М
О Т И
В И
към
присъда № /29.07.2020 г. постановена
по НОХ дело № 250/2020 г. по описа на РС
Б.С.
РП гр.Б.С. е повдигнала обвинение по чл.183, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК против Р.Г.С. ***, за
това, че при условията на повторност за периода от 01.02.2013 г. до 31.03.2017
г. включително, след като е осъден с влязло в сила на 31.12.2011 г. Решение -
Спогодба по гр.дело № 2339/2011 г. по описа на Районен съд – К. да заплаща в
град К., месечна издръжка на свои низходящи – непълнолетните си деца А.Р.С.,
ЕГН ********** - в размер на 75 лв. месечно и на Н.Р.С., ЕГН ********** – в
размер на 70 лв. месечно, чрез майката на децата Г. Щ. С. ***, действаща като
тяхна законна представителка, съзнателно не е изпълнил задълженията си за
период от над две месечни вноски - 50
месечни вноски за двете деца в размер на общо 7250 лева, и
за
това, че при условията на повторност за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2020
г. включително, след като е осъден с влязло в сила на 12.04.2017 г.
Решение № 53 от 24.03.2017 г. по гр.дело
№ 1124/2016 г. по описа на Районен съд – Б.С. да заплаща в град Б.С. месечна
издръжка на свои низходящи – непълнолетните си деца А.Р.С., ЕГН ********** - в
размер на 150.00 лв. месечно и на Н.Р.С., ЕГН ********** – в размер на 140.00
лв. месечно, чрез майката на децата Г. Щ. С. ***, действаща като тяхна законна
представителка, съзнателно не е изпълнил задълженията си за период от над две
месечни вноски – 37 месечни вноски за двете
деца в размер на общо 10730 лв.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е внесено в обвинителния акт. Изразява становище в пледоарията
си, че на подсъдимия И. следва да се наложи наказание Лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален режим „общ“, както и обществено порицание.
Служебният
защитник на подсъдимия се съгласи с думите на прокурора и изразява становище,
че делото е доказано по несъмнен и безспорен начин, като поиска от съда да му
наложи наказание „пробация“, със съответни пробационни мерки в размер по
прецанка на съда.
Подсъдимият Р.Г.С. признава вината си,
както на предварително изслушване, така и в ход на съкратено съдебно следствие.
Пледира за налагане на наказание „Пробация”.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, които анализирани поотделно и в своята съвкупност дават
основание на съда да приеме за установено следното:
Подсъдимият Р.Г.С. е с постоянен адрес ***. Свидетелката Г. Щ. С. е с постоянен и настоящ
адрес *** С. живее заедно с двете си
малолетни деца, за които полага грижи. Свидетелката С. и подсъдимият Р.С.
нямали сключен граждански брак, но живеели
заедно, на семейни начала, в град К. от 2005 година до 2010 година. От
съвместното си съжителство двамата имат родени две
деца А. Р. С. - роден на *** година и Н.Р. С. - роден на *** година. През 2010 година двамата се разделили. Свидетелката Г.С.-тогава
по фамилия Щ., завела гражданско дело в РС-К. – гр.д.№2339/2011 година, което приключило със сключване на спогодба между
страните, по силата на която, С. се е съгласил да
изплаща чрез Г. Щ. месечни издръжки на
децата А. С. в размер на 75 лева, а за
детето Николас С. в размер на 70 лева. Решението на РС-К. влязло в законна сила
на 30.12.2011 година. Въпреки това, подсъдимият С. не платил дължимите за отглеждането на децата си издръжки. По тази причина, срещу него било образувано и приключило, с влязла в сила присъда, наказателно производство за
извършено от него престъпление по смисъла на чл.183 ал.1 от НК. Подсъдимият
е
осъден с Присъда №2/15.01.2013 година по НОХд №1308/2012 г. по описа на РС- К., в сила от 30.01.2013 г., с
която на осн. чл.183, ал.1 НК му е наложено наказание „пет месеца лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок от три
години. Въпреки осъждането по НОХд№1308/2012 година
на РС-К., С. продължил да не изплаща дължимите за издръжката на малолетните си
деца средства, според него, защото нямал
възможност за това, а и поради това, че майката - свидетелката С. не му разрешавала да се вижда с
децата. Свидетелката С. ***, задно с родителите си. В
последствие свидетелката Г.С. *** и се пренесла да
живее в град Б.С. заедно с малолетните си деца и новият си съпруг. Подсъдимият С., обаче, отново не заплащал
дължимата за малолетните си деца издръжка и не се срещал с тях. По–късно, въз основа на
решението, бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 24/2014 г. по описа на ДСИ при РС – Б.С., с взискател св. С. и длъжник подс. С.. Децата растели, а едното от тях страдало и от тежко
заболяване, поради което семейството се
нуждаело от допълнителни средства. По тази причина, свидетелката С., завела гражданско дело в РС-Б.С. – гр.д.№1124/2016 година по описа на РС-Б.С., за увеличаване на дължимата издръжка. С Решение №53
от 24.03.2017 година на РС-Б.С. по гр.дело №1124/2016 година, размерът на дължимата издръжка от Р.С. била
увеличен като за детето А. С. била определена месечна издръжка в размер на 150
лева, а за детето Николас С. била определена
месечна издръжка в размер на 140 лева, които подсъдимият да заплаща на майката -
законен представител Г. Щ. С..*** влязъл в сила на 12.04.2017 година. Въпреки
наличието и на още едно съдебно решение и въпреки, че вече бил осъждан за това, че не изпълнява задълженията си по изплащане на
дължимата издръжка за малолетните си деца, подсъдимият С. отново не плащал никакви средства на свидетелката С. за отглеждането
на децата си и не се срещал с тях. Това потвърждават в хода на досъдебното производство и свидетелите А. Р. С., Щ.Х.Щ.
и С.С. Щ.. Според обясненията, дадени
от обвиняемият Р.С., той живял 5-6 години със свидетелката Г.С. *** и двамата
имат две деца. След раздялата им, той
подписал спогодба, с която се задължил да плаща издръжка за
децата и според него в началото той давал пари на С., колкото имал възможност.
След това, тя му забранила да се вижда с децата и той спрял да плаща дължимата
издръжка, тъй като, според него, тя
използвала парите за собствени нужди. След като С. ***, той не поддържал
никакви контакти нито с нея, нито с
децата си. Подсъдимият заявява, че не е бил уведомен и за наличието на съдебно
решение, с което се увеличава размера на дължимата
от него издръжка. Същият признава, че от 2013 година не е плащал никакви пари
от дължимата за отглеждане на децата му издръжка, защото С. не му дава да вижда децата и защото
няма финансова възможност да плаща
присъдените средства.
Подсъдимият Р.С. е с постоянен адрес ***, не е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро
по труда” гр.Б.С.. Същият не е подпомаган от
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Б.С.. Подсъдимият няма действащ трудов договор
към настоящия момент, но в периода от 2013 година до настоящия момент
той е имал регистрирани 7 трудови договори.
Според роднините му той работи в град С. и град К., но същите не знаят какво точно работи. С.
притежава част от имот в село К., ул.“Васил Левски“№ 6 и е притежавал и поземлен имот с площ 7,615 декара в
землището на с.Враняк, който е възложен на свидетелката С.. Според
обясненията на самият подсъдим, в настоящият
момент той не работи, поне няма официално сключен трудов договор
и не получава доходи, като твърди, че
дори да има възможност, не би
искал да плаща издръжката на свидетелката С., тъй като тя щяла да похарчи парите за себе си.
От назначената на досъдебната
фаза съдебно-ценова експертиза с приложена справка е видно, че задължението на подсъдимия е за 87 месечни вноски за
издръжка на децата му, като за
периода от 01.02.2013 година до 31.03.2017 година той дължи 50 месечни вноски
за всяко едно от децата си, а за
периода от 01.04.2017 година до 30.04.2020 година той дължи 37 месечни вноски
за всяко едно от децата си или общият размер на неизплатените задължения от подсъдимия С. възлиза на общата сума от 17980
лева.
Горната фактическа обстановка се
установява от разпитаните по досъдебното производство свидетели – Г. Щ. С., А.
Р. С., Щ.Х.Щ., С.С. Щ., Й. В. В., И. Г. С., както и от
самопризнанията на подсъдимия, а така също и от събраните по делото писмени
доказателства.
В подкрепа на установената по делото
фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства, приложени към досъдебното производство.
От така изложената по-горе
фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
Безспорно се установява, че
подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, против брака, семейството и
младежта, за това, че при
условията на повторност за периода от 01.02.2013 г. до 31.03.2017 г.
включително, след като е осъден с влязло в сила на 31.12.2011 г. Решение -
Спогодба по гр.дело № 2339/2011 г. по описа на Районен съд – К. да заплаща в
град К., месечна издръжка на свои низходящи – непълнолетните си деца А.Р.С.,
ЕГН ********** - в размер на 75 лв. месечно и на Н.Р.С., ЕГН ********** – в
размер на 70 лв. месечно, чрез майката на децата Г. Щ. С. ***, действаща като
тяхна законна представителка, съзнателно не е изпълнил задълженията си за
период от над две месечни вноски - 50
месечни вноски за двете деца в размер на общо 7250 лева, и
за
това, че при условията на повторност за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2020
г. включително, след като е осъден с влязло в сила на 12.04.2017 г.
Решение № 53 от 24.03.2017 г. по гр.дело
№ 1124/2016 г. по описа на Районен съд – Б.С. да заплаща в град Б.С. месечна
издръжка на свои низходящи – непълнолетните си деца А.Р.С., ЕГН ********** - в
размер на 150.00 лв. месечно и на Н.Р.С., ЕГН ********** – в размер на 140.00
лв. месечно, чрез майката на децата Г. Щ. С. ***, действаща като тяхна законна
представителка, съзнателно не е изпълнил задълженията си за период от над две
месечни вноски – 37 месечни вноски за двете
деца в размер на общо 10730 лв.
Налице са всички
съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия е повдигнато
обвинение – подсъдимият е баща на А.Р.С. и на Н.Р.С. и същите се явяват негови низходящи, а Г. Щ. С. *** е майка на децата.
С Решение - Спогодба по гр.дело № 2339/2011 г. по описа на Районен съд – К.,
влязло в законна сила на 31.12.2011 г., подсъдимият бил осъден да
заплаща месечна издръжка на децата си - А.Р.С. в размер на 75 лв. и на Н.Р.С. в размер на
70 лв., чрез майката на децата, действаща като тяхна законна представителка. С влязло в сила на 12.04.2017 г. Решение № 53 от 24.03.2017 г. по гр.дело № 1124/2016
г. по описа на Районен съд – Б.С. подсъдимият бил осъден да
заплаща месечна издръжка на децата си - А.Р.С. в размер на150.00 лв. месечно и на Н.Р.С. в
размер на 140.00 лв. Месечно, чрез майката на децата,
действаща като тяхна законна представителка. Безспорно е установен и периода, през който е
извършено престъплението – от 01.02.2013 г. до 31.03.2017 г. и от 01.04.2017 г. до 30.04.2020 г.
Подсъдимия е
извършил престъплението в условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК,
тъй като е бил осъден с Присъда
№2/15.01.2013 година по НОХд №1308/2012 г. по описа на РС - К., в сила от 30.01.2013 г., с
която на осн. чл.183, ал.1 НК му е наложено наказание „пет месеца лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок от три години и не е изтекъл
срокът по чл. 30 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл при извършване на престъплението. Той съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните му
последици.
Същият е
съзнавал, че върши престъплението, след като вече е бил осъждан за неплащане на
издръжка. Подсъдимият не се счита освободен от наказателна отговорност поради
обстоятелството, че не разполага с достатъчно пари, за да издържа децата си.
Това обстоятелства би могло да се вземе предвид при индивидуализацията на
наказанията.
Подсъдимият е в трудоспособна възраст и не е оправдано
да не заплаща издръжка.
По горните съображения съдът с присъдата си призна
подсъдимият Р.Г.С. за виновен за извършено
престъпление против брака, семейството и младежта по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, по който текст и наложи
наказанието.
При определяне
вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид
следното:
Извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 183, ал.4 от НК е умишлено и за същото се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Р.Г.С., взе предвид като смекчаващи вината му обстоятелства – признаване на
вината, сравнително младата му възраст, същият е и безработен, а от друга
страна обществената опасност на деянието, не добрите характеристични данни за
него, при което определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства и му наложи наказание при условията на чл.54 НК. Съдът
намира, че най-подходящото по вид наказание за това престъпление на подсъдимия
измежду двете алтернативно предвидени в чл. 183, ал.4
НК ще бъде „Пробация”. При определяне на продължителността на
пробационните мерки, съдът намира, че двете задължителни пробационни мерки
следва да бъдат с продължителност 1 година. Съдът намира, че с оглед изпълнение
на целите на наказанието следва да наложи и
трета допълнителна мярка на подсъдимия, а именно „Безвъзмезден труд в
полза на обществото”, което с оглед неговото здравословно състояние бъде в
размер на 150 часа за срок от една календарна година. При постановяване на
присъдата, по отношение на кумулативно наложеното наказание „обществено
порицание”, съдът постанови същото да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата на информационното
табло на Кметство с.К., общ.Б.С.,
обл.В., за срок от 14 дни.
С така определеното наказание
съдът намира, че в най-голяма степен ще бъдат постигнати целите, както на
личната, така и на генералната превенция на закона.
Предвид
изхода на делото – осъдителна присъда, съдът осъди подс. С. да заплати направените
по досъдебното производство разноски в размер на 227,40 лева.
При
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: