Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 266/25.11.2019г.
Гр.
Ямбол,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в
публично заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Стефка Панайотова разгледа докладваното от председателя адм. д. № 336
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Х.С.Н. против Заповед № 19-0261-000123
от 20.08.2019 г. на Началник Група в РУ - Елхово към ОД
на МВР – Ямбол, с която на осн. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на
същия е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца“. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна от материалноправна гледна точка, тъй като
жалбоподателят не е предоставял трактора си за управление на неправоспособен
водач. Иска се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призован, не се явява. Упълномощеният
от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Оспорва обстоятелството, че тракторът е бил управляван от неправоспособен
водач, като твърди, че водач на същия е
бил Х. Х.Н. (който е правоспособен), а
не посоченият в заповедта неправоспособен водач Н. Н. Н..
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата,
като изразява становище за неоснователност на същата.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните по делото не се спори,
че жалбоподателят Х.С.Н. е собственик на
колесен трактор ТК – 80 с рег. № ***, както и че на
17.06.2019 г., около 08:15 часа същият е бил управляван не от собственика си, а
от трето лице в с. **.
Видно от приложения към делото Акт № 355/20.08.2019
г. за установяване на административно
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, съставен против Н. Н. Н.,
на 17.06.2019 г., около 08:15 часа, последният е управлявал процесния
трактор по ул. „* в с. **.. В този АУАН
Н. Н. написал саморъчно възражение, като посочил следното: „Трактора го караше Х.Х.Н., аз бях до него“.
Със Заповед
№ 19-0261-000123 от 20.08.2019 г. на
Началник Група в РУ - Елхово към
ОД на МВР – Ямбол, на осн. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на
жалбоподателя Х.С.Н. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията
на ППС
за срок от шест месеца“. Именно
тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
Жалбоподателя оспорва обстоятелството,
че ППС е било управлявано от Н. Н., който е неправоспособен. Твърди, че водач
на трактора е бил разпитаният в качеството на свидетел Х.Х.Н..
Съдът обаче намира това твърдение за недоказано. На първо място, АУАН е
съставен по сигнал на очевидец – свид. И.Т.И.,
който познава както жалбоподателя и сина му – свид. Х.Х.Н., така и Н. Н.. Видно от показанията на свид. И.И., депозирани в съдебно
заседание, последният лично е видял на процесната
дата Н. Н. да управлява трактора на
жалбоподателя и тъй като знаел, че е неправоспособен, се обадил на тел.
112. И. посочва
също, че Н. Н. е бил сам в трактора. Същото е заявил и пред пристигналите на място
полицейски служители – свидетелите П.Д. и И.К.. Показанията на тези трима свидетели
са безпротиворечиви и последователни и съдът не намира причина да не кредитира
същите. Що се отнася до показанията на свид. Х.Х.Н., същите касаят
друга дата – 14.06.2019 г., а освен това този свидетел, както вече бе посочено по-горе,
е син на жалбоподателя и поради това се явява заинтересован от изхода на
делото.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на административен
орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. Жалбата против нея е подадена
в законоустановения срок и поради това е допустима. Разгледана по
същество обаче, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
За да
е законосъобразен един акт е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните изисквания и да съответства на
целта на закона. Липсата на която и да е
от горните предпоставки води до незаконосъобразност на оспорения акт и е основание за отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат
да се прилагат принудителни административни мерки, а видно от чл. 23 от ЗАНН
случаите, когато такива могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон или указ. Изхождайки от тази законова уредба се
налага изводът, че тези мерки се прилагат само в изрично изброените
в закона случаи и от посочените органи.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната
административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С оспорената заповед, на Х.С.Н. е наложена такава за шест
месеца, т.е. за минималния, предвиден от
закона срок.
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка, същата следва на първо място да е издадена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В конкретния казус заповедта - предмет на жалбата е издадена от Началник група в РУ – Елхово при ОД на МВР,
като административният орган се е позовал на Заповед № 326з-1397/23.06.2017 г.,
с която Директорът на ОД на МВР е оправомощил Началниците на групи в РУ при ОДМВР – Ямбол за
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на
МВР – Ямбол да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки (ЗПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, буква „а“ и т. 6 от ЗДвП (т. 1.2 от заповедта). Предвид
на това съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Обжалваната заповед е издадена въз основа на съставения акт за нарушение по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, съобразно който всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. В конкретния
случай ППС на жалбоподателя е било управлявано от Н. Н., който, видно от приложената към делото
справка, е неправоспособен водач.
При прилагането на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, която той следва да упражни,
когато са налице уредените в закона материалноправни предпоставки. В настоящия
казус, както вече бе посочено по-горе, тракторът
на жалбоподателя е бил управляван от
неправоспособен водач. При това положение административният орган е
бил длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, което той и сторил.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 19-0261-000123 от 20.08.2019 г. на
Началник Група в РУ - Елхово към
ОД на МВР – Ямбол е напълно законосъобразна. Подадената против
нея жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото,
на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима
субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК,
на ОД на МВР – Ямбол следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100
лева, определено съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.С.Н. от гр. Елхово, със съдебен адрес:***, чрез адв. П.М. против Заповед
№ 19-0261-000123 от 20.08.2019 г. на
Началник Група в РУ - Елхово към
ОД на МВР – Ямбол, с която на осн. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на
същия е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца“.
ОСЪЖДА
Х.С.Н. да заплати на ОД НА МВР – ЯМБОЛ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението, на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване .
СЪДИЯ:/п/не се чете