Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 04.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Административно отделение, ІІІ-„Б” /ІІІ-Ж-закрит/ състав в публично съдебно заседание на 08 МАРТ 2011 г., в следния
състав:
|
Председател: |
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА |
|
Членове: |
АНЕ.Я МАРКОВА |
|
|
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ |
|
Секретар |
Н.С. |
|
Прокурор |
ИЛИАНА СТОЙКОВА |
сложи за разглеждане
докладваното от съдия МАРКОВА АХД № 1027 по описа за 2007 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.6,
ал.6 ЗОСОИ, първа фаза.
ЖалбоподатЕ.те Д.А., Г.А., Й.А., Е.А.,
Е.М., В. М. М., Д.Е.Д., П.М.Д., Ц.К.М. и В… Т. С., твърдят че е незаконосъобразен отказът на Зам.министъра на икономиката, изразен в
заповед № РД-24-109/25.06.2004 г. да:
-бъдат обезщетени чрез
съсобственост в сградите или акции от дружеството- „А. В.” АД,
-както и че са обезщетени с компесаторни записи вместо с жилищни компесаторни
записи за равностойността на одържавения по реда на ЗОЕГПНС имот, описан в АДС
№ 2341/1255/26.09.1950 г. /вила, находяща се в с.Б., м.Р. дол, ул.”Ч.В.” № **, парцел ХІІІ-374, кв.180/ и АДС
№ 4200/16.12.1960 г. /едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 87 кв.м.
и дворно място от 900 кв.м., находящо се на ул.”А.” № 35-бивша „Ч.В.”, кв.180,
парцел ХІІІ-374 по плана на К. с., Б. землище/;
-да бъдат обезщетени за цялото одържавено имущество, вкл.
национализирани влогове, акции, дялове и др.ценни книжа, държани и гарантирани
от държавата ценни книжа и разрушени сгради;
-неправилно било прието, че Б. М. Р. притежава една акция, тъй като било налице
обратно писмо, че същата е собственост А. Я. А..
-да бъде признато право на
обезщетение на всички заявители, а не само на наследниците на А. А. относно къщата и дворното място, находящи се на ул.”А.” № ***, актувани
като държавни с АДС № 2341/1255/26.09.1950 г. и 4200/16.12.1960 г,
-да бъде признато право на обезщетение за празно дворно
място по т.4 от АДС № 2652/10.09.1952 г. описано като градина от 966 кв.м.,
сега, находяща се на ул.”К.” № *.
Жалбоподателите искат от съда да отмени заповед №
РД-24-109/25.06.2004 г. в обжалваната й част и да им признае правото на
обезщетение за имотите, за които е отказано такова, както и да бъдат обезщетени
по посочения от тях начин.
В жА.та, по
която е било образувано производството по делото/първо пред ВАС на РБ и след
това препратено по подсъдност на СГС/ се твърди, че заповедта е нищожна. В хода
по същество адв.М. оттегля довода си за нищожност, както и искането за
обезщетение чрез акции. Прави се уточнение, че се обжалва заповедта в частта, в
която не е признато право на обезщетение за национализираните влогове на
наследодателите на жалбоподателите, както и в частта, в която обезщетението за
имота по АДС № 2341/1255/26.09.1950 г. е признато само на наследниците на А. А.. Признава, че в АДС било
посочено, че вилата и дворното място били отчуждени само от А.А., но от нот.актове
се установявало, че собствеността била национализирана от „Л.” АД. Сочи, че отчуждаването на „Л.” АД е извършено по реда на ЗНЧИМП, в сила от 27.12.1947
г., а личното имущество – по реда на ЗОЕПНС, към този момент доверителите й
били български граждани. Представен бил нарочен баланс на одържавеното
имущество на българското юридическо лице, поради което доводите на
заинтересованата страна за приложение на
Мирния договор между СССР и Италия били неоснователни. Счита, че
сградите не са станали собственост на дружеството-заинтересована страна като се
аргументира с разпоредбата на чл.17 от ЗППДОбП и
чл.15 и 20 от ПДИ-
Ответникът Зам.министъра
на МИЕТ оспорва жА.та. В
становището, представляващо л.87 и л.88 по делото е посочено, че с обжалваната
заповед обезщетението е определено в съответствие с пар.11
от ЗПСК. Акциите на „А. В.” АД били продадени – 67% по
реда на приватизацията чрез инвестиционни бонове, а останалите 33 % - на
публичен търг, състоял се на 01.03.2004 г., т.е. преди датата на издаване на
обжалваната по делото заповед. Обезщетение
е определено за цялото имущество включено в активното салдо на нарочния баланс
на национализираното дружество, вкл. влогове, акции, дялове, др.ценни книжа .
Относно признаване право на обезщетение само по отношение на наследниците на А. А. и С. А. по т.3 от заповедта, се
позовава на отразеното в АДС № 2341/1956 г. като счита, че към този момент
имотът, находящ се на ул.”А.” – дворно място и едноетажна къща е бил
собственост именно на тези лица. Относно имота „градина” с площ от 966 кв.м. не
било присъдено обезщетение, тъй като същият бил деактуван
със заповед на Кмета на СО и обезщетение не се следвало. Относно „вилата”
счита, че правилно е определен като начин на обезщетение компесаторни
записи, защото този имот бил отчужден по реда на ЗНЧИМП и в този случай не
можело да се присъди обезщетение чрез жилищни компесаторни
записи. Счита, че по отношение на жалбоподателите е приложима Спогодбата между
НРБ и Италианската република. Затова и жА.та се явявала неоснователна . Не претендира разноски.
СГП счита, че жА.та е неоснователна.
Заинтересованата страна „А. В.” АД оспорва жА.та.
Счита, че на жалбоподателите обезщетение не се следва, тъй като имуществото им попада сред посоченото в Спогодбата
между НРБ и Италианската република, подписана на 26.06.1965 г. и било послужило
като репарации за дълговете на Италия към СССР, по Парижкия договор от
Съдът като взе предвид представените по
делото писмени доказателства приема следното от фактическа и правна страна на спора:
По допустимостта на жА.та:
С оглед
обстоятелството, че адв.М. е уведомена на 07.07.2004 г., а жА.та е подадена на
19.07.2004 г., така подадената жА. е в срок.
С
въведената като предмет на разглеждане в настоящето производство заповед,
ответникът е отказал да обезщети
жалбоподателите чрез съсобственост в обекти, включени в активите на „А. В.” АД и с акции от същото дружество /т.1/; признал е право на обезщетение на Е.А.
и Е.М. /М./ като
наследници на А. Яко А., с компесаторни записи за
равностойността на одържавения по реда на ЗОЕГПНС имот на техните наследодатели
С. А. А. и А. Яко А., описан
в акт за завземане на недвижим имот № 2341/1255/26.09.1950 г. и АДС №
4200/16.12.1960 г./т.3/.
В частта
по т.2 е признато по отношение на
жалбоподателите право на обезщетение по
реда на чл.3, ал.1,т.3 във връзка с ал.5 от ЗОСОИ с компесаторни записи за
активното салдо на нарочния баланс на национализираното „Л.” АД, намалено
със стойността на земите и сградите съгласно т.1, раздел І- активите
възстановени по реда на ЗВСОНИ и деактувани. Наредено
е обезщетението да се разпредели между правоимащите
съобразно наследствените им квоти и участието на наследодателите им като
акционери в национализираното дружество. В тази част заповедта се обжалва само досежно определения начин на обезщетение.
Следователно
жА.та е
допустима.
По основателността на жА.та:
Подадени са заявления №
94-00-77/21.01.1998 г. /л.47 от делото пред ВАС на РБ/ и 94-К-71/06.05.1998 г. /л.52
от същото дело/ до Министъра на промишлеността /според тогавашното наименование
на Министерството/ по реда на чл.6, ал.1 ЗОСОИ. Видно от първото жалбоподателите
са поискали да бъдат обезщетени за
имуществото на одържавеното по реда на ЗНЧИМП „Л.” АД дворно място с площ
от 14 364 кв.м., заедно с построени върху него фабрични сгради с
разгърната площ от 4 385 кв.м.; сграда за работнически жилища, вила и дворно
място с паянтови постройки, находящи се на ул.”Г.К.” № **. Именно по тези
заявления е постановена обжалваната по настоящето дело заповед. Видно от
съдържанието на същите, в тях няма посочен начин на обезщетение; само във
второто е наведен довод, че не се приема обезщетението да се извърши чрез компесаторни записи.
В
преписката се съдържа и заявление от 12.05.1998 г., в което са
индивидуализирани фабричните сгради, така и дворното място с площ от 966 кв.м. с едноетажна вила /кв.К.”,
ул.”А.” № 55/ и празно дворно място.
Посочено е, че сградите с № №
1,2,3,4,5,6,7,,8,9,10,11,12,13,14,15,16,,17,18,19,20 и 21, последното,
представляващо дворно място на ул.”Г.К.” № **с паянтови постройки са им
възстановени по силата на ЗВСОНИ, тъй като съществуват реално. Тези с №
13.2,24,25,31,32.1,34,35,35.1,36.1,37.1,38.1 и 38.2- новоизградените сгради
били станали собственост на заявителите по силата на приращението,
тъй като били изградени към стари сгради и не можели да съществуват самостоятелно.
Част от новите сгради изградени след одържавяването, съществували
самостоятелно. Друга част били свързани със старите сгради и не можели да
съществуват самостоятелно. Налице било влязло в сила решение № 3092/1994 г., с
което заявителите били признати за собственици на посечените там постройки. Посочено е още, че цялото
имущество на така национализираното предприятие е преминало в активите на „А. В.” АД. Относно претендираната
вилна сграда е посочено, че след одържавяването й същата е била преустроена и
надстроена, след което жилищата били продадени на трети лица. Във връзка с
получения отговор от МП, че искането досежно вилната
сграда следва да бъде отнесено до Областния управител, тъй като същата не
попада в патримониума на „А.
В.” АД, сочи че сградата била ведомствена на Министерство на леката
промишленост и тъй като била национализирана, то компетентен да се произнесе по
искането бил Министъра на промишлеността. Като начин на обезщетение в това заявление е посочено чл.2, ал.5 от
ЗОСОИ върху изградените след одържавяването незаконно построени сгради
/редакция на ЗОСОИ в сила към 12.04.1998 г./, а относно идеалните части да бъде
взето предвид правилото на чл.3, ал.1,т.1 от ЗОСОИ. Направена е и претенция по
чл.3, ал.3 от ЗОСОИ. По това заявление е подадена на 30.12.1999 г./л.21 по делото пред ВАС на РБ/ жА.
отправена до ВАС на РБ срещу мълчаливия отказ да бъде
уважено.Липсват по делото данни какъв е изхода по тази жА..
Заявление с идентично съдържание като това от 12.05.1998
г. е било подадено на 13.05.1998 г. до Агенцията за приватизация, л.26 по
делото. Заявлението е препратено по компетентност на МП с писмо, постъпило при
ответника на 03.06.1998 г. Налице е и подадена жА.
срещу мълчаливия отказ по заявлението № 94-К-71/1998 г. също отправена до ВАС
на РБ /л.41 по делото пред ВАС на РБ/ по която също липсват данни за
произнасяне от съда.
С влезли в сила решения на СГС, решение
№ 154 от 27.02.1998 г., постановено по гр.д. 3092/1994 г., решение на САС,
постановено по гр.д. 2444/2002 г. и решение на ВКС от 01.08.2006 г.,
постановено по гр.д.3247/2004 г., е признато за
установено по отношение на „А. В.” ЕАД, гр. С., че Д.А.,
В.А., Г.А., Й. А., В. М., заместена в процеса от Е.М.,
Д. А., заместен в процеса от Е.А., В. М. М., В. Т.
С., Ц.К.М.
са собственици, съобразно правата на всеки от тях на недвижим имот, находяш се в гр. С., ул. „Р.Г.”
№ 1 /сега ул. „В. Г.”/, съставляващ стар имот пл. № 3 от кв. 106
стар / част от имот пл. № 3- нов, от кв. 69-нов/ по
плана на гр. С., К.С. – Княжевско, м. „Д. Д. – IV
част /м. ж.к. „К.-юг”/ с площ по графични данни
от 12621 кв.м., заедно с построените в него сгради, съгласно заключението на
в.л. Я., както следва: 1. административна сграда; 2.
предачница и административна сграда; 3. предачница; 3.1 пристройка към
предачница; 4. предачница; 5. столова; 6. склад; 7. склад готова продукция; 8.
склад; 9. барче; 10. дарак; 10.1 пристройка към дарак; 10.2 външно стълбище с
навес; 10.3 надстройка; 11. склад готова
продукция, 11.1. шивалня, 11.2. склад, 11.3 шивалня; 11.4 предверие
към шивалня; 12. двуетажна сграда, 12.1 пристройка предна; 12.2 пристройка
задна; 13. склад на домакина, 13.1 канцелария и склад;13.2 стая за шофьор; 23.
склад на течни горива, 27. склад, 31. карбитно; 32.
работилница стругове, 32.1 пристройка; 33. склад за качествен контрол, 34.
котелна централа, 35. лаборатория, 35.1. навес, 36. трафопост, 37. апретура и
щампа, 37.1. пристройка, 37.3. пристройка и затваряне, 38. тъкачница, 38.1.
пристройка страна запад, 38.2. пристройка страна изток, 39. портиерна.
С влезлите в сила решения искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в частта за сгради
под № 24 –
пречиствателна станция и № 36.1. – трафопост нов, както и по отношение на 479
кв.м. от дворното място, съставляващи прилежаща площ към сгради № 14-20,
22, 26, 28, 29, 30.1 и 37.2, както и по отношение на тези сгради.
В изпълнение на тези съдебни решения, със
заповед № РД-57-133 от 23.08.2007 г. Областният управител на Област-С.-град е наредил да се отпишат от актовите книги за
държавна собственост/АДС № 2652/10.11.1952 г./ и АДС №
7218/08.05.1970г./ недвижим имот, находящ се на ул.”Р.Г.”
№ *,
съставляващ стар имот пл.№ 3, част от имот пл.№ 3 нов,
кв.106 –стар, нов 69 по плана на гр.С., К.С.-К., м.”Д.Д.-ІV-та част /м.К.-юг” с площ
по графични данни 13 100 кв.м., заедно с построените в него фабрични сгради,
преди национализацията, без 479 кв.м. от същия имот, представляващи
прилежаща площ към новопостроените сгради- за които е прието, че са собственост
на „А. В.” АД-заинтересована страна в настоящето дело.
Относно градината по т.3- 300
кв.м. и тази по т.4-966 кв.м. /АДС № 2652/10.11.1952 г /Областният
управител се е позовал на решение № 154 от 27.02.1998 г. на СГС, І-во отд., постановено
по гр.д.№ 3092/1994 г., с което е прието, че същите не подадат в терена на
АД”Л.”- национализираното предприятие – градината с площ от 300 кв.м. се
намира в м.”Буката”, а тази с площ от 966 кв.м.-в
землището на с.Бояна, а не на с.К./л.31 от делото пред
ВАС на РБ/.
Видно от мотивите на СГС, І-в ГО по
гр.д.№ 3092 по описа за
Налице е и предходна заповед за деактуване, издадена от Кмета на СО- № 57-1220/16.09.1996
г., с която е отписан от актовите книги, имотът по АДС № 2652/01.1.1952 г.-
парцел № 3, находящ се на ул.”Р.Г.” №*,
заедно със сградите фабрични, административни и складови, построени преди
национализацията, без тези направени след това. С оглед съдържанието на тази
заповед и приетото в решение № 154 от 27.02.1998 г., същата следва да се счита неотносима към имотите по т.3 и т.4 от АДС № 2652/1952 г.
По делото се установява от приетите
като доказателства – присъствен лист на Търговско индустриално акционерно
дружество”Л.” и обратно писмо до А. А. от 14 юли
Следователно, неправилно ответникът е
приел, че Б.М.
Р.е
притежавал 1 акция от национализираното дружеството. Доколкото в т.2 на
обжалваната заповед е посочено, че обезщетението следва да се извърши съобразно
акционерното участие на наследодателите им в национализираното дружество, то
във втората фаза на производството ответникът ще следва да се съобрази с
действителното акционерно участие.
В този смисъл са и мотивите в решение № 154 от 27.02.1998 г. В същото
решение е прието и, че целият терен и сградите върху него, актувани като
държавни с АДС № 2652/1950 г. са принадлежали на национализираното дружество „Л.”
АД. Влязлото в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено
нещо и този спор не подлежи на преразглеждане.
От удостоверение за наследници № 345/
25.10.1994 г. се установява, че Т. М. П. е
починал на 13.03.1956 г. и е оставил за наследници лицата:
От удостоверение за наследници № 1798/
30.12.1992 г. се установява, че Т. М. М. е починал на 17.12.1992 г. и е оставил
за свои наследници по закон Ц.К.М. –
съпруга и В. Т. Стоева - дъщеря. По делото е представено и Удостоверение
за идентичност на лице с различни имена, съгласно което
имената В. Т. М. и В. Т. С. са имена на едно и също лице.
От декларация от 06.09.1995 г. се
установява, че А. А. е починал на 03.09.1957 г. в гр. Х.,
Израел, като неговата съпруга С. е починала след него и са оставили за
наследници лицата: В. М.– дъщеря и Ж. А. А. – син.
По делото е представено и завещание от
В. М.,
съгласно което тя е завещала цялото си имущество в Израел и извън И. на
сина си д-р Е.М.. Видно от постановление за
изпълнение на завещание от 23.08.1998 г., В. М. е
починала на 10.06.1998 г. и завещанието й е във сила.
От приетия като доказателство по
делото смъртен акт, издаден от шата К., САЩ
се установява, че Д.А. е починал на 30.11.2001 г. Представено е и завещание на последният, с което той е завещал всички свои български собствености, наследени от родителите си А. и С. А., на
жена си Е.А..
Видно от нотариална декларация за
правото на наследяване, издадена от нотариус, регистриран в Колегията на
Нотариусите в окръг М., И., М. А. е починал на 11.02.1968 г. в М., като негови законни наследници са В.А., Г.А., Й.А., Д.А., всички негови синове и дъщери.
В течение на настоящето
производство е починала В.А. и съдът на основание чл.120 ГПК, отм. е конституирал като жалбоподатели по делото
наследниците й Д.Е.Д.
и П.М.Д..
Съгласно чл.3, ал.2 ЗВСОНИ когато
юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява
в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица,
които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им,
съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. Когато не
са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл.1 и
2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред,
определен с отделен закон.
ЗОСОИ е издаден на основание чл.3, ал.3
ЗВСОНИ. Принцип на реституцията по ЗВСОНИ е, на лицата на които са отнети
имущества да им се възстановят, а в случаите, в който това не е възможно, да
получат заместваща облага, вж. решение №
4/98 г. по кд.№ 16/97 г. на КС на РБ.
В
разпоредбата на чл.4 от ЗВСОНИ е посочено в кои случай не се считат за обезщетени бившите
собственици, а именно: получаване на облигации, извършване на прихващане. В
случая бившите акционери са били обезщетени чрез облигации, т.е. по арг. от горната разпоредба не е налице надлежно обезщетение.
За да се
признае правото на обезщетение по ЗОСОИ е необходимо освен това имуществата да
са отнети въз основа на законите, посочени в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ или същите
да са отнети без законово основание, последното по арг.
от разпоредбата на ал.1 на чл.3 ЗОСОИ.
В
конкретния случай предприятието, в което жалбоподателите или техните
наследодатели са били акционери и за чието
имущество се претендира обезщетение, е национализирано по реда на Закона за
национализацията на частните и минни предприятия от 1947 г. /АДС № 2652 от
10.11.1952 г. и № 4200 от 16.12.1960 г./л.38 и л. 194 от делото пред ВАС на РБ/.
Към 24.02.1992 г., когато влиза в сила ЗВСОНИ, така национализираното дружество
не съществува. Жалбоподателите са наследници по закон на членовете му. От
съдържащите се към преписката по национализацията документи се установява, че
бившите акционери са били български граждани към 1947 г.
Ето защо
неоснователен е довода на ответника и заинтересованата
страна, че относно обезщетението е приложим реда по Мирния договор между Италия
и Съюзените сдружени сили, подписан в Париж на 10.02.1947 г., както и този по
Спогодбата между НРБ и Италианската република относно открити финансови
въпроси, подписана в С. на 26.06.1965 г.
Съгласно
чл.3, ал.5 от ЗОСОИ собствениците на национализирани по ЗНЧИМП имущества или
техните правоприемници се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на
така национализираното предприятие, съставен по реда на глава ІІ от ППЗНЧИМП,
намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена
съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс.
В решение
№ 154 от 27.02.1998 г. СГС, І-в отд. като се е позовал на депозираното по делото заключение,
изготвено от вещото лице Я., е
разграничил, намиращите се в терена сгради на:
-стари сгради,
заверени от национализацията /оцветени в зелен цвят на скицата, представляваща
неразделна част от заключението, л.215 по делото пред ВАС на РБ/ и
-нови сгради,
построени след нея /в червен цвят л.200 по делото, образувано пред ВАС на РБ/.
В т.1 от мотивите на това решение, с.6 са посочени реално
съществуващите стари сгради. В т.2- новите сгради. На с.7 от решението е
посочено, че реституцията не засяга
новопостроените сгради /14-22,26,28,29,30 и 30.1/.
Дружеството-заинтересована страна по настоящето дело е приватизирано и
държавата не притежава акции в същото.Това се установява и от становището на
ответника депозирано по делото и представените със същото доказателства.
В решение № 154 от 27.02.1998 г. СГС,
І-в отд е прието, че новоизградените сгради представляват суперфиция
в полза на „А. В.” АД. Така е прието и за незаконно построените, виж с.7 от
решението /л.33 от делото пред ВАС на РБ/. За тези, обаче които не съществуват
самостоятелно /2,9.1,11.3,24,25,31,34,35 и 36.1/, в т.3 е прието, че са суперфиция на собственика на терена, т.е. на
жалбоподателите по настоящето дело. В т.4 е прието, че надстройките и
пристройките, които не могат да съществуват самостоятелно следва да се
присъединят към възстановената част от сградата съгласно чл.97 ЗС, а тези, които са самостоятелни обекти –
34.1 и 37.2 са собственост на „А. В.” АД.
С
постановеното по иска с правно основание чл.108 ЗС е прието, че целият терен
подлежи на реституция.
Решението
на СГС е оставено в сила от САС с решение от 22.07.2004 г., постановено по
гр.д.№ 2444 по описа за 2002 г.
С решение
№ 2058/05 от 01.08.2006 г., постановено от ВКС на РБ, ІV-то ГО по гр.д.№ 3247 по описа за
Спорно по
делото е обстоятелството може ли да се определи обезщетение по начина по който
се претендира от жалбоподателите- съсобственост в незаконно построените сгради
по отношение на които искът с правно основание по чл.108 от ЗС е бил отхвърлен.
За да
откаже да определи като начин на обезщетение ответникът се е позовал на пар.11 от ЗПСК- сключена е приватизационна сделка и държавата не
притежава акции в дружеството „А. В.” АД.
Ето защо
неоснователен е довода на жалбоподателите, че заповедта е немотивирана. Законосъобразността
на тези мотиви настоящата инстанция ще следва да провери.
Разпоредбата на пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП, отм., действала към момента на сезиране на
административния орган и пар.11, ал.1 от ПЗР на ЗПСК,
действащ към момента, предвиждат като начин на обезщетение само с акции, дялове
или компесаторни записи за вещи собственост на провоимащите по ЗОСОИ, включени в активите на търговски
дружества. Съсобствеността не е сред изброените способи за обезщетяване в тази
специална на чл.2,ал.1,т.1 от ЗОСОИ правна норма и поради това няма законово
основание за уважаване на искането на жалбоподателите за обезщетяване чрез
съсобственост и то в незаконно построените сгради, така и в решение № 7033 от
03.07.2007 г., постановено по адм.д.№ 2250 по описа
за 2007 г. на ВАС на РБ, ІІІ отд. по аналогичен
случай.
Следва да
добавим, че редакцията на чл.2, ал.5 ЗОСОИ в сила към 12.04.1998 г., когато е
било подадено заявлението от същата дата /л.43 и следв.
по делото пред ВАС на РБ/ е „когато
върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени
строежи или са направени други
промени без законно основание или след 25 февруари
1992 г., собствеността върху земята се възстановява
реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно
чл. 73 и 74 от Закона за собствеността.
Добивите и
обезщетенията по чл. 73 от Закона за собствеността
се дължат от 25 февруари 1992 г.”. Както беше посочено по-горе теренът е възстановен с
постановеното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС, а отношенията между
собственика и строителя подлежат на уреждане по общия исков ред, а не по реда
на чл.6 ЗОСОИ. Видно от л.45 от делото пред ВАС на РБ, тази претенция е направена от
заявителите във връзка с чл.74 и чл.75 ЗС относно извършените подобрения.
На
основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че ответникът правилно е
отказал да определи като начин на обезщетение „съсобственост в незаконно
построените сгради”. Затова и съдът не обсъжда заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-икономическа експертиза.
Относно кръга на лицата, които имат право
на обезщетение по отношение на вилата и дворното място, находящи се на ул.”А.”:
Актуваните с АДС № 2652 от
В АДС №
4200/1960 г. вилата и дворното място са посочени като бивша собственост на А. Яков А., а в № 2341 от 26.09.1950 г.-
на С. А. А..
Не се
спори по делото, а и с оглед характера на дружеството, капиталът му е бил
разпределен в акции. АД има основен капитал, който е съвършено
отделен от имотите на отделните акционери и който представлява една
предварително цифрено изразена величина пари, която представлява сбора на
номиналните вноски на всички акционери.Предназначението на основния капитал е
да гарантира кредиторите и да отвори възможността за реализиране целите на
дружеството.От основния капитал на дружеството трябва да различаваме
дружественото имущество.Дружественото
имущество представлява притежаваните в даден момент от АД стопански блага.
В АДС
№ 2341/1255/26.09.1950 /л.193 от делото на ВАС на
РБ/ актуваният имот е посочен като вила в с.Б., парцел ХІІІ, кв.180, както и че същата се
отчуждава от С. А. А.. Основанието за това освен по реда на ЗОЕГПНС, така и по закона за национализацията . В АДС № 4200 от 16.12.1060 г. е посочено, че
едноетажната сграда и дворно място с площ от 900 кв.м. , находящи се на ул.”А.”
№ *, бивша „Ч.В.”
№ * се отчуждават от А. Я. А.. Като основание за това е посочен Закон за
национализацията. Обектите актувани с тези два АДС не попадат сред тези изброени
в АДС № 2652/1952 г. ; не са в имот пл.№ 3 и са извън
имуществото, което е било предоставено след одържавяването на праводателя на заинтересованата страна „А. В.” АД. В този
смисъл е и заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, виж л.135 по настоящето дело, както и скицата на л.137 от
настоящето дело. Както беше посочено по-горе, влязлото в сила съдебно решение,
постановено по иска с правно основание чл.108 ЗС не е разглеждало този имот.В
АДС № 5702 от
На
основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че обезщетение за вилата
и дворното място се следва освен на наследниците на А.
Я. А., така и на останалите жалбоподатели.
Ето защо
неправилно в обжалваната по делото заповед по т.3 е
прието, че обезщетение се следва само на наследниците на А. А., както и че
отчуждаването е извършено по реда на ЗОЕПНС. Обезщетяването ще следва да бъде
извършено по правилата на чл.3, ал.5 ЗОСОИ във връзка с приетото в т.2 от
заповед № РД-24-109 от 25.06.2004 г., т.е. вилната сграда и дворното място
попадат в имуществото на национализираното дружество, което е признато за
обезщетяване по реда и начина, посочен в т.2 от заповедта.
Затова
т.3 от обжалваната заповед ще следва да бъде отменена- имуществото попада в
посоченото под т.2 от същата заповед.
За
пълнота на изложението ще добавим, че ако приемем тезата на ответника, тъй като
заявителите са претендирали обезщетяване само относно имуществото на
национализираното дружество, а не и на лични имущества, то заповедта в т.3. би
се явила нищожна като издадена без надлежно сезиране за това.
Относно искането за обезщетяване с жилищни компесаторни записи:
Независимо от няколкото подадени заявления, в
същите липсва искане за обезщетяване по този начин. В заявленията е посочено
обезщетяване чрез акции или компесаторни записи. От
ответника е определено обезщетение чрез компесаторни
записи. Искането за обезщетение чрез акции е оттеглено в процеса с оглед
събраните по делото доказателства, че държавата не притежава акции в
дружеството-заинтересована страна.
Следователно, ответникът се е произнесъл и е
определил обезщетение по единствения възможен начин, с който е бил надлежно
сезиран.
Действително, в течение на процеса /с жА.та до съда/ заявителите
са поискали и обезщетяване чрез жилищни компесаторни
записи. Това искане от една страна е несвоевременно направено, а от друга с
оглед изложеното по-горе досежно допустимите от ЗОСОИ
начини на обезщетяване в хипотезата на национализирано предприятие, е и
неоснователно.
Относно имота по т.4 от АДС №
2652/10.11.1952 г.:
Видно от
мотивите на решение № 154 от 27.02.1998 г. СГС, І-в отд.
е приел, че по отношение на дворното място, находяща се на ул.”Г.К.” №* с площ от 966 кв.м. - т.4-966 кв.м. по АДС № 2652/10.11.1952 г ищците
/жалбоподатели в настоящето производство/ не били доказали предпоставките на
чл.2, ал.3 ЗВСОНИ, затова и установителния иск е
отхвърлен като неоснователен. Действително, видно от отбелязването на гърба на
този АДС, имотът е посочен като част от имуществото на национализираното
дружество. В настоящето производство, обаче, относно този имот също не бяха
ангажирани никакви доказателства, обуславящи правото на обезщетение.
На
основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че жА.та в тази й част следва
да се приеме за неоснователна.
Относно влоговете:
От
представените пред настоящата инстанция документ - л.50-52
по делото се установява, че блокираните суми на А. Я. А. представляват заплати, дивиденти върху акциите, т.е. не се отнасят до
дружеството, а принадлежат лично на А. Я. А.. Затова и същият с така цитираните документи е поискал деблокиране на
сумите, т.е. като такива не принадлежащи към имуществото на национализираното
дружество.
Беше прието, че заявление за обезщетение за лични
имущества на жалбоподателите не е подадено, т.е. ответникът не е бил сезиран.
От друга
страна, ако приемем тезата на жалбоподателите, че влоговете са част от
имуществото на национализираното предприятие, то същите ще попаднат в т.2 на
обжалваната заповед, с която е признато право на обезщетение по активното салдо
на нарочния баланс. Видно от становището на ответника обезщетение е извършено
за цялото имущество на национализираното предприятие, т.е. вкл. за влоговете.
По
разноските:
Затова и жА.та като неоснователна в тази й част ще следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът и заинтересованата страна не
претендира разноски, поради което и съдът не им присъжда такива.
На
жалбоподателите разноски ще бъдат присъдени съобразно действително извършените
такива / в размер на 720 лв./, но с оглед уважената
част на жА.та или такива в
размер на 240 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № РД-24-109 от 25.06.2004
г., издадена от Зам.министъра на Министерство на
промишлеността, в частта по т.3, в
която е прието, че обезщетение относно имота, описан в АДС № 2341/26.09.1950 г.
и 4200/16.12.1960 г. се следва само на наследниците на А. Я. А., както и, че същият е отчужден по реда на ЗОЕГПНС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТХВЪРЛЯ ЖА.ТА
в останалата част, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М. на и., е. и т., гр.С.,
ул.”С.” № *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А., Г.А., Й.А., Е.А., Е. М., В. М. М., Д.Е.Д., П.М.Д., Ц.К.М. и В.а
Т. *** - адв.К.М., разноските по делото в размер на
240 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Р
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: