Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260178 /07.12. Година 2020
Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На осми септември Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 01071
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания .
С наказателно постановление №313а-50/29.04.2020г.,
издадено от директор ОД МВР – гр. Перник, на Н.Г.Д. *** е наложено
административно наказание глоба в размер 300 /триста/ лв. на основание чл.53,
ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето за това, че на 17.04.2020 г., около 09.55 часа, в гр. Перник, ул.
Юрий Гагарин, зад блок **, се намирал на
открито обществено място без поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което
нарушил въведената със заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването на основание чл.63,
ал.1 от Закона за здравето противоепидемична мярка по т.9 – нарушение на
чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето
и т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Н.Д., с която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като твърди, че е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон. Моли за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Алтернативно обосновава отмяната му с доводи за маловажност и приложимост на
разпоредбата на чл.28а от ЗАНН.
В съдебното производство жалбоподателят
поддържа жалбата си. Пълномощникът му – адв. В., в
съдебните прения допълва изложените в нея доводи за незаконосъобразност и
пледира за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, не изразява становище по жалбата. За съдебно заседание –
редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е по 209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от
Закона за здравето. Същото е установено с акт за установяване на
административно нарушение бл. №412785/17.04.2020г. В съдържанието му е
посочено, че на същата дата – 17.04.2020г., около 09.55 часа, при изпълнение на служебните си
задължения свидетелите Б.В.Б. и Е.К.В. –
полицаи във Второ РУ - ОД МВР Перник, установили, че Н.Д. се намира на открито
обществено място - зад блок **, ул. Юрий Гагарин, кв. Изток, гр. Перник,
и не е поставил защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и
устата, в нарушение на въведената със заповед № РД-01-124/13.03.2020г., доп.
със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по т.9.
Цитираната
заповед на министъра на здравеопазването била издадена по препоръка на
Националния оперативен щаб, създаден със заповед №Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на Република
България във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на вируса COVID-19 на територията на страната, на основание чл. 63, ал.1 от
Закона за здравето, чл.73 от АПК и чл. 2
от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. (Загл. обн. ДВ, бр.28/2020 г.), в сила
от 13.03.2020 г. Във връзка с епидемичната обстановка от разпространението на
вируса, на посоченото основание били издадени поредица от заповеди, сред които и
цитираната, с които били въведени временни противоепидемични мерки за
територията на страната.
На мястото
на установяване на нарушението срещу Н.Д. било образувано административнонаказателно
производство с цитирания АУАН бл.№412785/17.04.2020г. /деловодно отразен с номер
3796а-201/22.04.2020г/, като актосъставителят – свид. Б.Б. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите
на чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Д. отказал да
подпише съставения акт, както и разписката под съдържанието му и не приел предложения
му препис. Обяснения и възражения не вписал в съдържанието на акта.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил и правото си да депозира писмено възражение.
На 29.04.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето наложил на Н.Д. административно наказание
глоба за нарушение на т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., доп. със заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
При
извършена проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното
наказателно постановление съдът установи
следното:
АУАН е съставен от длъжностно лице, притежаващо
материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 209а, ал.3 от ЗЗдр, с оглед приетата
като писмено доказателство по делото заповед № 313з-629 от 30.03.2020
г., издадена от директора на ОД на МВР
Перник.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган,
притежаващ правомощие за това, произтичащо от
разпоредбата на чл. 209а, ал.4 от Закона за здравето.
Настоящият съдебен състав констатира, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да мотивират отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Съдът приема, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление са изпълнени изискванията в
чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и за точно посочване на
нарушените законови норми.
Н.Д. е привлечен към административнонаказателна отговорност с АУАН, в който като
нарушени са посочени нормите на чл.209а,
ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето. В
приложимата към датата на нарушението редакция /ДВ, бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ чл.63, ал.1 от Закона за здравето предвижда:
„При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион“. Същата
не установява задължение за
определено поведение, с което нарушителят е следвало да се
съобрази, поради което
законосъобразно, с оглед точно правно квалифициране
на нарушението, разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето е обвързана с
административнонаказателната разпоредба на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, тъй като именно в нея е предвидено наказване на
този „който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление…“ /ред. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 9.04.2020 г./. Предвид
препращането и към други нормативни актове – в случая заповедите на министъра
на здравеопазването, надлежно е посочен и съответния акт на МЗ с конкретизиране
на тази част от него, установяващ въведена противоепидемична мярка, за чието
неизпълнение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Вярно е, че в АУАН
заповедта на министъра на здравеопазването е
посочена при излагане на обстоятелствата, при които се твърди, че е
извършено нарушението, не и като част от правното квалифициране на същото, но
това обстоятелство не нарушава съществено процесуалните изисквания, доколкото
позоваване на нея е извършено, като при това е конкретизирана относимата към случая точка, в която е обективирана въведената
противоепидемична мярка. При тези обстоятелства
правото на нарушителя да узнае естеството на вмененото му нарушение и фактите, на които
същото се основава, за да проведе пълноценна защита, не е нарушено.
Неоснователни
са и възраженията относно датата на съставяне на процесния акт с
бланков № 412785. Доказателствата по
делото са еднопосочни, че същият е съставен на 17.04.2020г., както е отразено в
съдържанието му, за нарушение констатирано на същата дата, в присъствието на
жалбоподателя. Отказът му да подпише
съставения акт и да получи препис от него, е удостоверен по реда
на чл.43, ал.2 от ЗАНН – чрез подпис на свидетел, чиито име и служебен
адрес са означени в акта. Обстоятелството на което пълномощникът на жалбоподателя
акцентира, обосновавайки възраженията си в тази насока – че в титулната част на
акта е посочен друг номер и дата /3796а-201/22.04.2020г./ съвсем не означава, че се касае за различен
документ. Посочените номер и дата удостоверяват последвалото деловодно
отразяване на съставения на 17.04.2020г. акт, към която дейност актосъставителят няма отношение, както изяснява в
показанията си.
Не са допуснати и нарушения на процесуалните
изисквания при издаване на наказателното постановление – в рамките на
изложените факти в АУАН то съдържа пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, като при правното му квалифициране
коректно са означени визираната заповед
на министъра на здравеопазването и конкретната точка, съдържаща въведената
противоепидемична мярка, чието нарушаване е констатирано, във връзка с
разпоредбата на чл.63, ал.1 и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
По
същество:
Съдът приема за безспорно
доказано, че при проверката, извършена от
служители на 02 РУ – ОД МВР Перник
спрямо жалбоподателя зад блок №** на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, е
констатирано нарушение на въведената с горепосочената заповед на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка, а именно: „Всички лица, когато се
намират в закрити или на открити
обществени места /в т.ч. транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни
спирки и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч.
кърпа, шал и др./. За целите на тази мярка обществени са и местата, и
пространствата, които са свободно достъпни, и /или са предназначени за обществено
ползване /в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги/.“
В
конкретния случай Д. се е намирал на открито обществено място /на улицата/ и не
е имал поставена защитна маска за лице, нито поставено друго средство,
покриващо носа и устата му. Събраните гласни и писмени доказателствени
средства установяват без противоречия това обстоятелство, то не се оспорва и от
страна на жалбоподателя, поради което подробно обсъждане на релевантите
факти и на доказателствата, които ги установяват, не е необходимо.
Формално, безспорно установените
факти се субсумират в състава на нарушението по
чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето,
поради което формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни
и законосъобразно срещу жалбоподателя е образувано административнонаказателно
производство за посоченото административно нарушение.
Въпреки
този извод, от гледна точка императивното задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление от гледна точка законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, съдът
намира, че материалният закон е нарушен с извършеното административното
наказване за нарушението по-горе. В тази връзка, възраженията на жалбоподателя за това, че деянието попада в
приложното поле на чл.28, б. “а” от ЗАНН и изложените в негова подкрепа доводи, се
приемат за основателни.
След
хронологично проследяване на относимите към казуса
мерки и действия, въведени в страната след обявяване на извънредното положение в
страната с решение
на Народното събрание от 13.03.2020г., основателно в жалбата се поддържа, че
към датата на нарушението гражданите са били затруднени в това да се информират
своевременно за тях и да ги изпълняват, при това с убеждение за
общественополезния резултат.
Както правилно се отбелязва в
жалбата, необходимите условия за изпълнение на мерките по чл.63, ал.4 от Закона
за здравето /ред. ДВ, бр. 28 от 2020/ се създават от държавните и общински
органи, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет,
съответно от общинските бюджети. Ноторно известно е,
че към 17.04.2020г. в страната съществува недостиг на маски за лице в търговската
и аптечната мрежа, от което несъмнено произтича затруднение за стриктно
спазване на заповедта, на което акцентира жалбоподателя в съдебните прения. В
същото време процесната противоепидемична мярка е
въведена десет дни след отмяна на
аналогична т.9 /за носене на защитна маска за лице в закрити и на открити обществени
места - заповед №РД-01-168 от 30.03.2020г./, просъществувала само един ден - от
30.03 до отмяната и със заповед №РД-01-169 от 31.03.2020г. на МЗ. Въпреки
широкото публично оповестяване на промяната и мотивите за нея, в условията на
споровете в медицинските и научните среди към този момент за ползите от
въвеждане на такава мярка /особено на открити обществени места/, възможността
за объркване при проследимост на наложените забрани, ограничения
и изисквания и периодите, в които действат, не може да бъде отхвърлена, възражения
за което се изтъкват и в жалбата.
Освен изложеното, в конкретния
казус съдът съобразява и обстоятелството, че нарушението е констатирано в
момент, в който жалбоподателят се е прибирал към дома си, и се е намирал в близост
до него. Същевременно мястото, на което е извършена проверката не е било
оживено /то и не предполага такава оживеност/, а от показанията на свидетелите
не се установява в същия момент в непосредствена близост да е имало други лица,
за които поведението на нарушителя да е създало риск за здравето и животите им. Не се установява и контролните
органи да са му предоставили възможност да отстрани нарушението на място, поставяйки алтернативно средство за покриване на носа и
устата, в случай, че е разполагал с такова. Не на последно място, жалбоподателят
е безработен и заплащането на наложеното му наказание глоба, макар и в
минимален размер, би било значителна
тежест за него.
В съвкупност изложените обстоятелства мотивират извод, че нарушението е
инцидентно по своя характер, извършено е при условия, нетипични за обикновените
случаи на нарушение от същия вид, първо е за нарушителя и налагането на
наказание за него, макар и в минимален размер,
не е наложително за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН. Следва да се
отбележи, че формираният от наказващия орган противоположен извод – че „деянието
не притежава качеството маловажност“ е аргументиран единствено с усложнената
епидемиологична обстановка и нуждата от стриктното спазване на противоепидемичните
мерки за ограничаване разпространението
на Covid-19 на територията на страната и опасността да причини значителни и
трудно поправими вреди за живота и здравето на гражданите. Безспорно, в
условията на пандемия и обявено
извънредно положение в страната, спазването на въведените от изпълнителната власт
противоепидемични мерки е задължение и отговорност на всеки гражданин, тъй като
е в негов личен и в обществен интерес, но постигането на този резултат чрез
налагане на административни санкции не във всеки случай е необходимо. Извън
изложения мотив за отказ да приложи нормата на чл.28а от ЗАНН, който е общ за всеки
друг аналогичен случай, АНО е следвало да разгледа конкретните обстоятелства в
казуса, свързани с особеностите на извършване на деянието и личността на дееца,
да извърши конкретна преценка на степента им на обществена опасност, и въз
основа на тях да вземе обосновано решение необходимо ли е наказване.
Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол и се извършва въз
основа събрания и проверен
непосредствено от съда доказателствен материал. Оценката на същия
мотивира съдебния състав за извод, че казусът попада в
приложното поле на чл.28 от ЗАНН
и тъй като разпоредбата не е приложена от АНО, наказателното постановление подлежи на
отмяна, като издадено в противоречие със закона.
По разноските:
Искането за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се уважи.. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят Н.Д. е направил разноски за възнаграждение на адвокат в
производството и е поискал присъждането им. От
приложения договор за правна защита и
съдействие 08.09.2020г., сключен между него и адв. М. В., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за защита и процесуално представителство за производството по а.нд. №1071/2020г. по описа на ПРС в размер 100 лв., като е
отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед
изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат,
следва да му бъде възстановено
от бюджета на органа, издал отменения електронен фиш.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №313а-50/29.04.2020г.,
издадено от директор ОД МВР – гр. Перник, с което на Н.Г.Д. с адрес ***, с ЕГН **********,
на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба
в размер 300 /триста/ лв. за нарушение на чл.209а, ал.1, вр.
чл.63, ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването.
ОСЪЖДА ОД
МВР с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати
на Н.Г.Д. с адрес ***,
с ЕГН ********** сума от 100 /сто/ лева, представляваща направени разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ