Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 14.07.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова, като разгледа
докладваното от съдия Георги Йорданов
АНД № 86 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба подадена от„АГЛИКА
ХОЛИДЕЙ" ООД със седалище и адрес на
управление на дейността - гр. Твърдица, кв. „Индустриален" , ЕИК
*********, представлявано от управителя П.П., чрез адвокат Е.Д. ***, съдебен
адрес:***,
офис 1 (адвокатска кантора П.Н. и Е.Д.)ПРОТИВ
Наказателно постановление N: 0043318/02.05.2019г.издадено от
Директора на РД за областите Бургас,Сливен и Ямбол към ГД"Контрол на
пазара".
В жалбата се
твърди, че с обжалваното наказателно постановление /НП/ и на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 232,ал. 2 от Закона за туризма на представляваното от адв. Д.
„Аглика холидей" ООД е била наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева. Като изрично основание за наложеното административно наказание в
диспозитива на обжалваното НП е била посочена като нарушена разпоредбата на чл.
114, т. 1 от Закона за туризма и чл. 206 от Закона за туризма. Прието било,
че при извършена проверка на 08.02.2019г. в МН - къща за гости 10 в землище
на с. Баня, община Нова Загора, обл.Сливен, язовир"Жребчево",
прилежащо ЗХР към комплекс Аглика палас е било установено: Проверката
е извършена по повод потребителски сигнал входящ N Б-_03-79/20.01.2019г.,
касаеща подвеждаща информация в сайта на комплекс "Аглика палас"
за новогодишен пакет от 2 нощувки. Указано било, че лицето
"Аглика – холидей“ предоставя туристически услуги, ресторантьорство в
некатегоризиран туристически обект и за обекта няма издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Така издаденото наказателно постановление било в
противоречие с материалния закон, необосновано, неподкрепено от събраните по
делото доказателства, а така съшо съдържащо съществени нарушения на
административно-производствените правила (АПП).
За да счете, че има допуснато нарушение
административно-наказващия орган (АНО) изцяло и безусловно възприел фактическите констатации, отразени в
съставен констативен протокол, които констатации обаче не
кореспондирали с действителните факти и обстоятелства
!
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ОБЖАЛВАНОТО НП -
- Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН ясно очертавала изискуемите форма и съдържание на
съставените по ЗАНН актове за установяване на административните нарушения,
която норма изисквала да се посочат,/което значи и преди това да се установят/
не само датата и мястото на извършване
на твърдяното нарушение, но и обстоятелствата, при които същото е
извършено, в т.ч. обясненията и възраженията на нарушителя, както и друга
конкретика, касаеща извършването на проверката. В така посочения смисъл и
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП трябвало да съдържа както описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, така също и посочване на
доказателствата, които го потвърждават, нешо което в конкретния случай не е
сторено, видно от съдържанието на обжалваното НП
!!! Така посочените съществени нарушения на АПП,
допуснати от АНО също сочели, че било налице отделно основание за цялостна
отмяна на обжалваното НП, без същото да бъде разглеждано по неговото същество,
в който смисъл се прави изрично искане !
Видно от съдържанието на обжалваното НП и въпреки
липсата на допуснато и извършено нарушение пряко от страна на "Аглика
холидей" ООД, по начина и във вида, в който същото било квалифицирано, АНО
не е извършил обоснована, мотивирана и убедителна преценка за реално допуснато
и осъществено от страна на визираното търговско дружество административно
нарушение.
Отделно от това не ставало ясно защо АНО е съставило
КП на 08.02.2019г., АУАН на 14.03.2019г., НП на 02.05.2019г. и изпратено на
дружеството едва на 27.11.2019г. С оглед на изпращането на НП повече от 6
месеца след съставяне на АУАН прави възражение за изтекла давност за съставяне
на НП.
ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ
НА ОБЖАЛВАНОТО НП И ПРИЕТИТЕ ПРАВНИ ИЗВОДИ: В
хода на проверката, проверяващите лица, в т.ч. и актосъставителят, следвало да
уведомят надлежно лице, което представлява дружеството, което да предостави и
конкретно искани документи, нещо, което не било сторено.
Издаването на НП било мотивирано единствено с
приетото за установено, че търговското дружество не е представило документи за
категоризация на обекта, без да е ясно установено ли е категорично от АНО,че
такова удостоверение липсва. АНО следвало да събере доказателства вкл. чрез
изискване от компетентния административен орган на такива има или не издадено
разрешение или започнала процедура по издаването му.
При категоричната липса на конкретно установено
нарушение от страна на жалбоподателя, не е налице годно правно основание да
бъде ангажирана административната, респ. имуществената му отговорност. Поради
това така съставеният АУАН и съответно издаденото и оспорено НП следва да се
квалифицират като неправилни и незаконосъобразни.
В
тежест на АНО било да докаже
извършването на твърдяното нарушение, да установи пред съда по
безспорен начин вината на нарушителя, тежестта на нарушението и
съответствието с тежестта на наказанието. Това е така, тъй като актовете за
установяване на административни нарушения нямали обвързваща
доказателствена сила. По тази причина било поставена доказателствената тежест
именно в задължение на АНО, който следвало да установи пред съда и то по
безспорен начин в хода на делото наличието на основания за ангажиране на
административната, респ. имуществената отговорност на посоченият в НП
„нарушител".
Така изложените доводи и факти, категорично съставлявали
основание за безусловна отмяна на обжалваното НП, тъй като същото разгледано и
по неговото същество не кореспондирало с реалните факти и обстоятелства, като
не били налице нарушения.
Въз основа на гореизложеното жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което:
Да констатира множеството категорично установени съществени нарушения на АПП от
страна на АНО, като се ОТМЕНИ ИЗЦЯЛО обжалваното НП, като незаконосъобразно,
без съшото да бъде разглеждано по неговото същество и алтернативно:Да се констатира
от съда, че не е налице допуснато от дружеството-жалбоподател нарушение , на
което основание да се отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано!!
На
12.03.2020г.адвокат П.С.Н. от АК Сливен, в качеството си на пълномощник на
„АГЛИКА ХОЛИДЕЙ" ООД със седалище и адрес на управление на дейността - гр.
Твърдица, кв. „Индустриален", ЕИК
*********, представлявано от управителя П.П. Петков - жалбоподател , съдебен
адрес:***, офис 1 (адвокатска кантора П.С.Н.) представи допълнение към
подадената вече жалба.
В
същото се твърди, че неправилността и незаконосъобразността на обжалваното НП
N: 0043318/02.05.2019 г., издадено от Директора на РД за областите Бургас,
Сливен, Ямбол към ГД „Контрол на пазара" при КЗП, били както следва:
Първо
- с обжалваното НП било прието, че дружеството-жалбоподател е допуснало
нарушение на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма (ЗТ), като на основание чл. 206
от ЗТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Възприетата
от АНО разпоредба на чл. 114, т. 1 от ЗТ имала няколко отделни
хипотези/алтернативи,като цитира: „Лицата извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни
да: 1. предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран
туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране;" В НП, обаче, АНО не бил прецизирал и
адаптирал посоченото от него и твърдяно нарушение към коя от тези хипотези
следва да бъде отнесено...?! Това от своя страна нарушавало правото на защита
на адресата на оспореното НП, като от друга страна не позволявало да са направи
годна правна, в т.ч. и съдебна преценка на фактическите и правните изводи на
АНО, както и досежно наличието на правно валидна връзка между тях !
Освен
горепосочените нарушения, допуснати при издаване на оспореното НП, в
обстоятелствената част на последното се съдържали съкращения като например
„МН/Къща за гости N: 10/, което не позволявало ясно е недвусмислено възприемане
на съдържанието на обжалвания административен акт.
При
наличието на тези така допуснати от АНО съществени нарушения на
административно-производствените правила (АПП) били налице отделни основания за
цялостна отмяна на оспореното НП, без същото да се разглежда по неговото
същество, в който смисъл се заявява изрично искане !
Второ
- въпреки посоченото едно-единствено нарушение в обстоятелствената част на
оспореното НП, то в диспозитивната му част са били посочени две отделни позиции
за извършени две отделни нарушения, макар и да било изписано такова само по чл.
114, т. 1 от ЗТ. Така изписаният „свръх диспозитив" също внасял
несигурност в съдържанието на оспореното НП и неяснота при тълкуване на
неговото съдържание ! И в този смисъл било налице допуснато от АНО съществено
нарушение на АПП, съставляващо самостоятелно основание за цялостна отмяна на
оспореното НП, без същото да бъде разглеждано по неговото същество !
Трето
- Видно от съдържанието на обжалваното НП, по отношение на твърдяното като
извършено нарушение от страна на доверителя ми, по начина и във вида, в който
същото е квалифицирано, АНО не бил извършил абсолютно никаква обоснована,
мотивирана и убедителна преценка за неговата маловажност, въпреки заявената от жалбоподателят
липса на допуснато, респ. извършено нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател, съобразявайки и факта на заявени принципни възражения
по възприетите констатации в АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП
! Нещо повече - АНО въобше не бил изложил какъвто и да е коментар, камо ли
мотиви относно наличието на маловажност на случая. Прилагането на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН не можела да се основава на преценка за целесъобразност, а би
следвало да бъде пряко обвързана и зависима с целта на закона. В този смисъл и
с оглед осъщественото от АНО бездействие и по така въведеното му законово
задължение било допуснато и друго съществено нарушение, изразяващо се в
несъответствие на издаденото и обжалвано НП с целта на закона! В този смисъл било
налице противоречие със закона, в който смисъл било и TP N: 1 / 12.12.2007 г.
на ВКС, ОСНК, постановено по т.дело N: 1/2007 г. по описа на ВКС. Посочвало се
това нарушение по принцип и въпреки липсата на извършени, респ. допуснати
нарушения от страна на жалбоподателя !
Четвърто
- съобразно трайно установената съдебна практика в тежест на АНО било да докаже
извършването на твърдяното нарушение, както и да установи пред съда по
безспорен начин нарушителя, неговата вина, тежестта на нарушението и
съответствието с тежестта на наказанието. Това е така, тъй като актовете за
установяване на административни нарушения по Закона за туризма нямали
обвързваща доказателствена сила. По тази причина би следвало да се установи по
безспорен начин наличието на основания за ангажиране на административната,
респ. имуществената отговорност на посочения в НП „нарушител", при което
доказателствената тежест за това се носела от АНО. Субсидиарното приложение на
разпоредбите на ЗАНН при съставянето на актове за установяване на
административни нарушения по Закона за туризма било по аргумент от чл. 232, ал.
3 от последно цитираният закон.
АНО-КЗП-РД
Бургас и Районна прокуратура Сливен не изразяват становище по жалбата.
В
проведеното открито съдебно заседание на 18.06.2020г. се яви за жалбоподателя
адв. П. Н.,представители на АНО и РП не се явиха. Адв. П. Н. в хода на делото
по същество заяви, че от показанията на разпитаните свидетели се установило, че
не били извършени съответните проверки, които да установят вида на проверявания
обект - дали е категоризиран и т.н.
Констатираното
в акта било, че в близост до проверяваната Вип къща10, не е имало поставена табела,
с ясна информация относно категоризацията на обекта, а в чл.114 т. от закона се
съдържали три броя хипотези, като АНО не посочил точно коя е била нарушена.Не
били изложени мотиви от АНО за наличие на маловажност или не на случая. Поддържа
всички доводи изтъкнати в жалбата и допълнението към същата.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против посоченото дружество за това, че
при извършена проверка на 08.02.2019 г. в
МН/къща за гости №10/, на адрес: яз.“Жребчево“, местност „Войнишки бивак“, общ.
Н. Загора, прилежащо ЗХР към комплекс
„Аглика Палас“ е установено, че в къщата на видно място не са поставени:
Удостоверение за категория на обекта и
табела с категорийна символика или Временно удостоверение за открита процедура
по категоризиране. При поискване същите не били предоставени Посочено е още в
НП, че във ВИП къща №10 се предоставят туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който
няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. За
това на осн. чл. 114, т. 1 от ЗТ във вр. с чл. 206 от същия закон на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лева.
Видно
от приложения към административната преписка Акт за установяване на
административно нарушение № 0043318/14.03.2019г., същият е съставен против
жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното
производство актосъставителят М. Д. И. заяви, че изцяло поддържа отразените в
същия констатации.
Този
АУАН, от своя страна е съставен въз основа на констатациите от извършена по
сигнал проверка в обекта на жалбоподателя, която проверка е била извършена от
актосъставителя и свидетелката по съставяне на акта - Т. Д. К., също разпитана
в с.з. За проверката е съставен констативен протокол № К-2660438/08.02.2019г.в
същия протокол е отразено, че са дадени указания на заинтересованите лица да се
явят на 14.02.2019г. в Община Сливен, където да се представят удостоверение за
категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на
ВИП къща №10. Явно поради неявяване на указаната дата, Директора на
КЗП-РД-Бургас е изпратил до Управителя на обжалващото дружество още две писма с
изх№№188/18.02.2019г.и 188/28.02.2019г.за явяване на посочени в писмата дати за
предоставяне на исканите документи и за съставяне на АУАН.
Видно
от копие на пощенско известие,приложено като доказателство по делото препис от
обжалваното НП е получено на 10.12.2019г., а жалбата е подадена по пощата на
17.12.2019г.,видно от пощенското клеймо,поставено върху плика,копие,от който е
приложен по делото/стр.7/.
От
така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в законовия седемдневен срок и от лице имащо правен
интерес от подаването и, тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.
От
така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по
делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на обжалващото
дружество административно нарушение на
чл. 114, т. 1 от Закона за туризма. В тази насока да се направи
положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя Г.,
дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по делото, а
именно АУАН, Констативен протокол, писма. От всички тях категорично се
потвърждава, че към момента на извършената проверка обектът, стопанисван от жалбоподателя
е предоставял туристическа услуга, без наличието на надлежни Удостоверение за
утвърдена категоризация на обекта или Временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране. Въпреки направеното в АУАН изявление, че същите ще
бъдат представени в срок, това не бе сторено от представител на жалбоподателя.
Самият
жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито
и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а по-скоро
чисто декларативно заявява, че АУАН и НП
са необосновани и незаконосъобразни. Тоест следва да се приеме, че извършените
констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто
и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил правилата на Закона за туризма, като е нарушил
императивните изисквания на чл. 114, т. 1 от същия.
В
тази връзка се явяват напълно неоснователни наведените в жалбата възражения
относно незаконосъобразността на обжалваното НП и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай напълно ясно и точно е
било описано вмененото във вина на жалбоподателя нарушение както в АУАН, така и
в НП, като между тях, а и в самите им текстове, взети поотделно липсва каквото
и да било противоречие, неяснота или непълно описание на деянието. Напротив –
същото е подробно и конкретно описано, в съответствие с изискванията на ЗАНН и
в този смисъл не са били нарушени правата на жалбоподателя да научи в
извършването на какви нарушения е ангажирана отговорността му. Настоящият съд
не приема възраженията от жалбата, че чл. 114, т. 1 от ЗТ съдържал три
хипотези, а актосъставителя и АНО не ги индивидуализирали и посочили точно. В
случая е посочено, че процесния обект е некатегоризиран и за него няма издадено
към момента на проверката временно удостоверение за открита процедура, с което
са осъществени две от трите визирани хипотези в цитираната норма. На нарушителя
е пределно ясно в какво се състои неговото нарушение и коя повелителна норма на
закона е нарушил. В най-лошия случай е налице несъществено нарушение на
процесуалните правила, което не може да доведе до отмяна на НП на това
основание. Съдът има предвид и многобройната съдебна практика по точно този
казус.
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата заповед № 287
от 22.04.2015 г. на председателя на КЗП) и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В
този смисъл съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че НП било издадено
при наличие на изтекла давност за съставянето му,заради изпращането му на
дружеството след повече от шест месеца.
Що
се отнася до спазване процесуалните правила на ЗАНН относно съставяне и
връчване на АУАН съдът намира на първо място, че липсват каквито и да било
доказателства за нарушаване правата и законните интереси на жалбоподателя. Що
се касае до искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, според съда липсват
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение извършеното от
жалбоподателя. В него е предвидено, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за
първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. №
1/2005 г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва
се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН,
като в чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "
маловажни" и "явно маловажни" нарушения, като при извършване на
преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.
Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В
конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е
първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но
като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото –
неизпълнение на задължение за извършване на търговска дейност в некатегоризиран
обект и то неизвестно в какъв период от време, не би следвало наказващият орган
да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко
предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с
извършеното деяние вреди в това число и за фиска, то е налице сериозно
накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с
предоставянето на услуги само в категоризирани/регистрирани/ обекти. В този
смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока
потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира
като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.
Що
се отнася до размера на наложеното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ",
то видно от правилно посочената санкционна норма на чл. 206 от ЗТ, че е
наложено в минималния размер, предвиден в
закона за извършеното нарушение и следователно то е наложено при правилна
преценка на обстоятелствата по случая и прилагайки принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
С
оглед всичко гореизложено съдът намира атакуваното с настоящата жалба НП за
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим
от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 0043318/02.05.2019
г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите – Н.Ж.С., с което на „АГЛИКА – ХОЛИДЕЙ“ ООД, със
седалище на управление: гр. Твърдица, обл.
Сливен, ж.к. „Индустриален“, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева, наложено на основание чл. 114, т. 1
от Закона за туризма, чл. 206 от Закона за туризма, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: