№ 159
гр. Бургас , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря кв
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202004 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на А. Л. А. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. И.Н. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ***, срещу
Наказателно постановление № 20-3388-000067/27.10.2020 г. , издадено от Началник Сектор в
05 РУ-Бургас на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 186, ал. 7 ЗДвП и на
основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 20 лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва
се, че цитираната разпоредба не съдържа признаците на административно нарушение,
поради което и незаконосъобразно е да се ангажира отговорността на жалбоподателя за
неспазването й. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като
маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН. Моли се за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява и не
взима становище по жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на
1
31.03.2021 г., а жалбата е депозирана на 02.04.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 20.10.2020 г., около 10.20 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Нисан
Микра” с рег. № А5309МТ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, до бл. 4. Той бил спрян за проверка
от полицейски патрул при 05 РУ-Бургас, в състава, на който влизал и св. И.Ч.. В хода на
проверката полицейският служител установили, че водачът управлява МПС, като не е
заплатил в срок наложената глоба с фиш № Н 710385/24.11.2019 г. на стойност 20 лева. При
това положение св. Ч. приел, че след като управлява МПС с наложено наказание „Глоба“ с
фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане, жалбоподателят е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 186, ал. 7 ЗДвП, поради което и му съставил АУАН с бл.
№ 693279, в който фактите били квалифицирани като нарушения по чл. 186, ал.7 ЗДвП.
Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал
акта, посочвайки че има възражения (без да ги конкретизира) и получил препис от него,
което било отразено с подписа му.
Малко след проверката жалбоподателят заплатил дължимата глоба в размер на 20
лева по фиш № Н 710385/24.11.2019 г.
В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН жалбоподателят не депозирал писмени
възражения.
Въз основа на АУАН на 27.10.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 185 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба”
в размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
2
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник Сектор в 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата
27.10.2020 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, допълнена със Заповед рег. № 8121-
825/19.07.2019 г. и Заповед рег. № 251з-3505/09/09.2019г. на Директора на ОДМВР-Бургас.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът
счита, че нарушението е несъставомерно, поради което и НП следва да се отмени изцяло.
Това е така по следните причини:
Съгласно принципа за законоустановеност на административните нарушения и
наказания, установен с чл. 2, ал. 1 от ЗАНН - деянията, които съставляват административни
нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. В този смисъл
следва да се тълкува нормата на чл. 185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на този закон
и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. Цитираната норма е бланкетна, тъй като не
съдържа състав на административно нарушение. За да е възможно да бъде подведена
административнонаказателната отговорност на едно лице на соченото правно основание
следва то да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП задължение или да е извършило
деяние, което законът изрично е забранил. В процесния случай е установено от
административнонаказващия орган, че А. е управлявал превозното средство при наличие на
неплатена глоба. Това деяние не представлява административно нарушение, тъй като нито
ЗДвП, нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му забраняват подобно
поведение. Посочената като нарушена в акта и в наказателното постановление норма на чл.
186, ал. 7 от ЗДвП определя реда, по който наложената с фиш глоба се изпраща за събиране
чрез публичния изпълнител, но не съдържа конкретно правило за поведение. Изрично в този
смисъл е и последователната практика на касационната инстанция, като например Решение
№ 286/23.02.2017г. по к.н.а.х.д. № 7/2017г. на АдмС-Бургас, Решение № 821 от
23.04.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 598/2019 г. , Решение № 1053 от 11.06.2019
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 947/2019 г. и много други.
3
В този смисъл е и практиката на Конституционния съд, който в Решение №
3/23.03.2021 г. по к. д. № 11/2020 г., по повод поставен пред него аналогичен казус, изрично
е приел, че: „ В разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че наложеното
наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване. Тази разпоредба определя срока, в който лицето разполага с възможност
доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за неспазване на
този срок. Предоставеният от закона срок се отнася единствено за доброволно плащане.
След изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се
пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът
разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон. С
оспорените разпоредби, на практика законодателят е смесил характера и същността на
принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения.
Чрез оспорените разпоредби законодателят ограничава упражняването на основни
конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да платят
наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за тяхното
събиране. Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което
има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е
недопустимо в правовата държава (Решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5/2013 г.).
Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по
принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде
основание за фактическо санкциониране на гражданите“.
Ето защо, съдът намира, че наложената на основание чл.185 от ЗДвП на
жалбоподателя глоба е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон,
поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е
приложен договор за права защита и съдействие (л. 6), в който изрично е посочено, че е бил
заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. По делото не е направено възражение от
АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което и той следва да се присъди
изцяло в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-3388-000067/27.10.2020 г., издадено от
Началник Сектор в 05 РУ-Бургас на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 186, ал.
7 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на А. Л. А. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на А.
Л. А. с ЕГН: ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5