№ 4073
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110114557 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Т. П. Ч., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 60298/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1071,40лв.,
представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 03.09.2018г. до
04.06.2021г., ведно със законната лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, и
79,42лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.10.2018г. до 04.06.2021г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия за имот с адрес: /населено
място/. Посочва, че е доставил ВиК услуги на сочената стойност, но ответникът не ги е
заплатил, поради което дължи тяхната стойност, както и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца и да е
потребител на ВиК услуги за имота, както и евентуално тяхната стойност. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
1
канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че
потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, които са представени в
заповедното производство, публикувани са на интернет страницата му и са
общодостъпни.
От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че потребител (клиент)
по силата на закона на ВиК услуги е собственикът или вещният ползвател на имота.
Именно той се намира в облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
ВиК услуги и е носител на задължението за заплащане на цената на тези услуги.
По делото е изискана справка от СО, отдел „Общински приходи – Студентски“
относно данъчно задълженото лице за процесния имот. Изпратен е отговор, в който
посочват, че имотът е деклариран като собствен на Т. Ч., но има учредено вещно право
на ползване в полза на М. В.. Представен е нот. акт от 1993г. /л. 73/, съгласно който М.
В. прехвърля процесния имот на ищеца Т. Ч., но си запазва правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имота.
При наличие на титуляр на вещно право на ползване върху имота именно
вещният ползвател се намира в облигационно правоотношение с доставчика на ВиК
услуги, доколкото собственикът разполага само с голата собственост, а фактическата
власт върху имота бива упражнявана от ползвателя. По делото няма нито твърдения,
нито ангажирани доказателства запазеното право на ползване да е погасено, въпреки
изрично дадените от съда указания на ищеца по чл. 146, ал. 2 ГПК, че е в негова
тежест да докаже този факт и че не сочи доказателства за установяването му /стр. 2 от
протокола от проведеното заседание на 21.02.2023г./. С оглед на това, съдът е длъжен
да приеме, че през процесния период върху имота е съществувало вещно право на
ползване и именно вещният ползвател се явява материалноправно легитимиран да
отговаря за задълженията за предоставени ВиК услуги. Ето защо, ответникът, в
качеството му на гол собственик на имота, не се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, не се явява клиент на ВиК услуги и не
отговаря за задълженията, което обуславя извод за неоснователност на претенциите.
За пълнота следва да се посочи, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца, че до имота реално е доставено, отведено и пречистено
количество вода на сочената стойност. От заключението по СТЕ е видно, че за периода
02.08.20218г.-05.05.2021г. за имота са начислени базови количества за един обитател
без да е ясно и установено какви обстоятелства са наложили изчисленията на база, а не
въз основа на реален отчет, както и дали тези базови изчисления съответстват на
нормативно установените правила.
По изложените съображения, съдът приема, че искът за главница следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, а с оглед на това подлежи на отхвърляне и акцесорният
2
иск за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, който обаче се представлява от особен представител и не е доказал
извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от /фирма/, ЕИК:
**************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Т. П. Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
60298/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1071,40лв., представляваща задължения
за предоставени ВиК услуги за периода от 03.09.2018г. до 04.06.2021г. до имот с адрес:
/населено място/, ведно със законната лихва от 21.10.2021г. до изплащане на
вземането, и 79,42лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.10.2018г. до
04.06.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3