№ 27
гр. Троян , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, V-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Н. Радева
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Даниела Н. Радева Административно
наказателно дело № 20214340200118 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0359-000315 от 15.03.2021г.,
издадено от гл. инспектор И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр. Троян към
ОДМВР гр. Ловеч, на П. Т. Ч. от гр. Троян, е наложено административно
наказание глоба в размер 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ за нарушение по чл. 638, ал. 3 от същия кодекс, както е
описано в посоченото наказателно постановление. Същото е обжалвано в
законоустановения срок от П. Т. Ч., който моли съда да постанови решение, с
което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно. В съдебно заседание П. Т. Ч., редовно призован, не се явява.
Представил е писмени бележки, в които излага аргументи по същество, с
искане за отмяна на наказателното постановление и приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Не е ангажирал адвокатска защита. Ангажирал е доказателства.
За ответника по жалбата РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, редовно
призован, не се явява представител в съдебно заседание. В писмено
становище гл. инспектор И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр. Троян към
ОДМВР гр. Ловеч е направил искане за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно с изложени аргументи за
1
това. Ангажирани са доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К. П. К. и С. И. Д. и
от приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на
Наказателно постановление (НП) № 21-0359-000315 от 15.03.2021г. на
Началника на РУ гр. Троян; Заверено копие на Заповед за принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 21-0359-000059/04.03.2021г. на РУ гр.
Троян; Заверено копие на Проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към 04.03.2021г. при Гаранционен фонд; Заверено копие на
Полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите № BG/02/121000686560 от 05.03.2021г.; Заверено копие на
Справка за нарушител/водач на П. Т. Ч.; Заверено копие на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 364354/04.03.2021г.;
Заверено копие на Заповед № 295з-340/22.02.2018г. на Директора на ОДМВР
гр. Ловеч и Заверено копие на Удостоверение № УРИ 295р-3964/23.03.2021г.
на Директора на ОДМВР гр. Ловеч, преценени поотделно и в тяхната взаимна
обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.03.2021г. свидетелите К. П. К. и С. И. Д., и двамата служители на
РУ гр. Троян, били на работа и били установени в гр. Троян, ул. „Васил
Левски“ пред дом № 90. Около 19.35 часа свидетелят К. спрял за проверка лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **, движещ се посока от ж.к.
„Младост“ към ж.к. „Лъгът“. При проверката било установено, че водач на
автомобила е П. Т. Ч. от гр. Троян, както и че автомобила е собственост на
Т.Н. Ч. от гр. Троян. След извършена проверка в сайта на Гаранционен фонд и
в ОДЧ на РУ гр. Троян, било установено, че автомобилът не е спрян от
движение, но за него няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На 04.03.2021г. е съставен АУАН № 364354 от К. П. К. – младши
автоконтрольор при РУ гр. Троян, в присъствието на свидетелката С. И. Д.,
посочена като свидетел очевидец, присъствал при установяване на
нарушението и съставянето на акта, срещу П. Т. Ч. от гр. Троян, за това, че на
същата дата – 04.03.2021г., в 19.35 часа, в гр. Троян, ул. „Васил Левски“ №
90, с посока на движение от ж.к. „Младост“ към ж.к. „Лъгът“, управлява лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **, собственост на Т.Н. Ч. от гр.
Троян, който не е спрян от движение, като за автомобила няма сключен и
2
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Отразено е в акта, че горното е установено след извършена
справка в ОДЧ гр. Троян, в сайта на Гаранционен фонд и РСОД.
Актосъставителят е отразил, че с горното е нарушена разпоредбата на чл. 638,
ал. 3 от КЗ. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя П. Т. Ч., в
качеството на нарушител, който в графа „обяснения и възражения” не е
отразил такива. Екземпляр от акта е връчен на Ч. на същата дата, на която е
съставен, а именно 04.03.2021 година. В законоустановеният тридневен срок
от подписване на акта по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, П. Т. Ч. не е подал писмено
възражение срещу съставения срещу него акт.
На 04.03.2021г. е била издадена Заповед за принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 21-0359-000059/04.03.2021г. на РУ гр.
Троян, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП е
било отнето свидетелството за управление на МПС на П. Т. Ч. до представяне
на полица за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. На следващият ден – 05.03.2021г. П. Т. Ч. е представил в
РУ гр. Троян Заверено копие на Полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите № BG/02/121000686560 от
05.03.2021г. и е получил свидетелството си за управление на МПС с №
*********.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 21-0359-
000315 от 15.03.2021г. от гл. инспектор И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр.
Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на П. Т. Ч. е наложено
административно наказание глоба в размер 400 лева на основание чл. 638, ал.
3 от Кодекса за застраховането за нарушение по чл. 638, ал. 3 от същия
кодекс.
В законоустановеният седмодневен срок П. Т. Ч. е подал жалба, с която
моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Съдът като анализира писмените доказателства по делото, показанията
3
на разпитаните свидетели и възраженията на страните счита, че жалбата се
явява неоснователна и недоказана. Съдът извърши проверка на обжалваното
Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от
чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и
длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН,
въз основа на който е издадено НП, имената, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл.
57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, времето, в което е
извършено и мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е
нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в
какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на
наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган,
съобразно изискванията на чл. 647, ал. 2 от КЗ, чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и чл. 47,
ал. 2 от ЗАНН, с оглед приложеното като доказателство по делото копие на
Заповед № 295з-340 от 22.02.2018г. и Удостоверение № УРИ 295р-
3964/23.03.2021г., и двете на Директора на ОДМВР гр. Ловеч.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да бъде издадено въз основа на законосъобразен
АУАН. Съдът счита, че АУАН също е издаден от компетентно лице –
свидетелят К. П. К., който работи на длъжност „младши автоконтрольор” при
РУ гр. Троян. АУАН съдържа изискуемите задължителни реквизити,
посочени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, съставен е в присъствие на нарушителя и на
един свидетел - очевидец, присъствал при извършване и установяване на
нарушението, а именно свидетелката С. И. Д., които са го подписали, с което
е изпълнена процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Екземпляр от акта е връчен
на нарушителя и преди административнонаказващият орган да издаде
наказателното постановление, е дадена възможност на П. Т. Ч. да упражни
правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно да подаде възражение срещу
акта в тридневен срок. Такова възражение не е било подадено. След
извършената проверка за законосъобразност, съдът счита, че в хода на
производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на
4
наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата не са
посочени никакви конкретни нарушения на процесуалните правила, които да
опорочават процедурата по административно наказване на жалбоподателя.
Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства
се доказа извършеното от жалбоподателя П. Т. Ч. нарушение по чл. 638, ал. 3
от КЗ, за което същият е санкциониран. Съгласно тази разпоредба лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лева. В конкретният случай по делото е безспорно установено, че
на посочените в акта и наказателното постановление дата, място и време П. Т.
Ч. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **, собственост
на Т.Н. Ч. от гр. Троян. Установено е също, че автомобилът е регистриран на
територията на Република България и не е спрян от движение към момента на
проверката – 04.03.2021г., както и че за същият не е имало, към тази дата и
час, сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, каквато е задължително да има. Горното се доказва
както от приложените по делото писмени доказателства – АУАН № 364354 от
04.03.2021г. и Справка от интернет страница на Гаранционен фонд, така и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К. П. К. и С. И. Д..
От справката от „Гаранционен фонд” се установява, че за лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № **, няма активна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Предвид изложеното съдът приема за
безспорно установено, че към датата и часа на извършване на нарушението –
04.03.2021г. в 19.35 часа, за посоченият лек автомобил, управляван от
жалбоподателя, не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Горното не се
оспорва и от самия жалбоподател, нито в подадената от него жалба, нито в
писмените бележки. Съдът счита, че от всички приложени по делото
доказателства се доказа по несъмнен начин, че П. Т. Ч. е извършил нарушение
по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Съдът не счита, че извършеното нарушение представлява маловажен
случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
5
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
деяние от този вид. Съдът не счита, че извършеното от П. Т. Ч. нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. Нарушението е формално, на
просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му
състав не е необходимо да са причинени реални вреди. Не случайно
законодателят е предвидил, че сключването на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” за всяко МПС е задължително, тъй като по този
начин се гарантира правото на обезщетение от виновно поведение на водачи
на МПС на останалите участници в движението по пътищата. При това
положение съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и
правилно наказващият орган не е приложил тази разпоредба, като в
наказателното постановление са изложени аргументи за това. Действително
от приетата като доказателство по делото Полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите № BG/02/121000686560 от
05.03.2021г. се установява, че още на следващия ден след извършване на
нарушението, П. Т. Ч. е сключил договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № **, но това обстоятелство по никакъв начин не игнорира
извършеното нарушение и не налага прилагане на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Както в жалбата си, така и в подадените писмени бележки,
жалбоподателят П. Т. Ч. е отразил, че автомобила е собственост на неговия
баща Т.Н. Ч. и той не е знаел, че не е налице сключен валиден договор за
застраховка. Свидетелите К. П. К. и С. И. Д. също заявиха пред съда, че при
проверката П. Т. Ч. е бил изненадан, че за автомобила няма валидна
застраховка и е заявил пред тях, че не е знаел това. Съдът споделя изложените
от гл. инспектор И.С. аргументи досежно това обстоятелство и също счита, че
водачът има задължението преди да предприеме управление на автомобил, да
провери както изправността и оборудването, така и дали за автомобила има
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и след като се увери, че такъв е налице,
едва тогава да управлява същия. Предвид изложеното съдът не може да
приеме, че е налице маловажност на нарушението. В този смисъл е и
константната съдебната практика както на Административен съд гр. Ловеч,
6
така и на останалите съдилища в страната.
С наказателното постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер 400 лева на основание чл. 638, ал.
3 от Кодекса за застраховането. Съдът счита, че при определяне на
наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, като е определил наказанието във фиксирания размер, посочен в
чл. 638, ал. 3 от КЗ, а именно 400 лева. При определяне на размера на
административното наказание глоба законодателят е съобразил обществената
опасност на деянието и е преценил, че адекватно и съответстващо на тази
обществена опасност е административно наказание глоба в размер 400 лева.
Размерът на глобата е фиксиран от закона и не подлежи на промяна. Съдът
няма нито правната, нито фактическата възможност да намали размера на
наложеното административно наказание. Предвид изложеното съдът счита, че
наложеното на жалбоподателя административно наказание е правилно и
законосъобразно и същото би изпълнило задачите и целите, които поставя чл.
12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
С оглед изложеното съдът счита, че жалбата на П. Т. Ч. следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно,
правилно и обосновано.
С подаденото писмено становище гл. инспектор И.Н.С. - ВПД Началник
на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, е направил искане за присъждане на
разноски на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, в минималният размер за този
вид дела съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът намира това искане за неоснователно,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждание в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретният случай такава
защита от юрисконсулт не е била налице, поради което съдът счита, че не
следва да се присъждат разноски в полза на РУ гр. Троян.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0359-000315 от
15.03.2021г., издадено от гл. инспектор И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр.
Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на П. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр. Троян, ул. „Дъскотина” № 7, е наложено административно наказание
глоба в размер 400.00 – четиристотин лева на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането за нарушение по чл. 638, ал. 3 от същия кодекс,
като законосъобразно, правилно и обосновано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от гл. инспектор
И.Н.С. - ВПД Началник на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, за
присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, в минималният
размер за този вид дела съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8