Р Е Ш Е Н И Е
№ 662/12.06.2020 година, град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар С. Х. и прокурор Христо Колев
разгледа
докладваното от съдия Енчев КНАХД № 676/2020 година
Производството
по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „Бе - рег“ ООД – София с ЕИК ********* против решение № 19/03.02.2020 година по н.а.х.д. № 1765/2019 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е изменено наказателно постановление № 02 - 0002633/26.11.2019 година на директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (НП).
С НП на дружеството, за нарушение на чл. 62 ал. 1, във връзка с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Съдът е изменил размера на санкцията от 3 000 лева на 1500 лева.
Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението. Заявява, че РС не е отчел неяснота във фактическата обстановка по констатиране на нарушението и факта, че за наличието на трудов договор е достатъчно да е налице подадена молба за назначаване и съответно приемане на това волеизявление от работодателя, според практиката на ВКС, а процесният случай е именно такъв.
Иска отмяна на съдебното решение и на НП.
Ответникът по касация оспорва жалбата чрез процесуален представител.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Дружеството е санкционирано за това, че при извършена проверка на място – на 13.09.2019 година в хотел „Морето“, град Обзор – стопанисван от търговеца, а впоследствие и по документи - на 17.09.2019 година в сградата на дирекцията в град Бургас, е установено, че Д. Г. Я. е полагала труд като „администратор“ в хотел „Морето“ през периода 01 – 15.06.2019 година, без да е налице сключен писмен трудов договор, подписан от двете страни, т. е. трудовото правоотношение на търговеца с Я. не е било оформено с трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни, в нарушение на чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда.
РС е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние доказано. Съпоставил е показанията на актосъставителя, от една страна, с писмените доказателства, представени от жалбоподателя и е направил обоснован извод за неоснователност на жалбата. Санкцията е изменена на минимума, предвиден в закона, предвид липсата на данни за друго/предходно нарушение от същия вид, извършено от дружеството.
Решението е подробно аргументирано, а мотивите му се споделят напълно от касационния състав.
С разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.
Според настоящия съдебен състав, в производството пред РС са установени всички съществени елементи на правоотношението между търговеца и Д. Я., от които може да бъде направен несъмнен извод, че между тях е съществувало трудово правоотношение. За това правоотношение е следвало да бъде сключен писмен трудов договор, подписан от работодателя и работника. Такъв договор не е бил съставян.
Основното възражение на касатора – за неправилно установена фактическа обстановка от РС и обусловени от нея незаконосъобразни мотиви – няма как да бъде споделено. В обжалваното решение не е приемано (както се твърди от касатора), че липсата на подпис върху трудовия договор от страна на работника се приравнява на липса на договор. Прието е, че не е спазена императивно изискваната от закона писмена форма на договора, в резултат на което е извършено и нарушението на чл. 62 ал. 1 от КТ.
За процесното нарушение санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3 от КТ предвижда санкция от 1 500 лева до 15 000 лева. Имуществената санкция в НП – след изменението от РС - е наложена на минимума, предвиден в кодекса. Решението следва да се остави в сила.
Основателно е своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за присъждане на разноски, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН. Касаторът следва да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/03.02.2020 година по н.а.х.д. № 1765/2019 година на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „Бе - рег“ ООД – София с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: