№ 189
гр. Ловеч, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500311 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
С решение № 60/17.05.2023 г., постановено по гр.д. № 938/2022 г.,
Районен съд-Тетевен е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения
от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез
пълномощника юрисконсулт Р. И. И., осъдитилен иск с правно основание чл.
79 от ЗЗД, да бъде осъдена С. И. М.-У., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. *********** да заплати на ищеца сума в общ размер на 10
009.24 лв., от които: главница в размер на 4 247.10 лв., договорно
възнаграждение в размер на 2 448.33 лв., възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 799.49 лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в
размер на 1 681.18 лв., лихви за забава в размер на 613.92 лв. и законна лихва
в размер на 219.22 лв., представляващи неизплатено задължение по Договор
за потребителски кредит № 30042319258. Със същото решение, съдът е
1
оставил без уважение искането на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* за присъждане на сторените разноски в исковото производство и
по ч.гр.дело № 736/2022 г. по описа на Районен съд-Тетевен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 3279/05.06.2023 г.
от „Профи кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Г.С.С.-
К.. Счита, че същото е неправилно в частта, с която се отхвърлят
претенциите на дружеството относно главница в размер на 4 247.10 лв.;
договорно възнаграждение в размер на 2 448.33 лв., дължимо за периода от
20.06.2021 г. до 05.07.2022 г.; лихви за забава в размер на 613.92 лв., дължими
от 21.03.2020 г. до 05.07.2022 г. и законна лихва в размер на 219.22 лв.,
дължима от 05.07.2022 г. до 29.09.2022 г., ведно със законната лихва до
изплащане на вземането. Изтъква, че съдът е постановил обжалваното
решение при нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не е
дал указания на ищеца да уточни претенцията си, алтернативно - да назначи
служебно съдебно-счетоводна експертиза. Позовава се на разпоредбата на чл.
145 от ГПК, съгласно която съдът поставя въпроси на страните за изясняване
на фактите, като указва значението им по делото, указва на страните да
конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. Твърди,
че дружеството не е получило указания в тази връзка, а без тях няма как да
предположи, че съставът на съда се нуждае от допълнителна конкретизациия
на вземанията, доколкото смята да присъди само част от тях, поради което
вътрешното убеждение на съда за него е останало неясно, до момента на
получаване на съдебното решение. Посочва, че по преценка на
първоинстанционния съд и на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК, същият е
следвало да назначи съдебно-счетоводна експертиза със задача да се установи
размера на предявените вземания без участието на претенциите, основаващи
се на прогласени за нищожни клаузи, доколкото на „Профи кредит България“
ЕООД не са изпратени указания в тази връзка, които дружеството да не е
изпълнило и към момента да търпи неблагоприятни последици от
бездействие, довели до отхвърляне на претенциите. Твърди, че Договор за
потребителски кредит № 30042319258 би могъл да съществува в правния мир
и без закупените допълнителни услуги към него, както и че закупуването на
допълнителни услуги не е задължително условиe за отпускането на кредита.
Посочва, че „Профи кредит България“ ЕООД одобрява и отпуска кредити и
без закупуването на допълнителни услуги, което е по избор на потребителя.
2
Позовава се и на разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД, според която нищожността на
отделни части не влече нищожност на целия договор, когато те са заместени
по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части,
като сочи съдебна практика в тази насока.
Моли съда да отмени изцяло решението на Районен съд-Тетевен в
обжалваните части и вместо него постанови друго, с което да осъди С. И. М.
да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, главница в
размер на 4 247.10 лв., договорно възнаграждение в размер на 2 448.33 лв.,
лихви за забава в размер на 613.92 лв. и законна лихва в размер на 219.22 лв.,
които суми произтичат от неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30042319258, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането.
Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни
разноски по делото, в това число заплатена държавна такса, както и сумата в
общ размер на 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата С. И. М.-У..
В съдебно заседание въззивникът „Профи кредит България“ ЕООД,
редовно призован, не изпраща представител. В постъпила молба
процесуалният му представител юрисконсулт Г.С. излага, че поддържа
въззината жалба и моли съда да отмени решението на РС-Тетевен в
обжалваната част, като постанови друго, с което да признае за установено, че
въззиваемият дължи претендираните по процесния договор суми за главница,
договорно възнаграждение, лихви за забава и законна лихва. Изрично
отбелязва, че не обжалва решението в частта, която касае допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Изтъква, че нищожността на отделни части не
влече нищожност на целия договор. Твърди, че към момента размерът на
погасеното от длъжника вземане е в общ размер на 2 424.95 лв., като посочва
кои задължения са изплатени с тях. След направени изчисления счита, че
размерът на непогасената главница е 4070.24 лв., договорното
възнаграждение 2005.86 лв., лихви за забава в рзамер на 613.92 лв. и законна
лихва в размер на 219.22 лв. Моли съда да му даде допълнителни указания
или допусне служебно ССчЕ. Претендира сторените по делото разноски,
включително по настоящото производство в размер на 300.00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК и за заплатена
държавна такса.
3
Въззиваемата С. И. М.-У., редовно призована за съдебното заседание,
не се явява.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на РС Тетевен е валидно и допустимо. Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания
съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията,
които са изложени, касаят единствено неговата правилност.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 938/2022 г. по описа на РС – Тетевен е
образувано по предявени искове от "Профи кредит България" ЕООД срещу С.
И. М. с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.3 и ал.3 от
ГПК и направено искане съдът да постанови решение, с което осъди
длъжника по ДПК № 30042319258 С. И. М. да заплати на "Профи кредит
България" ЕООД сума в общ размер на 10 009.24 лв., от които: главница в
размер на 4 247.10 лв., договорно възнаграждение в размер на 2 448.33 лв.,
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 799.49 лв.,
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1681.18 лв., лихва
за забава в размер на 613.92 лв. и законна лихва в размер на 219.22 лв., както
и направените по делото разноски.
От приложеното ч.гр.д. № 736/2022 г. по описа на РС Тетевен,
образувано по повод постъпило заявление от „Профи кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника С. И. М. се установява, че с Разпореждане № 1921 от 03.10.2022 г.,
заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, тъй като волеизявлението
на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост не е достигнало до
длъжника.
Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от „Профи кредит
България“ ЕООД и същото е потвърдено с определение № 858/22.11.2022 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 468/2022 г. по описа на ОС – Ловеч, но с мотиви.
Въззивният съд е приел, че клаузите за закупени допълнителни услуги „Фаст“
4
и „Флекси“, както и разходите за извънсъдебно събиране на задължението са
нищожни, поради което липсва яснота за изискуемия размер на предявените
вземания без участиета на тези претенции.
С Разпореждане № 2303/25.11.2022 г. по ч.гр.д. № 736/2022 г.,
заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е дал указания на
заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, че може да предяви осъдителен
иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса. Същото е получено по електронен
път на 28.11.2022 г. Исковата молба е постъпила в съда на 22.12.2022 г. в
рамките на законовия срок, поради което предявените искове са допустими.
За да отхвърли предявените от „Профи кредит България“ ЕООД
искове, районният съд е приел, че клаузите на договора за заплащане на
възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
са неравноправни по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП и нищожни на като
противоречащи на императивните правни разпоредби на чл.10, ал.4 и чл.19,
ал.4 от ЗПК. Липсата на данни с платените 10 вноски каква сума от отделните
вземания е погасена, съдът е отхвърлил предявените искове поради липса на
яснота относно изискуемия размер на претенциите без участие на
прогласените за нищожни клаузи.
Въззивният състав споделя изцяло направените от районния съд
правни изводи. Предмет на настоящето производство е произнасяне само по
въведените в жалбата оплаквания и искания за отмяна на съдебно решение №
60/17.05.2023 г. по гр.д. № 938/2022 г. на ТРС в частта, с която са отхвърлени
предявените искове по договор за потребителски кредит № 30042319258 за
следните суми: главница в размер на 4 247.10 лв.; договорно възнаграждение
в размер на 2 448.33 лв., дължимо за периода от 20.06.2021 г. до 05.07.2022 г.;
лихви за забава в размер на 613.92 лв., дължими от 21.03.2020 г. до 05.07.2022
г. и законна лихва в размер на 219.22 лв., дължима от 05.07.2022 г. до
29.09.2022 г.
От ищеца по делото е представен Договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт № 30042319258, по силата на който „Профи кредит
България“ ЕООД предоставя на С. И. М. кредит в размер на сумата 5 000.00
лева, със срок на издължаване 36 месеца и 238.68 лева погасителна вноска.
Уговорен е годишен лихвен процент по заема в размер на 41, 00 % при
годишен процент на разходите в размер на 49,21% и лихвен процент на ден –
0,11%, като общото задължение по кредита е 8 590.46 лева. От страна на
клиента са избрани и закупени пакет допълнителни услуги „Фаст“ при
уговорено възнаграждение 1000.00 лв. и „Флекси“ при уговорено
възнаграждение 2 100.00 лева, като размера на вноската по тези услуги е
86.11 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Със
5
закупуването на пакета от допълнителни услуги общото задължение по
кредита е 11 690.45 лв., а общият размер на вноската 324.79 лв., дължима на
20-то число от месеца. По делото е представен и погасителен план, от който е
видно, че в размера на всяка погасителната вноска са включени главница,
лихва и размер на вноската за закупените допълнителни услуги.
На 18.05.2020 г. между страните по делото е подписан Анекс № 1 към
ДПК № 30042319258 за отлагане плащането на вноски № 4, 5 и 6 и изготвен
нов погасителен план.
На 04.09.2020 г. между страните по делото е подписан Анекс № 2 към
ДПК № 30042319258 за отлагане плащането на вноски № 8 и 9 и изготвен нов
погасителен план.
На 27.11.2020 г. между страните по делото е подписан Анекс № 3 към
ДПК № 30042319258 за отлагане плащането на вноска № 10 и изготвен нов
погасителен план.
На 20.01.2021 г. между страните по делото е подписан Анекс № 4 към
ДПК № 30042319258 за намаляване размера на дължимите месечни вноски на
95.79 лв. изготвен нов погасителен план.
По делото е прието като доказателство уведомително писмо от
11.08.2022 г., с което ищецът уведомява длъжника С. И. М., че кредита е
обявен за предсрочно изискуем, считано от 05.07.2022 г., като общата
дължима сума възлиза на 10 384.33 лв. От представеното известие за
доставяне на „Български пощи“ЕАД се установява, че уведомителното писмо
е получено лично от ответницата на 16.08.2022 г.
В насроченото по делото открито съдебно заседание на 19.04.2023 г.,
съдът е изготвил доклад по делото и указал на ищеца доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти. В това съдебно заседание не е
присъствал представител на ищеца, а в постъпилата молба вх. №
1664/11.04.2023 г. от негова страна не са направени доказателствени искания.
Въпреки дадената възможност на страните да изложат становището си по
доклада и предприемат съответните процесуални действия, съдът е обявил
устните състезания за приключени и посочил ден, в която ще обяви
решението си.
Ответникът по делото С. И. М. също не се е явила в насроченото
6
съдебно заседание и не е депозирал отговор на исковата молба.
Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания и
задължителните указания, дадени в т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав е допълнил изготвения
от районния съд доклад и указал на въззивника, че не сочи доказателства
относно размера на предявените вземания, но от негова страна не са
направени доказателствени искания.
При тези данни настоящият състав счита, че следва да остави без
уважение въззивната жалба.
Безспорно процесният договор е потребителски по смисъла на чл. 9 и
сл. от ЗПК, като съдържанието му е установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1
от ЗПК. При неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, същият е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
В случая правилно районният съд е съобразил, че действителността на
подписания между страните договор за потребителски кредит „Профи кредит
стандарт“ следва да се прецени и с оглед клаузите на договора, касаещи
уговорено възнаграждение за предоставянето на пакет от допълнителни
услуги. Въззивният състав също счита, че клаузите в процесния договор за
възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
са нищожни поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.
Включените в пакета допълнителни услуги действия, на практика обслужват
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме,
че се касае за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Посочените допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на
задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което по
своята същност са действия по усвояването на кредита, за които разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от
кредитора. С оглед на това настоящият състав намира, че целта на посочените
договорни клаузи е да послужи като допълнително възнаграждение на
кредитора за предоставянето на сумата, уговорени в противоречие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да
се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са
разходи по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и
7
уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването
и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за
максималния размер на ГПР. От начина, по който се претендира е видно, че
плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по
кредита.
С оглед твърденията на въззивника и представения договор за
потребителски кредит, тази сума е уговорена и като фиксиран размер. Следва
да се отбележи, че тези клаузи противоречат и на добрите нрави и при
действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на
договори е санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки.
Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на 5
000.00 лева, а уговорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги е 3 100.00 лв., което е прекомерно и надхвърля половината от сумата
по кредита. В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице
нарушение на добрите нрави, още повече, че с приемането на разпоредбата на
чл. 19, ал.4 от ЗПК тази морална норма за справедливост е получила и правна
санкция, като е превърната в правна.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че съгласно чл.26 от ЗЗД,
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
тази връзка е и направеното искане за присъждане на задължението за
главница в размер на 4 247.10 лв., договорно възнаграждение в размер на 2
448.33 лв. за периода от 20.06.2021 г. до 05.07.2022 г., лихви за забава в
размер на 613.92 лв. за периода от 21.03.2020 г. до 05.07.2022 г. и законна
лихва в размер на 219.22 лв., дължима от 05.07.2022 г. до 29.09.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е
връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или
други разходи. Ако тази недействителност се установи в съдебното
производство, съдът следва да присъди с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК
е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23
от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата
сума по кредита.
С оглед характера на договора за потребителски кредит - реален,
формален и възмезден, от въззивника не са ангажирани доказателства, от
8
които да се установи реалното предоставяне на сумата от 5 000.00 лв. на
кредитополучателя. Въпреки дадените в настоящето производство указания и
допълване доклада на районния съд, от страна на „Профи кредит България“
ЕООД не са ангажирани доказателства за доказване размера на
претендираните вземания с оглед наличието на данни от приложеното
извлечение по сметка, че от страна на въззиваемата са направени плащания,
които според представената молба вх. № 4810/23.08.2023 г. са в размер на
2 424.95 лв. За настоящата инстанция също не е ясно по какъв начин е
формирана главницата, която в исковата молба се претендира в размер на 4
247.10 лв., а според направените изчисления в постъпилата молба вх. №
4810/23.08.2023 г. е 4070.24 лв. Същото се отнася и за претенцията за
договорно възнаграждение в размер на 2 448.33 лв., което в цитираната по-
горе молба се претендира в размер на 2005.86 лв. На следващо място след
направената в молбата конкретизация и намаление размер на претенциите за
главница и договорно възнаграждение, размерът на предявените искове за
лихва за забава и законна лихва остава непроменен. Предвид липсата на
доказателства в тази насока, въззивният съд намира, че исковите претенции в
обжалваната част са неоснователни и недоказани.
Съдебният състав счита за неоснователно направеното във въззивната
жалба оплакване, че съдебно-счетоводна експертиза е следвало да бъде
назначена по почин на съда. Задължение на съда е да разпредели
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и предостави
възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия,
но не и да указва какви доказателства следва да бъдат ангажирани. В случая
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза по инициатива на съда би
довело до нарушаване на принципа за равенство на страните в процеса и
еднаквото приложение на закона спрямо всички. Въпреки дадените от
настоящия съдебен състав указания в определение № 589/27.07.2023 г. и
непротиворечивата съдебна практика относно нищожността на клаузите за
уговорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, от
страна на „Профи кредит България“ ЕООД отново не е направено искане и
формулирани конкретни задачи към вещо лице, а е направено искане съдът
служебно да допусне назначаването на ССчЕ.
Поради изложените съображения и съвпадане изводите на въззивния
съд с направените от ТРС, съдебно решение № 60/17.05.2023 г. по гр.д. №
938/2022 г. по описа на Районен съд – Тетевен следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в атакуваните части.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се
9
присъждат.
Съдебният акт не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК, тъй като цената на всеки от обективното съединените
искове е под 5 000.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно решение №
60/17.05..2023 г., постановено по гр.д. № 938/2022 г. на районен съд Тетевен в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Профи кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД
да бъде осъдена С. И. М.-У., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
*********** да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 4
247.10 лв., договорно възнаграждение в размер на 2 448.33 лв., лихви за
забава в размер на 613.92 лв. и законна лихва в размер на 219.22 лв.,
представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30042319258.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 от ГПК по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10