Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр.Пирдоп,
08.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на осми май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 197 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Производството
е образувано по молба Б.О.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу нейния съпруг Н.В.В., с ЕГН: **********, съдържаща искане за налагане по отношение на
ответника на мерките предвидени в чл. 5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашно
насилие, а именно: да се
задължи ответника да се въздържа от осъществяване на домашно насилие спрямо
нея; да му се наложи забрана да приближава нея, жилището, местоработата, както
и до личния и автомобил и местата и са социални контакти и отдих при условия и
срок, определени от съда. В допълнителна молба Б.О.В. е предявена от нея лично
за себе си и като майка и законен представител на малолетното им дете В. Н. В.. Иска от съда и да разпореди дъщеря им В. Н. В. да стои
при нея.
Молителката
описва конфликтни отношения със съпруга си Н.В., с когото имат сключен
граждански брак от 06.07.2008г. и от него имат родена дъщеря- Валентина В..
Молителката твърди, че през време на брака си са имали доста скандали и
неприятности, заплашвал я е постоянно, употребявал е най-различни обиди-
отправени лично или чрез съобщения, системно е употребявал алкохол. Твърди, че
от страх не смеела да се раздели със съпруга си, но той започнал да настройва
дъщеря им срещу нея и на 03.03.2019г., след поредния скандал, му събрала багажа
и му казала да си тръгва. В молбата е описано подробно как бащата е взел детето
със себе си и от тази дата насетне системно е отказвал на майката правото да я
вижда и я е заплашвал, че повече няма да види детето. От датите, които са
цитирани в молбата, за конкретен акт на насилие се споменава на 10.03.2019г.,
когато според молителката ответникът я е избутал от врата и се е опитал да я
удари, поради което е повикала и полиция. Молителката твърди, че от
03.03.2019г. е чула „всевъзможни“ неща от него и от странични хора, на които
той е говорил за нея. Твърди още, че многократно я е заплашвал с бой, че ще и
натроши колата, както и че няма да се разведе с нея, както и че я следи.
Определя ответника като конфликтен, отмъстителен и жесток и заявява, че се
страхува от него, както и че психическият тормоз върху нея е непоносим. С
допълнителна молба молителката Б.В. допълва и конкретизира, че на 10.03.2019г. ответникът
използвал спрямо нея изразите „курва, овца, ще ти счупя зъбите и колата“.
Счита, че поведението на ответника представлява емоционален и психически
тормоз, включително това, че настройва детето срещу нея и не им позволява да
осъществяват контакт. Молителката сочи още, че през време на съвместния им
живот е имало много случаи, в които води детето у приятелка, а ответникът и
звъни и я заплашва, че ако не се прибере веднага, „ще и разбие зъбите“. Според
молбата заплахите, обидите и униженията ответникът освен словесно е отправял и
под формата на смс-и. Молителката твърди, че няма свидетели на актовете на
домашно насилие, за които търси защита, но счита, че представената от нея
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН представлява достатъчно доказателство е процеса.
В открито съдебно заседание молителката Б.В.
се явява и се представлява сама, като поддържа молбата за защита, без да
ангажира други доказателства и иска от съда да наложи ограничителна заповед на
съпруга и да се доближава до нея, до къщата и до колата.
Ответникът Н.В. също се явява лично в съдебното заседание, като оспорва
молбата за защита и твърди, че домашно насилие не е имало, макар да признава,
че се е случвало да я обижда и нагрубява. Моли съда да отхвърли молбата за
защита.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните по делото са съпрузи от 06.07.2008г.,
което се установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак.
Никоя от страните не твърди, нито доказва бракът да е прекратяван.
Видно от
удостоверение за раждане №090471/16.04.2009г.,
издадено от длъжностно лице при община Столична, р-н Младост, на 12.04.2009г. е
родено детето В. Н. В., чийто родители са Б.О.В. /майка/ и Н.В.В. /баща/.
Като доказателство по делото е приета декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН от
молителката Б.В. /л.5 от делото/, според която на 10.03.2019г.,
в 17.00 часа спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие, при който Н.В.В.
се е опитал да и посегне и я нарекъл я за пореден път с обидни думи. В
декларацията е посочено, че лицето я заплашва, осъществява тормоз по телефона
със съобщения и идва у тях да я заплашва. Посочено е още, че пред детето Н.В. я
е обиждал с нецензурни думи.
По делото
е приета и представената от РУ-Пирдоп полицейска преписка под №347р-1983/2019г., видно от която младши инспектор от РУ-Пирдоп е съставил
докладна записка до началника на РУ-Пирдоп за посетен на 10.03.2018г. в
с.Мирково, на адрес: с.Мирково, ул. „***********************“ №73, където е установено лицето Г.П., която е съобщила за семейни
разногласия между зет и и дъщеря и, а подателката на сигнала Б.В. е съобщила,
че със съпруга и Н.В. имат семейни проблеми и той системно и нанася побой и
психически тормоз. Снети са обяснения от Б.В., която описва случка от
10.03.2019г., при която Н.В. и взел ключовете от къщата, опитал се да я удари и
след това излязъл от къщата с думи, според които ще и вземе къщата и ще и счупи
колата. Снето е обяснение и от Г.П. Тодорова, която твърди, че на 10.03.2019г.
е била със зет си и внучка си, като Н. е взел Валя, за да я заведе на центъра,
а самата тя, излизайки да мете на улицата, видяла дъщеря си Б.В. да се прибира
и да говори по телефона, но не е видяла зет и да бие дъщеря и. На 09.04.2019г.
отново са снемани обяснения, които освен от Б.В., произхождат и от Н.В., който
твърди, че не е пращал заплашителни съобщения и че на 10.03.2019г. просто се е
опитал да вземе от ръката на В. ключовете от къщата, за да може той и детето да
имат ключ. На 09.04.2019г. е съставен от служител на РУ-Пирдоп срещу Н.В.
протокол за предупреждение по ЗМВР да не отправя психически тормоз спрямо Б.В.,
а спорните въпроси да уреждат по законен ред.
Видно от
справката за съдимост на Н.В.В., същият е с чисто съдебно минало, като
единственото отразено в нея деяние е от 2005г. за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта, за което е освободен от наказателна
отговорност с налагане на глоба.
Видно от
удостоверение, издадено от Районна прокуратура-Пирдоп, срещу Н.В.В. към
01.04.2019г. няма обвинения по неприключили наказателни производства.
Според
медицинско удостоверение изх. №144/10.04.2019г.,
издадено от ЦПЗ- София ЕООД, Н.В.В. не се води на учет и няма данни да е
лекуван в ЦПЗ до момента.
Изготвена
е и приложена като доказателство справка от деловодството на РС-Пирдоп, според
която в съда има висящо гражданско дело №178/2019г., образувано по искова молба на Б.О.В. срещу Н.В.В. на основание
чл.49, ал.1 СК.
Молителката
е представила разпечатка от смс- електронно съобщение, който твърди, че е
изпратен до нея от Н.В. със следното съдържание: „Zahto si prichiniqvah bolka htete smaja samo. Si ela kurvo umirah ot boi
hteti sipa spoko“. Ответникът В. признава изрично в съдебно заседание, че въпросният смс е
изпратен от него.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Молителката
Б.О.В. е сред категорията лица, призвани да търсят защита по Закона за защита
от домашно насилие, доколкото ответникът е нейн законен съпруг и като такъв
бива обхванат от разпоредбата на чл.3, т.1 ЗЗДН. Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу
една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се
намират в най – близки взаимоотношения помежду си, каквито
са съпружеските. Производството е инициирано лично от лицето, което сочи себе
си за пострадало и е насочено освен към лична защита и към защита на
малолетната дъщеря на молителката, което е допустимо съобразно чл.8, т.1 и т.3 ЗЗДН.
В
производството са събрани писмени доказателства. Молителката Б.В. се позовава с
молбата като единствено свое доказателство на декларираното от нея с декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е заявила, че на 10.03.2019 г. съпругът и я е
нарекъл с обидни думи, заплашвал я е и се опитал да и посегне. Тези твърдения
не е конкретизирала в самата декларация, като липсва прецизиране на точните
изрази и заплахи, както и описателност на ситуацията, при която са нанесени.
Конкретни думи молителката е посочила в допълнителната нейна молба, без те да
са отразени в декларацията.
В хода на
процеса молителката В. е представила разпечатка на електронно съобщение,
изпратено от мобилен телефон, което съдържа изписан на латиница текст с
едновременно обидно / „курво“/ и заплашително /„умираш от бой“/ съдържание,
което ответникът признава, че е изпратил, поради което може да се счете за
доказателство в процеса. В съдебно заседание ответникът признава, че се е
случвало да обижда и нагрубява съпругата си, без да признава кога и какво точно
и е казвал.
Събрани са
доказателства, инкорпорирани в полицейска преписка, от които се установява, че
както твърди молителката, на 10.03.2019г. тя е подала до орган на МВР сигнал за
осъществено спрямо нея от Н.В. домашно насилие. В обясненията, които са били
снети по преписката, освен тези на самата сигналоподателка, не се открояват
признания или данни за актове на насилие.
Горното
води до извод, че събраните доказателства свидетелстват за конфликтни отношения
между двамата съпрузи - Б.В. и Н.В., като спорно е дали същите са се проявили
като акт на насилие. Безспорно е единствено, че на 10.03.2019г. полицейските
органи са се отзовали на сигнал за семеен скандал между двамата. Тук следва да
се посочи, че в действителност декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, на която
молителката се позовава, има специфична доказателствена сила, придадена и от Чл.13,
ал.2 ЗЗДН и
това е така поради особения характер на
производството и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие
протичат обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са
ограничени, като съдържащите се в декларацията обстоятелства са доказателства в производството /Решение №130/07.05.2015 по дело
№24/2015 на ВКС, НК, I н.о./. За да се прояви тази
доказателствена функция на декларацията обаче, тя трябва да отразява конкретни
проявления на насилие. В настоящия случай съдът намира, че това условие не е
изпълнено прецизно, като декларацията съдържа общи твърдения, от които не може
недвусмислено да се извлече конкретно действие на дееца, което би могло да се
квалифицира като насилие. Въпреки това, обясненията, които молителката В. е дала
пред полицията също имат декларативна форма и тяхната вярност тя също е
удостоверила с подписа си като изявление пред надлежен орган. В тях се съдържа
по-голяма конкретика в твърденията за отправени заплахи, а именно: че съпругът
и е заявил, че ще и вземе къщата и ще и счупи колата. В този смисъл, за
доказани посредством декларация, дадена под страх от наказателна отговорност,
могат да се счетат заплахите срещу имущество на молителката. За доказано по
същия начин следва да се счете и отправянето от страна на Н.В. на обидно
обръщение и реплики спрямо съпругата му. Молителката твърди, че е била наречена
„курва“, като същото обръщение ясно може да бъде разчетено в изпратения до нея
смс, макар и да не е ясна датата, на която той е изпратен. Самият ответник сам
също признава, че е обиждал съпругата си, поради които обстоятелства съдът дава
вяра на декларираното от Б.В., че на 10.03.2019г. и е била нанесена обида. Не
са събрани никакви доказателства обаче, а и това не се твърди по недвусмислен
начин, че обидата и заплахата от 10.03.2019г. са нанесени на Б.В. в
присъствието на нейната дъщеря. Останалите, описани в молбата за защита,
събития, касаещи ограничаването в срещите майка-дете, не могат да са предмет на
търсена по ЗЗДН закрила, доколкото съществува специфично производство за
родителска отговорност. Доказва се, че между страните е висящо бракоразводно
дело, поради което именно в неговите рамки съдът ще прецени кой от родителите
ще упражнява родителските права и кой ще има право на лични отношения, изпълнението
на които да бъде гарантирано от изпълнителната сила на решението. За описаните
в молбата за защита множество дати, освен вече обсъдената- 10.03.2019г., няма
надлежни доказателства за осъществявано обидно, грубо, непристойно поведение от
страна на ответника, доколкото в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН за тези дати
нищо не е отразено, нито пък в други доказателствени източници.
Насилието,
спрямо което следва да се осигури защита от съда и по-конкретно последният акт,
в който това насилие се е изразило, следва да е осъществен и концентриран в
рамките на срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН – едномесечен срок преди подаване на
молбата за защита. В настоящия случай Б.В. е депозирала своята молба до съда на
01.04.2019г. Поведението на ответника, което бе прието за доказано, е от дата
10.03.2019г., т.е. същото се вмества във времевите рамки, поставени от
нормативния акт и може да бъде санкционирано като акт на домашно насилие.
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН, насилие "е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство". Според съда
обидното, неуважително, заплашително и непристойно поведение е всякога акт на
психическо насилие, независимо от мотивите на дееца, тъй като рефлектира върху
психологическия комфорт на пострадалото лице. В настоящия случай, съдът, с оглед всичко
гореизложено, намира че предвид нанасянето
на обида и отправянето на заплаха
ответникът е извършил
спрямо молителката акт на насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 ЗЗДН под формата на
психическо такова, поради което и на нея следва да и бъда предоставена защита, но
единствено с първата от предвидените по чл.5 ЗЗДН мерки – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката под страх от
наказателна отговорност при извършване на нов акт на психическо насилие. Тази мярка би била достатъчна за
превенцията на бъдещо поведение
на ответника В., свързано с
отношението му спрямо съпругата му, тъй като санкцията
спрямо него би се изразила в евентуалното му задържане от органите на реда при
нарушаване на мерките, установени със заповедта. Тази
мярка според настоящия съд е и единствената подходяща, освен поради интензитета
на установеното насилие, който не е висок, така също и поради забраната на чл.5,
ал.4 ЗЗДН при висящ съдебен спор между родителите за упражняване на
родителските права, какъвто има в случая, да се налага мярката по чл.5, ал.1,
т.4 ЗЗДН- временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител.
Мярката, която молителката цели да постигне- забрана на ответника да доближава
нея, жилището, местоработата и местата и за социални контакти /чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН/, съдът намира за твърде рестриктивна с оглед обема доказателства и вида
на приетото за установено насилие, както и би повлияла негативно върху
неизбежната комуникация на родителите по отношение на тяхната дъщеря и би
разрешила по недопустим начин въпроса за ползването на семейното жилище и в
този смисъл е неподходяща.
Мерките за
защита и изобщо самата защита следва да бъдат допуснати единствено по отношение
на молителката Б.В., но не и по отношение на малолетната дъщеря на страните, за
която няма доказателства нито да е пряко потърпевша от акт на насилие, нито да
е ставала свидетел на такъв.
На ответника следва да бъде наложена и глоба по чл. 5, ал.4 ЗЗДН. При
определяне размера на глобите, съдът като отчете степента, формата и интензитета
на извършеното насилие, намира, че на ответника Н.В. следва да бъде наложена глоба в размер на минималния
определен в чл. 5, ал.4 ЗЗДН, а именно 200 лева.
С оглед основателността на молбата за защита и на основание чл. 11,
ал.2 от ЗЗДН ответника следва да заплати и държавна такса
по делото в размер на 25 лв., която
се определя по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (изводимо от т.22 на ТР 6/2012 г. на ВКС по т.д.
6/2012 г.).
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд - Пирдоп
Р Е Ш И:
ДОПУСКА защита на Б.О.В., ЕГН: ********** от домашно насилие,
извършено от Н.В.В.,
ЕГН: **********,
чрез налагане на следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, Н.В.В.,
ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо съпругата си- Б.О.В.,
ЕГН: **********, адрес: ***.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Б.О.В.,
ЕГН: **********
в частта за налагане по отношение на Н.В.В.,
ЕГН: ********** на мерките по чл.5, ал.1, т.3 и
т.4 ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Б.О.В.,
ЕГН: **********
за постановяване на мерки за защита от домашно насилие на малолетната и дъщеря В. Н. В.,
ЕГН: ********** срещу нейния баща Н.В.В.,
ЕГН: ********** и и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА по ЗЗДН.
НАЛАГА на Н.В.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, платима по сметка на Районен
съд-Пирдоп.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Пирдоп, в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, държавна такса в размер на 25.00 лв./двадесет и пет лева/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Б.О.В., ЕГН: **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.В.В., ЕГН: **********, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата на
основание чл.21, ал.3 ЗЗДН.
Препис от решението след влизане в сила и от заповедта за защита, ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на РУ-Пирдоп, съгласно чл. 16, ал.3 ЗЗДН.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: