РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на пети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12499
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Р.Х.В. против ЗАД „А.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 15.09.2016
г. е реализирано ПТП, при което е
причинена смъртта на С.К.А. – отглеждано от ищеца, но неосиновено дете. Твръди,
че на 15.09.2016 г. Х. К.К.управлявал лек автомобил Деу Нубира с рег. № *******по
път Е773 и при 478 км. нарушил правилата за движение по пътищата като се движел
със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения,
загубил контрол върху МПС и реализирал удар в крайпътно дърво. В резултат на
удара починал С.К.А.. Твърди, че ищецът и майката на починалия С.В.живеели
заедно в едно домакинство повече от 30 години. Р. се грижел с много любов за
починалияС.– син на съпругата му. Поради липсата на финансови възможности не
могъл да го осинови, но от 1-годишната му възраст го отглеждал като бащи иС.го
възприемал като такъв. Установява, че единственият човек, който припознавал
като баща бил той. Поддържа, че относно лекия автомобил била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица № BG811/116001642794. Твърди, че била предявена
извънсъдебно претенция, но с писмо изх. № Л-100 5008/07.07.2017 г. било
отказано плащане на застрахователно обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 200000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законнта лихва от датата на увреждането. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че ищецът не е наследник по закон
на починалия С.К.А.. Оспорва всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и наличието на вина за настъпване на ПТП у водача
Х. К.К.. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди,
както и обстоятелството, че между починалия и ищеца е съществувала връзка. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, събраните гласни доказателства чрез разпита на Ф.А.Ч. и
изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-автотехническа експертиза
се установява, че на 15.09.2016 г. около 14.20 часа на първокласен път Е-773 в
района на 478 –ми км. се движел лек автомобил Деу Нубира с рег. № *******с рег.
№ А 6115 в посока към гр. Айтос – от изток към запад. Платното за движение било
двупосочно с по една лента за движение за всяка посока. Двете ленти бил и
разделени с единична прекъсната разделителна линия, като всяка от тях е около 4
метра. Настилката била суха и без неравности. От лявата и дясната страна на
платното за движение имало банкети, а в крайпътната канавка – дървета с
дебелина около 50 см. Установява се, че лекият автомобил, управляван от Х. К.К.се
движел с висока скорост и водачът загубил контрол над управленитео на
автомобила и напуснал платното за движение от дясната му страна, преминал пред
десния банкет и навлязъл в крайпътната канавка, където последвал удар с предната
част на автомобила в северния скат на крайпътната канавка, след което последвал
втори удар със страничната лява част на автомобила в крайпътно дърво, намиращо
се на дъното на канавката. Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза
дава заключение, че ПТП е настъпило поради субективни причини – водачът на лек
автомобил Деу Нубира с рег. № *******управлявал с технически несъобразена и с
превишена скорост - 136 км.ч. Установява
се, че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, като при движение със
тази скорост е рисковано, като то е можело да бъде предотвратено, ако водачът е
управлявал с разрешената скорост. Въз основа на събраните по делото
доказателства вещото лице е дало заключение, чеС.А. е пътувал на предна дясна
седалка. Посочва, че при установения механизъм на ПТП правилно поставен
предпазен колан не би бил ефективен.
Установява, че водачът и пътникът са били с поставени предпазни колани.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на представените по
делото писмени доказателства, се установява, при ПТП С.К.А. е получил
двустранни множествени фрактури на ребра, фрактура на гръдната кост, разкъсване
на двата диафрагмени купола, контузия и разкъсване на белите дробове, пукнатини
на черния дроб, вътрегръден и вътрекоремен кръвоизлив, анемия на вътрешните
органи, разкъсно контузна рана на теменната област на главата, разкъсно –
контузни рани на лицето. Установява се, че непосредствена причина за смъртта на
пострадалия е тежката гръдна травма. Вещото
лице посочва, че гръдната травма е в резултат на директен удар на деформираната
предна част на автомобилното купе, поради което предпазните колани не е можело
да изиграят превантивната си роля.
Във връзка с
установяване на твърденията на ищеца, че е отглеждал пострадалия С.К.А. като
свое дете, както и за установяване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.М.Р., В.А.Д.
и Х.А.Ч.. В показанията си свидетелят В.Р. заявява, че познава Р.В., тъй като
са от една махала. Установява, че С.К.А. и Р.В. живеели заедно. Р. и майката наС.се
оженили през 1988 г., когатоС.бил на 6 месеца. Отношенията между тях били много
добри, като между баща и син. Р. издържал С., осигурявал му храна, облекло.
След смъртта на С., Р. не се чувствал добре, защото загубил сина си. Преживявал смъртта му. Когато си спомнел за
него, се насълзявал. В показанията си свидетелят В.А.Д. установява, че майката
наС.А. му е леля.С.живеел при майка си и Р.- Р. искал да го осинови, но имало
някакви недоразумения, които му попречили. Били като баща и син. Даже първия
син наС.бил кръстен Р..С.се обръщал към него с татко, а Р. към него – сине.
След катоС.навършил пълнолетие, продължили да се възприемат като баща и син.
Ходели заедно по мероприятия и даже на работа. Р. тежко приживял смъртта на С.. Бил все с наведена глава. Като видел снимката
му в къщи се насълзявал. В показанията си свидетелят Х.А.Ч. установява, чеС.бил
на година и половина, когато майка му се оженила за Р.. Р. се грижел за него докато растял. Знаело
се, че не му е роден син, но той го гледал като син. Все бил при Р.. Р. не
правел разлика между него и другите му деца. Непосредствено след смъртта на С.,
свидетелят посетил дома на Р.. Той не можел да приказва, побледянло му било
лицето. Подпрял се на един бор и не можел да мръдне. Постоянно споменавал за
него, насълзявал се. Тежко преживявал смъртта на С..
Установява се от
заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, че Р.В. има симптоматика,
която покрива параметрите на протрахирана депресивна реакция в границите на
адаптационното разстройство. При него имало неотреагирано психотрамено
преживяване. Неврологичната симптоматика била с малка интензивност, но
психологичната травма вследствие на трагичния инцидент е с траен и необратим характер.
Установява се от
Удостоверение рег. № 5617/11.06.2018 г., че Р.Х.В. е изтърпявал наказания
лишаване от свобода в периодите 26.03.1990-18.08.1992 г., 24.07.1998-22.10.2001
г., 18.03.2003-13.09.2004 г., 26.02.2007-23.11.2007 г., а в следствените
арести е бил в периода от
17.07.1988-22.07.1988, 18.05.1999 г. до 19.05.1999 г., 13.03.2003 – 18.03.2003
г. и от 13.10.2003 до 17.10.2003 г.
Установява се от
удостоверение № 57/17.10.2016 г., чеС.А. К. е със семейно положение разведен, К.
С.о А. е негов баща, а С.Х.В.негова майка.
Не се спори по
делото, че между ЗАД „А.“ АД и собственика на лек
автомобил Деу Нубира с рег. № *******е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG811/116001642794, по силата на която застрахователят е поел задължението
да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че с писмо
изх. № 100-5008/07.07.2017 г. ЗАД „А.“ АД е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите. Доколкото
с исковата молба е въведено твърдение, че неимуществени вреди са причинени на
ищеца в резултат на смъртта на отглеждано от него, но неосиновено дете, то е
следвало по делото да се установи това
обстоятелство, както и че е била установена трайна и дълбока емоционална
връзка.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от Х. К.К.в резултат, на което е починал
С.К.А.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват
от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни
доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертиза. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а
от ГПК, ал. 3 от Кодекса за застраховането в случай на смърт на пострадалото
лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице,
с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя
еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2, а до
влизането в сила на тази наредба размерът на обезщетението се определя при
спазване на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (§95
от ДР на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр.
101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.).
С оглед въведените с исковата молба твърдения и въз основа на събраните
по делото доказателства, както и с оглед установената с Постановление № 4/1961
г., Постановление № 5/1969 г., Постановление № 2/1984 г. и Тълкувателно решение
№ 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС задължителна съдебна практика
следва да се приеме, че Р.Х.В. не е от кръга на лицата, които попадат в кръга
на лицата по чл. 493а от ГПК, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Това е така,
тъй като в този кръг се включват лицата, които са най-близки на пострадалия,
като се дава предимство на родствената връзка, поради което най-напред право на
обезщетение имат биологичните родители на детето, които законът определя като
майка и баща, а едва при липса на такива или детето е оставено за осиновяване –
право на обезщетение имат лицата, които са ги отглеждали. При наличие на жив
биологичен родител, вписан в акта за раждане на дете, чиято смърт е причинена
от непозволено увреждане, който не се е отказал или не е лишен от родителски
права, право на обезщетение има този родител и той изключва правата на други
лица, макар последните да са живели в едно домакинство с детето. (в този смисъл
Решение № 78/26.07.2016 по гр.д. № 1157/2014 г.). Следователно и доколкото
ищецът не попада в хипотезата на чл. 493а, ал. 3 от Кодекса за застраховането,
то следва да бъде обсъдено правото му да получи обезщетение при условията на
ал. 4 от този законов текст. Съгласно чл. 493а, ал. 4 когато по изключение
друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на
смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2, като до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5000 лева. От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че между Р.Х.В. и С.К.А. е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.
Техните отношения са били като между баща и син. Ищецът е съжителствал с
доведеното дете – син на съпругата му в продължение на 30 години. Действително
в посочения период е установено, че в продължителен период от време ищецът е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, но не са ангажирани доказателства,
които да опровергават установената трайност и дълбочина на връзката между
пострадалия и ищеца. Следователно следва да се приеме, че с оглед разпоредбата
на чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането и даденото с Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС тълкуване, предявеният
иск се явява установен по основание.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Деу Нубира с рег. № *******е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и §96 от ДР от Кодекса за застраховането размера на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост в определените рамки
до 5000 лева. При определяне на този размер следва да се вземат предвид установената
дълбока привързаност между починалияС.А. и ищеца, начинът, по който преживява
загубата му, както и установената от съдебно-психиатричната експертиза трайна
психологическа травма. Съдът намира, че справедливият размер е 5000 лева –
максимумът съобразно правилата на § 96 от ДР на Закон за изменение и допълнение
на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване – а именно, че пострадалият е бил без поставен
предпазен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за движение, с което
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От събраните по делото
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че е било
без значение дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан Следователно
направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата, на която
е постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение – 07.07.2017 г.,
поради което тя е дължима от този момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200,40
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 195 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – да
заплати сумата от 200 лева, представляващ юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Адвокатско дружество „ЧП. и И“ сумата от 360 лева с
включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането З.А.Д.
„А.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Р.Х.В., ЕГН-**********,*** сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на С.К.А., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 15.09.2016 г. от Х.
К.К., водач на лек автомобил Деу Нубира с рег.
№ ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № BG811/116001642794, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.07.2017 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над сумата от 5000 лева до
предявения размер от 200000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.А.Д. „А.“ АД, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Х.В., ЕГН-**********,*** сумата от 200,40 лева
(двеста лева и четиридесет ст.), представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Р.Х.В., ЕГН-**********,*** да заплати на З.А.Д. „А.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 195 (сто деветдесет и пет)
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част на исковете, както и сумата от 200
(двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З.А.Д. „А.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Адвокатско
дружество „ЧП. и И“ сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: