Решение по дело №1997/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ............

 

гр. В. Търново, 12.11.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 12.11.2018 год., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ

при секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдията Е. Бобев АНД № 1997 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 26.10.2018 год. на ВТРП по ДП № 61/2017 г. по описа на ОСлО в ОП - гр. Велико Търново (преписка № 205/2018 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна отговорност на В.Т.Р. с ЕГН **********,*** - за извършено от него престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

         В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно призована, се представлява от прокурор Тотко Тотев от ВТАК. Същия счита, че от доказателствата събрани в хода на ДП е безспорно установено извършеното престъпление и неговия автор, а именно привлечения Р.. Прокурора счита, че са налице предпоставките за освобождаване на Р. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и налагането на административно наказание "Глоба", като предлага на съда с оглед личността на обвиняемия и смекчаващите отговорността обстоятелства, размера на наказанието да бъде към предвидения в закона минимален такъв, а именно 1 000 лева.

         В съдебно заседание привлечения – редовно призован, се явява лично и с адв. Д.Б. от ВТАК, редовно упълномощен. Привлечения лично не желае да дава подробни обяснения по обвинението, но се признава за виновен в извършеното деяние и съжалява за извършеното. Моли съда да му бъде наложено наказание към предвидения в закона минимум. Защитника на обвиняемия счита, че предложението на ВТРП за освобождаване на Р. от наказателна отговорност е правилно и законосъобразно и моли съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Досъдебното производство е водено срещу В.Т.Р. от гр. В. Търново за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 от НК.

След приключване на разследването, делото е изпратено на ВТРП, като прокурора след анализ на събраните доказателства, е приел за установена следната фактическа обстановка:

В края на 2015 год. обвиняемият Р. решил да кандидатства онлайн за получаване на неимигрантска (туристическа) виза в Посолството на САЩ в Р. България. От форуми в интернет пространството, Р. се информирал какъв точно е реда за кандидатстване и какви документи се изискват, съответно следва да се представят. В тази връзка, обвиняемият попълнил съответния формуляр за кандидатстване със своя снимка и го изпратил онлайн, след което започнал да събира другите необходими документи. По същото време разбрал, че ако работи в американска фирма със сигурност ще бъде одобрен и ще получи желаната виза. Поради тази причина обвиняемият Р. се сдобил по неустановен начин с Удостоверение с Peг. № 1043/17.12.2015 год. на английски език, в което било отразено, че В.Т.Р. с ЕГН **********, е служител на “Филип Морис България“ ЕООД от 01.03.2010 год. и заема длъжността „Експерт Търговия“. На удостоверението бил придаден вид, че действително изхожда от “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София и че е подписано от св. И.В., в качеството й на „Специалист Управление на Човешките ресурси“ в дружеството, както и че е подпечатано с печат на “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София.

На 07.01.2016 год., обвиняемият Р. се явил на интервю за получаване на неимигрантска виза. Това се случило в сградата на Посолството на Съединените американски щати в Република България, находяща се в гр. София, ул. "Козяк" № 16, явяваща се част от територията на Съединените американски щати. Там Р. представил необходимите документи за кандидатстване за неимигрантска виза, сред които било и посоченото Удостоверение от “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София. Предоставените документи от обв. Р. били приети и при разглеждането им, служителите на посолството се усъмнили в истинността на Удостоверението от “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София. При извършената проверка първоначалните съмнения се потвърдили и се установило, че посоченото Удостоверение не е издадено от посоченото дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено и доказано по делото от обективна страна, че В.Т.Р. на 07.01.2016 год., в сградата на Посолството на Съединените американски щати в Република България, находяща се в гр. София, ул. "Козяк" № 16, явяваща се част от територията на Съединените американски щати, при явяване на интервю за неимигрантска виза, съзнателно се ползвал от неистински официален документ на английски език - Удостоверение рег. № 1043/17.12.2015 год., на което бил придаден вид, че е издадено от И.В. - „Специалист Управление на Човешките ресурси“ във “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София, удостоверяващо, че В.Т.Р. с ЕГН ********** е служител на “Филип Морис България“ ЕООД от 01.03.2010 год. и заема длъжността „Експерт Търговия“, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съдът счита, че процесното удостоверение представлява именно неистински официален документ, съобразно критериите на чл. 93, т. 5 и т. 6 НК. Документът е неистински, тъй като лицето, посочено за негов автор не отговаря на действителното положение. Неистинският документ съдържа писмено изявление на друго лице, а не на това което го е съставило. Освен това в удостоверението са вписани и неверни обстоятелства, а именно че обвиняемият Р. е служител на “Филип Морис България“ ЕООД от 01.03.2010 год. и заема длъжността „Експерт Търговия“.

От субективна страна, съдът намира че, Р. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че документът е неистински, тъй като не го е получил по надлежния ред от “Филип Морис България“ ЕООД, а още повече е бил наясно, че никога не е работил в посоченото дружество.

Настоящия съдебен състав намира, че обвинението срещу В.Р. се доказва от обясненията и признанията му в хода на ДП и в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели И.В. и Н.Г., от заключението на назначената комплексна графическа и техническа експертиза, както и от другите писмени доказателства и доказателствени средства, приети от съда по установения в НПК ред.

За престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Видно от приетите по делото доказателства В.Р. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не представлява лице с висока обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Едновременно с това не са налице пречките на ал. 7 на чл. 78а от НК, поради което намирам, че са налице предпоставките за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на В.Т.Р. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК, с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на Р., ниската степен на неговата обществена опасност като личност, както и пълното му съдействие за установяване на обективната истина в хода на ДП и в хода на съдебното следствие. Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца, неговите добри характеристични данни и обстоятелството, че същия не притежава собствено недвижимо имущество, има малко дете, за което се грижи, съдът приема, че за извършеното деяние на В.Р. следва да бъде наложено наказание – глоба към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

При този изход на делото В.Р. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 219.17 лева, както и да заплати сумата от 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА В.Т.Р. – роден на *** год. в гр. Г О, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.01.2016 год., в сградата на Посолството на Съединените американски щати в Република България, находяща се в гр. София, ул. "Козяк" № 16, явяваща се част от територията на Съединените американски щати, при явяване на интервю за неимигрантска виза, съзнателно се ползвал от неистински официален документ на английски език - УДОСТОВЕРЕНИЕ Рег. № 1043/17.12.2015 год., на което бил придаден вид, че е издадено от И.В. - „Специалист Управление на Човешките ресурси“ във “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София, удостоверяващо, че В.Т.Р. с ЕГН ********** е служител на “Филип Морис България“ ЕООД от 01.03.2010 год. и заема длъжността „Експерт Търговия“, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ на основание чл. 78а от НК В.Т.Р. със снета по делото самоличност, за извършеното от него престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК, КАТО МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА В.Т.Р. със снета по делото самоличност, на основание чл. 189 ал. 1 и ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 219.17 лева ( двеста и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки), както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване  на изпълнителен лист.

        

         Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския окръжен съд в 15 дневен срок от обявяването му на страните, като е обявено на обвиняемия, неговия защитник и на ВТРП в съдебно заседание на 12.11.2018 година.

                             

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:                               (Емил Бобев)

Р Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ............

 

гр. В. Търново, 12.11.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 12.11.2018 год., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ

при секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдията Е. Бобев АНД № 1997 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 26.10.2018 год. на ВТРП по ДП № 61/2017 г. по описа на ОСлО в ОП - гр. Велико Търново (преписка № 205/2018 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна отговорност на В.Т.Р. с ЕГН **********,*** - за извършено от него престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

         В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно призована, се представлява от прокурор Тотко Тотев от ВТАК. Същия счита, че от доказателствата събрани в хода на ДП е безспорно установено извършеното престъпление и неговия автор, а именно привлечения Р.. Прокурора счита, че са налице предпоставките за освобождаване на Р. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и налагането на административно наказание "Глоба", като предлага на съда с оглед личността на обвиняемия и смекчаващите отговорността обстоятелства, размера на наказанието да бъде към предвидения в закона минимален такъв, а именно 1 000 лева.

         В съдебно заседание привлечения – редовно призован, се явява лично и с адв. Д.Б. от ВТАК, редовно упълномощен. Привлечения лично не желае да дава подробни обяснения по обвинението, но се признава за виновен в извършеното деяние и съжалява за извършеното. Моли съда да му бъде наложено наказание към предвидения в закона минимум. Защитника на обвиняемия счита, че предложението на ВТРП за освобождаване на Р. от наказателна отговорност е правилно и законосъобразно и моли съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Досъдебното производство е водено срещу В.Т.Р. от гр. В. Търново за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 от НК.

След приключване на разследването, делото е изпратено на ВТРП, като прокурора след анализ на събраните доказателства, е приел за установена следната фактическа обстановка:

В края на 2015 год. обвиняемият Р. решил да кандидатства онлайн за получаване на неимигрантска (туристическа) виза в Посолството на САЩ в Р. България. От форуми в интернет пространството, Р. се информирал какъв точно е реда за кандидатстване и какви документи се изискват, съответно следва да се представят. В тази връзка, обвиняемият попълнил съответния формуляр за кандидатстване със своя снимка и го изпратил онлайн, след което започнал да събира другите необходими документи. По същото време разбрал, че ако работи в американска фирма със сигурност ще бъде одобрен и ще получи желаната виза. Поради тази причина обвиняемият Р. се сдобил по неустановен начин с Удостоверение с Peг. № 1043/17.12.2015 год. на английски език, в което било отразено, че В.Т.Р. с ЕГН **********, е служител на “Филип Морис България“ ЕООД от 01.03.2010 год. и заема длъжността „Експерт Търговия“. На удостоверението бил придаден вид, че действително изхожда от “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София и че е подписано от св. И.В., в качеството й на „Специалист Управление на Човешките ресурси“ в дружеството, както и че е подпечатано с печат на “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София.

На 07.01.2016 год., обвиняемият Р. се явил на интервю за получаване на неимигрантска виза. Това се случило в сградата на Посолството на Съединените американски щати в Република България, находяща се в гр. София, ул. "Козяк" № 16, явяваща се част от територията на Съединените американски щати. Там Р. представил необходимите документи за кандидатстване за неимигрантска виза, сред които било и посоченото Удостоверение от “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София. Предоставените документи от обв. Р. били приети и при разглеждането им, служителите на посолството се усъмнили в истинността на Удостоверението от “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София. При извършената проверка първоначалните съмнения се потвърдили и се установило, че посоченото Удостоверение не е издадено от посоченото дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено и доказано по делото от обективна страна, че В.Т.Р. на 07.01.2016 год., в сградата на Посолството на Съединените американски щати в Република България, находяща се в гр. София, ул. "Козяк" № 16, явяваща се част от територията на Съединените американски щати, при явяване на интервю за неимигрантска виза, съзнателно се ползвал от неистински официален документ на английски език - Удостоверение рег. № 1043/17.12.2015 год., на което бил придаден вид, че е издадено от И.В. - „Специалист Управление на Човешките ресурси“ във “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София, удостоверяващо, че В.Т.Р. с ЕГН ********** е служител на “Филип Морис България“ ЕООД от 01.03.2010 год. и заема длъжността „Експерт Търговия“, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съдът счита, че процесното удостоверение представлява именно неистински официален документ, съобразно критериите на чл. 93, т. 5 и т. 6 НК. Документът е неистински, тъй като лицето, посочено за негов автор не отговаря на действителното положение. Неистинският документ съдържа писмено изявление на друго лице, а не на това което го е съставило. Освен това в удостоверението са вписани и неверни обстоятелства, а именно че обвиняемият Р. е служител на “Филип Морис България“ ЕООД от 01.03.2010 год. и заема длъжността „Експерт Търговия“.

От субективна страна, съдът намира че, Р. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че документът е неистински, тъй като не го е получил по надлежния ред от “Филип Морис България“ ЕООД, а още повече е бил наясно, че никога не е работил в посоченото дружество.

Настоящия съдебен състав намира, че обвинението срещу В.Р. се доказва от обясненията и признанията му в хода на ДП и в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели И.В. и Н.Г., от заключението на назначената комплексна графическа и техническа експертиза, както и от другите писмени доказателства и доказателствени средства, приети от съда по установения в НПК ред.

За престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Видно от приетите по делото доказателства В.Р. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не представлява лице с висока обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Едновременно с това не са налице пречките на ал. 7 на чл. 78а от НК, поради което намирам, че са налице предпоставките за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на В.Т.Р. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК, с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на Р., ниската степен на неговата обществена опасност като личност, както и пълното му съдействие за установяване на обективната истина в хода на ДП и в хода на съдебното следствие. Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца, неговите добри характеристични данни и обстоятелството, че същия не притежава собствено недвижимо имущество, има малко дете, за което се грижи, съдът приема, че за извършеното деяние на В.Р. следва да бъде наложено наказание – глоба към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

При този изход на делото В.Р. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 219.17 лева, както и да заплати сумата от 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА В.Т.Р. – роден на *** год. в гр. български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.01.2016 год., в сградата на Посолството на Съединените американски щати в Република България, находяща се в гр. София, ул. "Козяк" № 16, явяваща се част от територията на Съединените американски щати, при явяване на интервю за неимигрантска виза, съзнателно се ползвал от неистински официален документ на английски език - УДОСТОВЕРЕНИЕ Рег. № 1043/17.12.2015 год., на което бил придаден вид, че е издадено от И.В. - „Специалист Управление на Човешките ресурси“ във “Филип Морис България“ ЕООД - гр. София, удостоверяващо, че В.Т.Р. с ЕГН ********** е служител на “Филип Морис България“ ЕООД от 01.03.2010 год. и заема длъжността „Експерт Търговия“, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ на основание чл. 78а от НК В.Т.Р. със снета по делото самоличност, за извършеното от него престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК, КАТО МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА В.Т.Р. със снета по делото самоличност, на основание чл. 189 ал. 1 и ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 219.17 лева ( двеста и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки), както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване  на изпълнителен лист.

        

         Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския окръжен съд в 15 дневен срок от обявяването му на страните, като е обявено на обвиняемия, неговия защитник и на ВТРП в съдебно заседание на 12.11.2018 година.

                             

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:                               (Емил Бобев)