№ 25981
гр. София, 15.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110166887 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на О. Г. Г. срещу Министерство на отбраната, с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.215 КТ вр. чл. 71, ал.1 от
Закона за дипломатическата служба/ЗДип.С./, във връзка с чл. 7 и чл.10, ал.1 от Наредбата за
командировъчните средства при задграничен мандат/НКСЗМ/ за заплащане на сума в общ
размер на 8293.12 евро, представляваща общия размер на командировъчни средства за в
периода 29.01.2022 г.- 15.04.2022 г. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът, като констатира, че исковата молба е редовна, намира, че следва да състави
проект за доклад на делото.
Доказателственото искане на страните за събиране на писмени доказателства е
основателно, тъй като представените доказателства са допустими, относими и необходими.
Гражданският съд, приема, че компетентен да се произнесе по настоящия спор, тъй
като съобразно правилото на чл. 125 от Закона за държавния служител, по общия исков ред
се предявяват само останалите имуществени спорове, извън тези по глава шеста от Закона за
държавния служител, т. е. споровете, които не се основават на незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административен орган. Само споровете, свързани с претенции
възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на
служебното правоотношение – пример : за неизплатени заплати, за дължимо и неизплатено
ДМС, за неизплатени суми за представително облекло, неизползван отпуск и други, остават
за разглеждане от гражданския съд по реда на чл.125 ЗДСл, какъвто е и настоящият случай.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът О. Г. Г. твърди, че е дългогодишен служител на ответника, като последната
му длъжност била „държавен експерт“ в дирекция „Отбранителна политика и планиране“ на
МО. Със Заповед № КМ-3222/13.12.2019 г. на министъра на отбраната бил дългосрочно
командирован в Постоянното представителство на РБ към ЕС в гр. Брюксел, Кралство
Белгия като „Координатор по дейностите на МО, свързани с Европейската агенция по
1
отбрана“, с дипломатически ранг „първи секретар“ и командировъчни на ден 88.80 евро на
ден. В Брюксел бил придружен от съпругата си, като за нея съгласно чл.6, ал.2, т.6 от
НКСЗМ, командировъчните му били увеличени с 16 % от базисния размер с 20.32 евро на
ден или общо 109.12 евро на ден. На 02.11.2021 г. постъпил в болница „ШИРЕК“ Брюксел с
диагноза Ковид, където бил подложен на животоспасяващо лечение и въведен в изкуствена
кома и изписан на 15.04.2022 г. Последното изплащане на командировъчни за ищеца било на
08.12.2021 г. за м.12.2021 г. Впоследствие разбрал, че било спряно изцяло изплащането на
командировъчни, като полагащите му се по чл.10, ал.2 от НКСДК му били изплатени
впоследствие, а на съпругата му на 19.04.2022 г. След окончателното приключване на
мандата и изплащането на командировъчни се оказало, че не са му изплатени такива за 76
дни в периода 29.01.2022 г.- 15.04.2022 г. Ето защо моли да му бъде присъдена сумата
8293.12 евро, представляваща общия размер на командировъчни средства за в периода
29.01.2022 г.- 15.04.2022 г. Претендира и разноски по производството.
Ответникът Министерство на отбраната на РБ оспорва предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че между страните е налице трудово правоотношение. По
същество оспорва предявения иск, като твърди, че съобразно чл.10, ал.1 от НКСЗМ при
отпуск поради временна неработоспособност се изплащат командировъчни за срок до 90
работни дни в размер на 80 на сто, а съгласно ал.2 след изтичане на срока по ал.1
командировъчни не се изплащат. Разпоредбата била императивно и след изтичането на този
срок, командировъчни не се изплащали. Въпреки спирането на командировъчни средства,
средства за наем на жилище в процесния период били изплащани. На 30.05.2022 г. по ел.
поща ищецът изпратил в администрацията на МО копие на документ от лечебното
заведение, удостоверяващ престоят му там. Видно от представената таблица за изплатени
командировъчни на ищеца били изплатени всички дължими суми със задна дата за 138 дни.
Посочва, че на ищеца по застрахователна полица № 1801175202000520/02.03.2020 г. от ОЗК
– Застраховане му е изплатена сумата 68 990,28 лева, която сума покрила освен разходите за
лечение и ежедневните разходи на лицето по време на престоя в болницата. Ето защо моли
за отхвърляне на иска.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.215 КТ вр. чл. 71, ал.1 от
Закона за дипломатическата служба/ЗДип.С./, във връзка с чл. 7 и чл.10, ал.1 от Наредбата за
командировъчните средства при задграничен мандат/НКСЗМ/.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Със
Заповед № КМ-3222/13.12.2019 г. на министъра на отбраната бил дългосрочно командирован
в Постоянното представителство на РБ към ЕС в гр. Брюксел, Кралство Белгия като
„Координатор по дейностите на МО, свързани с Европейската агенция по отбрана“, с
дипломатически ранг „първи секретар“.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже съществуването на служебно
правоотношение между страните, ползването в процесния период на отпуск поради
временна неработоспособност и както и основанието и размера на дължимите
командировъчни средства за периода на временна неработоспособност.
В тежест на ответника е да докаже, че правопогасяващото си възражение за
недължимост на командировъчните.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.07.2025 г. от
14:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3