Присъда по дело №1492/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	86
Дата:	17 ноември 2023 г. (в сила от 5 декември 2023 г.)
Съдия:	Даниела Димитрова Събчева

Дело:	20235300201492
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 86
гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Събчева
СъдебниПламен Г. Петров

заседатели:Севдалина Ив. Казанцева
при участието на секретаря Светла В. Радева
и прокурора Гинка Г. Лазарова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Наказателно дело от общ
характер № 20235300201492 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Г. К., роден на **.**.**** г. в гр. П., живущ
в с. Ж., обл. П., ул.”*-ма” № *, българин, български гражданин, неженен, с
висше образование, работи като съдружник във фирма „С.“ О., която се
занимава с търговия на земеделска продукция, осъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че през периода 01.11.2016 г. – 14.01.2017 г. в гр. Пловдив
при условията на продължавано престъпление и при условията на
посредствено извършителство – чрез П. И. А. – С., в качеството си на
упълномощен представител на „К. а. *“ Е. – с. Ж. със собственик С. Ф. К.,
ЕГН **********, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения за същото дружество в особено големи размери – данък върху
добавената стойност /ДДС/ общо в размер на 35 065.40 лева като при
воденето на счетоводството и при представянето на информация пред
органите по приходите – Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, е съставил и използвал
документи с невярно съдържание: отчетни регистри – дневници за покупките
на „К. а. *“ Е. – с. Ж., съгласно чл. 124 ал. 1 т. 1 от ЗДДС и чл. 113 ал. 1 и ал. 3
1

от ППЗДДС, в който е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит, съгласно чл. 68 ал. 1 ЗДДС без да са налице
доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и е потвърдил неистина в
подадени справки-декларации по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС и чл. 116 ал. 1
ППЗДДС пред ТД на НАП – Пловдив и на основание чл. 92 ал. 1 вр. с чл. 88
ал. 3 ЗДДС е приспаднал неследващ се данъчен кредит с общ размер на 35
065.40 лева, както следва:
1. През периода от 01.11.2016 г. – 12.12.2016 г. в гр. Пловдив е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху
добавената стойност /ДДС/ за месец ноември 2016г. в размер на 19
513.60 лева като при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред орган на приходите – ТД на НАП – Пловдив е съставил
и използвал документ с невярно съдържание: отчетни регистри –
дневници за покупките на „К. а. *“ Е. – с. Ж. за м. ноември 2016 г., в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит с
данъчна основа в размер общо на 97 568.00 лева и начислен ДДС 19
513.60 лева.
По фактура № **********/21.11.2016г. с посочен издател „Л. * – М.“ Е.
ЕИК ********* с данъчна основа 97568.00 лева и начислен ДДС
19513.60 лева, а на 12.12.2016г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с
вх.№ 16003171551/12.12.2016г. за данъчен период по ЗДДС месец
ноември 2016г., подадена по електронен път като в раздел „Б“, графа 31,
относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит е декларирал 97 568 лева вместо действителния размер 0.00 лева
и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на
пълен данъчен кредит е декларирал 19513.60 лева, вместо действителния
размер 0.00 лева като по този начин е променил резултата за периода и в
раздел „В“ графа 50 е декларирал ДДС за внасяне н размер на 646.40
лева, вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 19 513.60 лева и
е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 19 513.60 лева.
2. През периода от 01.12.2016 г. – 14.01.2017 г. в гр. Пловдив е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху
добавената стойност /ДДС/ за месец декември 2016 г. в размер на 15
551.80 лева като при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите на приходите – ТД на НАП – Пловдив е
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за
2

покупките на „К. а. *“ Е. – с. Ж. за м.декември 2016 г., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит с данъчна основа
в размер общо на 77 759.00 лева и начислен ДДС 15 551.80 лева
По фактура № **********/01.12.2016 г. с посочен издател „Л. * – М.“ Е.
ЕИК ********* с данъчна основа 29375.00 лева и начислен ДДС 5875.00
лева,
По фактура № **********/10.12.2016г. с посочен издател „Л. * – М.“ Е.
ЕИК ********* с данъчна основа 48 384.00 лева и начислен ДДС 9676.80
лева,
а на 14.01.2017 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№
16003203956/14.01.2017 г. за данъчен период по ЗДДС месец декември 2016
г., подадена по електронен път като в раздел „Б“, графа 31, относно размера
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал
77 759.00 лева вместо действителния размер 0.00 лева и в раздел „Б“, графа
41, относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е
декларирал 15551.80 лева, вместо действителния размер 0.00 лева като по
този начин е променил резултата за периода и в раздел „В“ графа 50 е
декларирал ДДС за внасяне н размер на 576.60 лева, вместо действителния
ДДС за внасяне в размер на 15 551.80 лева и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 15 551.80 лева, поради което и на основание чл.
255, ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1 НК, вр. с чл. 373, ал. 2
от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, ОПРЕДЕЛЯ измежду
наказанията, наложени на подсъдимия П. Г. К. по НОХД № 3176/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив и настоящото НОХД № 1492/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, едно общо най-тежко наказание –
лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия П. Г. К. едно общо най-тежко наказание от ДВЕ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 2 от НК наложеното
наказание на подсъдимия по НОХД № 3176/2022 г. по описа на Районен съд –
3

Пловдив ГЛОБА в размер на 490 лв. и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да
управлява МПС“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ПРИСПАДА изтърпените части от присъединените наказания ГЛОБА и
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС“.
ОСЪЖДА подсъдимия П. Г. К. да заплати на гражданския ищец
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ, представляван от процесуалния
представител юриск. М. М., сумата от 35 065,40 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление по чл. 255 ал. 3, вр. с ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26 ал. 1
НК, ведно със законната лихва за забава за всеки данъчен период, считано от
25.04.2023 г.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия П. Г. К.
/със снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 411.75 лв. /четиристотин и единадесет лева и седемдесет и пет ст./ лева, а
по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск в размер на 1402,62 лева, както и адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на гражданския ищец в размер
на 3 455,23 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 86/17.11.2023г.
по НОХД № 1492/2023г. по описа на Окръжен съд Пловдив

Производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура - гр.Пловдив
обвинителен акт срещу подсъдимия П. Г. К. за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1,
т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26 ал.1 НК, това, че през периода 01.11.2016г. – 14.01.2017г. в
гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление и при условията на
посредствено извършителство – чрез П. И. А. – С., в качеството си на упълномощен
представител на „К. а. *“ Е. с.Ж. със собственик С. Ф. К. ЕГН **********, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за същото дружество в особено
големи размери – данък върху добавената стойност /ДДС/ общо в размер на 35 065.40
лева като при воденето на счетоводството и при представянето на информация пред
органите по приходите – Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, е съставил и използвал документи с
невярно съдържание: отчетни регистри – дневници за покупките на „К. а. *“ Е. с.Ж.,
съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в който е отразил
данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, съгласно
чл.68 ал.1 ЗДДС без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и е
потвърдил неистина в подадени справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116
ал.1 ППЗДДС пред ТД на НАП – Пловдив и на основание чл.92 ал.1 вр. с чл.88 ал.3
ЗДДС е приспаднал неследващ се данъчен кредит с общ размер на 35 065.40 лева,
както следва:
1. През периода от 01.11.2016г. – 12.12.2016г. в гр.Пловдив е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената
стойност /ДДС/ за месец ноември 2016г. в размер на 19 513.60 лева като при
водене на счетоводството и при представяне на информация пред орган на
приходите – ТД на НАП- Пловдив е съставил и използвал документ с невярно
съдържание: отчетни регистри – дневници за покупките на „К. а. *“ Е. с.Ж. за
м.ноември 2016г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит с данъчна основа в размер общо на 97 568.00 лева и начислен
ДДС 19 513.60 лева
По фактура № **********/21.11.2016г. с посочен издател „Л. * – М.“ Е. ЕИК
********* с данъчна основа 97568.00 лева и начислен ДДС 19513.60 лева, а на
12.12.2016г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№
16003171551/12.12.2016г. за данъчен период по ЗДДС месец ноември 2016г.,
подадена по електронен път като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал 97 568 лева
вместо действителния размер 0.00 лева и в раздел „Б“, графа 41, относно размера
на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 19513.60 лева,
вместо действителния размер 0.00 лева като по този начин е
променил резултата за периода и в раздел „В“ графа 50 е декларирал ДДС за внасяне н
размер на 646.40 лева, вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 19 513.60
лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 19 513.60 лева.
2. През периода от 01.12.2016г. – 14.01.2017г. в гр.Пловдив е избегнал
1

установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената
стойност /ДДС/ за месец декември 2016г. в размер на 15 551.80 лева като при
водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите на
приходите – ТД на НАП- Пловдив е съставил и използвал документ с невярно
съдържание - дневник за покупките на „К. а. *“ Е. с.Ж. за м.декември 2016г., в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит с данъчна
основа в размер общо на 77 759.00 лева и начислен ДДС 15 551.80 лева
По фактура № **********/01.12.2016г. с посочен издател „Л. * – М.“ Е. ЕИК
********* с данъчна основа 29375.00 лева и начислен ДДС 5875.00 лева,
По фактура № **********/10.12.2016г. с посочен издател „Л. * – М.“ Е. ЕИК
********* с данъчна основа 48 384.00 лева и начислен ДДС 9676.80 лева,
а на 14.01.2017г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№
16003203956/14.01.2017г. за данъчен период по ЗДДС месец декември 2016г., подадена
по електронен път като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал 77 759.00 лева вместо
действителния размер 0.00 лева и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на
начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 15551.80 лева, вместо
действителния размер 0.00 лева като по този начин е променил резултата за периода и
в раздел „В“ графа 50 е декларирал ДДС за внасяне н размер на 576.60 лева, вместо
действителния ДДС за внасяне в размер на 15 551.80 лева и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 15 551.80 лева –
Съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл.371, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия К. искане за това в
разпоредително заседание, ведно с признание на фактите по обвинителния акт. По
делото е приет за съвместно разглеждане предявен граждански иск от страна на
Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт при ТД на
НАП, за причинени имуществени вреди от престъплението в размер 35 065,40 лв,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата, поддържа
обвинението, като сочи, че доказателствата по делото установяват фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Иска се
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде определено наказание
Лишаване от свобода, ориентирано към минималния предвиден от закона размер, което
на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с една трета. Не се прави искане по
отношение на наказанието Конфискация. Предлага се изпълнението на наказанието
Лишаване от свобода да бъде под условие с изпитателен сок по реда на чл.66 от НК.
Процесуалният представител на гражданския ищец моли гражданският иск да
бъде уважен ведно със законната лихва от увреждането, като се претендира
заплащането на разноски за представителство в производството в предвиденият в
закона размер.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия- адв.Б., не оспорва фактите по
делото. Предлага съдът да наложи наказание Лишаване от свобода, ориентирано към
минимума, при отчитане на смекчаващите вината обстоятелства, като чистото съдебно
минало към момента на извършване на престъплението, изминалото време от
извършване на деянието, по-ниската обществена опасност на същото поради по-ниска
стойност на щетата, изразеното съжаление на подсъдимия за стореното. Иска се така
2

определеното наказание да бъде редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК,
изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият П. К. изразява желание да заплати щетите, а в последната си дума, моли
за справедливо наказание.
Съдът, след като обсъди всички доказателства по делото и становищата на
страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Дружеството „К. А. *” Е. било учредено от свид.С. К. през 2015г, като същото
било вписано в Агенция по вписванията на 15.10.2015г. Седалището и адресът на
управление били в с.Ж., обл.Пловдив. С пълномощно от 15.10.2015г., в денят на
вписването на Дружеството в Агенция по вписванията, свид.К. упълномощила сина си
– подс.П. К. да извършва от името и за сметка на дружеството всякакви правни и
фактически действия, както и да представлява Дружеството пред всички физически и
юридически лица в РБългария и в чужбина. Така фактически дейността на
дружеството се извършвала изцяло от подс.П. К.. Основната дейност на „К. А. *” Е.
била свързана с търговия със зърнени култури, плодове и зеленчуци.
На 11.12.2015г. дружеството било регистрирано по ЗДДС, на 14.06.2016. била
извършена служебна дерегистрация по реда на чл.176 от НАП, а на 15.11.2016г. било
регистрирано отново по ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на
аналитични, отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите.
Цялата дейност на дружеството през 2016г. се състояла в закупуването и продажбата
на м. на „М.Т. Ф. Ф.“ Е.. Доставките с този предмет от страна на „К. А. *” Е. били
общо три.
Във връзка с дейността си, дружеството водело счетоводство, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по ЗДДС водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени,
съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. Тези документи били съставяни и водени
през 2016 и 2017г. от счетоводителя на „К. А. *” Е. - свид. П. И. А. – С. от с.К., на
която пос.К. предоставял фактурите от търговската дейност на„К. А. *” Е., а тя
изготвяла дневниците за покупки и продажби и справките декларации по ЗДДС, след
което ги подавала в ТД на НАП – Пловдив по електронен път с неин електронен
подпис. Преди изпращането на справките – декларации в ТД на НАП – Пловдив,
свид.С. запознавала подс.К. със съдържанието им.
За всички покупки или продажби подсъдимият получавал или издавал фактури,
които впоследствие представял на свид.С. за отразяването им в дневниците за покупки
и дневниците за продажби. Стойностите по всички фактури за продажби, като общ
размер на данъчната основа за облагане с ДДС и съответно общ размер на начислен
ДДС върху тях били отразявани в Раздел „А“ (Данни за начислен данък върху
добавената стойност) на справките-декларации, които дружеството изготвяло. В
Раздел „Б“ (Данни за упражнено право на данъчен кредит) били отразявани
стойностите на всички фактури за покупки, като общ размер на получени доставки и
съответно общ размер на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит. А в Раздел „В“ (Резултат за периода) на справката-декларация били отразявани
ДДС за възстановяване или ДДС за внасяне, зависещи от разликата между ДДС по
Раздел „А“ и по Раздел „Б“. При по-голямо число на ДДС по Раздел „А“ от Раздел „Б“
3

– ДДС се формирало ДДС за внасяне (съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС), а при малко число
– ДДС за възстановяване (съгласно чл.88 ал.3 от ЗДДС). Изготвяните по този начин
справки-декларации на дружеството, заедно с дневниците за покупки и продажби,
съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС, били подавани от счетоводителката свид. П. И. А. – С. в
ТД на НАП-Пловдив, след края на всеки данъчен период.
При така описаната организация на дейността на търговското дружество,
подсъдимият К. решил да намери начин за намаляване на данъчния резултат за
съответния данъчен период и намаляване на дължимия към държавата ДДС, с което
целял да внесе по-малко по размер ДДС. Това можело да се постигне като привидно се
увеличи декларирания данъчен кредит. Увеличението на данъчния кредит можело да се
постигне, ако в дневниците за покупки се включат повече покупни фактури или
фактури на по-висока стойност, включително и нереални продажни фактури, които да
превишат начисления данък, дължим при реалните продажби, отразени във фактури и
в дневниците за продажби.
Начинът за намаляване на дължимия данък добавена стойност, който избрал
подсъдимият бил да включи в дневника за покупки фактури, издадени от „Л. * – М.“
Е., които покупки в действителност не били направени от това дружество. Подс.К.
решил това да стане чрез намиране на фактури, по които, като продавач, издател на
документа да бъде вписан липсващ, неработещ търговец и след това да отрази тези
фактури в счетоводството си, съответно в дневника за покупки за съответния данъчен
период, а за продажбите си да издаде фактури за реално извършени търговски сделки,
които документи също да отрази в дневника за продажби. Дружеството „К. А. *” щяло
да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен ДДС по декларираните
безстокови фактури през съответния данъчен период и да намали дължимия за внасяне
ДДС към държавата, отразен в справките-декларации по ЗДДС и по този начин
подсъдимият целял да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за
„К. А. *” Е. в действителните им размери.
„Л. * – М.“ Е. с ЕИК ********* било със седалище и адрес на управление с.Б.,
обл.В.. До 02.06.2016г. собственик и управител на дружеството била М. Ч., а след тази
дата, свид.П. Б.. Инициативата за прехвърлянето на дружеството била на познат на
свид.Б., който не е установен по делото. Двамата се познавали от Дом за деца, лишени
от родителски грижи в с.Б., обл.В., на който те били възпитаници. Капиталът на
дружеството бил 5000 лева, но свид.Б. не заплатил суми за закупуването му. Срещу
даденото от него съгласие и подписване на документи той получил сумата от 350 лева.
Освен подписването на документи, свързани с прехвърлянето на дялове, свид.Б. не
извършвал никакви други действия, свързани с дейността на „Л. * – М.“ Е..
Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 30.11.2015г. като основанието за
регистрация било чл.100 ЗДДС – по избор, независимо от облагаемия оборот. На
10.02.2017г. регистрацията на дружеството била прекратена на основание чл.176
ЗДДС, а именно от органа на приходите във връзка с данъчни нарушения.
„М.Т. Ф. Ф.“ Е. се управлявало и представлявало от свид.С. С.. Предметът на
дейност на дружеството бил преработка и търговия с пресни и замразени плодове.
Офисът и производствената база на дружеството се намирали в гр.С.. Подсъдимият К.
и свид.С. постигнали договорка за покупко-продажба на м. и капини, поради което на
07.11.2016г. между „К. А. *” Е. и „М.Т. Ф. Ф.“ Е. бил сключен договор за продажба на
20 160 кг. замразени м. и 12 500 кг. замразени къпини.
За да се сдобие с по-голяма печалба обаче, подс.К. решил да включи в справките
4

деклараци по ЗДДС фактури, издадени от „Л. * – М.“ Е., без да е била налице
действителна сделка между него и това дружество. Така подс.К., в периода от месец
ноември до месец декември се снабдил по неустановен начин с 3 фактури от „Л. * –
М.“ Е. - фактура № № **********/21.11.2016г., **********/01.12.2016г. и
**********/10.12.2016г. за различни плодове, а именно - 2 за м. и 1 за къпини. Във
фактурите било посочено, закупуване на м. от „Л. * – М.“ Е., а в действителност
дружеството не извършвало такива продажби, като нито било производител на м. и
къпини, нито имало база за изкупване и съхранението им. Също така това дружество
не е имало и база в гр.София, не е имало назначени работници, които да се занимават с
тази дейност, а и самият едноличен собственик и представляващ „Л. * – М.“ Е. –
свид.П. Б. не извършвал дейност, свързана с производство и търговия с м. и не е
упълномощавал никой да извършва такава дейност от негово име. Подс. К. и свид.Б.
всъщност дори не се познавали. Подсъдимият бил наясно, че това дружество не може
да му продаде м. и къпини, но се е снабдил с фактури за това, тъй като имал за цел тези
покупки да бъдат включени в отчетните регистри - дневниците за покупките на „К. А.
*” Е. /л.305, 144 и 146/, което и се случило в последствие след като свид.С. ги
осчетоводила по надлежния ред и ги включила в подадени справки-декларации по
чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС пред ТД на НАП – Пловдив /л.304 и 307/.
На 21.11.2016г. подс.К. е закарал 20 160 кг. м. в гр.С., на базата на „М. Т. Ф. Ф.”
Е.. Стойността на тези м. била общо 120 960 лева, от които ДДС 20 160 лева. За
продажбата, от „К. А. *” Е. била издадена фактура № 1 от 22.11.2016г. Към фактурата
била приложена товарителница № 39563, в която бил посочен транспорт, извършен от
товарен автомобил ДАФ с рег.№ СА ****АР, на който номер в действителност
отговарял автомобил на марка „Ф. Т.“.
В дневника за покупки за м.ноември 2016г. било посочено, че с фактура №
**********/21.11.2016г. са закупени от „Л. * – М.“ замразени м. на стойност 97 568
лева с ДДС 19 513.60 лева. В дневника за продажби е била включена фактура № 1 от
22.11.2016г за продажба на м. на М Т. Ф. Ф.” Е.. Информацията за получените и
извършени доставки от „К. А. *” Е. била предоставена от подс.К., който предоставил
данъчният документ – фактура № **********/21.11.2016г. с посочен издател „Л. * –
М.“ Е. и фактура № 1 от 22.11.2016г за продажба на м. на М Т. Ф. Ф.” Е.. Данните от
фактура № **********/21.11.2016г били отразени в раздел „Б“, графа 31 и относно
размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит били декларирани 97
568 лева, вместо действителния размер 0.00 лева, а в раздел „Б“, графа 41, относно
размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит дружеството
декларирала 19513.60 лева, вместо действителния размер 0.00 лева. По този начин
подсъдимият променил резултата за периода и в раздел „В“ графа 50 декларирал ДДС
за внасяне в размер на 646.40 лева, вместо действителния ДДС за внасяне в размер на
19 513.60 лева, като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 19 513.60
лева. На 12.12.2016г. по електронен път свид.П. С. подала справка-декларация по
ЗДДС с вх.№ 16003171551/12.12.2016г. за данъчен период по ЗДДС месец ноември
2016г.,
На 02.12.2016г. подс.К. е предал 12 500 кг. замразени къпини в база „К.“ на „М.
Т. Ф. Ф.” Е. в гр.С.. За продажбата била издадена фактура №2/02.12.2016г. Стойността
на замразените къпини била 37500 лева, от които 6250 лева ДДС. В товарителницата
отново бил посочен автомобил, който е извършвал транспорт – ДАФ с рег.№ СА 4727
АР.
5

Фактурата подсъдимият предал на свид.П. С., както и фактура №
**********/01.12.2016г. с посочен издател „Л. * – М.“ и след осчетоводяването им, в
дневника за покупки за м.декември 2016г. било посочено, че с фактура № №
**********/01.12.2016г. са закупени замразени къпини на стойност 29375 лева с ДДС
5875.00 лева, а в дневника за продажби е била включена фактура № 2 от 02.12.2016г.
На 12.12.2016г. подс.К. предал 10 800 кг. замразени м. в база „К.“ на „М. Т. Ф.
Ф.” Е. в гр.С.. За продажбата била издадена фактура №4/12.12.2016г. Стойността на
замразените м. била 59270.40 лева, от които 9878.40 лева ДДС. В товарителницата
отново бил посочен автомобил, който е извършвал транспорт – ДАФ с рег.№ СА 4727
АР.
Фактурата подсъдимият предал на свид.П. С. както и фактура №
**********/10.12.2016г. и след осчетоводяването им в дневника за покупки за
м.декември 2016г. било посочено, че с фактура № № **********/10.12.2016г. са
закупени замразени м. на стойност 48384 лева с ДДС 9676.00 лева, в дневника за
продажби била включена фактура № 4 от 12.12.2016г.
Информацията за получените доставки за отчетния период била предоставена от
подс.К., който освен посочените фактури за продажби към „М. Т. Ф. Ф.” Е.
предоставил и фактури №№ **********/01.12.2016г. и **********/10.12.2016г. и двете
с посочен издател „Л. * – М.“ Е.. В резултат на тези документи при счетоводното
отчитане в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит били декларирани 77 759 лева, вместо действителния размер
0.00 лева и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на
пълен данъчен кредит е декларирал 15551.80 лева, вместо действителния размер 0.00
лева като по този начин е променил резултата за периода и в раздел „В“ графа 50 е
декларирал ДДС за внасяне н размер на 576.60 лева, вместо действителния ДДС за
внасяне в размер на 15551.80 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 15551.80 лева. На 14.01.2017г. св.П. С. е подала по електронен път справка-
декларация по ЗДДС с вх.№ 16003203956/14.02.2017г. за данъчен период по ЗДДС
месец декември 2016г.
По този начин подс.К., като пълномощник на майка си - свид.С. К. и чрез
посредственото извършителство на счетоводителя - свид.П. И. А. – С., потвърдил
неистина, относно размера на получени доставки за месец ноември 2016г. в размер на
100 800 лева размер на данъчната основа за облагане и ДДС 20160 лева, от които 97
568 лева размер на данъчната основа и съответно 19 513.60 лева ДДС с право на пълен
данъчен кредит. За месец декември 2016г. в размер на 80 642 лева размер на данъчната
основа за облагане и ДДС 16 128.40 лева, от които 77 759 лева размер на данъчната
основа и съответно 15 551.80 лева ДДС с право на пълен данъчен кредит. Или общо за
периода месец ноември и месец декември 2016. е декларирал в раздел „Б” от
декларациите 175 327 лева, а действително установения (от назначената съдебно-
счетоводна експертиза) е 0.00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В”
декларирала ДДС за внасяне в размер на 646.60 за месец ноември 2016г. и 576.60 лева
за месец декември – общо за периода 1223.20 лева (което е разликата между ДДС по
всички продажни фактури и ДДС по всички покупни фактури), а действително
установеният е ДДС за внасяне е в размер на 35 065.40 лева - ДДС по фактурите за
извършени продажби и при липсата на покупки. Приспадайки декларирания данъчен
кредит от начисления за периода ДДС по неполучени доставки от „Л. * – М.“ Е.,
подсъдимият е постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по
6

които дружество „К. А. *” Е. се явявало продавач, което довело до минимизиране на
данъчния резултат за данъчен период м.ноември - декември. По посочения начин,
описаните в дневника за покупките на „К. А. *” Е. фактури, от фиктивния продавач „Л.
* – М.“ Е., са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия
данъчен период. Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит
за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
От ТД на НАП – Пловдив е била извършена ревизия на „К. А. *” Е..
Ревизионното производство приключило със съставянето на РА № Р-16001617000377-
091-001/13.07.2017г. /л.12-18/ В хода на ревизията била установена липса на облагаеми
доставки за ревизирания период 15.11-31.12.2016г., поради което извършващите
ревизията свидетели Н. К., М. Т. и М. Д. счели, че не възниква право на данъчен
кредит за „К. А. *” Е. и съответно не възниква право за приспадане на данъчния
кредит. Ревизионният акт не бил обжалван и влязъл в сила.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства. Същата се установява от самопризнанието, направено от
подс.П. К. по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание се подкрепя от гласните
доказателства, възпроизведени в показанията на свидетелите, разпитани в хода на
досъдебното производство и от писмените доказателства, приобщени, чрез прочитане
на основание чл.283 от НПК, както и от заключението на изготвената експертиза,
която съдът намира за обективна, обоснована и отговаряща пълно на поставените
задачи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите по делото и документите, писмени
доказателствени средства. Същите кореспондират помежду им по начин, установяващ
обективната истина. Не са налице противоречия между доказателствата, които да
следва да бъдат обсъдени от съда. Всички те са еднопосочни, подкрепят
самопризнанието на подсъдимия и по несъмнен начин установяват деянията и техния
автор.
По делото е разпитан като свидетел П. Б., собственик по документи на
дружеството „Л. * – М.“ към инкриминирания период. От показанията му се
установява, че този свидетел никога не е извършвал лично търговска дейност от името
и за сметка на това търговско дружество, както и че никога не е имал намерение да
развива такава. Той придобил дружеството с единствената цел да се облагодетелства
по този начин със сумата от 350лв, която му била дадена в замяна на участието му по
сделката. Свид.Б. разписал всички документи, които му били предоставени по
придобИ.е от негова страна на дружеството, без да се интересува от съдържанието им и
без изобщо да ги прочете. След това този свидетел няма никакво отношение към
създавани, издавани или подписвани, каквито и да е други документи от името и за
сметка на дружество„Л. * – М.“, като свидетелят незнае дали е подписвал пълномощно
в нечия полза, чрез което да е предоставил права, свързани с дейността на
дружеството.
Въпреки данните за намесата на странични лица при придобиване на търговското
дружество от свид.П. Б., не се доказва да е съществувал друг фактически собственик на
дружество „Л. * – М.“, който да е търгувал от негово име и за негова сметка. Няма
доказателства този търговец да е осъществявал реална търговска дейност, независимо
от това от кого е бил управляван и представляван. За тези обстоятелства видно от
ревизионния доклад свид.Б. е придобил собствеността на капитала на дружеството,
7

считано от 13.06.2016г., като при насрещната проверка на адреса за кореспонденция в
с.Б., представляващо дружеството лице не било открито. Установено, е че този адрес
съвпадал с адрес на дом за деца и юноши, в който свид.Б. бил живял, но този дом бил
закрит пет години преди изпратеното запитване. Подаденият електронен адрес за
кореспонденция с „Л. * – М.“ Е., също бил установен за невалиден. Представител на
дружеството така и не бил открит, независимо, че след връчване на съобщението по
чл.32 от ДОПК за представяне на изискани документи, по пощата в деловодството на
НАП постъпили документи от „Л. * – М.“ отнасящи се обаче за съвсем различни
търговци и сделки /л.111 гръб/ без да е установено от кого са били изпратени. В
крайна сметка при извършената насрещна проверка на „Л. * – М.“, от страна на
дружеството не са били представени първични и съпроводителни документи, отнасящи
се до извършените доставки към „К. А. *” Е.. В тази връзка освен данните от
ревизионния доклад са и показанията на свидетелите Н. К., М. Д. и М. Т., всички те
работили в административното производство, водено в ТД на НАП Пловдив по
установяване на данъчни нарушения от процесното търговско дружество. Извършената
насрещна проверка не установила дружеството да разполага с необходимата кадрова и
техническа обезпеченост за осъществяване на доставките. Според свидетелите не са
били представени документи, които да установяват, че фирмата „Л. * – М.“ разполага
със складови помещения, ДМА, кадрови ресурс, нито документи, доказващи плащане.
Свидетелите сочат, че съобразно тези обстоятелства са стигнали до извод за липса на
реални сделки между „К. А. *” Е. и „Л. * – М.“. Видно от показанията им, до края на
провеждане на ревизията, приключила с издаване на ревизионен акт, от страна на
ревизираното търговско дружество „К. А. *” Е. не са били предоставени документи,
въпреки поканата за това.
Видно от справките от базата данни на Сектор ПП и КАТ автомобилът с номер
СА**** АР Даф 460, с който според наличните документи – товарителници е
послужил за превоз на стоката между „К. А. *” Е. и „М. Т. Ф. Ф.“ Е. е бил регистриран
на името на М. Ц. към процесния период. Същият не е разпитан по делото тъй като е
починал, видно от справка на л.229-230 и препис от акт за смърт л.314. Установява се
обаче от същата справка, че този автомобил не е бил ДАФ, а Ф. Т., както и че на
01.02.2011г регистрацията на този автомобил е била променена и този номер
СА****АР вече не е бил актуалният такъв на МПС.
По делото е приложено пълномощно в полза на СК “О. к.“ О. от името на свид.П.
Б., с което същият упълномощава дружеството, представлявано от свид.В. Д. и Я. Я.
/починал л.317/, за представителство пред търговски регистър за обявяване на годишен
отчет. От показанията на свид.В. Д., управител на дружеството „С. О. К.“ се
установява, че на същата са и непознати търговските дружества „Л. * – М.“ и „К. А. *”
Е. и не е виждала техните представители, като свидетелката излага предположения, че
починалият й съдружник вероятно е изготвил пълномощното.
От показанията на свид.С. Б. се установява, че същият е превозвал м. със собствен
транспорт до купувач по сделка с дружеството на подсъдимия К. в гр.С., като е
направил няколко курса, които обаче са се случили през 2019г-2020г т.е. след
инкриминирания период. Поради това показанията на свид.Б. нямат доказателствена
стойност за предмета на доказване по делото, като установяват единствено
реализирана последваща търговска дейност от страна на подсъдимия.
Неустановено остава по делото как подс.К. е транспортирал продадените на
свид.С. С. м., но е факт, че такива сделки са били договорени и изпълнени между тях.
8

Свид.С., представлявала „М. Т. Ф. Ф.“, сочи, че подс.К. й е предложил да й доставя м.,
тъй като познавал много производители които произвеждат м. и къпини, като можел да
й доставя такива в пресен или замразен вид. Свид. С. потвърждава, че са й били
извършени три доставки, договорени с подсъдимия, от страна на „К. А. *” Е. ЕООД, а
именно тези по фактури №001 от 22.11.2016г, №002/ 02.12.2016г и №004/12.12.2016г,
по които транспорта е бил осигурен от доставчика. По делото са налице и заверени
копия на документи от страна на „М. Т. Ф. Ф.“ ЕООД на товарителници на м.те и
къпините, според които превозвачът е „Л. * – М.“ Е.. Приложен е и договор за
продажба на м. и къпини в конкретни количества, съвпадащи с тези посочени в
последвалите фактури за доставки, като договорът е от 07.11.2016г. Тези гласни
доказателства, подкрепени и с писмените доказателства - фактурите за сделките,
предоставени с протокол за доброволно предаване от свидетелката, и договорът за
продажба на м. и къпини от 07.11.2016г установяват реалността на същите.
Същевременно от тези показания става ясно, че снабдяването на подс.К. със стоките,
предмет на тези последвали продажби, се е осъществявало от земеделски
производители, какъвто не представлява „Л. * – М.“ Е..
Свид.С. С. е бил разпитан поради качеството му на работник в дружеството „Л. Г.“
Е.. Същият познава подсъдимия във връзка с търговските му взаимоотношения с „Л.
Г.“ Е., които обаче били с предмет зърнени култури. Свидетелят отрича да е
запознавал подсъдимия с търговци на м..
Показанията на свид. П. А.-С. установяват, че фактическият собственик на
търговско дружество „К. А. *” Е. е бил именно подсъдимия, който е действал като
такъв на основание пълномощно в негова полза, издадено от собственика на
дружеството- неговата майка свид. С. К.. Свид.С. сочи, че цялата търговска дейност се
е извършвала именно от подсъдимия, като също така самият той й е заявил, че майка
му няма нищо общо в дейността на дружеството и била ангажирана с друга работа.
Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. С. К., която уточнява, че
фирмата е била регистрирана на нейно име по молба на подсъдимия, както и от
показанията на свид.С. С., която сочи, че познава единствено П. К. като представляващ
дружеството „К. А. *” Е..
От показанията на свид.С. се установява още, че тя единствено е обработвала
счетоводно, по предвидения ред, предоставените й от подс.К. първични счетоводни
документи- фактури, като винаги запознавала същия със справките декларации преди
изпращането им в НАП. Свидетелката твърди, че лично тя с неин ел.подпис е подавала
в НАП СД по ДДС.
Подадените към ТД на НАП справки-декларации л.304 и л.307 възпроизвеждат
доказателства за декларираните данни за упражнено право на приспадане на данъчен
кредит и постигнатия по този начин резултат за внасяне за двата данъчни периода.
Изготвената съдебно-счетоводна експертиза в досъдебното производство /л.238
– 242/ е установила точния размер на данъчните задължения на „К. а.“ Е. за
инкриминирания период, основанието им, разпределението им по данъчни периоди и
разликата между декларирания и установения от експертизата данъчен кредит. Същата
дава заключение, че данъчните задължения на „К. А. *” Е. за периода месец ноември –
месец декември 2016г. са в общ размер на 35 065.40 лева и данъчна основа в общ
размер на 175 327.00 лева. Според вещото лице, данъчните задължения на „К. А. *” Е.
са формирани от неправомерно ползван данъчен кредит по ЗДДС на основание чл.68
ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1 и чл.71 т.1 ЗДДС. Изготвената експертиза съдът кредитира, тъй
9

като същата е пълна и ясна и не възникват съмнения в нейната правилност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият П.
К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6, т.7, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като през периода
01.11.2016г. – 14.01.2017г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление
и при условията на посредствено извършителство – чрез П. И. А. – С., в качеството си
на упълномощен представител на „К. а. *“ Е. с.Ж. със собственик С. Ф. К. ЕГН
**********, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за същото
дружество в особено големи размери – данък върху добавената стойност /ДДС/ общо в
размер на 35 065.40 лева като при воденето на счетоводството и при представянето на
информация пред органите по приходите ТД на НАП – Пловдив, е съставил и
използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри – дневници за
покупките на „К. а. *“ Е. с.Ж., съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от
ППЗДДС, в който е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит, съгласно чл.68 ал.1 ЗДДС без да са налице доставки по смисъла
на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по
чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС пред ТД на НАП – Пловдив и на основание
чл.92 ал.1 вр. с чл.88 ал.3 ЗДДС е приспаднал неследващ се данъчен кредит с общ
размер на 35 065.40 лева, в съответния за всяко от двете деяния в периода размер.
От обективна страна по делото е безспорно установено, че подс.П. К. е бил
упълномощен от собственика на дружеството „К. А. *” Е. да извършва търговка
дейност от името и за сметка на същото. Подсъдимият представил инкриминираните
фактури на счетоводителя свид.П. С., която при водене на счетоводството, включила
същите в месечните справки декларации, за съответните посочени данъчни периоди.
По този начин подсъдимият с цел облекчаване данъчната тежест на представляваното
от него дружество манипулирал действителните резултати, като по този начин
приспаднал неследващ се данъчен кредит. Свид.С. не съзнавала, че представените й за
осчетоводяване фактури не отразяват действителни сделки и включила същите в
дневниците за покупки на „К. А. *” Е. ЕООД. Така, чрез подаване на СД по ЗДДС за
инкриминираните периодите, тя без лично да съзнавала, но със знанието на
подсъдимия потвърдила неистина относно размера на описаните доставки и
начисления ДДС, резултат на съставените от нея отчетни регистри с невярно
съдържание, чрез включените фактури за фиктивни търговски сделки в дневник -
покупки за съответния месечен период. В резултат се стигнало до неправомерното
приспадане на данъчен кредит в посочените от обвинението размери. Касае е се за
данъци в особено големи размери, тъй като е надхвърлен минимума, обосноваващ този
квалифициращ признак, от 12 000 лева, предвиден в разпоредбата на чл.93, т.14 от НК.
Извършеното престъпление от подсъдимия К. представлява форма на усложнена
престъпна дейност, тъй като е било реализирано чрез осъществяване на две
последователни деяния, които поотделно осъществяват състава на престъпление по
чл.255 от НК. Тези деяния, включени в обвинението, поотделно осъществяват състава
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна подсъдимия е годен субект на това престъпление, предвид
и ТР№4 от 2015г на ОС на ВКС, като се доказа, че същия е бил лицето, осъществяващо
10

фактическа дейност с инкриминираното търговско дружество. Престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
обществено опасни последици. Подс. К. е съзнавал, че в резултат на действията му,
представляваният от него търговец ще избегне плащането на данъчни задължения в
конкретния особено голям размер, за конкретния посочен период, като е целял точно
това. Той е бил наясно за липсата на търговска дейност между представляваното от
него дружество и търговското дружество „Л. *-М.“, посочено в инкриминираните
фактури, но въпреки това използвал данните от фактурите, като ги предоставил на
счетоводителката свид.С. без нейното знание за недействителността на сделките, в
резултат на което те били включени в отчетния регистър- дневник на покупките, с цел
да удостовери плащане, чрез което да се приспадне неследващ се данъчен кредит без
правно основание.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 255, ал.3 от НК законодателят е
предвидил наказание “Лишаване от свобода” от три до осем години и наказание
„Конфискация“ на част или цялото имущество на виновния. Наказанията са
кумулативни.
За да определи наказанието, съдът извърши комплексна логическа оценка на
наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия,
позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното и
налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца, най-
добре отговаря на целите по чл.36 от НК.
Смекчаващото вината на подсъдимия обстоятелство е чистото му съдебно
минало към периода на извършване на престъплението. Видно от справката му за
съдимост е настъпила реабилитация по право за осъждането му по НОХД 1416/2010г
по описа на ПРС по реда на чл.86, ал.1, т.2 от НК, а по АНД 7583/2019г по описа на
ПРС, за деяние извършено на 26.05.2015г е бил наказан с административно наказание
глоба по реда на чл.78а от НК. Също така като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете трудовата ангажираност на подсъдимия в земеделие и
животновъдство, видно от характеристичната справка в ДП и данните, установен в
съдебно заседание. Подсъдимият признава вината си едва в процедурата по чл.371 от
НПК, поради което това обстоятелство няма как да се отчете като смекчаващо вината
му в случая.
Отегчаващи вината обстоятелства са броя на деянията, съставляващи
продължаваното престъпление- в случая две и размера на имуществените вреди
надвишаващи максимума на критерия за особено големи размери.
Съобразно изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът счита, че не са налице такива обосноваващи приложение на чл.55
от НК. Наказанието следва да се определи по реда на чл.54.
С оглед обществената опасност на деянието и тази на подсъдимия, съдът намира,
че наказание в размер на минимума, предвиден в наказателно правната норма отговаря
на изискванията на закона, като би изпълнило целите за индивидуална и генерална
превенция. По тези съображения съдът определи на подс.П. К. наказание по реда на
чл.54 НК в размер на три години лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК бе намалено с една трета и на подсъдимия
11

бе наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
Наказанието Конфискация не се наложи на подсъдимия, тъй като
доказателствата по делото, не установяват имущество, върху което това наказание да
се насочи.
Настоящият съд реши въпроса за групиране на наложените на подсъдимия К.
наказания по всички известни на съда присъди, съобразно принципа за най-
благоприятно групиране на наказанията.
Предвид материалните предпоставки за определяне на едно общо наказание по
чл. 23 от НК, съдът констатира, че предходно осъждане на подсъдимия по НОХД
3176/2022г по описа на Районен съд Пловдив се намира в кумулативна верига с
настоящото престъпление, тъй като всяко от тях е извършено преди влизане в сила на
присъдата, за което и да е от двете. Данните са този извод се намират в справката
съдимост на подсъдимия, приета от съда в разпоредително заседание. На групиране
подлежат наказанията по настоящото НОХД 1492/2023г по описа на Окръжен съд –
Пловдив и по НОХД 3176/2022г по описа на Районен съд Пловдив. С присъдата по
НОХД 3176/2022г, на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 8 месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок по чл.66, ал.1 от
НК от три години, както и глоба в размер на 490 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от десет месеца. Тази присъда по НОХД 3176/2022г влиза в
сила на 13.06.2022г, а престъплението по настоящото дело е извършено в периода
01.11.2016г.- 14.01.2017г., т.е. преди влизане в сила на първата присъда за
престъпление от съвкупността. По тези съображения за тази съвкупност от
престъпления, за която са постановени отделни присъди, на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23 ал.1 от НК, следва да се определи и наложи едно общо наказание, най-тежкото от
всички наказание, което в случая се явява наказанието по настоящото дело от ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.2 от НК към същото следва да
се присъединят наказанията ГЛОБА в размер на 490 лв. и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от десет месеца, постановени с присъдата по НОХД
3176/2022г.
Съдът не намери за необходимо приложението на чл.2 НК. Така определеното
на съвкупността наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, ГЛОБА в размер на
490 лв. и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от десет месеца
се явява достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК. За този извод съдът отчете и
разнородността на деянията, за които са наложени наказанията, както и отдалечеността
на деятелността по настоящото дело от настоящия момент в който се определя
наказанието на подсъдимия, като счита, че по-висок размер на наказанието би се явило
прекомерно.
Следва да бъдат приспаднати изтърпените части от наказания ГЛОБА в размер
на 490 лв. и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ по НОХД 3176/2022г.
След приложението на чл.25 вр. чл.23 от НК, съдът съобразно поредността на
действията при постановяване на присъда, описани в чл.301, ал.1 от НК пристъпи към
обсъждане на въпроса дали подсъдимия да се освободи от изтърпяване на наказанието
от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и какъв да бъде изпитателният срок при
условното осъждане. Съдът намери, че за поправяне на подсъдимия не се налага същия
да изтърпи ефективно наложеното му наказания лишаване от свобода. Същият към
извършване на престъплението е неосъждан, наложено му е наказания лишаване от
свобода е по малко от три години. Същевременно са налице данни, че подсъдимият
12

работи в животновъдството и земеделието, както и същият изрази нагласите си да
заплати вредите от престъплението в близко време. По тези съображения съдът
намери, че изпълнението на така определеното наказание на съвкупността от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, като размерът на изпитателния срок съдът съобрази с
обстоятелството, че се касае за наказание, определено като общо най-тежко за
съвкупност от две престъпления. Последното налага извод за необходимост от по-
дълъг изпитателен срок, над минимума по чл.66, ал.1 НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД възниква когато е
налице причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, независимо дали същите са съставомерни или не /ТР№1/2013г по
т.д.№1/2013г на ОСНК/. Основанието на гражданския иск е деянието, предмет на
обвинението. Пряк резултатът от престъплението в случая е причиняването на
имуществени вреди на Държавата, представляващи сбора на приспаднатия неследващ
се размер на данъчен кредит за всеки месец от инкриминирания период. Налице е
причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен съставомерен резултат,
поради което Държавата представлявана от Министъра на финансите е материално
правно легитимирана да получи обезщетение за нанесените й от престъплението
имуществени вреди. По тези съображения на основание чл.45 от ЗЗД съдът намери, че
е налице непозволено увреждане, изразило се във виновно осъществените деяния,
съставляващи едно престъпление. След като се доказа авторството и вината на подс.К.
за осъществените от него деяния, то последните се явяват основание за присъждане на
претендираното обезщетение в полза на увредения. Допуснатият по делото граждански
иск се доказа по основание и по размер. От страна на подсъдимия до момента не са
внасяни суми в републиканския бюджет за погасяване на задължението.
Възражения за изтекла погасителна давност не са отправяни от страните, но в
тази връзка следва да се посочи, че съдът не констатира да е изтекъл пет-годишен срок
за предявяване на граждански иск, предвиден в закона като давностен за това право
при задължения от деликт. Началният момент на този период следва да се определи не
от момента на извършване на престъплението и на открИ.е на нарушението от страна
на органите по приходите, а от момента на разкрИ.е на извършителя на
престъплението, отразено в привличане на подсъдимия към наказателна отговорност с
постановление в ДП /в случая от 25.04.2023г./. Това е така, тъй като са съществували
данни, че е възможно вредите от това престъпление да са резултат от действията на
друго лице, с оглед факта, че официален собственик и управител на дружеството е
друго лице- свид.С. К., на чието име е регистрирано процесното дружество. /Решение
№96 /2017г на ВКС по н.д.№208/2017г., II н.о./. В хода на разследването в досъдебната
фаза събраните доказателства са установили, че фактическия собственик и управител, е
различен от заявения в търговския регистър и това се е случило едва през 2023г, когато
подсъдимия е бил привлечен към наказателна отговорност.
По тези съображения съдът постанови подс. П. К. да заплати на Държавата, чрез
Министъра на финансите сумата от 35 065,40лв, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от престъпление по чл.255 НК, ведно със законната
лихва върху нея от датата на привличане на подсъдимия като обвиняем – 25.04.2023г
до окончателното изплащане на сумата.
13

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.К. бе осъден да заплати в полза на ОД на
МВР Пловдив направените по делото разноски в досъдебна фаза за изготвени съдебно-
счетоводна експертиза в размер 411,75 лева. В тежест на подсъдимия бе възложено
заплащането на държавна такса от 4% върху уважения размер на граждански иск, а
именно 1402,62 лв.
Подсъдимият К. дължи да заплати и разноските за процесуално
представителство на гражданският ищец, искане за което е направено от процесуалния
представител на гражданския ищец в хода на съдебните прения. В настоящото
производство гражданският ищец е бил представляван от юрисконсулт при ТД на
НАП Пловдив. Размерът на разноските бе определен след изчисления на основание
чл.13, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
и при определянето му по този ред същото възлиза на 3455,23лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

14

Съобщи за изтекли лични данни