Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 10.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5441 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ вр. пар.22 КЗ в сила от 01.01.2016г. от Л.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу „З.А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 4000лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а «Рено
клио» с рег. № В 6140 РТ, вследствие на ПТП настъпило
на 08.04.2014г. по главен път I-9 на 143км., след с. Старо Оряхово в посока от гр. Бургас
към гр. Варна по вина на водача на л.а «Киа Сийд » с
рег. № А 1268 КМ, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № 11113001113258, със срок на валидност
18.04.2013г.- 17.04.2014г., определящи наличието на „тотална щета“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2028,26лева, представляваща обезщетение за забава начислено върху
главницата за периода 08.04.2014г. до 05.04.2019г.
Ищцата излага твърдения
в исковата молба, че на 08.04.2014г. автомобилът й Рено клио бил управляван от дъщеря й по главен път I-9 в посока от гр. Бургас към гр. Варна. На 143км., след с. Старо Оряхово
движейки се в дясна пътна лента при движение в десен завой, автомобилът бил
блъснат от насрещно движещия се л.а «Киа Сийд». ПТП
настъпило в лентата за движение на собствения на ищцата автомобил, на пътен
участък с едно платно и две ленти за движение, отграничени
с пътна маркировка по чл. 63, т.1 ППЗДвП- единична
непрекъсната линия М-1. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а Киа
Сийд, който в нарушение правилата за движение е
навлязъл в лентата за насрещно движение. За ПТП е съставен протокол за ПТП с
пострадали лица № 919/08.04.2014г. Ответникът е застраховател на л.автомобил на
виновния водач, поради което и исковата претенция се заявява срещу него. Твърди,
че нужната стойност на труда и материалите за отстраняване уврежданията по
автомобила са в стойност надвишаваща неговата пазарна такава, поради което и
претенцията е за присъждане обезщетение в размер на действителната му стойност
към датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата по даване на исковата
молба. И тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
тази на делинквента, то искането е и за присъждане на
обезщетение за забава за периода от датата на увреждането до датата на подаване
на исковата молба. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответникът чрез процесуален представител в с.з.
оспорва исковата молба по основание и размер. Без да оспорва, че е
застраховател по застраховка «Гражданска отговорност» на л.а «Киа Сийд
» с рег. № А 1268 КМ, оспорва да
е налице виновно поведение на водача за настъпване на застрахователното
събитие.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон и становище на
страните, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до
следните правни изводи:
Фактическият състав
на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 226 КЗ /отм./ вр. пар.22 КЗ в сила от
01.01.2016г.
За основателността му
и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия
спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
между собственика на увреждащия автомобил и ответника, настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор; че в
резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие е
претърпял твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за
тяхното отстраняване, вкл. наличие на „тотална щета“; настъпил падеж на
задължението за плащане на застрахователно обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства от
фактическия състав на правото, а именно че ответникът е застраховател по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № 11113001113258, със срок на валидност 18.04.2013г.-
17.04.2014г. на л.а «Киа Сийд » с рег. № А 1268 КМ.
Следователно,
застрахователното събитие е настъпило по време на действие на застрахователната
полица и
ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск.
От
представеното свидетелство за регистрация част І се установява, че ищцата е
собственик на л.а «Рено клио» с рег. № В 6140 РТ и затова
се явява лице активно легитимирано по предявения иск.
От
представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 919, съставен
на 08.04.2014г. около 08,30часа от служител на ПУ Долни чифлик при ОД на МВР-
Варна се установява, че на посочената дата на главен път I-9, посока Варна-
Бургас на 143км. е настъпило ПТП с участие на л.а. Рено клио
с рег. № В 6140 РТ управляван от Галина Валериева С.
и л.а Киа сийд с рег. № А 1268 КМ управляван от
Станислав Желев Живков, с две пострадали лица. Произшествието е било посетено
от разследващ полицай от Четвърто РУ при ОДМВР Варна, като в графа
обстоятелства и причини за ПТП е вписано, че са в процес на изясняване.
Протоколът е бил подписан от съставилия го служител.
За установяване
механизма на настъпване на произшествието, вида на уврежданията и стойността
нужна за отстраняването им, по делото бяха събрани експертно заключение на вещо
лице по съдебно- автотехническа експертиза и гласни доказателства- показанията
на свидетел Галина Валериева Петрова, дъщеря на
ищцата и участник в ПТП. Свидетелката разказва, че въпросната сутрин около
8,10ч се е движила в посока от Варна към Бургас. На десен завой преди с. Рудник
е била ударена челно от насрещно движещия се автомобил Киа сийд.
Предницата на колата й била смачкана. Описва, че на мястото на инцидента е
имало две пътни летни, една в посока Варна и една в посока Бургас, разделени с
непрекъсната маркировка. Посочва, че насрещно движещият се автомобил е навлязъл
в нейната лента на движение. Произшествието е било посетено от органите на
полицията, като на нея не е било налагано административно наказание по повод
ПТП. В резултат на ПТП е получила наранявания и е била отведена от пристигналата
на място линейка. Съдът дава вяра на разказаното от свидетелката и няма
основание да поставя под съмнение
достоверността му, въпреки разпоредбата на чл. 172 ГПК. Показанията й касаят
преки и непосредствени възприятия, кореспондират на останалите писмени
доказателства /протокол за ПТП/ и експертно заключение даващо описание на
всички увредени детайли по автомобила, преимуществено установени в предната му
част.
Според заключението
на в.л., средна пазарна стойност на средствата нужни за цялостно отстраняване на
всички увреждания по автомобила към датата на ПТП възлиза на сумата от 21243,52лева,
в т.ч. материали и труд. Пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП
възлиза на сумата от 4200лева. Не следва да се взема предвид стойността на
автомобила дадена с намаляване на офертната цена,
защото това намаляване касае възможност и е предпоставено
на волята на страни по евентуалната продажба. Като запазени части по автомобила
в.лице сочи- врата багажник, стъкла странични задни фискирани,
стъкло предна дясна врата, задна броня, окачване заден мост, чиято остатъчна
стойност към датата на застрахователното събитие е между 5-10% за отделните
детайли и 5% от стойността на автомобила, без да се приспадат разходите за
разглобяване, съхранение, предлагане и продаване на тези детайли. Стойността,
на която автомобилът би могъл да се изкупи за скрап към датата на ПТП е
260,82лева, но стойността която би се реализирала от продажбата на употребявани
резервни части е равна или по- малка от стойността на останките от автомобила
за скрап. Съдът кредитира това заключение като компетентно дадено и неоспорено
от страните, изготвено на основа събраните по делото доказателства, проучване
на пазара и оглед на автомобила.
Ответникът е оспорил
вредоносното ПТП да е настъпило по вина на водача на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована от него. Това оспорване е направено едва в първото
съдебно заседание по делото, при липса на подаден отговор в срока по чл. 131 ГПК. Затова и настоящият състав го преценява като преклудирано, а дори и това
да не бъде споделено, то е неоснователно. Съвкупният анализ на събраните по
делото и коментирани по- горе доказателства, при липсва на други оборващи
доказателствената им стойност, налага извод, че действително произшествието е
настъпило по вина на застрахования водач, който виновно е пренебрегнал правилата
за движение и в частност вмененото му в чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП задължение при движение
по пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти - да не навлиза
и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне и забраната по чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП
да застъпват и пресичат надлъжна пътна маркировка М1 "единична непрекъсната
линия". В случая, въпреки забраната водачът на л.а Киа сийд
е навлязъл в лентата на движение на л.а Рено клио и
по този начин е станал причина за настъпване на ПТП при челен удар с правомерно
движещия се в насрещната пътна лента л.а собствен на ищцата. Ето защо, поведението
му се определя като противоправно. Резултат от него е
и причиняването на вреди на собственото на ищцата МПС. В заключение исковата
претенция е доказана в своето основание.
От заключението на
в.л. се установи вида на вредите, както и размерът на средствата необходими за
тяхното репариране, а именно сумата от 21243,52лева, изчислена на база средни
пазарни цени. Действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е 4200лева.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ /отм./, според която обезщетението следва да е равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. Т.е съдът определя застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, което е валидно и за обезщетение по прекия иск по
чл. 226 КЗ. В случая, размерът на реалната стойност на вредата следва да се
определи по пазарни цени и това е сумата от 21243,52лева. Обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т. е. по пазарната му стойност. Съдът преценява, че именно тази
стойност следва да се приеме за меродавна. И за да може да се възстанови вещта
в състоянието преди увреждането, това означава увредените детайли да се
подменят с такива от същото качество. Ищцата е твърдяла наличие на т.нар.
тотална щета, което съобразно заключението на в.л. се установява да е така,
предвид съотношението между пазарната стойност на имуществото към датата на
събитието- 4200лева и стойността на необходимия ремонт- 21243,52лева. Понятието
„тотална щета” е легално определено в чл. 193, ал. 4 /отм./
и касае хипотезата на пълна загуба на МПС, т.е увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от неговата действителна
стойност към датата на събитието. При установяване на запазени части размерът
на застрахователното обезщетение се определя като от застрахователната стойност
се приспадне размерът на запазените части, възли и агрегати. Принципът на пълна
обезвреда изисква обезщетението да е в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието преди увреждането и когато се установи, че се касае за разходи за
поправка на вреди, които са близки или надвишават стойността на цялата увредена
вещ икономически е необосновано тяхното обезщетяване. Затова, следва да се
обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи друга
със същото качество. В този случай размерът на обезщетението е колкото е
действителната стойност на вещта към момента на увреждането. В този размер би
отговарял и деликвентът спрямо увреденото лице по
правилата на чл. 45 ЗЗД. Поради това застрахователят следва да обезщети
стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи друга със
същото качество. При установяване на запазени части дължимото застрахователното
обезщетение обаче се определя като от действителната стойност на вещта към
датата на застрахователното събитие се приспадне размерът на запазените части,
възли и агрегати. От заключението на в.л. стана ясно, че има останали запазени
части от автомобила, чиято стойност е 260,82лева определена съобразно
стойността, която автомобилът би имал, ако се продаде за скрап. Съответно, тази
стойност следва да се приеме, че отразява коректно действителната стойност на
увредените детайли и същата следва да се приспадне от стойността на дължимото
обезщетение. В този смисъл съдът взе предвид факта, че принципно наличието на
запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, представлява
имуществена полза за ищцата, причинена от вредоносното деяние и ако тя не се
приспадне, то би се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на
имущественото състояние на ищцата преди увреждането, а не да го надвиши. Затова
и от размера на действителната стойност на автомобила съобразно заключението,
т.е сумата от 4200лева следва да се приспадне тази на запазените части от 260,82лева,
при което размерът на дължимото обезщетение се определи на сумата от 3939,18лева.
Исковата претенция следва да се уважи до този размер и за разликата до пълния
заявен размер от 4000лева се отхвърли като неоснователна.
Сумата следва да се
присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба, така както е поискано.
Съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана. Това е така, защото по силата на чл. 51, ал.1 ЗЗД при
непозволеното увреждане се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието. В този случай лихвите се явяват компенсаторни, а не мораторни и се дължат като допълнение на обезщетението от
деня на злополуката. Затова и се дължат като допълнение на обезщетението от
деня на увреждането. Това се отнася и за застрахователя, тъй като отговорността
му е идентична по обем и съдържание с тази на делинквента
по чл. 45 ЗЗД. Или изчислено от съда чрез Апис
финанси върху приетия за доказан размер на дължимото обезщетение по прекия иск
от 3939,18лева за периода от 08.04.2014г. до 04.04.2019г.вкл./доколкото
от 05.04.2019г. се дължи законна лихва/, обезщетението за забава е в размер на
сумата от 1996,36лева. Исковата претенция следва да се уважи до този размер и
за разликата до пълния заявен размер от 2028,26лева се отхвърли като
неоснователна.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който размерът на претендираните разноски възлиза на сумата от общо 1191,13лева,
от които 241,13лева- платена ДТ, 200лева- депозит на вещо лице и 750лева
платено адв. възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 30.09.2019г.
Съобразно уважената част на иска в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1172,81лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК и предвид направеното искане в полза на ответника следва да се
присъдят разноски съобразно отхвърлената част на иска. На основание чл. 78, ал.
8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че процесуалното
представителство от юрисконсулт е осъществено само в едно единствено проведено
по делото съдебно заседание, при липса на подаден писмен отговор. Съобразно
отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 1,54лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 3939,18лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а «Рено клио»
с рег. № В 6140 РТ, вследствие на ПТП настъпило на 08.04.2014г. по главен път
I-9 на 143км., след с. Старо Оряхово в посока от гр. Бургас към гр. Варна по
вина на водача на л.а «Киа Сийд » с рег. № А 1268 КМ,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
полица № 11113001113258, със срок на валидност 18.04.2013г.- 17.04.2014г., определящи наличието на „тотална щета“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1996,36лева, представляваща обезщетение
за забава начислено върху главницата за периода 08.04.2014г. до 04.04.2019г.вкл., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за главница за разликата над присъдения размер от общо 3939,18лева
до пълния заявен размер от 4000лева и тази за обезщетение за забава за
разликата над присъдения размер от общо 1996,36лева до пълния заявен размер от
2028,26лева, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. пар.22 КЗ в сила от 01.01.2016г. и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от общо 1172,81лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски пред първа
инстанция съразмерно на уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „З.А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
сумата от общо 1,54лева, представляваща
сторени по делото съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция съразмерно
на отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: