РЕШЕНИЕ
№ 11645
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110132693 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника М. П. В.,
ЕГН **********, с адрес: *********, за установяване на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 260,59 лв.
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 24.03.2022 г. до окончателното й погасяване и 63,70 лв.
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.15550/2022 г. по описа на
СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2018 г. – 30.01.2019 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е
заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответникът М. П. В. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата
молба, с който оспорва исковете при възражения, че се е разпоредил с процесния имот
преди началната дата на процесния период, поради което не е потребител. В условията
на евентуалност, релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот **********, дело № ***** и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ******* ответникът е бил собственик на недвижим имот,
представляващ ****** за периода от 25.07.2008 г. до 16.01.2019 г., когато се е
разпоредил с процесния имот в полза на трето лице.
Представено е Удостоверение с ********** от ГИС София, от което се
установява, че стар адрес – ******** се отнася за жилищна сграда с настоящ адрес:
**********
Представените е Договор от 15.07.2002 г. между етажните собственици на вх. В,
на бл. 46 в гр. София, ж.к. „Стрелбище“ и третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
12.07.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице
помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
По делото е представено съобщение към фактура с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **********, дело № ***** и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот*******ответникът М. П. В. се
е легитимирал като собственик на топлоснабдения имот през процесния период,
поради което може да се направи извод, че същият е бил потребител на топлинна
енергия в имот през процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение. Разпореждането с процесния имот в полза на трето лице е
станало след периода, за който е заявена претенцията на ищеца.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
2
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответникът не е оспорил, поради което този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се от доказване, а и с представените по делото писмени
доказателства (съобщения към фактури), беше доказано, че за отоплявания имот през
процесния период е доставена топлинна енергия на стойност и не е заплатена цената в
размер на 260,59 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът
да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 24.03.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
3
изискуеми преди 24.03.2019 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, задълженията за процесния период са изцяло погасени по
давност – за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо
на 15.03.2022 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен
период е възникнало), като тригодишната погасителната давност дори и за него е
изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение..
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на претенцията за
процесния период, а именно – посочване на дължимите суми в обща фактура №
**********/31.07.2019 г. не променя падежа на общото задължение и същото не се
дължи от датата на издаване на общата фактура (31.07.2019 г.), респ. от изтичане на 45-
дневен срок от издаването на общата фактура (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй
като съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия тази обща фактура обективира
месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното
следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ (в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнася задължението), като въз основа на общата
фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да
възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на
фактурираните през целия период задължения (в случай на резултат за доплащане от
потребителя), или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че
фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля
реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение,
какъвто не е настоящия случай. Следователно, тригодишният давностен срок за
процесното задължението е изтекъл на 15.03.2022 г. – преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради което исковете за установяване на
вземането за цената за потребена топлинна енергия са неоснователни.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава, като акцесорна такава,
поради неоснователността на иска за главница, същата се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на сторените разноски при
отхвърляне на иска, като е направил своевременно искане за присъждане на разноските
в исковото производство, в подкрепа на което искане е представил и договор за правна
помощ и съдействие с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. Следователно на ответника следва да се присъдят разноски за това
производство в размер на 300 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу
ответника М. П. В., ЕГН **********, с адрес: *********, за установяване на вземане
4
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
260,59 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 24.03.2022 г. до окончателното й погасяване и
63,70 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
10.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.15550/2022
г. по описа на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на М. П. В., ЕГН
**********, с адрес: *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. –
разноски в исковото производство за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5