РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1321
гр. Пловдив, 22.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ като разгледа докладваното от чл. съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА к.н.а. дело № 756 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив към ИА “Автомобилна администрация“ против Решение № 232/12.02.2020г.
на Районен съд гр. Пловдив, ХХV-ти
наказателен състав, постановено по АНД № 6127 по описа на съда за 2019г.,
с което е отменено Наказателно постановление № 36 -
0000384/18.09.2019г., издадено от и.д. Началник областен отдел „Автомобилна
администрация“ Пловдив, с което на М.И.Р., на
основание чл. 178б, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
е наложено административно наказание – глоба в размер от 500 лева, за нарушение
на чл. 24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.
Релевираните касационни основания се
субсумират в извода, че атакувания съдебен акт, е постановен в противоречие със
закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнанаказателното производство не
са допуснати приетите от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила, като нарушението е установено по несъмнен начин.
Иска се да бъде отменено оспореното
решение и да бъде потвърдено наказателното постановление в съответната част.
3.
Ответникът по касационната жалба М.И.Р. чрез процесуалния представител адвокат Д.П. оспорва касационната жалба. Претендира се
присъждане на сторените разноски в касационното производство.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Предмет
на производството пред първоинстанционния съд е било Наказателно постановление
/НП/ № 36 - 0000384/18.09.2019г.,
издадено от и.д. Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с
което на М.И.Р., на основание чл. 178б,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – глоба в размер от 500 лева, за нарушение на чл. 24а, ал.2, т.1 от
Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.
Обективираните в актовете на
административнонаказателнотопроизводство фактически констатации, възприети и от
първоинстанционния съд се свеждат до следното:
На 12.08.2019г.
около 10:00 часа в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 15 - партер - офис на "М.
06 " ЕООД,М.И.Р., като ръководител на учебната дейност в посоченото
дружество, притежаващо Разрешение за теоретично и практическо обучение на
кандидата за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство от категория А1, А2, А и В, № 3046/19.04.2012 г., валидно до
19.04.2022 г., не е осигурил спазването на изискванията на учебната
документация при обучението на пет броя кандидати от група 150737 за
придобиване на свидетелство за правоуправление от категория А, като не е
поставил на видно и достъпно по всяко време място месечния график на занятията
за месец Август 2019 г., съгласно изискванията на т.7.3, изречение последно от
Стандарта за учебната документация за обучение на кандидати за категория А,
утвърдено със Заповед № РД- 09-54 от 18.01.2013 на Министъра на образованието,
младежта и науката. Отразено е, че с обучаемите, описани в Учебния дневник за
посочената група, са били проведени занятия по теоретична подготовка за времето
от 16:00 часа до 17:30 часа на 06.08.2019 г. и от 07:00 часа до 08:30 часа на
07.08.2019 г., видно от посочения дневник и в съответствие с планировката за
провеждането им за посочените дати. Месечният график е бил по образец
Приложение № 3 към т.7.3 от цитирания стандарт.
Нарушението било
квалифицирано в АУАН като такова по чл. 24а, ал.2, т.1 от Наредба №
37/02.08.2002 г. на МТС.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която в пълнота е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена
в спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителят на АУАН – Г.Д.К., който в дадените
показания е потвърдил изложените в акта
за нарушение фактически констатации.
8.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е отменил
наказателното постановление. За да отмени наказателното постановление, районният
съд от правна страна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в
кръга на правомощията им, съставът на нарушението е осъществен от М.И.Р. от
обективна и субективна страна, но в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.3 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, нарушаващи правото на защита на санкционираното лице обуславящи
незаконосъобразността на наказателното постановление и неговата отмяната. Според
първоинстанционния съд, дори и да се приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушаващи правото на защита на санкционираното лице, то нарушението съставлява
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
ІV. За правото :
9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. С оглед доводите на
касатора за липса на допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42,
т.3 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, следва да се посочи следното :
За да предизвика
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено
обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези
от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН.
11. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен при съществено нарушение на
закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една
от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона за административните
нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното
постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна
на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ
началото на административнонаказателното производство.
12. В конкретния казус, както процесното
НП, така и акта за установяване на административно нарушение не отговарят на
установените от закона императивни изисквания. Касае е се за нарушение на
императивните разпоредби на чл. чл.42, т.3 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е дотам съществено, че обуславя
незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това
процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по
същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.
13. Ясно е при това положение, че прежде
цитираните части от наказателното постановление и АУАН, въз основа на който то
е издадено, не дават задоволително обяснение на въпроса коя е нарушената
законна разпоредба, както и коя е точната дата на извършване на
административното нарушение. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и
точни. Каза се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва
да съдържа датата на нарушението и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. Същото се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3 и т.5
от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Реквизитите
на АУАН и НП не могат да бъдат извличано по тълкувателен път от съдържанието на
други документи по административнонаказателната преписка, нито по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност
в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което
е наложено административното наказание, вероятно е разбрало коя е нарушената
законна разпоредба, както и коя е точната дата на извършване на
административното нарушение. Правоприлагането, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
14. Доказателства,
които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи не са
ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
15. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е
неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V.
За разноските:
16.
При този изход на делото основателно се явява
искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 200 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
от 02.06.2020г.
Водим
от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 232 от 12.02.2020г. на Пловдивски
районен съд, ХХV –
ти наказателен състав, постановено по АНД № 6127 по описа на същия съд за 2019 год.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София, да
заплати на М.И.Р., ЕГН ********** сумата
от 200 лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.