РЕШЕНИЕ

 

 

Номер2323/16.12.2019г.                  Година 2019                           Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На десети декември                                   Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

       като разгледа докладваното от съдията АНД № 5383 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Н.У." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Т.Т., срещу Наказателно постановление № 03-009814, изд. на 01.08.2018 год. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което за нарушение на  чл.152 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ  на дружеството е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1700 /хиляда и седемстотин лева/ лв.    

         В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че нарушението не е извършено. Сочат се аргументи за приложението на  чл.28 от ЗАНН.

 

        В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не  се представлява.

       Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        През месец юли 2018г.св.М.Д.-*** извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в обект –заведение за бързо хранене „Събуей, находящ се в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №186, стопанисван от въззивното дружество „Н.У." ЕООД. С призовка изискала да представят документи относно трудовите правоотношения на работещите, работно време и други документи, свързани с трудовото законодателство. Във връзка с документалната проверка й били представени отчетна форма за явяване и не явяване на работа за месец май 2018г., в това число и лицето Н.М.Г. на длъжност „шифт мениджър“, както и ТД за лицето и обяснения от ТРЗ на дружеството . Като разгледала представените й документи, свидетелката Д. установила, че съобразно тях Н.Г. е работил на 08.05.18г. в работна смяна от 14.00ч. до 22.00ч, а на 09.05.2018г. е започнал изпълнение на трудовите си функции в 08.00ч., като не му е осигурена междудневнна почивка между 08-09.05.2018г. в размер не по-малко от 12 часа.  При така установените факти св. Д. приела, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ и на 27.07.2018год. съставила срещу него АУАН № 03-009814.

     Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващия  въззивното лице, надлежно предявен и връчен на това лице.

    В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не било подадено писмено възражение.

  Въз основа на акта директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него. Приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ и на основание чл".416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1700лв.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, отчетни форми, обеснения, трудови договори, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

    Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св. М.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

      Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.  

 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Съгласно разпоредбите на  чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Съдът не споделя становището на въззивното дружество, че е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН при издаване на АУАН. Последната гласи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В разглеждания случай, нарушението е било открито при извършената документална проверка, която е започнала на 04.07.2018г., а видно от вписаното в АУАН, последният е съставен на 27.07.2018г., към този момент не е бил изтекъл и едногодишният срок т.к. е прието че нарушението е било извършено /довършено / на 09.05.2018г..

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

      Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. По АУАН не са постъпили възражения, поради което и е нямало спорни обстоятелства, които да се изясняват. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и излагането на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП.

      Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 152 от  КТ, съгласно която работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

      В конкретния случай по категоричен начин от приложените към АНП писмени доказателства (отчетна присъствена форма за явяване на работа, трудов договор, обяснения на ТРЗ) се установява, че въззивното дружество има качеството на работодател по отношение на лицето Н.М.Г. на длъжност „шифт мениджър“. От друга страна по категоричен начин от приложената към АНП отчетна присъствена форма за месец май 2018год.,  представена от въззивното дружество в хода на проверката се установява, че Г. е бил на работа на 08.05.2018год. от 14:00 часа до 22:00 часа и на 09.05.2018год. е застъпил първа смяна  с начален час 08.00ч.. При тези условия очевидно е, че междудневната почивка на лицето е единадесет часа при минимално допустима дванадесет часа. Тук следва да бъде посочено и че възражения  за различно работно време и респективно различни отчетни форми не са правени от въззивното дружество в хода на АНП. Същото не е оспорило и наличните в отчетната форма подписи на лицето Г., удостоверило присъствието си на работа на 08.09.2018г. от 14.00ч. до 22.00ч. При това положение работодателят е бил длъжен да му осигури полагащата се по закон междудневна почивка.

      Представените в хода на проверката отчетни форми за явяване на работа представляват частни писмени документи и удостоверява факти относно действително отработеното от Г. време през посочения период. Тъй като присъствените форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е представила по време на извършване на проверката, то същите се ползват с материална доказателствена сила в административнонаказателното производство.  

        С оглед на горното и съдът счете, че нрушението е безспорно доказано, поради което и въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ, тъй като работодател не е осигурило междудневна почивка от 12 часа на Н.М.Г..

      В конкретния случай е ангажирана обективната имуществена отговорност на дружеството, поради което въпросът за липса на виновно поведение е ирелевантен. За констатираното нарушение е предвидена както обективна отговорност на работодателя, така и субективна отговорност на конкретното длъжностно лице, поради което в правата на АНО е да прецени чия отговорност да ангажира.

       Нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, същото не визира настъпването на съставомерни вреди, в с.з. се събраха доказателства- налични по АНП, че не се касае за инцидентност, а за системност в нарушаването на правото на почивка на работниците, поради което съдът не счита, че в конкретният случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

     Според настоящия съд цитираната норма на чл. 415в от КТ не може да намери приложение в случая, тъй като в случая нарушението е от категорията на тези които няма как да бъдат поправени и отстранени. С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Налице са вредни последици, които няма как да бъдат отстранени. Лицето вече е било лишено от полагаща му се междудневна почивка. Дали на  по-късен етап ще му бъде осигурена такава е ирелевантно защото вредните последици вече са налице и няма как да бъдат поправени. В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на Адм. съд Варна – Решение № 177/02.02.2015год. по к.н.а.х.д. № 11/2015год.; Решение от 14.04.2014год. по к.н.а.х.д. № 487/2014год.; Решение от 25.03.2014год. по к.н.а.х.д. № 538/2014год. и ред други.

         АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидено наказание за работодател, който  наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наказващият орган е наложил на  въззивното дружество , в качеството му на работодател „имуществена санкция” малко над минималия размер на 1700 лв.. Съдът намира, че размерът на това наказание е бил преценен правилно и съответно на конкретното нарушение. От материалите по преписката е видно, че освен за  конкретния работник такова нарушение е било допуснато и по отношение на друго лице. От същото безспорно са произтекли вредни последици за работника. От друга страна по преписката са събрани данни и за други нарушения спрямо други работници на въззивното дружество, за което е издадено предписание в Протокол №ПР1823220/27.07.2018г. Горното завишава значително обществената опасност на извършеното и манифестира системно неизпълнение на разпоредбите на трудовото законодателство. Поради това съдът намира, че с налагане на конкретното наказание за процесното нарушение  биха се  постигнали целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

     С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде потвърдено.

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 03-009814, изд. на 01.08.2018 год. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което за нарушение на  чл.152 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ  на „Н.У." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Т.Т. е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1700 /хиляда и седемстотин лева/ лв.,  като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: