ и да предаде вещта, а задължение на купувача е да плати цената на стоката. Съдът намира, че ищецът в качеството си на купувач е изпълнил задълженията си по договора като е заплатил предварително цената на договореното количество дървесина. Ответникът от своя страна не е изпълнил задълженията си по договора да достави договореното количество дървесина 306,12 пр.м3, като е доставил едва 42 пр.м3, поради което ищецът се е възползвал от правната възможност на чл.87 ЗЗД и е развалил договора.

Съгласно разпоредбата на чл.55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, което се установява от представените писмени доказателства и не се оспорва от страните, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на цената, но от ангажираните от същия доказателства, не се доказа, че е осъществено основанието, с оглед на което е извършено плащането. Представеното по делото извлечение от дневника на продажбите на ответника за м.11.2019г. не удостоверява изпълнението на задължението на продавача „ВАД“ООД за предаване на стоката и в частност твърденията за предаване на 19 пр.м3 дървесина на стойност 1117,20лв.

С оглед установеното по-горе, съдът намира, че предвид развалянето на договора е отпаднало основанието, на което продавачът „ВАД“ ООД е получил покупко-продажната цена, поради което същия дължи връщане на полученото на отпаднало основание, което след приспадане на платената в хода на делото сума от 5992,94лв. възлиза на 1117,20лв. Поради изложеното предявения от ищеца иск, поддържан в частта за сумата от 1117,20лв., платена на отпаднало основание /развален договор за покупко-продажба на дървесина/ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част над 1117,20 лв. до претендираните  първоначално 7110,14лв. искът следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на делото.

Тъй като ответника е заплатил част от претендираната сума по иска за главница след завеждането на иска, следва да се приеме по аргумент от чл.78 ал.2 ГПК, че същия е дал повод за завеждане на настоящото дело, поради което въпреки отхвърлянето на този иск като неоснователен - погасен чрез плащане, следва да му бъдат възложени направените от ищеца разноски, които възлизат на общо в размер на 1109,41лв. /284,41лв. ДТ и 825,00лв. адвокатско възнаграждение/.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ВАД“ ООД с.Пъстрен, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление с.Пъстрен, общ.Стара Загора, представлявано от Диана Желева Василева, да заплати на ”КОРЕПЕЛЕТ” ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Георги Бенев №19 ап.2, представлявано от Рикардо Талиапини, сумата от 1117,20 лв., платена на отпаднало основание – развален по договор за покупко-продажба на дървесина, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба – 26.11.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 1109,41 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ”КОРЕПЕЛЕТ” ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Георги Бенев №19 ап.2, представлявано от Рикардо Талиапини против „ВАД“ ООД с.Пъстрен, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление с.Пъстрен, общ.Стара Загора, представлявано от Диана Желева Василева, иск  за сумата над 1117,20лв. до 7110,14лв., платена на отпаднало основание – развален по договор за покупко-продажба на дървесина, като погасен чрез плащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :