Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12490
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12490/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивни
жалби на П.на РБ срещу
решение №187870 от 08.08.2019 г по гр.д.№8643/19 г на СРС , 173 състав , в
частта , в която ПРБ е осъдена да заплати на С.Т.Т. ЕГН ********** *** на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата
от 4000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по
което е оправдана с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№12404/11 г на СРС , НО , 20-ти
състав ; ведно със законната лихва считано от 15.02.2017 г до окончателното заплащане на
сумата
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС / в
обжалваната част / , тъй като не
са доказани неимуществени вреди /притеснения , увредено добро име , влошено
здравословно състояние и др. , който да обосновават обезщетение в размер на
4000 лева . ПРБ не е разпространявала информация за наказателното производство
, а последното е проведено в разумен срок . Срещу ищцата е водено и друго
наказателно производство .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва жалбата на П.на РБ . Присъденото обезщетение
съответства на установените от разпитания свидетел данни за тежките последици
за духовния мир и психиката на ищцата . Ищцата била подтисната , депресирана ,
срамувала се от хората . Трябва да се отчете съдебното минало на ищцата , но не
и да се занижава обезщетението . Разноските за адвокатско възнаграждение са
надлежно доказани .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.08.2019 г и е
обжалвано в срок на 16.08.2019
г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочените част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена
фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва
служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение
, като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1
от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е
приел следното .
С
постановление от 29.08.2008г. по пр.пр. № 35200/2008г. на Прокурор от СРП срещу Т.Ж.е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.209 ал.1 НК. С Постановление от 04.02.2008 г
ДП е спряно на основание чл.25 т.2 НПК, а с постановление от 24.03.2009 г е
възобновено. На 29.06.2008 г ищцата е
разпитана като свидетел. С Постановление от 16.12.2009 г ДП е спряно на
основание чл.244 ал.1, т.2 НПК, а с постановление от 05.10.2010г. е
възобновено.
С
Постановление от 05.10.2010г. по ДП
№ ЗМ 1501/2008г. на 08 РУП-СДВР, пр.пр. № 35200/2008г., на разследващ полицай
при 08 РУП-СДВР ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това,
че за времето от 15.09.2007г. до 27.09.2008г. в съучастие като съизвършител с Т.Ж.(съпруг,
срещу когото също е повдигнато обвинение), в гр.София ж.к.Дружба в мебелен
магазин на ЕТ „Т.7М-Т.Ж.“ , в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си и съпруга си имотна облага е възбудила заблуждение у различни граждани, че ще им бъдат изработени и
доставени мебели, с което им е причинила имотна вреда в размер от 4355,00
лева. На обвиняемата е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 1000,00 лева, чийто размер е намален с определение от 20.10.2010г. по
ч.н.д. № 3618/2010г. на СРС, НО, 10 състав, на 100,00 лева. Постановлението е
връчено на ищцата на 13.10.2010г., като на същата дата тя е разпитана като
обвиняема и ѝ е предявено разследването. С Постановление от 01.02.2011г. по
ДП № ЗМ 1501/2008г. на 08 РУП-СДВР, пр.пр. № 35200/2008г., на Разследващ
полицай при 08 РУП-СДВР ищцата отново е привлечена като обвиняем по досъдебното
производство при прецизиране на обвинението, а именно – за престъпление по чл.
209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяващо се в
това, че за времето от 15.09.2007г. до 27.09.2008г. в съучастие като
съизвършител с Т.Ж.(съпруг, срещу когото също е повдигнато обвинение), в мебелен
магазин на ЕТ „Т.7М-Т.Ж.“ в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си и съпруга си имотна облага е възбудила заблуждение у различни
граждани, че ще им бъдат изработени и доставени мебели, с което им е причинила
имотна вреда в размер от 4355,00 лева. Потвърдена е мярката ѝ за
неотклонение – парична гаранция в размер на 100,00 лева. Постановлението е
връчено на ищцата на 04.02.2011г., на която дата същата е разпитана като
обвиняем и ѝ е предявено разследването. Паричната гаранция е платена.
С
вх. № 8168/10.03.2011г. на СРС С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу ищцата и съпруга й .Образувано е нохд № 3998/2011г. на СРС, НО, 20
състав. С Разпореждане от 28.04.2011г. съдът е прекратил производството по
същото, като е върнал делото на СРП прокуратура за отстраняване на съществени
процесуални нарушения. Разпореждането е потвърдено с Определение №
1574/07.06.2011г. по внчд № 2254/2011г. на Софийския градски съд, НК, ІV
възз.с-в.
С
вх. № 24920/01.07.2011г. на СРС СРП е внесен обвинителен акт срещу ищцата и
съпруга й . Образувано е н.о.х.д. № 12404/2011г. по описа на СРС, НО, 20
състав. По същото са проведени четиринадесет
съдебни заседания, в които подсъдимата, с изключение на първото, редовно се
е явявала лично. С присъда от 11.02.2016г. по нохд № 12404/2011г. на СРС, НО,
20 състав, ищцата е призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото ѝ обвинение.
СРП
е подала протест срещу присъдата, по който е образувано в.н.о.х.д. №
3248/2016г. на СГС. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което ищцата
се е явила лично. С Решение № 212/15.02.2017г. по в.н.о.х.д. № 3248/2016г. на
Софийския градски съд, НО, ХVІІ възз.с-в, присъдата на районния съд е
потвърдена.
Според
справка за съдимост към 05.03.2019г ищцата
е осъждана: Със споразумение по н.о.х.д. № 17291/2010г. по описа на СРС,
влязло в сила на 15.06.2011г., тя е призната за виновна в това, че на
19.04.2008г. в гр.София от офис на фирма противозаконно присвоила чужда движима
вещ на стойност 4870,00 лева – престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 2,
ал. 2 НК, за което ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от три месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66 НК, е отложено за срок от
три години. Според справката за съдимост ищцата е реабилитирана, на основание
чл. 86 НК, на 04.03.2015 г .
За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в следствие на
повдигнатото ѝ обвинение е разпитана свидетелката Т.Ф.(дъщеря на ищцата).
Според Ф.от процесното наказателно обвинение ищцата се чувствала много зле, потиснала
се и се депресирала. Хората я отбягвали като престъпница, шушукало се за нея в
тази насока, като се подхвърляли и насмешки. Бизнесът ѝ се разпаднал,
спряла да работи, не искала да говори, да излиза от дома си, а ако излезела, то
вървяла с наведена глава, защото хората я сочели с пръст. Случвало се да работи
и идвала полиция да я търси, поради което била уволнявана, защото е подсъдима.
Налагало ѝ се често да пътува до София , за да участва по делото,
изпаднала в материална оскъдица, поради което не можела да посрещне разноските
по абитуриентския бал на другата ѝ дъщеря. Идвала полиция и в дома им,
изкарвали я с белезници на ръце рано сутринта. Като цяло тя била силна жена, но
след делото рухнала. Провокирали се скандали със съпруга ѝ, като в крайна
сметка се стигнало до развод. Преди делото имали непрестанно гости, а след това
хората вече отбягвали ищцата, спрели да я търсят.
Според СРС
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, П.или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице
(чл. 4 ЗОДОВ). По делото е установено, че срещу ищцата е било повдигнато
обвинение за извършването на престъпление, по което същата е оправдана с
влязла в сила присъда. По делото е предявен иск за обезщетяване
неимуществени вреди – болки и страдания от незаконното обвинение , което трябва
да се определи съгласно чл. 52 ЗЗД, по справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г.,
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест
и достойнство. Справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се определя
въз основа на обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства.
Във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ те са видът на нематериалните увреждания,
тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начинът му на
живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването. Паричният еквивалент на
неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от
обществено-икономическите условия в страната, а присъдената от този момент
лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото обезщетение не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Според СРС
по делото се установява, че общото времетраене на наказателното производство
срещу ищцата е продължило повече от шест години – от привличането
ѝ като обвиняема в досъдебното производство през м.10.2010г. до
потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда от въззивния съд през
м.02.2017г. Ищцата е била привлечена като обвиняема за тежко умишлено
престъпление (чл. 93, т. 7 НК) по чл. 209, ал. 1 НК. Ищцата е била
двукратно привличана като обвиняема на етапа на досъдебното производство. С
нейно участие са извършвани съответни процесуални действия – разпит на
обвиняем, предявяване на разследване. Процесуалната принуда спрямо личността
ѝ обаче е била в занижен размер, тъй като тя е била с мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер от 100,00 лева. Пред
първоинстанционния съд са проведени множество заседания, на всички от
които (с изключение на първото) ищцата се е явила. Забавянето в разглеждането
на делото не е по вина на подсъдимата, която надлежно е присъствала на тях. По човешка
презумпция по време на наказателно производство всяко лице, независимо от
личностните си особености, изпитва неудобство, притеснение, несигурност и
страх, накърняват се честта и доброто му име в обществото и професионалната
сфера, което няма как да не бъде възприемано като увреждане, като същото може
да има и душевно, социално и здравословно-физиологично проявление.
От
свидетелските показания се установяват значителни негативни изменения в
личността и душевния мир на ищцата, свързани със затваряне в себе си,
потиснатост, срам от хората и притеснение да се появява на публични места
поради опасност пряко или косвено да понесе укори, че е престъпница. Изнесените
от св. Ф.данни , че ищцата е била извеждана от дома си с белезници и с полиция,
както и че е търсена от органите на МВР по местоработата ѝ, не намира
опора в приложеното по делото наказателното производство, поради което
евентуални вреди, понесени от ищцата като тяхна последица, не биха могли да
бъдат съобразявани в настоящото производство. Факт е, че ищцата е следвало
многократно да пътува до София , за да участва в наказателното производство,
както и че същото е имало негативен ефект върху стопанската дейност на
семейството ѝ. От цялостните показания на свидетелката може да се направи
заключение, че наказателното производство е повлияло и на влошаване на
отношенията със съпруга ѝ и последвалия развод.
Не
следва да се пренебрегва обаче обстоятелството, че считано от 15.06.2011г. ищцата вече е била осъждана по друго
наказателно производство за присвояване през 2008г. на чужда движима вещ на
стойност 4870,00 лева, за което е реабилитирана през 2015г. (съгласно справката
за съдимост). Към момента на привличането за пръв път на ищцата като обвиняема
по ДП № ЗМ 1501/2008г. на 08 РУП-СДВР, пр.пр. № 35200/2008г. на СРС, крайният
съдебен акт по нохд № 17291/2010г. на СРС не е бил влязъл в сила, следователно
наказателното производство срещу ищцата е било висящо и установените по делото неимуществени вреди в известна степен следва да се приемат
за последица на другото водено срещу ищцата наказателното производство.
След това до реабилитирането ѝ тя е била третирана като осъждано лице.
Тези обстоятелства са от значение за намаляване на евентуалния размер на
претендираното обезщетение, тъй като интензитетът на негативните изживявания е
различен при лицата, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална
принуда, и при тези, които са били обект
на наказателно преследване, съответно са били вече осъждани за други
престъпления (арг. решение №140/14.12.2017г.-гр.д.919/2017г.-ІІІг.о.). И, тъй
като ищцата била обвиняема/подсъдима, а след това и осъждана, по друго
наказателно дело, размерът на дължимото ѝ справедливо обезщетение следва
да бъде снижен. СРС е определил като
справедливо обезщетение 4000,00 лева .
Решението на СРС е частично
неправилно . Съгласно
задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по
чл.52 ЗЗД трябва
да се вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от
общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е
приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство на една
или повече инстанции ;
-
продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
-
видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент
на задържането ;
-
има ли разгласяване чрез медиите ;
-
има ли влошаване на здравословното състояние ;
-
конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство,
професионална и обществена среда ;
-
други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания ;
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на
които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
Трайната задължителна практиката на ВКС е , че
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение
№3 от 29.01.2014 г по
гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи
настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В
случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на повдигнатото обвинение – за тежко
престъпление ; ищцата е била застрашен от ефективно лишаване от свобода ;
- вид и продължителност на проведеното наказателно
преследване – над 8 години общо в досъдебна и съдебна фаза , тъй като
формалното повдигане на обвинение не е начален момент на претърпените вреди . Проведени са множество о.с.з в СРС и едно
заседание в СГС , продължителността на наказателното производство леко надвишава
разумния срок ;
- наложена мярка за неотклонение – парична
гаранция в минимален размер ;
- разгласяване в медиите – не се твърди от ищцата ;
- влошаване на здравословното състояние – не
се твърди от ищцата ;
- наложено наказание – ищецът е оправдан и от СРС
, и от СГС ;
- интензитет и продължителност на душевните болки ,
страдания и неудобства в личния живот – твърди се , че са били в значителен размер ;
- затруднения в работата – твърдят се да са били
големи .
Показанията на св.Т.Ф./дъщеря на ищцата/ съдът счита
за относими , но с оглед роднинската връзка , за пристрастни и необективни и
не доказват вреди в претендирания размер . Безспорно ищцата е имала негативни
изживявания от водене на наказателното производство , но твърденията , че
ищцата „била сочена с пръст „ „че всичко се знаело в квартала“ , как поради наказателното
производство „бизнесът на ищцата се разпаднал“ , „търсела я полиция“ и пр.
показват явно желание на свидетеля „да защитава“ и „да съчувства“ на ищцата .
Що за „бизнес“ е имала ищцата е видно от самото наказателно производство –
събирала е суми /капаро/ от добросъвестни клиенти уж за да им прави мебели и
след това нито връща капарото , нито доставя мебели . Никакъв „бизнес“ не е
имала ищцата щом не може незабавно да възстанови скромната сума от 4870
лева , дори да е успяла да докаже в наказателното производство защитна версия
за „обективни причини“ и за липса на преднамерена измама . От друга страна
ищцата – макар и да не е извършила престъпление – е нарушила морални норми
за поведение в обществото и в стопанската дейност . Едва ли възстановяване на
сумите на клиентите е било напълно невъзможно за ищцата , че да се стига до жалби
в полицията , предавания в национална телевизия и образуване на наказателно
производство . Вместо това ищцата и съпругът й затворили магазина си и
„изчезнали“ .
Принципно П.на РБ не носи отговорност за слухове
и квартални сплетни . И в тази им част свидетелските показания са
неубедителни . Ищцата се преместила да живее в Бургас , а наказателното дело се
е водило в София . Едва ли е възможно в квартала на ищцата в Бургас да узнаят
за делото , освен ако самата тя не широко оповести този факт . На следващо
място , дори съседите й да са обсъждали , че ищцата е извършила престъпление ,
това е било самата истина , защото през същия период срещу нея е водено и друго
наказателно производство , отново за престъпление против собствеността .
Като цяло СРС е надценил достоверността на събраните
свидетелски показания /неподкрепени с писмени такива/ , респ. е надценил претърпените
от ищцата болки и страдания с оглед спецификите на случая . Особено съществено
в случая е , че през същият период ищцата е била обвинена и осъдена за друго
престъпление , също срещу собствеността - решение №251 от 21.12.2015 г
по гр.д.№812/15 г на ВКС , III ГО . Както е посочено в решение
№236 от 13.01.2016 г по гр.д.№1695/15 г на ВКС , III ГО предишни осъждания на ищеца , особено ако са за сходни престъпления ,
показват ниска степен на чувствителност и оценка на собственото му поведение
и последиците от него .
На ищцата трябва да се присъди сумата от 2000 лева ,
а не 4000 лева , обезщетение за неимуществени вреди . След
частична отмяна на решението на СРС искът следва да се отхвърли за разликата
над 2000 лева до присъдения от СРС размер от 4000 лева , както и да се намалят
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 720 лева на 360 лева . В
останалата обжалвана част решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са част от разноските на въззиваемата
страна за адвокатско възнаграждение – 300 лева съобразно отхвърлената част от
жалбата .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №187870 от 08.08.2019 г по
гр.д.№8643/19 г на СРС , 173 състав , в частта , в която П.на РБ е
осъдена да заплати на С.Т.Т. ЕГН ********** ***
на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ разликата над 2000 лева до
размера от 4000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по
което е оправдана с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№12404/11 г на СРС , НО ,
20-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 15.02.2017 г до окончателното заплащане на
сумата ; както и да заплати разноски за адвокатско възнаграждение над 360
лева до 720 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Т.Т.
ЕГН ********** *** в частта да се осъди П.на РБ да й заплати на основание
чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ разликата над 2000 лева до размера от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдана с влязла в сила присъда
по н.о.х.д.№12404/11 г на СРС , НО , 20-ти състав ; ведно със законната лихва
считано от 15.02.2017
г до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС , в частта , в която П.на РБ е осъдена за заплати на основание
чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ на С.Т.Т. ЕГН ********** *** сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдана с влязла в сила присъда
по н.о.х.д.№12404/11 г на СРС , НО , 20-ти състав ; ведно със законната лихва
считано от 15.02.2017
г до окончателното заплащане на сумата ; както и ПРБ е осъдена да заплати 360
лева разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС и 10 лева
разноски за държавна такса .
ОСЪЖДА П.на РБ да
заплати на С.Т.Т. ЕГН ********** *** сумата от 300 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.