Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр. Сливен, 01. 12. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно
дело № 234 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М.С.Д.
с ЕГН: **********, подадена против Решение № 269 от 23.06.2022 г., постановено
по АНД № 177 / 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 21-1228-002196 от 20.07.2021
г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Сектор Пътна
полиция Стара Загора, с което на М.С.Р.-Д. с ЕГН: **********, за нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районния съд е постановено в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения, че:
Районният съд не се е произнесъл по направени доказателствени искания за
събиране на допустими и относими към предмета на делото доказателства, което е
довело до ограничаване на процесуалното право на защита на жалбоподателя;
Районният съд неоснователно е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН; наказващият орган не
е индивидуализирал нарушението достатъчно прецизно; Районният съд неоснователно
е приел, че няма основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Заявени са искания за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг
състав на Районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия,
евентуално – за отмяна на обжалваното решение и на процесното НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
Д., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР – Стара Загора, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
писмено възражение чрез упълномощен процесуален представител счита касационната
жалба за неоснователна, моли да бъде отхвърлена, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото писмени и гласни доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят
Д. е извършила вмененото й административно нарушение, поради което правилно е
ангажирана отговорността й; направил е извод за липса на нарушения на
процедурата при съставяне на АУАН и при издаване на НП, като не е споделил
възраженията на жалбоподателя относно неспазване изискванията на чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН; изложил е обосновани съображения за неоснователност на
наведените от жалбоподателя доводи; счел е, че не намира основания да приеме,
че нарушението може да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
както и че наложеното с НП наказание е определено правилно.
Изводите на Районния съд са правилни.
Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 11.02.2021 г. около 15:20 ч. в гр. Стара Загора, на бул. „Митрополит
Методи Кусев“ до № 33, служители на ОД на МВР – Стара
Загора, са установили, че лек автомобил с Рег. № ***, собственост на С.И.Р.с
ЕГН: **********, е паркиран на по-малко от 5 метра преди пешеходна пътека пред
посочения адрес; за констатираното нарушение е бил издаден Фиш Серия Х № 0441876 от 11.02.2021 г. на собственика на МПС
С.И.Р.за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; собственикът на автомобила е
оспорил фиша и е подал декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която е декларирал, че на
11.02.2021 г. около 15:20 ч. автомобилът му се е управлявал от М.С.Р.- Д.; въз
основа на установеното от полицейските служители и подадената декларация по чл.
188 от ЗДвП, е бил съставен АУАН № 21-2196 от 06.04.2021 г. против М.С.Р. – Д.
за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, при връчването на който Д. е
направила възражения, че автомобилът е паркиран на с. определените за с. п.
места, и е представила п. за с. паркинг. Въз основа на съставения АУАН, на
20.07.2021 г. е издадено процесното НП, с което наказващият орган е приел, че М.С.Р.–
Д., на 11.02.2021 г. около 15:20 ч. в гр. Стара Загора, на бул. „Митрополит
Методи Кусев“ до № 33, е паркирала ползвания от нея
лек автомобил с Рег. № *** на по-малко от 5 метра преди пешеходна пътека пред
посочения адрес, с което виновно е нарушила чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, е наложил на Д. глоба в размер на 50
лева.
В производството пред Районния съд са
събрани и гласни доказателства– показанията на а. Т. П.П.
и на с. по акта М. Т. П.. Районният съд е приел, че от показанията на
свидетелите е установено, че жалбоподателят Д. на посочените в акта място, дата
и час е паркирала в зоната на пешеходна пътека непосредствено пред сградата на
съдебната палата на адрес: гр. Стара Загора, бул. „Митрополит Методи Кусев“ до № 33.
Приетата за установена от Районния съд фактическа
обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по
несъмнен начин извършеното административно нарушение – касационният
жалбоподател, в качеството си на водач на МПС е паркирала ползвания от нея
автомобил на разстояние по-малко от 5 метра преди пешеходна пътека.
Не се споделя защитната теза на
жалбоподателя, свързана с допуснато от първоинстанционния съд съществено
нарушение на процесуалните правила поради непроизнасяне по направени
доказателствени искания. С подадената пред Районния съд жалба срещу НП е
направено доказателствено искане за изискване на справка от наказващия орган, от
която да е видно как и с какви технически средства е измерено и установено, че лекият
автомобил е бил спрян на по-малко от 5 метра преди пешеходна пътека, както и
информация на какво точно разстояние преди пешеходната пътека е бил паркиран
автомобилът. По посоченото доказателствено искане не е налице произнасяне от Районния
съд, но това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. За
да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
непроизнасянето по доказателственото искане следва да е довело до ограничаване
на процесуалните права на жалбоподателя, включително следва да е възможно да се
направи обосновано заключение, че уважаването на доказателственото искане би
довело до изясняване по различен начин на фактите по делото. В случая описаните
в АУАН и НП обстоятелства, при които е извършено нарушението, кореспондират с
изслушаните пред Районния съд свидетелски показания на актосъставителя и
свидетеля по АУАН. Видно от свидетелските показания, автомобилът, управляван от
жалбоподателя, е бил паркиран на бул. „Митрополит Методи Кусев“
пред съдебната палата в гр. Стара Загора, на място, което не представлява
служебен паркинг, а част от пътното платно с маркировка пешеходна пътека, като
автомобилът е бил паркиран върху пешеходната пътека. Очевидно, в разглеждания случай не може да се
направи обоснован извод, че при уважаване на доказателственото искане на
жалбоподателя, установената фактическа обстановка би била различна. Законът за
движението по пътищата не въвежда изисквания за използване на технически
средства при определяне на разстоянието, визирано в чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С оглед съставомерността
на деянието, не е от значение на колко точно под 5
метра е бил паркиран автомобилът.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е установена забрана за паркиране на пешеходни пътеки и на разстояние,
по-малко от 5 метра преди тях. Видно от представената по делото декларация по
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, на посочената в АУАН дата автомобилът е бил управляван
от жалбоподателя Д., която не оспорва, че на отразените в АУАН дата и място на
извършване на нарушението е паркирала автомобила в посочения район.
В административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН, както правилно е приел Районният съд. Обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, са описани в НП достатъчно пълно и ясно,
включително е конкретизирана формата на деянието – паркиране, което се
потвърждава и от свидетелските показания. Изрично е посочено в НП, че е
установено паркиране на разстояние по-малко от 5 метра преди пешеходна
пътека, което не създава затруднения за жалбоподателя Д. да разбере за кое
конкретно деяние е ангажирана отговорността й. По отношение на това възражение
на жалбоподателя са изложени мотиви в първоинстанционното решение, които
касационната инстанция изцяло споделя като обективни и обосновани, и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
Районният съд обосновано е приел, че нарушението не
може да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. От събраните по
делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на закона. Нарушението по своя характер
е формално и обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици
не е в състояние да квалифицира случая като маловажен. Предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга– обществени отношения,
свързани с правилата за движение по пътищата, целящи опазване живота и здравето
на участниците в движението по пътищата, както и липсата на обстоятелства,
които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата
инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Законосъобразен е и изводът на Районния съд, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
правилно, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, с налагане на глоба в
размер на 50 лева– съобразно изрично предвидения в законовата разпоредба
размер.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и
касационният жалбоподател Д. следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР–
Стара Загора, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269 от 23.06.2022 г., постановено
по АНД № 177 / 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА М.С.Р.-Д. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: