Р Е
Ш Е Н И Е № 22
24.02.2020
г. Град Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, на пети
февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНАСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретаря Николинка Йорданова и с
участието на прокурора от ОП Сливен Христо Куков, като разгледа докладваното от
съдия Бозукова КАНД №212 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба, подадена от М.Г.П. от гр. Бургас против решение №
494/15.11.2019 г., постановено по АНД № 1241/2019 г. по описа на Районен съд
Сливен, с което е потвърдено НП №19-0804-000086/31.01.2019 г. на началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен, с което на същата е наложено на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на
700 лева и “лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
В жалбата се твърди, че решението на РС
Сливен е незаконосъобразно. Неправилно съдът приел, че при съставяне на акта за
установяване на административното нарушение бил спазен срокът, указан в нормата
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че не е извършено нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП, не ставало ясно дали техническото средство е било годно да
замерва скоростта към момента на заснемане на автомобила. Излага и доводи за
маловажност на нарушението. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на
наказателно постановление. В съдебно заседание не изпраща представител. В
писмено становище поддържа жалбата.
Ответникът – ОДМВР Сливен редовно призован,
не изпраща представител. В писмено становище моли касационната жалба да бъде
оставена без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Сливен
дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд Сливен намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Сливен
е потвърдил наказателно постановление №19-0804-000086/31.01.2019 г. на началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен, с което на М.П. е наложено на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на
700 лева и “лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. За да постанови решението си, съдът е приел,
че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя, като актът е съставен, а наказателното
постановление издадено от компетентни органи и съдържат всички реквизити,
предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество е приел, че установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, като по
безспорен начин се установява, че на посочената дата и час М.П. е управлявала
МПС със скорост от 102,82 км. /ч., в пътен участък от населено място, където
максимално допустимата скорост за движение е 50 км/ч., въведена с пътен знак Д-11,
поради което е осъществила от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Съдът е приел, че
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето, на
посоченото правно основание, с оглед на което е потвърдил наказателното
постановление.
Решението на РС Сливен е валидно,
допустимо и правилно.
Възраженията на касатора
са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането
на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.
Нарушението за което е ангажирана
отговорността на касатора, касае превишаване на
разрешената скорост, която е установена с пътен знак Д11. От събраните в хода
на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като на 19.09.2018 г., около 9.28 ч. автомобилът, управляван от П. е заснет
от техническо средство ARHCAM S 1 № 11743сс при движение със скорост от 102,82
км. /ч. в с. Трапоклово до бистро „Женика“, при
разрешена за движение в населено място скорост до 50 км. /ч., след приспаднат
толеранс от 3% - възможна грешка на техническото средство при измерване на
скоростта.
След установяване собственика на
превозното средство - С. Н. П., същият е поканен за съставяне на АУАН, като му
е разяснено, че може да заяви с декларация кое е лицето, управлявало автомобила
на посочените дата, час и място. На 24.10.2018 г. е съставена от П. декларация,
в която е отбелязано, че автомобилът е управляван от лицето М.П.. С обжалваното
наказателно постановление е санкционирана П. за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. В посочената
разпоредба е предвидено административно наказание за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h.
В конкретния случай е установено превишаване на скоростта с 52,82 км/ч, поради
което следва да се приеме, че деянието е съставомерно
и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на същата. Нарушението е установено посредством техническо
средство, като към момента на установяването му на наказващия орган е известно
единствено моторното превозно средство, с което то е извършено, но не и
нарушителят, а срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от датата на
установяване на последния. Самоличността на нарушителя се установява при
изпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Едва с представяне на декларацията, съдържаща
данни за лицето, извършило нарушението, започва да тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН. В случая този срок е спазен - декларацията от собственика на
МПС е съставена на 24.10.2018 г., а актът е съставен на 17.01.2019 г. В срока
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и наказателното постановление (на
31.01.2019 г.).
От представеният по делото протокол от
проверка № 257-ИСИ/11.12.2017 г. на Началник отдел ИСИ при Български институт
по Метрология е видно, че автоматизираното техническо средство тип ARH CAM S 1,
с фабр. № 11743сс съответства на одобрения тип
средство за измерване, за което е съставен знак за проверка № 00102/2017 на
Български институт по Метрология. Ето защо, неоснователно е възражението на касатора, че не става ясно дали техническото средство е
било годно да заснема скоростта, с която се е движел управлявания от него
автомобил.
Възражението за маловажност на
установеното нарушение също се преценява като неоснователно. Обстоятелството,
че нарушението е първо за нарушителя не е сред основанията за квалифицирането
на случая като маловажен. Това е обстоятелство, което по принцип следва да бъде
взето предвид при определяне размера на наказанието, съгласно нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като изключение правят случаи като процесния, в които административните наказанията са
предвидени в закона във фиксиран размер. Настоящият състав счита, че
управлението на МПС с превишена скорост е въздигнато във формално
административно нарушение, което с факта на извършването си създава потенциална
опасност за живота, здравето и имуществото на хората, без да е необходимо от
него да са настъпили конкретни вредни последици. Конкретно установеното в
случая нарушение е с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като
установеното превишение на допустимата скорост е
повече от 50 км. /ч. и не са налице предпоставките за квалифицирането му като
маловажен случай на административно нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно е искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи
в размер на 100 лева при съобразяване с нормата на чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка
с нормата на чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и и чл.24 от Наредбата за
плащането на правна помощ и да се възложи в тежест на касационния жалбоподател.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр. Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 494 от 15.11.2019
г., постановено по АНД № 1241 по описа за 2019 г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА М.Г.П. *** с ЕГН ********** да
заплати в полза на ОДМВР Сливен разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: