Определение по дело №939/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 14
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20211200600939
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр. Благоевград, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев

Маргарита Пл. Алексиева
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600939 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
По реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, е постъпила жалба от адв. Л.Г., в качеството му на
повереник на „П. Л.“ ЕООД, ЕИК 201., представлявано от Н.Х., срещу Определение
№258/25.11.2021 г., по описа на РС – П. по ч. н. д. №802/20. г., по описа на същия съд,
постановено в производството по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК. С оспорваното определение,
първоинстанционният съд е потвърдил Постановление от 30.09.2021 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. П. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №314-ЗМ-367/20. г., по описа на РУ - П. /пр. пр. №ТОП
119/20.г./, по описа на Териториално отделение – гр. П.
Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за неправилност и незаконосъобразност,
свеждащи се до твърдения, че изводът на районният съд, обосновал по същество
потвърждаването на акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е
постановен при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, както и
неправилна преценка на фактите. Излага подробни съображения за това, че Т. В. е имала
достъп с пълномощно до всички банкови сметки на дружеството, същата е носила
документи на счетоводителите, които да осъществяват счетоводното обслужване на
юридическото лице. Приема, че счетоводното отразяване на всички изтеглени суми от
банковата сметка на дружеството през 2013 г. и през 2014 г. от В. и управителя – Н. Х., само
с едно счетоводно записване за всяка една от годините, съответно на 31.12.2013 г. и
31.12.2014 г., е било с цел да бъдат скрити закононарушенията, относно счетоводното
отчитане и неотчетените от Т.В. парични средства. Счита, че първоинстанционният съд е
направил едностранчиви и необосновани правни и фактически изводи, като жалбоподателят
приема, че безспорно, както Т. В., така също и лицата, осъществяващи счетоводно
обслужване на дружеството, са получавали своето възнаграждение при нередовно
счетоводство. Позовава се на влязло в сила Решение №10090/25.01.20. г. на С. апелативен
съд, гр. отделение, с което В. била осъдена да заплати на дружеството „П. Л.“ ЕООД, ЕИК
20., сумата от 10 99.75 лв., представляващи имуществени вреди, причинени чрез
противоправни тегления на парични суми от сметките на горепосоченото юридическо лице.
С настоящата жалба се прави искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване
1
на ново такова, с което да се отмени постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
провери правилността на атакувания съдебен акт, предмет на въззивна проверка, както и
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, и след като
се запозна със доказателствата, събрани в хода на ДП, намери за установено следното:
Досъдебно производство №314-3M-367/20. г., по описа на РУ - П., е образувано с
постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. П. от 07.06.20. г. срещу
неизвестен извършител за това, че за периода от 2011 г. до 2014 г. в гр. Петрич е присвоил
парични средства от „П. Л.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., които
владеел - престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. С постановление от 15.01.2020 год.на
прокурор от РП П., частично е прекратено воденото ДП за престъпление по чл.206,ал.1 от
НК. Това прекратяване е отменено от прокурор от Окръжна прокуратура, който с
постановлението си от 29.01.2020 год. е дал указания за извършване на допълнително
процесуално-следствени действия, след което са проведени повторни разпити на свидетели
и е назначена нова съдебно-счетоводна експертиза. В хода на производството по делото са
събрани писмени и гласни доказателствени средства, които установяват следната
фактическа обстановка:
Свидетелят Н. Х. е гръцки гражданин. През 20.г. е учредил и регистрирал търговско
дружество-„П. Л.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. Б.III“ №.А. За
нуждите на дейността на дружеството, Х. открил две разплащателни сметки (в български
лева и в евро) в „А. Б.“ ЕАД. По делото са приложени извлечения от банкови сметки от „П.
б.“ АД, в качеството й на правоприемник на „А. Б.“ ЕАД за периода от 2011 г. до 2014 г.
Поради обстоятелството, че Х. не пребивавал постоянно в Б., той наел Т. В./без наличие на
трудов или друг вид договор/ да извършва дейности, свързани с управление на финансови
средства - да представлява дружеството пред НАП, НОИ, да заплаща данъци, трудово
възнаграждение на счетоводител, да се грижи за транспортната дейност - плащане на
застраховки и данъци върху моторните превозни средства на дружеството и др. За целта,
дружеството, чрез своя законен представител – Н. Х. изготвил и заверил нотариално
пълномощно №5110/03.12.2010 г., с което е била упълномощена Т. К. В. да представлява
дружеството пред всички институции в страната ни - данъчна служба, КАТ-ПП, ДАИ, НОИ,
НАП, да подписва, подава и приема документи и да извършва плащания към тези
институции. Пълномощното е безсрочно и е оттеглено от Х. на 15.06.2016 г. Наред с това е
било изготвено и още едно нотариално заверено пълномощно №5111/03.12.2010 г., по
силата на което В.е била упълномощена от дружеството да извършва от негово име и за
негова сметка различни действия, свързани с банковото обслужване на дружеството - да
открива сметки, да тегли и внася в брой без ограничения суми от изрично посочените две
разплащателни сметки на дружеството, да прехвърля без ограничение суми в страната и в
чужбина, да превежда суми от сметките на дружеството на други лица, да закрива банкови
сметки, да получава информация за наличности и движения по всички открити сметки и да
подписва всякакви договори. Ограничения в размера на сумите, с които е могло да оперира
пълномощника не са направени. Между упълномощителя и упълномощената не е съставен
изричен писмен документ, в който да са уредени задълженията на упълномощеното лице В.
В края на 2015 г. постъпили средства в банковата сметка на горецитираното дружество и Х.
пристигнал в гр. П., за да ги изтегли. Свидетелства, че тогава установил обстоятелството, че
банковата сметка на дружеството е запорирана за задължения към НАП, в размер на 5 500
евро. Това породило съмнения относно действията на В., като при разпита си Х.твърди, че
оттогава е започнал да проверява движението на парите по сметка на дружеството със задна
дата. Установил, че дължи 23 000 лв. на НАП, а също така и местни данъци и такси от 2011
г., както и че не са му били плащани задължителните осигуровки. Свидетелят Х. посочил, че
счетоводител на фирмата му към този момент е бил Д. Ч.в, като в началото той не го е
познавал. След като искал извлечения от банковите сметки на дружеството, установил, че за
периода от 28.04.2011 г. до 04.12.2014 г., Т. В. е изтеглила от банковата сметка на
2
дружеството общо сумата от 14 501.05 евро. Свидетеля Х. се свързал с В., като същата не
дала обяснения къде са паричните средства, като заявила, че такива не е вземала.
По време на досъдебното производство като свидетел е разпитвана Т.К. В. като не отрича
фактът, че е теглила пари от сметките на „П. Л.“ ЕООД. Изяснява, че това е ставало всеки
път след обаждане по телефона от страна на Н. Х.. Твърди, че той й е звънял лично всеки
път по телефона и е указвал каква сума пари да се изтеглят и какво да се плати с тях.
Посочва още, че няколко пъти и двамата са ходили заедно в офиса на банката, като един или
два пъти е превеждала пари по посочени от Х. негова сметка в Р. Г. и веднъж на друго
дружество.
Установява се от събраните по делото доказателства- разпити на свидетели и заключения на
експертизи, че за периода 2011 г. – 2012 г., счетоводното обслужване на дружеството на Х.
се извършвало от свидетелката С. Т., а от 2013 г. - от счетоводно дружество „Д. К.“ ООД –
гр. П., с управител свидетеля Ч.. Начинът, по който се процедирало при осъществяване на
тази дейност бил следния- свидетелката В. носила периодично документи за счетоводно
обслужване, като осъществяващите счетоводството знаели, че В. тегли парични средства от
сметката на дружеството за покриване на свързаните с дейността разходи. Важно е да се
отбележи, че свидетелят Ч. е представил копие от приемо - предавателен протокол от
18.12.2018 г., в който е посочено, че на Н. Х. се предават фактури за разходи, описани по
справки декларации за периода 2011 г. – 2014 г. В протокола не е посочено колко броя,
какви номера и на каква стойност са тези фактури, като до приключването на разследването,
същите не са предадени на разследващите органи от Х. В кориците на делото се съдържат и
извлечения от движението по банковите сметки на „П. л.“ ЕООД за инкриминирания
период.
След отмяна на предходни постановления за прекратяване на наказателното производство,
разследващият орган е назначил нова съдебно – икономическа експертиза, при която вещото
лице Б. е ползвало всички събрани по делото доказателства, както и писмени документи,
които са били изпратени от счетоводителя Ч. първоначално за нуждите на гражданско
производство /с решение по гр.д.№1840 от 20. год. на С. апелативен съд, В. е осъдена да
заплати на Н. Х.сумата от 10992,76 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди чрез
противоправно теглене на различни суми от банковите сметки на дружеството за периода
28.04.2011 год. до 04.12.20. год./, а впоследствие са предадени на разследването ведно със
заключението по експертизата. Установено е от представеното експертно заключение, че за
периода 2011 г. и 2012 г. не са налични счетоводни регистри на дружеството, от които да са
видни счетоводните операции, с които са отразявани тегленията от Х.и В. Посочено е обаче,
че счетоводното законодателство не създава задължение за осчетоводяване на тегленията по
различни счетоводни сметки с оглед различното качество на управителя и на
пълномощника. След всяко едно от тегленията на Т. В. е било необходимо да бъде съставен
приходен касов ордер с цел парите да бъдат отчетени в касата на дружеството. При липсата
на приходен касов ордер и ако тези суми не са внесени в касата, може да се приеме, че
изтеглените от В. пари имат счетоводната природа на предоставени й авансови суми по
счетоводна сметка 422 - за изпълнение на определени задачи, за заплащане на дружествени
разходи. По време на разследването не са установени документи, от които да е видно каква е
била счетоводната политика на дружеството при тези тегления на парични сметки от
банковите сметки. Счетоводителите са били длъжни да водят касова книга за сметка „Каса“
за отразяване на всички тегления от банковата сметка на дружеството, а не само на тези от
Т. В.. Такава книга не е била водена в инкриминирания период. Липсват и оборотни
ведомости на дружеството за 2011 г. и 2012 г.
От годишните финансови отчети на дружеството, става известно, че през периода 2011 г. –
2014 г. са отчетени разходи на дружеството в общ размер на 882 000 лв. Поради липсата на
отчетните ведомости за 2011 г. и 2012 г., вещото лице е посочило, че за останалите две
години 2013 г. и 2014 г. са отразени разходи в размер на 226 427.47 лв. - разходи (за 2013 г.)
и 211 935.43 лв. за 2014 г. Най - общо отчетените разходи са били за материали, за външни
услуги, амортизации и други.
3
По време на разследването не са установени и съответно вещото лице не е разполагало с
първичните счетоводни документи, с които са извършвани покупки. Но от предоставените
дневници за покупки за периода 2011 г. - 2014 г., вещото лице е направило извода, че всички
покупки, с изключение на няколко, са от дружества, които са регистрирани извън пределите
на Република Б. В тези дневници е отразена покупка от „Р. т.“ ЕООД за 8 400 лв. през месец
април 2011 г. Посочено е от вещото лице, че разходите на дружеството основно са
заплащани в брой, като няма плащания по банков път през този период. Същевременно
вещото лице е посочило, че липсата на първични счетоводни документи за целия процесен
период води до невъзможност да се извърши индивидуализиране на всички разходи по вид,
място на заплащане и конкретен контрагент и да се изследват причините, породили
разминаване в информацията в дневниците за покупки и оборотните ведомости и ГФО за
съответните периоди. В изготвеното и представено заключение, вещото лице е посочило, че
не може да се заключи категорично за 2011 г. и 2012 г., дали Т. В. е внесла изтеглените
средства в касата или е разходвала част или цялата сума, тоест, както счетоводителят, така и
управителят на дружеството не са предоставили първични счетоводни документи, от които
да може да се извлекат категорично отговори относно първите две години от
инкриминирания период – 2011 г. и 2012 г.
По отношение на другите две години от периода – 2013 г. и 2014 г. е установено, че в
счетоводните регистри на „П. Л.“ ЕООД, сумите, изтеглени от Т. В.не са й били счетоводно
зачислени, а са отразени като внесени в касата на дружеството, поради което не съществува
необходимост за същите да бъдат предоставени разходооправдателни документи. Сумите,
изтеглени през 2013 г. и 2014 г. и от В. и от Х. са заведени в касата на дружеството със
счетоводни операции - Дебит счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ и „Кредит счетоводна
сметка 504 „Разплащателна сметка в евро. Експерта сочи, че всяко едно теглене от двамата
през 2013 г. и 2014 г. не е отразявано с отделни счетоводни операции. Всички изтеглени
суми от банковата сметка в евро от Х. и В. са намерили счетоводно отражение с една
счетоводна операция, а именно през 2013 г. с документ МО (мемориален ордер)
№4/31.12.2013 г. с обща сума 17 817.71 лв. и с документ МО №15/31.12.2014 г. с обща сума
31 137.81 лв. Счетоводните операции са извършени по горепосочените две сметки 501 и 504.
Вещото лице не е намерило документи, а и по време на разследването не са намерени
такива, от които да е видно, че Т. В. е разходвала изтеглените от нея парични суми.
Експертът, изготвил заключението изрично отбелязва, че счетоводните записвания за 2013 г.
и 2014 г. сочат точно обратното, а именно, че Т. В. е внесла изтеглените от банката суми в
касата. Експертът е направил съпоставка между извлеченията от банковата сметка на
дружеството (в евро) и счетоводните записвания, при което е установил конкретни
разминавания, водещи до извода, че „П. Л.“ ЕООД в нарушение на счетоводното
законодателство и стандарти, не е спазило задължението да осчетоводява всеки следващ
месец движенията по банковите сметки на дружеството от предходния календарен месец.
Вещото лице е посочило, че тези изводи се следват от счетоводните записвания за 2013 г. и
2014 г., като след като са намерили счетоводно отражение, следва да се приеме, че са били в
касата на дружеството. По счетоводни данни Т. В. не е разполагала с изтеглените парични
средства, като липсва документи, от които да се установи какъв размер от тези средства са
използвани за основната дейност на дружеството. Същото се отнася и до тегления от
управителя Н. Х. които той е правил от сметката на дружеството, но и неговите тегления са
намерили отражение в счетоводните записвания като внесени на каса, без да може
конкретно да се отговори дали са изразходвани за основната дейност на дружеството.
Вещото лице в своето експертното заключение не е установил пренасочване на средства от
сметки на дружеството към сметки на Т. В. или друг начин на разходване.
Така установените въз основа на събрани доказателства по предвидения процесуален ред,
факти по делото и според въззивния съд правилно и законосъобразно са мотивирали
прокурора да прекрати наказателното производство, а първоинстанционният съд да
потвърди това постановление. Описаните факти не обективират състав на престъпление, а
само наличие на неуредени граждански взаимоотношения, които от своя страна са намерили
своето окончателно решаване с Решение №10090/25.01.20. г. на С. апелативен съд,
4
гражданско отделение, по гр. д. №1840/20.г.
Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл.
243, ал. 4 от НПК, се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения
обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени
средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и
обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и
доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно
свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен
да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно когато
разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички
възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния
предмет на доказване. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и
необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и
обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор, дали в конкретния
казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е
деянието виновно. От внимателния преглед на материалите по делото, е видно, че
разследващите органи са извършили необходимия възможен и обективен набор от
процесуални действия, насочени към установяване на факта, дали е налице от обективна и
субективна страна извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, от страна на Татяна
Влахова или противоправно поведение, което да осъществява друг състав на престъпление.
Настоящата инстанция споделя правните изводи на районния съд, че са били налице
основания по делото за прекратяване на образуваното наказателното производство, тъй като
от събраните по досъдебното производство доказателства не се установява, че е
осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. На
първо място следва да се посочи, че фактическата обстановка, който е изяснил прокурора и
която е възприета и от решаващия съд е вярно изградена въз основа на събраните
доказателства, в хода на разследването и се споделя и от настоящия състав.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, се
изразява в присвояване на чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на
дееца. Съдебната теория и практика еднозначно приемат, че присвояването по своята
същност представлява акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с
чуждата вещ. Юридическо разпореждане е всяка осъществена от субекта на престъплението
противозаконна сделка с чуждата вещ, а фактическото разпореждане с предмета на
престъплението – използването му по предназначение като свой, като поведението на дееца
трябва да е несъвместимо с възможното и допустимото съобразно конкретното правно
основание за владеене или пазене на вещта. Противоправното фактическо разпореждане с
вещта се осъществява винаги по начин, различен от обичайния съгласно правното
основание за държане, тъй като отразява промяната в намерението на дееца да третира вече
вещта като своя. Тук е мястото да се отбележи, че с пълномощията, които Х. е дал на В. не е
уреден въпроса относно начина на разпореждане от страна на В. с изтеглените от нея пари,
нито пък е направено ограничение в размера на сумите, които може да тегли. При липса на
изрично уреждане на тези въпроси между тях и при липса на счетоводни документи за
периода от 2011-2012 год. /тези които Ч. е предал на Х., не са приложени по делото и не са
описани в протокола за предаване подробно/не се установява по делото, В. да е извършила
конкретни действия, от които да е видно, че противоправно ги е присвоила. Пропуските при
воденето на счетоводството, а те са такива и поради факта, че освен В.от сметките на
дружеството пари е теглил и Х., но и за тези суми няма доказателства да са съставяни ПКО,
както и не е водена касова книга за сметка „Каса“. Повереника на Х. твърди, че тези изводи,
които е направил и РС са неоснователни, доколкото Х. е собственик на търговското
5
дружество и липсва сам той да ощетява себе си. Поначало това твърдение е вярно, но в
случая е видно от съдебно- счетоводните експертизи, че липсват счетоводни регистри за
2011-2012 год., от които да са видни счетоводните операции, с които да са отразявани
тегленията и от двамата, поради което и по никакъв начин не може да се установи, не може
да се направи несъмнен извод, че В. противозаконно е присвоила тези пари, т.е. липсва
елемент от обективните признаци на деянието. Обсебването е умишлено престъпление,
поради което и следва да се установи от доказателствата, че обективните действия на В. са
насочени пряко към настъпване на противоправния резултат, т.е. присвояването на тези
пари. Липсата на счетоводни документи най-малко поставя под съмнение как и защо са
разходвани изтеглените суми. Възраженията, посочени във въззивната жалба на адв.Г., че
именно В. е била лицето, което получавала възнаграждение за извършваните от нея услуги
на Х. и точно тя е лицето, което е имало задължения да представя счетоводни документи на
счетоводителите, а изводите на съда са, че Х. е отговорен за нередовното счетоводство са
едностранчиви, не се споделят от настоящия състав. На първо място следва да се посочи, че
предмет на изясняване от обективна страна не е факта, кой е „виновен“ за нередовно
воденото счетоводство, респ. доверието което Х. имал на В.. Това какво е било отношението
на Х. към В. са ирелевантни обстоятелства. Факт е обаче, че през целия инкриминиран
период свидетеля Х.с също е извършвал тегления /подробно са посочени в мотивите на
атакуваното определение/, поради което и несъмнено се налага извода, че същият е бил
наясно със състоянието на сметките на дружеството си, а не както твърди, че разбрал това
обстоятелство едва през 2015 год. За периода от 1013-2014 год. вещото лице по
счетоводната експертиза /Божинов/ сочи, че тези суми, които са изтеглени от В., са били
внесени в касата на дружеството, а не са зачислявани на В. Заведени са в касата на
дружеството със счетоводни операции сметка 501 „каса в левове“ и сметка 504
„Разплащателна сметка в евро“. Отделните тегления не са отразени в счетоводни операции,
за да бъдат проследени.
Така от обективна страна не може да се установи по несъмнен начин, че В. противозаконно
е присвоила посочената сума в инкриминирания период. От доказателствата се установява,
че тя е теглила на правно основание сумите, поверени са й били от собственика Х. но от
доказателствата по делото не се установява с необходимата категоричност, че е присвоила
тези пари. В тази насока не само не могат да се изяснят фактите, поради неточно водено
счетоводство, но са налични и противоречиви гласни доказателствени средства-свидетелката
В. твърди, че с част от сумите са заплащане разходи на „ръка“ или лични на Х. такива- за
ремонт на автомобила му, докато последния твърди, че теглените от В. пари не са
послужили за нуждите на дружеството му. В предвид на липсата на счетоводни документи
тези противоречия не могат да бъдат преодолени, тъй като в хода на разследването са
събрани възможните и относими доказателства. Не на последно място следва да се посочи,
че престъплението по чл.206 от НК се осъществява при налице на пряк умисъл у дееца, а
категорични доказателства, че В.е теглила парите, за да присвои не са събрани, а деянието
може да бъде съставомерно само при наличието на всичките му признаци- и от обективна и
от субективна страна. Не всяка липса или настъпила вреда следва да бъде квалифицирана,
като присвояване или обсебване, а само това деяние, при което съответното физическо лице
умишлено е присвоило поверените му парични средства, които владее, като се е
разпоредило с тях в свой или чужд интерес и това е доказано по несъмнен начин с
предвидените в закона доказателства и доказателствени средства.
С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е
извършил в пълнота необходимата проверка за законосъобразност и обоснованост на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е формирал изводи,
съответстващи на събраните в хода на разследването доказателства и на разпоредбите на
закона, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Окръжен съд – Б.

6
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №258/25.11.20. г., постановено по чнд. №802/2021 год., по
описа на Районен съд – П. потвърдил постановление от 30.09.20. г. на прокурор при Районна
прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. П. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №314-ЗМ-367/20.г., по описа на РУ - П. /пр. пр. №ТОП 119/20. г./, по
описа на Териториално отделение – гр. П.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7