Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………
Град Свиленград, 12.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
При
секретаря Ангелина Добрева,
като
разгледа докладваното от Съдията гражд.
дело № 445 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХVІ
от ГПК.
Образувано е
по искова молба, с която е предявен иск
с правна квалификация чл.49, ал.1, вр. ал.3 от СК, съединен на
основание чл.322, ал.2 от ГПК с небрачни искове.
Ищецът
О.Ю.П. иска от съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския й
брак с ответника К.Т.В., като се произнесе, че вина за разстройството на брака
има съпругът – ответник по делото.
Ищецът
твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
31.01.2015 година в град Свиленград. Твърди, че от брака си имат две малолетни
деца: Т.К.В., роден на *** година, и Л.К.В., роден на *** година.
След сключването на брака страните
заживели в дома на родителите на съпруга, а впоследствие се преместели в дарена
му от тях къща, където по настоящем било семейното им жилище, на адрес: гр.
Свиленград, уЛ.К.“Петко Р. Славейков“ № 1. Непосредствено след сключването на
брака започнали проблемите между съпрузите, които били свързани с употребата на
алкохол и упойващи вещества от страна на съпруга. Поради това същият се
завръщал вкъщи в неадекватно състояние, държал се грубо със съпругата си,
нагрубявал и децата, като им налагал наказания, абсолютно неадекватни за
тяхната възраст. В този период съпругата установила, че съпругът й имал и
предишни агресивни прояви, като дори бил съден за нанасяне на средна телестна
повреда по НОХД № 472/2011г. по описа на РС – Хасково.
Поведението на съпругът не се променило
и впоследствие, като средата, в която той се движил, състояща се от хора със
същите пороци, му влияела все по-зле. Така, при посрещане на Новата 2020-та
година, по настояване на съпруга, той и съпругата отишли във вилата на негов
приятел, където повечето присъстващи вече били пияни или дрогирани. Последвал
конфликт между съпругата и един от гостите, предизвикан от последния, при който
съпругът, вместо да защити съпругата си, я издърпал в една от стаите и й нанесъл удари по ръцете и тялото,
обвинявайки я, че не харесва приятелите му. След този случай скандалите между
съпрузите станали ежедневие. Съпругът все по-често отсъствал от семейното
жилище и пребивавал в жилището на родителите си. Не участвал и в издръжката на
семейството, което наложило съпругата да разчита на финансовата помощ на своите
родители, които й изпращали пари от Русия, чрез приятелката й Ана.
Вследствие на гореизложеното отношенията
между съпрузите стигнали до разрив. Съпругът изполвал всеки повод да тормози
съпругата, като използвал и децата, настройвайки ги срещу майката. За това
съпругът получавал подкрепа от родителите си, които още от сключването на брака
между страните не били добре настроени срещу съпругата.
Действията на съпруга стигнали до „пълен
абсурд“, когато на 22.07.2020г. същият подал пред Районен съд – Свиленград
молба по ЗЗДН за защита от извършени спрямо него и децата актове на домашно
насилие от страна на съпругата. Съдът издал заповед за незабавна защита само по
отношение на съпруга. Преди съпругата да научи за молбата по ЗЗДН, на
24.07.2020г. съпругът взел двете деца и й казал, че тя трябва да остане вкъщи.
Съпругата възразила и последвало скарване, което завършило с ритници по левия й
крак. Съпругът и децата се прибрали в 22,00 часа, а на следващата сутрин
съпругата видяла, че малкото дете Леонид има синини по челото. Съпругът обяснил
на съпругата си, че детето се било ударило само в масата. Затова майката завела
детето на лекар, а по-късно в болницата дошъл и бащата. Взел ги с колата си, а
по пътя заплашвал съпругата и я ударил по ръката и по лицето. От страх
съпругата скочила от колата и отишла в полицията, а същата вечер спала на хотеЛ.К.Този
случай довел до фактическата раздяла между съпрузите, при която съпругът
напуснал семейното жилище, вземайки със себе си по-голямото дете Тодор. Поради
претърпените от съпругата и от детето Леонид болки и страдания, на 25.07.2020г.
те посетили ЦСМП в гр.Свиленград, а впоследствие се снабдили и със
съдебно-медицински удостоверения.
Поради
изложеното, ищцата счита, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправило
разстроен по вина на съпруга и моли съдът да го прекрати, като се произнесе в
този смисъЛ.К.Иска от съда да предостави на майката – ищец по делото
упражняването на родителските права по отношение на двете деца на страните –
Тодор и Леонид, при която да определи и местоживеенето на децата, както и да
определи следния режим на лични отношения между бащата и децата: за детето
Тодор - всяка първа и трета седмица в месеца за времето от 8.00 часа в съботния
ден до 18.00 часа в неделния ден, с приспиване, и един месец през лятото,
когато майката не ползва редовния си платен отпуск, а за детето Леонид - същия
режим, но без преспиване в почивните дни и без вземането му за един месец през
лятото. Иска и съдът да предостави ползването на семейното жилище
с адрес: гр. Свиленград, уЛ.К.”Петко Р. Славейков” № 1, собственост на бащата,
на майката - за отглеждането на децата, до навършване на тяхното пълнолетие. Иска
също, съдът да осъди ответника да заплаща на малолетните деца Тодор и
Леонид, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на
250 лева за всяко едно от децата, считано от 01.02.2020 година до навършване на
пълнолетието им или до настъпването на друга законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава
за всяка просрочена вноска.
Ответникът представя отговор в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, с който изцяло
оспорва твърденията на ищеца и описаната в исковата молба фактическа обстановка. Твърди, че не употребява алкохол, освен в много редки случаи, и че
никога в живота си не е бил под въздействието на упойващи вещества. Твърди също,
че никога не е бил в “неадекватно състояние” и никога не се е държал грубо със
съпругата или децата си, още по-малко употребявал каквито и да било форми на
физическо насилие спрямо тях. Единственият случай в живота му, когато се случило
да употреби физическа сила спрямо някого, бил преди девет години, когато той и
друго момче се сбили, заради момиче. Тогава, вследствие на негов юмручен удар, момчето било
със счупена челюст, поради което и било образувано наказателно производство, по
което веднага се признал за виновен и било постигнато споразумение. Противно на
посоченото в исковата молба, средата, в която се движил ответника, била на
сериозни и образовани хора, със семейства с деца, които нямали нищо общо с
твърдените от ищцата пороци.
От своя страна ответникът излага следната
фактическа обстановка:
Твърди, че се
запознал със съпругата си в началото на лятото на 2014г. в Слънчев бряг. Срещали
се няколко дни и след това тя заминала за Русия. За два месеца научил руски и я
поканил на гости през септември на морето, където до пристигането й работиЛ.К.Купил
билети, изпратил й ги и тя дошла за месец в Слънчев бряг. През този месец ищцата
изисквала от ответника да й осигурява непрекъснати забавления - пазаруване,
почивки, ходене по клубове, ресторанти и пр., всичко за негова сметка, като
едновременно с това постоянна тема за разговор се оказало материалното му
състояние и възможности. Ищцата заминала за Русия в края на септември, а на 11-ти
октомври ответникът отишъл официално да поиска ръката й от родителите й в Екатерининбург.
Когато пристигнал, ги настанили заедно в стая от апартамент, притежавана от
родителите й и една много възрастна жена, с която го използвали съвместно през
10-те дни, в които останали. Впоследствие разбрал от ищцата, че тя е заплащала
наем на родителите си за престоя му. През тези 10 дни се видяли общо два пъти с
родителите й. На 15.12.2014г. ищцата дошла в Свиленград и на 31.01.2015г. с
ответника сключили граждански брак.
Още в началото на
връзката ищцата започнала да обижда ответника, да вдига скандали, но той смятал,
че това се дължи на промяната в средата и на стреса от преместването. След като
сключили гражданския брак ситуацията не се подобрила, а напротив. Шест месеца
по-късно съпругата забременяла, започнала да иска от съпруга си да се обръща
към нея с „кралице“ и да я запише по този начин в телефона си. Постепенно
нещата се влошавали, като съпругата станала още по-агресивна - и физически и
вербално. Обиждала всички открито и с напредването на владеенето на български
ставало все по-лошо, защото все повече се разбирало какво говори. Ответникът
отдавал поведението й на бременността и се стараел да тушира нещата.
Малко след като страните
сключили брак се преместили в собствена къща с двор, подарена на ответника от
родителите му. Ответникът, с финансовата помощ на баща си, закупил на ищцата
помещение за фризьорски салон, за да упражнява професията си и да не бъде
угнетена, стоейки вкъщи. По искане на ищцата, ответникът купил като семеен
автомобил джип, за който изтеглил кредит, погасяван единствено и само от него.
След раждането на
първото дете Тодор, ищцата вдигала непрекъснати скандали за всичко - и на ответника,
и на близките му. Два месеца след раждането дошла майка й, която още с
пристигането си настоятелно пожела да я заведат на море. Ответникът отказал да
водят двумесечно бебе до морето. Затова и за да не усложни допълнително
семейното си положение, ответникът резервирал хотел, дал пари на своята тъща и
я закарал лично до морето - сама. След като майката на ищцата се върнала от
море, съпрузите й оставили веднъж да гледа детето, излезли и когато се върнали
я заварили да довършва двулитрова бутилка бира, а детето било оставено на
произвола на съдбата. След още няколко дни ищцата и майка й се скарали, при
което последната избягала през нощта. Нямало я часове наред и ответникът и брат
му ходили да я търсят, докато тя се появила.
Престоят на майката
на ищцата не й помогнал да се успокои. След заминаването й ищцата продължила да
се държи по същия начин - е непрекъснати кавги и обиди, които постепенно
прераснали и във физическо насилие спрямо ответника - започнала редовно да му
налита на бой, ритала го, удряла го, замеряла го с предмети и пр. Всичко това
винаги се случвало пред детето Тодор. Съпругата забранила на всички роднини,
близки и приятели на съпруга да стъпват в семейното им жилище.
През 2017 година съпругата
решила да се занимава с търговия на козметика, предвид професията й на фризьор,
но не желаела нейното име да фигурира в дружеството. Затова ответникът учредил
еднолично дружество с ограничена отговорност „РУССКАЯ КОСМЕТИКА“ ЕООД, с ЕИК
*********. Във връзка с това тя неколкократно поръчвала козметика от Латвия, която
отново фактически била заплатена от съпруга и родителите му. От това начинание
не последвало нищо, като поръчаната козметика с изтекъл срок на годност
продължавала да се съхранява в цеха на дружеството на бащата на ответника. До
2019г. създаденото от ответника дружество не извършвало дейност и когато той разбрал,
че вероятно никога няма да бъде използвано за целите, за които е създадено,
решил да го използва за извършване на друга дейност.
Нещата продължили в тази насока и след
раждането на второто дете - Леонид, като ежедневието на съпрузите било
запълнено със скандали, обиди, физическо посегателство и други подобни,
извършвани от страна на съпругата. Същата имала и не добро отношение и към
децата, които тормозила и разплаквала, ако не я гушнат или целунат когато тя
пожелае. Преди година съпругата ударила
съпруга си в окото и го посинила. Тъй като му било неудобно, той казвал, че
Тошко го е ударил, докато са си играли. Когато обаче го заявява в присъствие на
детето, то отвръщало: “Тате не лъжи, не съм аз, мама те удари!”. Случвало се
съпругата да излее туба с вода върху главата на съпруга си, да го замерва нееднократно
е храна и др. Тормозът й се пренесъл и върху децата, тъй като те ставали
свидетели на всичко, а и търпели и всичките й останали прояви. Съпругата
забранила на децата да поздравяват съседите. Карала ги да я посрещат на вратата
- започвала да вика да я посрещнат отвън и ако не го направели, влизала, взимала
ги и ги изкарвала пред вратата, като ги разплаквала. Ако не я гушнели или целунали,
когато тя поиска, също ги тормозила и разплаквала. Докато съпругът бил на
работа, тя често ги оставяла сами вкъщи, докато спят, за да излезе, което му
било споделено от съседи, едва след като разбрали за решението му да се разведе.
От друга страна,
съпругът - ответник изцяло се грижил за децата и семейството, осигурявал ги и
материално, и нематериално. Децата
били силно привързани към баща си, който бил най-близкият им в емоционален план
човек - този, когото търсили, ако са болни, или ако има проблем. През целия им
живот единствено бащата бил този, осигуряващ им елементарно емоционално и
психическо спокойствие, както и в голяма част физическото им отглеждане. Той
бил запознат детайлно с всички техни нужди и навици, със страховете и желанията
им. Бащата разполага с всички битови условия за доброто отглеждане на децата си
- самостоятелна собствена къща с двор. Работил за семейния бизнес на родителите
си, чрез създаденото от него ЕООД, което му осигурявало регулярен доход, както
и достатъчно гъвкаво работно време, за да отглежда децата си. Можел да разчита
на помощта на близки и роднини в отглеждането на синовете си. Едновременно с
това се радвал на финансовата подкрепа на родителите си, оказвана му като
благодарност за помощта, чрез която и към момента успявал да изплаща изцяло сам
- без участието на съпругата си, кредитите, взети по време на брака, както и другите
задължения на семейството, въпреки че те били общи за съпрузите.
Описаните в
исковата молба събития, започвайки от Новата 2020-та година, макар и опрени на
реални дати, били абсолютна лъжа. За Новата 2020-та, действително съпрузите и
детето Тодор отишли на вила с приятели, които също били с децата си. При
пристигането им всички ги посрещнали и започнали да се здрависват. Ищцата подала
ръка на един приятел на ответника - Наско, който в този момент правил скара и
вдигнал ръце, за да й покаже, че е изцапан и не може да се здрависа. Последвал
жесток скандал – съпругата искала от съпруга да накаже приятеля си за това, че
“си бута ръцете пред лицето й”. Когато той отказал, тя заявила, че е “нещастник
и страхливец”. Всичко това се случило пред детето Тодор. След като ответникът
отказал да „накаже“ приятеля си, съпругата решила да се “защити” сама. Взела
крем, изсипала солидно количество в ръцете си и отишла при Наско, който стоял
спокойно на масата. Пред 20 души започнала да му маже лицето с крем. Всички
възрастни и деца я гледали шокирани. След около 40 мин. тя извикала Наско
навън. Всички ги последвали. Тя започнала да бие шамари по лицето на Наско пред
всички възрастни и деца, като му разкървавила носа. Момчето било абсолютно
стъписано. Децата, включително синът на страните - Тодор, се разпищяли и
разплакали. Съпругът дръпна съпругата си, извинил се на всички присъстващи за
нейното агресивно поведение и прибрал семейството си вкъщи. Единственото, което
й бил направил в този момент било, че в
изблик на безсилие й казал: “Ти ми съсипа живота!”.
Около 2 месеца
по-късно съпругата решила, че бащата и братът на съпруга й са влизали в дома им
и са монтирали скрити камери и подслушващи устройства. Около месец непрекъснато
търсела скрити в къщата камери и подслушващи устройства. Къртела отдушниците по
стаите, карала съпруга си да кърти с кирка стената, ходила по тавана да гледа
за устройства. Будила съпруга и децата си в 2-3 часа през нощта и правила
скандали. Закупила си специално устройство за проследяване на подслушващи
устройства. Естествено, никъде нищо нямало.
За имения ден на
жената на брата на съпруга си опаковала за подарък мъртъв рак. За Великден
изпратила на родителите на съпруга си електронна картичка със снаряди и войник
върху купчина кости.
Изложеното било
само част от безкрайна поредица от подобни събития, изпълващи ежедневието на
съпрузите. Децата им станали изнервени, невъзпитани и асоциални. Много пъти
съпругът предлагал на съпругата да потърсят специализирана помощ, но тя всеки
път категорично отказвала, извинявала се и казвала, че ще се поправи.
Ответникът многократно
се опитвал да разбере на какво се дължи агресивното поведение на съпругата му.
Обикновено, след като се успокояла, съпругата се извинявала с това, че се държи
така, защото това е виждала в семейството си. Всеки път съпругът я питал едно и
също нещо - така ли иска да израснат децата им, като свидетели на всичките й прояви.
Всеки път отговорът бил, че не желае това, до следващия път, когато се нещата
се развивали по абсолютно същия начин.
На 21.07.2020г., след поредната проява на тормоз от страна на съпругата,
извършен над децата и съпруга, последният отишъл в Дирекция “Социално
подпомагане”, отдел Закрила на детето, за да потърси съдействие. Посъветвали го
да подаде молба за защита от домашно насилие пред съда и му помогнали да я
оформи. По молбата било образувано гр.дело № 411/2020г. по описа на PC-Свиленград,
по което била издадена заповед за незабавна защита по отношение на съпруга за
въздържане от домашно насилие от страна на съпругата, като съдът на основание
конкретния акт на насилие преценил, че с оглед молбата не се съдържат данни за
пряка, последваща или непосредствена опасност за живота или здравето на децата,
поради което по отношение на тях не била издадена заповед за незабавна защита. Заповедта
била връчена на съпругата на 22.07.2020г., в присъствието на съпруга, противно
на твърденията й в исковата молба, че на 24.07.2020г. не е знаела за нея.
Междувременно ответникът взел окончателно решение да се разведе с ищцата,
за което я уведомиЛ.К.Предложил й да се разведат спокойно, без скандали, за да
не натоварват допълнително децата, но тя категорично отказала. Казала, че няма
да му даде развод, че тя има права над децата, като последвали и закани какво
ще се случи, ако съпругът продължава да настоява.
Следващите дни
отново били кошмарни за ответника и децата. Неколкократно ги водел при
родителите си, които живели на същата улица, но съпругата го заплашвала, че ще
дойде и ще започне да вдига скандали, поради което оставали само за по няколко
часа и се прибирали обратно, въпреки страха и нежеланието на децата.
На 24.07.20г.
вечерта децата били с баща си при баба си и дядо си по б.Л.К.Там бил и Павел -
техният малък братовчед, братът на ответника и неговата съпруга. След като
децата поиграли, се прибрали.
На 25.07.2020г. ответникът излязъл за работа в около 7.30 ч. сутринта.
През деня разговарял 3 пъти по телефона с ищцата с оглед бъдещия развод, като
последния път било в 16.00 ч. Тогава тя му казала, че децата спят. Помолил я,
когато се събудят, да ги изведе на разходка и да му се обади, за да си събера
багажа, без те да стават свидетели на това. Тя не се обадила. В 17.50 ч. ответникът
й се обадили и тя му казала, че вече са на разходка. Прибрал се, полял тревата
на двора и събрал вещите си. В 18.50 ч., на влизане в дома на неговите
родители, ответникът получил телефонно обаждане от ищцата, която му казала
спешно да отиде в болницата, без да казва какво се е случило. На входа на
болницата ищцата посрещнала ответника с репликата, че на малкия им син му „има
нещо и трябва да отидат в Хасково“. На въпроса “Какво му е на детето?” съпругата
отговорила със закани и обиди по адрес на съпруга, както и с твърдение, че той
“явно” е направил нещо на сина си предната вечер при родителите му. Последвала
и заканата, че съпругът сега ще види дали ще се разберат с добро или с лошо -
дали ще се откаже от развода, или ще последва лошо. През това време децата били
до съпрузите и чували всичко, което майка им казва, всички закани и др. След като
не получил отговор за здравословното състояние на детето, ответникът решил да
отидат до Бърза помощ. Оттам му казали, че детето има синина на главата, но е
здраво. Казали му също, че ищцата вдигала скандали на лекарите, като искала от
тях да запишат в медицинските документи, че на детето му има “нещо”, вследствие
на това, че предната вечер било с баща си, показвайки синината. От Бърза помощ
я били препратили в болницата за преглед. След като разбрал това, ответникът се
качил в колата и вместо към Хасково, се отправил към полицейското управление в
гр.Свиленград. Когато съпругата видяла, че завиват към полицията, започнала да
нервничи и да отправя неприятни реплики към съпруга си. Децата били на задната
седалка. На 100 метра от управлението, тя скочила от колата в движение, без да
се интересува, че децата стават свидетели на всичко това и хукнала към входа на
полицейския участък. Стигнали по едно и също време. Тя викала “помощ, помощ” и
се опитвала да им обясни, че я е бутнал съпруга й. Пред входа обаче имало трима
души, които били видели как тя скача съвсем сама. Дали показания във връзка със
случая пред полицай, дошъл и служител на отдел “Закрила на детето” и по негов
съвет съпругът взел децата при себе си вечерта. Цяла вечер не успял да успокои
децата, особено Тодор, който твърдял, че не иска да ходи повече при майка си,
защото тя ги бие. Оттогава и до момента детето непрекъснато и на всеки разказвало
как се държала майка му, как скочила от колата и пр. Децата станали свидетели
на цялата поредица от действия - в болницата, на спора в колата, на скачането
от колата, обвиненията пред входа на полицията, престоя в полицейския участък и
т.н.
На следващия ден - 26.07.2020г. ответникът завел Леонид до болницата и
обясних ситуацията, като настоял за епикриза и да го прегледат отново, за да се
увери, че детето е добре. Лекарите на смяна му обяснили, че на детето не е
издавана епикриза и че изобщо не е регистрирано в болницата, тъй като не е
имало предпоставки за хоспитализация. Казали му, че когато съпругата е отишла в
болницата, е направила скандал, след като лекарите й казали, че няма причина да
го приемат, като настоявала да го хоспитализират и “лекуват”. Затова я
отпратили, казвайки й, че в Свиленград няма да направят каквото тя желае, ако
иска - да опита в Хасково.
Въпреки всичко, ответникът бил силно притеснен и завел детето на преглед
при лекар на 26.07.2020г., който потвърдил, че няма причина за прием в болница.
За да не се стига до допълнителни проблеми, върнал децата при майка им, като я
помолил да не ги принася в жертва на желанията си и й казал, че има уговорени часове
на 27.07.2020г. сутринта с още двама лекари в Хасково, за да прегледат малкия Леонид.
На 27.07.2020г. съпругът започнал да звъни на съпругата си по телефона от
сутринта, за да заведе Леонид в уговорените часове за консултация, но телефонът
й бил изключен. Ответникът подал жалба до полицията за изчезването на майката и
децата. Ищцата се появила в ранния следобед и казала на ответника, че е ходила
на лекар с децата. Когато на другия ден сутринта ответникът отишъл при д-р
Еленски в Хасково, с когото имал уговорен час още за 27.07.2020г., разбрал, че ищцата
вече е ходила при него предния ден ие опитала да извади медицинско с подходящо за
целите й съдържание. Разбрал, че когато установила, че констатациите на лекаря
относно удареното не обслужват интересите й, заявила, че съпругът й я е бил и показала
множество синини. Ответникът останал потресен от чутото. Обадил се на ищцата по
телефона и я попитал дали някога я е удрял, а тя отговаряла “не те чувааам”.
Така последователно й звънял четири или пет пъти и когато й задавал същия
въпрос, тя не му отговаряла, а му повтаряла като на запис, че не иска да се
развеждат, че много го обича и иска да се срещнат само двамата насаме.
От престоя в полицейското управление насам, ответникът не се виждал с
ищцата насаме, а винаги в присъствие на свидетел, тъй като се опасявал, че така
желаната среща на четири очи може да се окаже пореден опит за манипулиране на
ситуацията.
На 03.08.2020г., малко преди 9.00 ч. сутринта, ответникът получил
обаждане от ищцата, която му заявила, че трябва да заведа децата при нея в
къщата им, понеже щели да идват служители от отдел “Закрила на детето” към
дирекция “Социално подпомагане”. Щом разбрали, децата започнали да се дърпат,
защото не искали да ходят при майка си, но с много уговорки ответникът и майка
му успяли да ги заведат при ищцата към 9.15 – 9.20 ч. Последвалите през целия
ден действия на съпругата, извършени в присъствието на служители от отдел
“Закрила на детето” към дирекция “Социално подпомагане”, както и
документирани от РПУ - Свиленград по повод подадени жалби, преляли чашата на
търпението на съпруга, който категорично заявил, че ще подаде молба за развод
възможно най-бързо.
Едновременно с това, ответникът подал нова молба по ЗЗДН - за незабавна
защита на децата си, върху които майката налагала постоянен психически и
емоционален тормоз. Децата били дотолкова стресирани от случващото, че в
отсъствието на майка си открито заявявали, че не желаят да я виждат, въпреки че
им е майка, и се налагало бащата да прибягва до всякакви увещания, за да
осигуря срещите и взимането на децата от майката. Наложило се бащата да започне
да води Тодор на психолог. Въз основа на молбата било образувано гр. дело № 442/2020г.
по описа на PC
- Свиленград, впоследствие съединено
с гр.дело № 411/2020г. по описа на PC - Свиленград.
След 03.08.2020г. майката не позволявала на бащата да вземе Леонид, а след
25.08.2020г. задържала при себе си и Тодор, така че не давала на бащата да
взема което и да е от децата. Ответникът почти не успявал и да се чуе с тях по
телефона. Няколко дни след случилото се на 03.08.2020г. и категоричното
изявление на съпруга по повод развода, съпругата подала искова молба за развод,
в която събитията не само били силно изопачени, но били изложени абсолютни
лъжи, с цел ищцата да постигне целите си.
С оглед на
изложеното, ответникът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, изцяло
по вина на ищцата. Затова, иска от
съда да прекрати гражданския им брак по вина на съпругата – ищец по делото; да
предостави упражняването на родителските права върху децата Тодор и Леонид на
бащата, при когото да бъде опредено и местоживеенето им, при определен подходящ
режим на лични отношения с майката; да осъди майката да заплаща месечна
издръжка в минимален размер за всяко от двете непълнолетни деца; да предостави
семейното жилище, находящо се в гр. Свиленград, уЛ.К.“Петко Р. Славейков” № 1,
за ползване на бащата и децата ни.
В съдебно заседание ищецът, лично
и чрез
процесуалния си представител адв. С., поддържа предявения иск за развод по вина на съпруга и
съединените с него небрачни искове. Изслушана по реда на чл.59, ал.6 от СК
ищцата е категорична, че „децата трябва да са при нея, защото е майка“, без
да излага аргументи, досежно интереса на децата.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез
процесуалния си представител адв. А., изразява становище за прекратяване на брака поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
но по вина на съпругата, с
искане за произнасяне в този смисъЛ.К.Оспорва предявените небрачни искове и от
своя страна иска предоставяне на родителските права върху децата и ползването
на семейното жилище. Изслушан по реда на чл.59, ал.6 от СК ответникът заявява,
че би могъл да предостави на децата едно по–добро бъдеще от гледна точка на
материално, физическо и психическо развитие, един по–добър мироглед за живота и
за това как да възприемат всичко около тях, относно традиции, възпитание,
отношение към хората, учение, абсолютно всичко.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 31.01.2015
година в град Свиленград, за което на същата дата е съставен Акт за сключен
граждански брак № 0002 от Община Свиленград.
Видно от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0378/02.03.2016г., съставен от Община
Пловдив, съпрузите са родители на малолетното дете Т.К.В., роден на *** година.
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 2558/20.12.2018г.,
съставен от Община Пловдив, съпрузите са родители и на малолетното дете Л.К.В.,
роден на *** година.
Безспорно е, а и от събраните гласни
доказателства се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от 24.07.2020г.
След раздялата и понастоящем децата живеят при майка си в семейното жилище в
гр. Свиленград, на уЛ.К.„П.Р.Славейков“ № 1. Последното представлява къща с
двор и е собственост на съпруга, придобито от него по дарение от родителите му,
видно от Нотариален акт за дарение № 54, том IV, дело № 532/2019г. по описа на
нотариус с рег. № 354 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград с
вх.рег. № 4350/15.11.2019г., Акт № 157, том 16, дело № 1579/2019г.
Прекратяване на сключения между
съпрузите граждански брак се иска и от двете страни по делото, като и ищецът, и
ответникът са убедени, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Според ППВС № 10/1971 г.
такова състояние на брачните отношения е налице, когато запазването на брака не
би създало нормални условия на живот на съпрузите; дълбоко е разстройството,
при което между съпрузите липсват взаимност, уважение, доверие, другарски
отношения, брачната връзка съществува формално; непоправимо е разстройството,
което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между
съпрузите; продължителната фактическа раздяла на съпрузите може да е причина за
или проява на дълбокото разстройство на брака.
От събраните по делото множество гласни
и писмени доказателства може са се направи категоричен извод, че съпрузите са
напълно и трайно отчуждени един от друг, имат силно влошени отношения и
помирение помежду им не може да се очаква. В този смисъл са показанията на
свидетеля Пламен Т.В., брат на ответника, пред когото същият не веднъж
споделял, че заради поведението на съпругата си вече не издържа и иска да се
разведе, но не го прави, за да може децата да растат в стабилно семейство, а
след последните събития, предшествали фактическата раздяла, заявил: „Не мога
повече, по-добре да се разделим, защото от нашия брак децата страдат
най-много“. Според свидетеля семейният живот на страните, още от началото на
брака им, е бил съпътстван от непрекъсната скандали, разправии за „чисти
битовизми“, като свидетелят определя съпругата като „…просто скандалджия човек,
не се съобразява какво говори, нито пред децата, нито към по–възрастните!“.
За
скандалите в семейството свидетелят знаел от брат си, но имал и преки
наблюдения, а и майка му и баща му също му били споделяли, както и техни
приятели. Показанията на този свидетел съдът кредитира изцяло, тъй като
независимо установените близки роствени отношения, преценени съобразно чл.172
от ГПК, същите се явяват последователни, детайлни и допълващи се с целия
доказателствен материаЛ.К.Не може да се сподели становището на ищцовата страна,
че този свидетел нямал преки впечатления, тъй като по негови думи за последните
3-4 години бил ходил в дома на брат си два пъти. Този факт не е определящ за
това какви са впечатленията на свидетеля, доколкото всички доказателства по
делото сочат, че именно този свидетел е бил много блико до съпрузите през целия
им съвместен живот – работили са със съпруга в общ семеен бизнес, семействата
им са били в една компения, празнували са заедно семейни и други празници,
събирали са се с общи приятели и др. Кой, ако не братът на ответника, който е най-близкият
до семейството, и то техен кум, би могъл да има най-преки впечатления за
отношенията между съпрузите?!
Подобни впечатления за обтегнати
отношения между съпрузите има и вторият ангажиран от ответника свидетел –
неговият приятел Анастас Д. Вълчев. Същият познава съпрузите още от
запознанството им и и има преки впечатления за всеки от тях. Свидетелят
определя съпругата като „конфликтна личност, като непостоянен човек, който
постоянно търси конфликта“. Ответникът му бил споделял, че „вкъщи някой път
нещата не вървели гладко, жена му се е изнервяла“, макар никога да не я
упреквал пред приятеля си. Чувал и от други техни приятели за семейните
проблеми на страните и сам описва в детайли един конфлик, в който пряко е
участвал – съвместното празнуване и посрещане на Новата 2020-та година, който е
много показателен за казаното от свидетеля и който ще бъде обсъден по-долу.
За трайно влошените отношения между
съпрузите свидетелствуват и постъпилите полицейски преписки, образувани по
техни жалби един срещу друг, както и преписките от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Свиленград. Конфликтите между съпрузите са ескалирали до
такава степен, че между тях е водено и дело по реда на ЗЗДН, приключило с
влязло в сила решение, с което е установено извършено от съпругата домашно
насилие срещу ответника, в присъствието на децата им, за са представени писмени
доказателства.
Така установените обстоятелства водят до
извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения
и че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и на това основание
същият следва да бъде прекратен.
Когато съдът е сезиран с искане за
произнасяне по вината е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи, още
повече, че в случая има такова искане и от двете страни по делото.
Ищцата сочи като брачни провинения от
страна на ответника – съпруг злоупотребата с алкохол и упойващи вещества, в
резултат на което същият се завръщал вкъщи в неадекватно състояние, държал се
грубо със съпругата си, нагрубявал и децата, като им налагал наказания,
абсолютно неадекватни за тяхната възраст. Съпругата представя съпруга си и като
насилник, като сочи като конкретни такива негови прояви, проявили се при посрещането
на Новата 2020-та година и след 24.07.2020г., когато ищцата узнала за
подадената срещу нея молба по ЗЗДН и когато последвало скарване, което
завършило с ритници по левия й крак. Сочи също неучастие на съпруга в
издръжката на семейството.
За тези си твърдения ищцата ангажира
гласни доказателства, като свидетелят Ирина Караславова посочва в показанията
си, че „Последната половин година, от Нова година насам, това момиче …
изглеждаше смачкана, не говореше много. Сподели в последно време, когато станаха
тези неща. Имаше тормоз от К., че той упражняваше насилие върху нея, биеше я, в
явно алкохолно опиянение и не знам дали не е употребявал и наркотици, защото
това е нещо, което се говори в града за него, лично не мога да кажа.“. Видно от
приобщения по делото протокол от о.с.з. от 21.08.2020г. по гр.дело № 411/
2020г. по описа на РС – Свиленград (образувано по молба на съпруга срещу съпругата
по ЗЗДН), показанията на същата свидетелка са много по-различни. Тя посочва, че
едва преди един месец О. й била споделила, че „ставали много лоши неща в
къщата“, а именно че я „обвинявали, че е лоша майка, че не е грижовна“, без да
споменава и дума за алкохол, упойващи вещества или насилие. От показанията на тази
свидетелка, дадени пред настоящия съдебен състав, съпоставени с тези по гр.дело № 411/ 2020г. по
описа на РС – Свиленград, става ясно, че същата не е поддържала близки
отношения със съпругата до преди делото по ЗЗДН, не й е гостувала, срещали са случайно
и 2-3 пъти на събирания на руския клуб в града, и след като веднъж вече твърде
общо е свидетелствувала в нейна защита по делото за домашно насилие,
впечатленията й са станали много по-дълбоки и по-детайлни – очевидно за нуждите
на настоящото производство. Ето защо, съдът счита, че показанията на свидетелите
Караславова са заинтересовани и необективни, и неподкрепени с останалите
събрани по делото доказателства, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Вторият свидетел на ищцата - Златомира
Славова Димитрова, описва една проява на ответника, която характеризира като
„нервен изблик върху нейното внуче“. Според
свидетеля фактът, че бащата е взел страна на детето си, когато
в
играта малки деца са се спречкали, е негова проява на агресия, което настоящия
съдебен състав не споделя. Същият свидетел не сочи други други прояви на агресия
от страна на ответника, за които да има преки или косвени впечатления, нито
каквито и да е други прояви, сочени от съпругата като брачни провинения на
съпруга.
Свидетелят Вера Степановна Николова посочва
в показанията си, че по – близки отношения има с ищцата от август месец 2020-та
години, а преди това са имали само редки случайни срещи.
Тя сама признава, че преразказва чутото от ищцата, като многократно заявава „Това
го знам от О.!“, „Това го знам пак от О..“, и въпреки това от
показанията й не установява, дори и косвено, нито едно от твърдените от съпругата
брачни провинения на съпруга.
Последната ангажирана от ищцата
свидетелка - Олга Василева също няма преки впечатления за семейния живот на
страните, като посочва: „Чула съм за него
/съпругът/, че е доста изблухлив и не само от Олеса и от други хора, става
нервен, не знам на какво са дължи това.“. Посочва,
че „на
О. са били сини краката постоянно“ и когато я попитала защо,
„тя
почти не й отговорила, … после вече й казвала, че я щипел, блъскал, когато тя
нещо му кажела и на него не му харесвало това“. Показанията на свидетеля
Василева не се допълват от нито едно друго доказателство, така че да може да се
направи обоснован извод, че т.нар. „сини крака на ищцата“ са били резултат на
причинено й физическо насилие от страна на съпруга.
Представеното с исковата молба
съдебно-медицинско удостоверение, издадено от д-р Еленски за извършен на ищцата
преглед на 31.07.2020г., констатиращо „кръвонасядане на лявото бедро“, няма доказателствена
стойност на документ, установяващ
твърдението за извършено физическо насилие. Видно от същото, в него е
записано какви данни е дала прегледаната на лекаря, но самият той няма как да
определи точно по какъв начин е получена травмата. Удостоверението би могло да
послужи като косвено доказателство, в случай, че има други данни по делото, с
които да се направи логическа връзка и изведе механизма и авторството на
нараняването, но такива данни липсват.
В същото време и двамата свидетели на ответника
са категорични, че той не употребява наркотици, а алкохол – само на събиране,
на празник, и то винаги в умерени количества, както и двамата са кетегорични,
че съпругът не е насилник, и не е агресивен, а напротив – винаги вежлив и
внимателен към съпругата си, а и към околните. Относно посоченотото и
неоспорено НОХД, по което ответникът бил съден, свидетелят Пламен В. посочва,
че брат му бил осъден, тъй като се опитал да защити бившата си приятелка и „от
един удар на момчето му се счупила челюстта“. Т.е. установените по делото факти
сочат, че това е един изолиран случай на проява на агресия от страна на
ответника, въз основа на който не може да се направи извод, че това е типичното
за него поведение.
Данни за твърдените брачни провинения на
съпруга не се съдържат и в постъпилите полицейски преписки, образувани по жалби
на страните.
Относно твърдяното неучастие на съпруга
в издръжката на семейството, с отговора са представени много на брой писмени
доказателства, които категорично опровергават
това твърдение. От същите е видно, че съпругът е издържал семейството,
респ. на съпругата не се е налагало да разчита на финансовата помощ на своите
родители. Тези писмени доказателства са скрепени и със свидетелските показания.
Следователно, нито от горецитираните гласни
доказателства, ангажирани от съпругата, нито от събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод за наличие на твърдяните брачни
провинения на съпруга. Напротив, тези твърдения на ищцата изцяло бяха оборени
от ответната страна.
От друга страна, ответникът сочи брачни
провинения на съпругата с много по-конкретни проявни форми - по време, място,
механизъм на извършването им. Както
вече се спомена, съдът цени показанията на свидетеля Пламен Т.В., който
характеризира съпругата като конфликтна личност и агресивен човек, който се
„заяждал“ с всички. Свидетелят подробно разказва впечатленията си от семейния
живот на страните, които е добил както пряко, при непосредствените си отношения
с тях, така и от чутото от техни близки и приятели. Свидетелските му показания
изцяло припокриват изложената в отговора фактическа обстановка. Според
свидетеля, „вследствие непрекъснатите конфликти в семейството, провокирани от
съпругата съпругът започнал да вдига кръвно, да получава сърцебиене,
несъсредоточен станал в работа си и по всичко личало, че това, което се случва
вкъщи, се отразява на качеството му на
живот, както на неговия, така и на децата“.
За брачните провинения на съпругата
свидетелствува и Анастас Д. Вълчев, който възпроизвежда преките си впечатления
от съвместното им празнуване на Новата 2020-та година. Именно този свидетел е соченият
в исковата молба приятел на ответника, от когото той „не защитил съпругата си“.
Свидетелят Вълчев много подробно описва случилото се при посрещането на Новата
година и то изцяло се припокрива с изложеното от ответника в отговора му. Свидетелят
посочва, че „има и други случки, на които не е бил пряк свидетел, но знае от
техни приятели, когато са излизали по други поводи, на друга Нова година, че пак
е имало конфликти за дребни неща, че те не са я поздравили подобаващо, когато
тя е влезнала, за такива дребни неща правила конфликти. Всички от компанията ги
било страх да кажат каквото и да било, гледали нищо да не казват към нея,
защото не се знаело как ще го разтълкува и как ще реагира.“.
Показателен за конфликтното и агресивно
поведение на съпругата е и установеният акт на домашно насилие, извършен от нея
спрямо съпруга и техните деца, съгласно представеното влязло в сила Решение № 260072/18.11.2020г.
по в.гр.дело № 856/2020г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което се
потвърждава Решение № 260013/11.09.2020г.
по гр.дело № 411/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, с което се задължава О.Ю.П. да се въздържа от извършването
на домашно насилие по отношение на К.Т.В. и децата Т.К.В. и Л.К.В..
Окончателното настъпване на фактическа
раздяла в края на месец юли 2020-та година е обусловено именно от брачното
провинение на ищцата, състоящо се в трайно поддържаното по време на брака
агресивно поведение – и вербално и физическо, властническо и неуважително отношение към
съпруга и неговите близки, надхвърлящо границата на житейски допустимото, което
безусловно ангажира брачната й вина. Ето защо, според настоящия съдебен състав
вината за разстройството на брака принадлежи на съпругата и в този смисъл съдът
ще се произнесе.
Относно фамилното име на съпругата се
установи, че при сключването на гражданския брак тя не е приела фамилията на
съпруга си, така че съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Основният
спор по делото се свежда до присъждане упражняването на родителските права по
отношение на двете малолетни деца на страните, като и двамата родители са
категорични в желанието си децата да не бъдат разделяни едно от друго.
Установява се от събраните доказателства, а и не се спори, че след раздялата на
съпрузите децата са се установили да живеят при майката, в семейното жилище, и
така установеното статукво е бил основният аргумент на съда да определи в
производството по привременни мерки упражняването на родителските права върху децата
да се предостави на майката.
По
делото е изискан и постъпил социален доклад по отношение на децата на страните.
Съдът приема доклада за обективен, като изготвен след задълбочено социално
проучване и проверка, и изслушване на всяка една от страните, и доколкото изложеното
е възприето и пряко от настоящия съдебен състав чрез излушването на социалния
работник Христина Георгиева, изготвила доклада.
По делото са изискани и постъпили и
всички преписки, образувани в Дирекция
„Социално подпомагане“ /ДСП/ – гр. Свиленград по отношение децата на страните –
Тодор и Леонид. Видно от същите с двете деца се работи преди образуване на
настоящото производство и същите са включени в регистъра за деца, нуждаещи се
от специална закрила – деца в риск. В преписките се съдържат и нарочни социални
доклади за всяко едно от децата, както и социалния доклад по гр.дело №
411/2020г. по описа на РС – Свиленград. Всички доклади от ДСП взаимно се
припокриват и изложеното в тях се подкрепя от приложените протоколи, които са
подписани от страните и техните близки.
Видно от социалния доклад, в Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Свиленград, в периода 28.07.2020г. – 03.08.2020г.
са били направени няколко неуспешни опита за посещения в семейното жилище на
страните, като майката не е оказвала нужното за това съдействие, а е поканила
социалните работници в удобно за нея време и час на 03.08.2020г. Описаните в
доклада факти напълно съответстват на твърденията на ответника за случилото се
на тази дата. Същото се потвърждава е от социалния работник Христина Георгиева при
изслушването й в съдебна зала, която допълва, че по-голямото дете Тодор изрично
й е споделило, че „Не, мама не е скачала
от колата!“ и че „Мама удря тати, мама рита тати в кръста!“. Детето било
„видимо изнервено при споменаването на майката“, не искало да отиде при нея и през цялото време стояло в скута на чичо си, който
също присъствал на срещата. Детето се дърпало и непрекъснато плачело. Детето
Леонид също било емоционално превъзбудено, плачело и било видимо изнервено. По
време на разговора майката непрекъснато обикаляла къщата с детето Леонид и
провеждала телефонни разговори с адвоката си. Докато детето било в скута на
майка си, то плачело. Когато бащата взел детето, то се успокоило. Майката, в старанието си да вземе детето Леонид го издърпала
от ръцете на бащата и казала, че ще остане при нея. За да няма повече
конфликти, бащата и неговите близки си тръгнали. Проведената среща била
отразена в протокол, който майката отказала да подпише, тъй като написаното в
него не отговаряло на истината. Направен бил безуспешен опит майката да бъде
консултирана относно поведението ѝ пред децата.
На 13.08.2020г. било направено отново
домашно посещение или по-скоро опит за такова, след като майката не допуснала
социалните работници в дома си. Правени са били и други многократни опити за
съдействие в отношенията на страните по отношение на децата, подробно описани в
социалния доклад, вследствие на които е направено заключението, че „Майката не
оказва необходимото съдействие и не сътрудничи на ОЗД. Концентрира се пряко към
документацията, изготвена в ОЗД при ДСП – Свиленград, а не към децата и тяхното
емоционално спокойствие.“.
Видно от доклада, основни грижи за
децата са полагали и двамата родители. След раздялата им децата се отглеждали
от бащата в дома на неговите родители, които активно участвали в отглеждането
им. От 03.08.2020г. до 24.08.2020г. детето Леонид се отглеждало от майката. На
24.08.2020г., в присъствието на двама социални работници, била проведена среща между децата и
родителите, при която последните се уговорили
двете
деца да нощуват при майка си, а на следващия ден – при баща си. На следващия
ден майката не дала възможност децата да отидат при баща им и не му позволявала
да се среща с тях.
Посочено е в доклада, че към момента
на изготвянето му /05.10.2020г./, майката живее с двете деца в едноетажна къща,
състояща се от три страи, собственост на бащата, в която имало и функционално
обзаведена детска стая. Бащата на децата живеел в жилището на родителите си,
представляващо етаж на фамилна къща, състоящ се от четири стаи, обзаведени
модерно и функционално.
Посочено е в доклада още, че бащата
е собственик на сладкарница „Парапина“ в гр. Харманли, притежавана от
собственото му дружество „Руская косметика“ ЕООД. Майката била назначена като
хигиенист във фирма „Парапина - Тодор В. ***, но към момента на изготвяне на доклада
била в отпуск по майчинство. Видно от представената в последното съдебно
заседание по делото Заповед № 17/ 24.12.2020г. трудовото й правоотношение е
прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от датата на
заповедта. Видно от представеното в о.з. на 06.10.2020г. извлечение от
банковата сметка на ищцата, считано от месец август 2020г., бащата ежеседмично
превежда на майката суми от по 100 – 150 лв. за „храна и битови нужди“, а видно
от представените по-късно писмени доказателства – превежда й определената за
децата издръжка, съгласно постановеното на 06.10.2020г. определение за
привременни мерки.
Посочено е още в доклада, че е налице
емоционална привързаност между децата и родителите, както и че двамата родители
са заинтересовани от отговорността, която носят като такива. Обобщава се, че
родителите проявяват загриженост и заинтересованост спрямо двете деца.
Относно децата и в частност по-голямото
дете Тодор, двете страни са представили експертни мнения, изготвени от
психолози. Същите няма да бъдат кредитирани от съда, тъй като, на първо място,
те са резултат от една среща от съответния психолог и детето, респ. не може да
се приеме, че извършеното изследване е задълбочено. На следващо място,
съставени са по данни на единия родител, без да се изслуша другия родителя, респ.
съответният психолог е възприел позицията на родителя, по чиято инициатива е
извършено психологическото изследване. Освен това, не са взети предвид и
данните от проучването в социалните доклади. Затова, тези експертни мнения не
могат да се приемат като обективни и съдът не би могъл да изгради изводите си
въз основа на тях.
При изграждане на преценката си на кого
от двамата родители да предостави упражняването на родителските права върху
двете деца, съдът съобрази и желанието на родителите и по-точно тяхната
мотивация за поемане на грижата по отглеждането и възпитанието на децата. Това
е и целта на изслушването на родителите по реда на чл.59, ал.6 от СК.
Изявлението на майката, че тя трябва да получи упражняването на родителските
права, само защото е майка, не е достатъчно да обоснове желанието й за грижа за
децата. Да, принципно най-добре за децата е да са с тяхната майка, но това не е
безусловно! Фактът, че си майка, не те прави по-добрият родител! Водещ е
най-висшия интерес на детето, а той се преценява винаги конкретно. Майката не
се обосновава защо според нея, в конкретната ситуация, ще бъде в интерес на
децата те да бъдат при нея. Бащата, от своя страна, акцентира при изслушването си
от съда именно върху интереса на децата – че може да им даде и че ще им даде
едно по-добро бъдеще, една среда, в която те ще се чустват спокойни, сигурни и
защитени. Безспорно е, че бащата е по-добре материално обезпечен, но очевидно
за него не това е най-важното за децата, а спокойното детство, което може да им
осигури, и тяхното възпитание, основано на по-добър мироглед за живота и
изграждане на ценностна система, каквито е убеден, че самият той притежава, а
майката – не.
В тази връзка, прави впечатление и
изявлението на майката пред социалните работници при посещението й на
28.07.202г. в ДСП – гр. Свиленград, а именно: че написаното от бащата, относно
твърдяното от него домашно насилие, е пресилено, че стигат до конфликти, но от
друго естество и че всички семейства водили такъв начин на живот. Прави
впечатление и фактът, че майката в нито един момент на производството не оспори
изложената в отговора фактическа обстановка, в това число изброените нейни прояви на агресия и
описаната атмосфера в семейството. Вместо това същата се стремеше в хода на
производството да се представи като жертва – че е сама в чужда държава, без
подкрепата на съпруга си и близките му, и при това със съпруг – насилник, който
на всичко отгоре не издържа семейството си. Както се спомена по-горе, нито едно
от тези твърдения не се доказа, а напротив – бяха опровергани.
Очевидно, за майката конфликтите между
родителите пред децата и демонстрирането пред тях на неуважително отношение към
хората, включително и към социалните работници, е обичайна и нормална среда за тяхното
отглеждане. Видно от горецитираните показания на свидетелите Пламен В. и
Анастас Валчев майката е проявявала нееднократно агресивното си поведение
спрямо бащата пред децата, без да съобразява с тяхното присъствие. Проявявала е
такова поведение, а също и неуважително отношение и спрямо самите свидетели и
техни близки, и то отново в присъствието на децата, без да се интересува от
това /напр. показването на среден пръст на св. В. и удряне на св. Вълчев/.
Такова поведение на родител е неприемливо от гледна точка на нравствеността и
съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията между
близки, независимо от техния характер, не следва да се разрешават чрез
агресивно поведение, водещо до конфликти и проявяващо се в насилие, а чрез
всестранно и задълбочено разискване на проблемите и при необходимост – чрез
ползване на квалифицирана помощ.
Релевантен за преценката на съда е и
установеният по съдебен ред факт на извършено от майката, в присъствието на
децата, домашно насилие спрямо бащата.
С оглед горното, според настоящия
съдебен състав, по критериите мотивация за поемане на грижата по отглеждането и
възпитанието на децата, родителския капацитет на страните и техния морален
облик, категорично предимство трябва да се даде на бащата.
Бащата има предимство и по отношение на
материалните условия за отглеждане на децата, които, както се отбеляза по-горе,
не са водещи, но са важни. Същият е материално обезпечен - има постоянни
доходи, подходящи битови условия, разчита и на финасовата подкрепа на
родителите си. Майката не е трудово ангажирана и няма доходи, като и след
фактическата раздяла разчита на финансовата помощ на съпруга си.
При съдебната преценка следва да се
вземе предвид и установения в социалния доклад, а и от свидетелските показания
факт, че преди раздялата и двамата родители фактически са полагали грижи за
децата. Освен това, бащата може да разчита във фактическото отглеждане на
децата на родителите си /бабата и дядото на децата по б.л/, така че то да е
обезпечено през времето на трудовата ангажираност на бащата.
Изложеното обосновава извода, че в
интерес на децата на страните ще бъде упражняването на родитеските права спрямо
тях да бъде предоставено на бащата. Според съда, на този етап децата биха били
по-сигурни и по-защитени в развитието си при бащата, при когото се очертава
възможността да им бъде осугурено едно по-добро възпитание, по-добро психическо
и физическо израстване.
За настоящият съдебен състав е несъмнено,
че майката обича децата си и че присъждането на родителките права върху децата
на бащата ще й донесе страдание, най-малкото обичайно присъщо на всяка една
майка. Същата обаче следва да преосмисли и коригира поведението си, ако
наистина милее за децата си, така че да им помогне те да пораснат като наистина
психически здрави хора.
С отговора не е поискан конкретен режим
на на лични отношения, поради което и с оглед установените в процеса факти, следва
да се определи обичайния такъв, съобразен с възрастта на децата.
Относно издръжката на децата, от бащата
се претендира такава в минималния законов размер, поради което не се налага да
се обсъждат доказателства за конкретните нужди на децата и възможностите на майката
да им предоставя такава. Съгласно чл.142,
ал.2 от СК, минималният
предвиден в Закона размер на издръжка за дете е 162,50 лв. месечно и такава ще
се присъди на всяко едно от децата на страните. Издръжката ще се присъди,
считано от влизане в сила на решението, предвид постановените привременни
мерки.
Предоставянето на
упражняването на родителските права на бащата предпоставя при него да бъде
определено и местоживеенето им.
Относно семейното
жилище се установи, че същото е собственост на съпруга. В същото са родени и
живеят от раждането си децата на страните и предвид, че родителските права
върху тях се предоставят на бащата, логично то следва на него да се предостави за
полване.
Относно
разноските:
На основание чл.329, ал.1 от ГПК
и чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателния размер на дължимата държавна такса за развода да е 40,00
лева, която следва да се понесе от виновния съпруг. Същият следва да заплати по
сметка на РС - Свиленград и държавна такса върху присъдената издръжка на децата,
която в размер на 468,00 лева.
Ответникът не претендира разноски и
такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак
между О.Ю.П., с ЕГН: **********, и К.Т.В., с ЕГН: **********, сключен на 31.01.2015
година в град Свиленград, с Акт за сключен граждански брак № 0002/31.01.2015 г.
на Община Свиленград, като дълбоко и
непоправимо разстроен, поради вина на съпругата О.Ю.П..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права върху децата Т.К.В., с ЕГН: **********, и Л.К.В., с ЕГН: **********,
на бащата К.Т.В., с ЕГН: **********, при когото ОПРЕДЕЛЯ и местоживеенето на децата.
ОПРЕДЕЛЯ
майката О.Ю.П., с ЕГН: **********, да осъществява лични отношения с децата Т.К.В.,
с ЕГН: **********, и Л.К.В., с ЕГН: **********, при следния режим: всеки първи
и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 17.00 часа на петъчния
ден до 17.00 часа на неделния ден, с преспиване при майката; един месец през
лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, за което последният да
уведомява майката до края на месец май на съответната година; всяка нечетна
година – за Коледните празници, за рождени и имени дни на децата, с преспиване,
а четна година – за Великденските празници и за Новогодишните празници, с
преспиване. Майката се задължава да взема децата от бащата и да ги връща при него
след изтичане на определеното време.
ОСЪЖДА
О.Ю.П., с ЕГН: **********, да заплаща на децата Т.К.В., с ЕГН: **********, и Л.К.В.,
с ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител К.Т.В., с ЕГН: **********,
ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лв. (сто шестдесет и два лева и 50
стотинки) за всяко едно от двете деца, платима до края на текущия месец, считано
от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното плащане.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Свиленград, уЛ.К.„Петко Р.
Славейков“ № 1, което е собственост на съпруга, на съпруга К.Т.В., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА
О.Ю.П., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград
сумата 40,00 лв. (четиридесет лева) - държавна такса за настоящото производство
и сумата 468,00 лв. (четиристотин шестдесет и осем лева) - държавна такса върху
присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалва пред
Окръжен съд – Хасково в 2 - седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: