Р Е
Ш Е Н
И Е № 261883
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
05.07.2021г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на
13.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16962 по описа на съда за
2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 415,
във връзка с чл. 422 ГПК, чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 205 ЗЗД.
Ищец „Теленор България“ ЕАД иска да се признае за
установено по отношение на ответници Я.Н.Ж. и И. Н. Р. констиуирани като
наследници на починалия в хода на производството Н.А.Ж. /дата на смъртта ***./
че дължат сумите за които е била издадена заповед № 2249 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК/13.03.2019г. по ч.гр.д. № 3129/2019г. по
описа на РС – Пловдив до размера на ½ за всеки както следва: 147.88 лева
по договор за мобилни услуги с абонатен номер ***сключен с наследодателя за
периода от 20.07.2016г. до 19.11.2016г., или общо за двамата 295,76 ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените по делото разноски.
Иска се и осъждането на двамата ответници отново в
качеството им на наследници на починалия за сумата до размера на ½ за
всеки както следва: 236,39 лева – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 19.10.2015г. с абонатен номер ***и по договор за лизинг от 21.09.2015г. с
абонатен номер ***или общо за двамата 472,78 лева.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответници Я.Н.Ж. и И. Н. Р. оспорват предявения искове
чрез особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК – адв. Т. по
основание и размер.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните и на основание чл. 12 ГПК като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 2249 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК/13.03.2019г. по ч.гр.д. № 3129/2019г. по описа на РС – Пловдив
връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на длъжник Н.А.Ж. /дата на смъртта ***./
наследен поравно от Я.Н.Ж. и И. Н. Р. е разпоредено заплащането на сумата от
768,55 лева – главница за периода 20.07.2016г. до 19.11.2016г., ведно с
мораторна лихва за периода от 06.12.2016г. до 11.02.20219г. в размер на 170,36
лева, а претенцията по настоящето дело е в размер 295,76 лева като не се
заявява мораторна лихва. Следователно, заповедта по чл. 410 ГПК се обезсилва за
сумата на 295,76 лева – главница до първоначалния размер от 768.55 лева и за мораторната
лихва на основание чл. 415, ал.5 ГПК.
Предявените установителни искове срещу наследниците на
починалия първоначален ответник са
допустими.
Установява се от представения договор за мобилни
услуги и допълнително споразумение от 30.03.2015г., че наследодателя е ползват
мобилен/фиксиран номер ***както и номера ***, **,** като за периода от
20.07.2016г. до 19.11.2016г. наследодателят не е заплащал начислените суми за
разговори и месечни абонаменти в размер на 295,76 лева поради което и на
основание чл. 75 вр. с чл. 19 буква „в“ от ОУ ищецът е прекратил едностранно
индивидуални договор за мобилна услуга като е издал фактура № ***, която не е
била заплатена в срок. По делото не се установяват факти и обстоятелства, които
да изключват отговорността на наследодателя, нито пък такива, които да
компрометират доказателствената стойност на представените писмени документи –
договори и фактура. Следователно, всеки от ответниците дължи сума в размер до
наследствения си дял, а именно 147,88 лева поради което исковете се явяват
основателни.
Установява се, че приживе наследодателя е получил по
два договора за лизинг от 19.10.2015г. с
абонатен номер ***и по договор за лизинг от 21.09.2015г. с абонатен номер
***мобилни апарати за устройство Lenovo модел S60 Grey мобилно устройство Lenovo модел модел S60 Sisley Grey, които мобилни апарати е получил при сключването на договорите като
поради прекратяването договор за мобилна
услуга за номер ***както и номера ***, **,*** ищецът е упражнил правото си да
прекрати и договорите за лизинг като изиска заплащането на остатъка от
лизинговите вноски за което е била издадена и фактура № *** на обща стойност от
472,78, следователно и тези искове се явяват доказани по основание и размер.
Не се споделят възраженията на
ответниците, първо доказано е че мобилните апарати са предоставени от ищеца,
което обстоятелство е удостоверено в самите договори, второ, начислени са
правилно дължими остатъчни суми по лизинга, и трето, законосъобрано операторът
е направил изискуеми вземанията си за лизинговите апарати, тъй като е имало
неплащане на начислените суми за
разговори и месечни абонаменти, което е довело до прекратяване на договорите за мобилни
услуги, а с прекратяването им се дължат и изцяло остатъчните лизингови вноски.
На основание чл. 78 ГПК в полза
на ищеца се присъждат сторените от него разноски в размер на сумата от 960 лева
за заповедното производство и за настоящата инстанция за което е представен
списък.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Н.Ж. с ЕГН ********** с
адрес: *** и И. Н. Р. с ЕГН ********** с адрес: *** в качеството си на
наследници на Н.А.Ж. /дата на смъртта
***./ ДЪЛЖАТ
в полза на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК
********* чрез адв. **** сумите за които е била издадена заповед № 2249 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/13.03.2019г. по ч.гр.д. №
3129/2019г. по описа на РС – Пловдив до размера на ½ за всеки както
следва: 147.88 лева по договор за мобилни услуги с абонатен номер ***сключен с
наследодателя за периода от 20.07.2016г. до 19.11.2016г., или общо за двамата
295,76 ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата
на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2019г. до окончателното
изплащане на вземането;
ОСЪЖДА Я.Н.Ж. с ЕГН ********** с адрес: *** и И. Н. Р. с ЕГН
********** с адрес: *** в качеството си на наследници на Н.А.Ж. /дата на смъртта ***./ ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА „Теленор България“ ЕАД
с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4,
Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. **** сумата до размера на ½ за
всеки както следва: 236,39 лева – неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 19.10.2015г. с абонатен номер ***и по договор за лизинг от **** с
абонатен номер ***за устройство Lenovo модел S60 Grey и мобилно устройство Lenovo модел модел S60 Sisley Grey или общо за двамата 472,78 лева;
ОСЪЖДА Я.Н.Ж. с ЕГН ********** с адрес: *** и И. Н. Р. с ЕГН
********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ общо в полза на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и
адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6
чрез адв**** сумата от 960 лева разноски за заповедното производство и за
настоящата инстанция;
ОБЕЗСИЛВА заповед № 2249 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК/13.03.2019г. по ч.гр.д. № 3129/2019г. по описа на РС – Пловдив за
сумата над 295,76 лева – главница за периода 20.07.2016г. до 19.11.2016г., до
първоначалния размер от 768.55 лева и за мораторната лихва за периода от
06.12.2016г. до 11.02.20219г. в размер на 170,36 лева на основание чл. 415,
ал.5 ГПК
Решението е обжалваемо пред ПОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
ЕН