Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на шести юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Галина Георгиева и с участието
на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията Ивета
Пекова адм.дело N 2045 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203
и сл. АПК вр. чл.285 ЗИНЗС.
Предмет на делото са предявените от
К.Е.И., ЕГН **********, адрес-***, Мед.център, стая 4, искове с правно
основание чл.284 ЗИНЗС, чл.203 АПК против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ с цена от 70 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от бездействия на ответника, поставяйки го в неблагоприятни
условия за изтърпяване на присъдата.
Твърди, че в
нарушение на Правилника за прилагане на
ЗИНЗС през периода от 13.01.2020г. до месец април 2021г. е бил лишен от достъп
до служебна кореспонденция, тъй като не е разполагал с финансови средства за
посрещане на пощенски разходи и за този период е налице бездействие да бъде
изпращана кореспонденцията му до административни и съдебни органи по повод
претърпяна трудова злополука по реда на чл.77, ал.3 от Правилника във вр. с чл.86, ал.1, т.3 и чл.90 ал.4 от ЗИНЗС.
Твърди и че е
претърпял вреди вследствие противоправно бездействие на затворническата
администрация да администрира и издаде регистрационен номер на подадената от
него на 10.05.2021г. жалба до Министъра
на правосъдието, както и да изпрати същата в законоустановения срок.
Твърди, че в нарушение
на чл. 75 от ЗИНЗС са нарушени правата му, като не му е предоставено в срок при
поискване по служебен път или лично на него за послужване пред компетентните
административни органи заверено за вярност копие на Протокол № 20 от 05.01.2019г.
на ТЕЛК – Варна, което е осуетило браненето на негови права по правилно
констатиране на здравословното му състояние и определяне на процент за трайна неработоспособност,
като периодът, в който затворническата администрация е отзала да предостави копие
от протокола е от 13.01.2020г. до 20.07.2021г.
Твърди и че за периода 01.11.2019г. до 13.01.2020г. не
му е предоставена възможност да ползва телефонни услуги, за да се свърже с
близки и роднини, въпреки, че на затворническата администрация е бил
известен факта, че не е разполагал с
парични средства.
Твърди, че предвид
тези противоправни бездействия е изпаднал в състояние на безпомощност, безнадеждност, страх за живота
и здравето, чувства се угнетен, изморен, унижен, уронено е човешкото му
достойнство, загубил е доверие в институциите, изпаднал в летаргично състояние,
униние, изолирал се е от останалите лишени от свобода, не искал да осъществява
социални контакти.
Моли след установяване
на противоравно поведение на
служителите на затвора Варна да бъде
осъден ответника да заплати сумата от 70 000 лв., ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както следва: 17
500лв. за обезвъзмездяване бездействието да му бъде осигурена възможност през периода
от 13.01.2020г. – 01.04.2021г. да изпраща кореспонденция до административни и
съдебни органи по повод претърпяна трудова злополука по реда на чл.77, ал.3 от Правилника вр. чл.86
и чл.90 от ЗИНЗС, сумата от 17 500лв.- репарация за неимуществени вреди
следствие противоправното бездействие на затворническата администрация да администрира и придвижи подадената от него на
10.05.2021г. жалба до Министъра на правосъдието; обезщетение в размер на 17
500лв. по повод отказа на затворническата администрация през периода
13.01.2020г. до 20.07.2021г. да предостави
на ищеца копие от Протокол №20 от 05.01.2019г. на ТЕЛК – Варна и 17
500лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди поради
обстоятелството, че за периода от 01.11.2019г. до 13.01.2020г. не му е
предоставена възможност да ползва телефонни услуги за да се свърже с близки и
роднини.
Ответната страна– Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к.С.,
изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Счита,
че не са налице доказателства, които да сочат за реализиране на отговорност на
ответника, както и за неизпълнение на вменено от закона задължение от негова страна,
което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца. Твърденията
на ищеца не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и
че са нарушени правата му. Служителите на ответника са изпълнили всички свои
регламентирани задължения и не са допуснали нарушения при изпълнение на същите,
като стриктно са съблюдавали правата и законните интереси на ищеца. Твърди, че
видно от представената справка на л.св. И. не е отказвана възможност за
кореспонденция, не е ограничаван да подава и получава такава, като в посочения
от него период в деловодството на Затвора-Варна са регистрирани 15 молби, жалби
и писма, адресирани до различни институции. Твърди, че ищецът не е декларирал
пред ИСДВР А. желание да проведе телефонни разговори, няма постъпили молби да
му бъде осигурен достъп до телефон, тъй като поради липса на финансова
възможност не може да ползва такъв. Твърди и че няма данни за конкретно
увреждане на здравето на ищеца К.Е., което да бъде разглеждано като последица
от бездействия на длъжностни лица в Затвора-Варна. Моли съда да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че исковете са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят. Счита, че съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не обосновават категоричен извод за незаконосъобразни
бездействия на служители на ответната страна, и още по-малко такива, които
осъществяват състав на нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От справка изх.№ 52/18
от 28.10.2021г. и приложените към нея писмени доказателства се установява, че ищецът
е постъпил в Затвора- София на 03.01.17г., преведен в Затвора-Варна на 13.03.18г.,
като на 21.03.18г. е настанен в 9-та група, преразпределен в 4-та група на
20.09.21г. поради настъпила трудова злополука и настанен в МЦ при Затвора
гр.Варна. Съгласно справката на 01.11.19г. ищецът, работещ в механичен цех /профили/,
е претърпял трудова злополука, като по време на изпълнение на трудовите му
задължения върху левия му крак в областта на глезена пада рулон с лаМ.
предназначена за изработка на метални профили, вследствие на което левият му
крак е ампутиран под коляното и след злополуката е настанен във външно болнично
заведение за лечение, а след него- в медицински център при Затвора- Варна. От
01.11.19г. л.св. И. е в болничен следствие на трудова злополука, поради което
му се зачитат работни дни. Консултиран е от ИСДВР А. по отношение разпоредбите
чл.90, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС. При наличие на средства в личната сметка на лишен
от свобода кореспонденцията се придвижва за негова сметка, а когато лицето няма
налични средства кореспонденцията се придвижва по установен за това ред. Л.св. И.
е назначен на платен труд към Затвора гр. Варна със Заповед №108/27.09.18г.
След настъпилата трудова злополука е поставил въпроса за придвижване на
документацията му до външни институции. Разяснени са му реда за подаване,
придвижване и при необходимост заплащане на разходите по кореспонденцията,
както и че ако не разполага с финансови възможности и не получава средства от
свой близки или от възнаграждение от полаган труд разходите са за сметка на
затвора. Не му е отказвана възможност за кореспонденция, не е ограничаван или
възпрепятстван да подава и получава такава. За посоченият период, в който л.св.
И. твърди, че му е отказана кореспонденция, в деловодството на Затвора гр.
Варна са регистрирани 15 молби, жалби и писма, адресирани до различни
институции. В затворническото му досие се съдържа копие на жалба
рег.№2364/19.05.21г. по описа на Затвора гр. Варна и заведена под
рег.№М-466/27.05.21г. по описа на ГД „ИН“. След извършена проверка от страна на
ГД „ИН“ в деловодството на Затвора гр.Варна е получен отговор с резултат от
проверката, като И. е запознат срещу подпис със становището на ГД „ИН“. Съгласно
Заповед №215/02.04.20г. на Началника на Затвора гр. Варна за „Определяне реда
за предоставяне на облекла, обувки, консумативи за лична хигиена и други вещи,
на социално слаби лишени“ от свобода, издадена на основание чл.15, чл.84, ал.2,
т.3, вр. чл. 151, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода подават молба/заявление
чрез ИСДВР до Началника на затвора за вида на вещите, от които имат нужда. В
деловодството на Затвора гр. Варна е депозирана такава молба от л.св. И. с
рег.№2242/13.05.21г., като след изготвяне на докладна записка №3454/13.05.21г.,
същата е разгледана от комисия и на л.св. И. са предоставени дрехи и пособия от
първа необходимост срещу подпис. Във връзка с жалба рег.№2367/19.05.21г. е
изготвена и изпратена до Районна прокуратура-Варна докладна записка
рег.№3842/26.05.21г. от инсп. В. А.-СДВР, като е извършена проверка по тази и
друга жалба от районна прокуратура-Варна, която е приключила с постановление за
отказ да се образува досъдебно производство и преписката е прекратена. В
справката е посочено и че съгласно чл.108, ал.1 Закона за здравето „Дейността
по регистрация, обработка и съхраняване на здравна информация за
освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от регионални картотеки на
медицинските експертизи /РКМЕ/“. Съгласно чл.108, ал.3 от Закона за здравето
„Медицинската документация на лицата, освидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК, на които
са определени вид и степен на увреждане и процент трайно намалена
работоспособност, се съхранява 40 години от последното решение на ТЕЛК и НЕЛК,
а на всички останали лица - 5 години“. Националната експертна лекарска комисия
създава и поддържа информационна база данни за всички лица, преминали през
ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане- чл. 108а, ал.1. В ал.2 и ал.2а са описани документите, които се
събират и съхраняват в базата данни, сред които са и „други данни от значение
за трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане“/т.8/. С
експертно решение №2823/02.09.20г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ гр. Варна л.св. И.
е освидетелстван с 80% ТНР следствие на трудова злополука, с дата на
инвалидизация 05.02.20г. След обжалването му, с експертно решение
№3323/27.11.20г., НЕЛК-София отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване,
като решението се взема по документи и в същото, в „Констатация от медицинските
изследвания, представените документи и мотиви за експертно решение“, е
констатирано, че инвалидизацията е настъпила следствие на трудова
злополука. С експертно решение №816/02.03.21г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. А.“ гр.
Варна л.св. И. е преосвидетелстван с 80% ТНР, с посочена причина в новото ЕР -
общо заболяване. Документите по двете решения и медицинската документация на
л.св. И., съгласно Закона за здравето, следва да се съхраняват в информационна
база данни и последвалото ЕР №816/02.03.21г. на ТЕЛК да е съобразено със
събраните там документи. Л.св. И. е уведомен за правните възможности предвидени
в чл.112, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за здравето и посъветван да търси правата
си по надлежния ред. Относно твърдението, че не му е предоставен протокол за
трудова злополука съгласно чл.66 от ППЗИНЗС в справката е посочено, че лишените
от свобода не са включени в обхвата на осигурените лица по чл.4 от КСО и
позоваването на този кодекс е недопустимо. Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се явява основен
документ в тази материя и е приложима дотолкова, доколкото се ползват
установените процедури и образци на документи. Всичко което е свързано с права
на осигурени лица не е релевантно към осъдените лишени от свобода. Всички
документи създадени по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
се съхраняват в затворническото досие и на основание чл.76, ал.1 от ЗИНЗС л.св.
може да поиска предоставяне на информация. След няколкократни разговора с ИСДВР за
предоставяне на протокол за трудова злополука при същия е депозирал молба за
това, като са му предоставени заверени за вярност с оригинала копия на протокол
за трудова злополука на 22.07.21г. И. е подал сигнал до Министерство на
Правосъдието с рег.№94-К-52/13.07.21г., като съгласно отговора сигналът е
неоснователен, тъй като лишения от свобода е получил заверено за вярност копие
от протокол за трудова злополука. Л.св. И. е уведомил в разговор инсп. А. -
ИСДВР за исканото от него обезщетение, което му се полага и следва да му
изплатят от ДП“ФЗД“. Инсп. А. е разговарял с счетоводството при затвора гр.
Варна и е бил уведомен, че там няма получен изпълнителен лист, с който да се
нарежда изплащане на каквато и да е сума. Инсп. А. е уведомил л.св. И. за това
и го е посъветвал, че ако желае официален отговор по отправената устна молба е
добре да подаде молба по съответния ред, каквато е била подадена с peг. №5265/13.09.21г.
до Началника на Затвора гр. Варна за изплащане на обезщетение за трудова
злополука от ДП“ФЗД“, но е отказал да разпише полученият отговор. Депозирал е и
жалба до ГД“ИН“ с рег.№5304/13.09.21г. по описа на Затвора гр.Варна, заведена с
рег. №880/18.09.21 г. по описа на ГД“ИН“ със същото съдържание. В
справката е посочено, че в случая не е
налице трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, доколкото в ЗИНЗС
е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел
поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Съгласно чл.41, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ,
съответно заплатен обществено полезен труд, чрез който се цели превъзпитанието
на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална
квалификация. От Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в писмо до
Началника на затвора са уведомили ищеца, че жалбата му е разгледана, при което
е установено, че работещите лишени от свобода не се намират в трудово правоотношение
по смисъла на КТ, те не подлежат на внасяне дължимите осигуровки в Държавното
обществено осигуряване и не попадат във визираните в чл.4 от КСО лица.
Последствията от това за тях са, че не се намират в кръга на осигурените лица,
които съгласно чл.40, ал.2 от КСО „имат право на парично обезщетение за трудова
злополука или професионална болест, както и на обезщетение при
трудоустрояване“. Документите са изготвени по общия ред, предвиден за работници
и служители в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки. Неплащането следва от факта, че лишените от свобода не
са включени в системата на ДОО, с чиито средства се изплаща обезщетение в тези
случаи. Във връзка с горното за затвора не възниква задължение за сключване на
застраховка трудова злополука. Във връзка с депозирана от л.св. И. искова молба
срещу ГД„ИН“ е образувано е административно дело №442/20г. на Варненски
административен съд, по което съдът е осъдил ГД„ИН“ да заплати на ищеца
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като решението е обжалвано и
не е налице влязъл в сила съдебен акт. Съгласно справката ищецът не е
декларирал пред ИСДВР А. желание за провеждане на телефонни разговори и
невъзможност да проведе такива. В затворническото му досие не фигурират молби,
в които да изявява желание да му бъде осигурен достъп до телефон или, че поради
липса на финансова възможност е възпрепядстван да проведе телефонен разговор.
Във всяка група /коридор/ към корпуса на Затвора гр. Варна е разположен
телефон. Лишените от свобода имат достъп до тези телефони, освен в тъмната част
на денонощието, след вечерна проверка, когато спалните помещения са заключени,
съгласно чл.52, т.2 и чл.53, т.2 от ППЗИНЗС. Телефоните работят с фонокарти /импулсни
карти/, закупени от лавката при Затвора гр. Варна. Според изготвената справка
за движение на финансови средства по сметката на л.св. И. същия е закупил от
постъпването си в Затвора гр. Варна общо 6 фонокарти. В създадената книга за
отчитане на проведени телефонни разговори по служебен телефон от лишени от
свобода е установено, че е ползвана за последно на 31.10.19г. Провеждането на
такъв разговор става след подаване на молба от лишените от свобода. В книгата
се отбелязват дата и час на обаждане, лишеният от свобода, на кого се обажда и
телефонен номер, удостоверено с негов подпис след приключване на разговора. От
приложените към справката и с допълнителни молби писмени доказателства се
установяват факти и обстоятелства, посочени в нея- относно предоставени тоалетни
принадлежности, дрехи и обувки във връзка с направено от И. писмено искане;
депозираните от същия молби, жалби, писма, които са регистрирани за процесния
период, както и отговорите във връзка с тях, с които ищецът е запознат по
съответния ред; издадените му ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, жалби до Дирекция „Социално
подпомагане“, до Агенция „Социално подпомагане“, до началника на затвора, до
Административен съд-Варна, до Варненска окръжна прокуратура, както и
постановление на ВОП. Съгласно молба рег.№3809/20.07.2021г. И. е направил
искане за предоставяне на протокол от трудовата злополука, който му е
предоставен та 22.07.21г.
От показанията на св. П.
се установява, че познава ищеца от 2019г., работили са в цех за производство на
поцинкована лаМ. в затвора Варна, работили са на профилите, където К. е бил бригадир;
след злополуката е настанен в медицински център на затвора Варна, а злополуката
е станала през ноември 2019г. Свидетелят установява, че са го докарали в
медицинския център на 07.04.2021г.; в затвора Варна е от 2019г. до
16.06.2020г., І група, а от 26-28.06.2020г. до 07.04.2021г. е бил в
затворническо общежитие Разделна и впоследствие от 08.04.2021г до момента е в
затвора Варна, като в стационара на медицинския център К. е бил настанен заради
злополуката; ищецът писал молби до администрацията, за да изисква документи за
злополуката, но не може да каже колко пъти и кога, до началникът е подавал
молбите и до компетентните органи, като тези документи му трябвали, за да може
да докаже, че в затвора е претърпял инцидента и да се регистрира трудовата
злополука. Свидетелят не може да каже дали са предоставени документите, дали са
били удовлетворени молбите му, нито как е реагирал на това, че не му
удовлетворяват молбите. Заявява, че не си спомня дали е подавал молби до
началника на затвора затова да използва кореспонденция заплатена от страна на
затвора, не знае дали през периода от м.01.2020г. до 01.04.2021г. ищецът е
разполагал с парични средства да плаща пощенски разходи, както и не знае имал ли
е доходи; имал е някакви, но от пенсия. Свидетелят не знае близки да има, не е
имал свиждане докато е бил в медицинския център, за този период- 01.2020г. до
01.04.2021г. е изпращал кореспонденция, но не знае до кого и по какъв ред, не
са говорили как му се отразява това, че не може да ползва служебна поща и не си
спомня през 2021г. дали е подавал молби до Министъра на правосъдието.
От показанията на
свидетеля А. се установява, че работи в затвора
Варна като инспектор социална дейност и възпитателна работа; между м.11.2019г.
до юли 2021г. е работил на същата длъжност в затвора Варна и през този период е
бил отряден отговорник на К.Е.; ищецът е бил настанен в 9 група, миналата
година са го преместили по негова молба в друга група; над една година му е бил
инспектор. Относно периода между м.11.2019г. до 13.01.2020г. установява, че във
всички групи има открити коридори, в които има поставен телефон с фонокарти и
всеки лишен от свобода има достъп до този телефон, а тези, които нямат средства
за фонокарти, пишат молба до началника на затвора и ако тя бъде уважена
съответно му се предоставя възможност за извършване на такова обаждане, като
такава молба от К.Е. е нямало, докато е отговарял за него; не си спомня да му е
споменавал, че има такова искане; докато К. е бил в болница го е посещавал 2-3
пъти и е бил повдигнат въпроса дали да се обади на някой близък, но той
отговорил, че няма нужда. Свидетелят установява, че при извънредни случаи
правилата за лишените от свобода си важат; К. не е заявявал, че иска да
осъществява връзка с негови близки и роднини, докато е бил в болничното
заведение; доколкото знае К. комуникира с лице, което не се намира в България,
не му е роднина, а му е приятел, но още докато е бил в болница К. е заявил, че
не трябва да уведомява никой роднина за злополуката; не е изявявал желание да
му бъде осигурен достъп до телефон. Няма спомен за първото решение на ТЕЛК, но поставил
въпроса, че по негови думи след второто решение на ТЕЛК не го водят трудова злополука,
защото нямало решение за трудова злополука; първото решение е с трудова
злополука, а второто не е с трудова злополука и той го е попитал как става това,
но свидетелят не е наясно с медицинските неща и не знае това. Свидетелят
установява, че ищецът е искал да му бъдат представени документите за трудова
злополука, за което К. е бил уведомен, че става след подаване на писмена молба;
за всяко едно нещо, което желае лишеният от свобода, за ремонт или за някакъв
документ или нещо друго, съгласно закона се подава молба; не може да каже кой,
кога е трябвало да му даде такъв протокол; по ЗИНЗС екземпляр са длъжни да
изпратят единствено на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“; уведомил е
ищеца, че трябва да подаде молба, а след като е подал такава му е връчил на
22.07.2021г. копие от протокола заверено за вярност; тези документи му били необходими
за ТЕЛК и НЕЛК решенията; доколкото знае протокол за трудовата злополука е приложен
към затворническото му досие; не знае какво е било становището на началника по
неговите молби; не може да каже имал ли е К. през този период и по личната му
партида дали са постъпвали средства; ако лишеният от свобода има средства по
личната си сметка кореспонденцията е за негова сметка, а когато няма средства, съгласно
закона, тези действия са за сметка на съответното подразделение; той пише
писмо, регистрира се през деловодството на затвора и се придвижва до съответния
получател; лично е предоставял на ищеца листи, когато му е заявявал, че няма.
От показанията на св. Б.
се установява, че с К.И. заедно са изтърпявали наказание лишаване от свобода в
затвора Варна, запознали се през 2021 г.,
когато К. е бил на длъжност бригадир на цех профили, а той поддръжка-строителна;
бил е в стационара 2021г., когато малко по-късно в медицинския център е дошъл и
ищеца, разбрал през декември 2021г., че К. е претърпял злополука и бил в
болница; всеки ден били заедно там; знае, че през периода от януари 2020г. до
01.04.2021г. когато пуснел служебна или лична кореспонденция чрез
администрацията никога не му давали навреме изходящ номер - минавали по 10-15
дни. Свидетелят установява, че К. е пишел жалби до прокуратурата, до съда, до
негови лични приятели и винаги му отказвали и не му давали никакво обяснение, през
този период нямал доходи и той/свидетелят/ и още един негов приятел му купували
пликове, марки и му помагали. Свидетелят твърди, че е присъствал, когато
надзирателите са идвали и са казвали на К. да се обръща към администрацията на
затвора или да подава жалби; той се ядосвал и питал към кого да подава тези жалби
като не излизат от затвора; тези жалби и сигнали били точно поради това, че му
отказвали достъп до телефон. Според свидетеля Б.К. е искал да звъни на адвокати
и други, но му отказвали, препращали го от смяна на смяна. Свидетелят е ползвал
телефон, редът за да се получи достъп до телефона е свободен, работи с
фонокарти, когато някой иска да ползва телефон, казва, пускат го и отива; К.
имал фонокарта, но му отказвали достъп, молел се и за служебна кореспонденция,
но също му отказвали; чувствал се много зле от този факт, много унизен; след
като го върнали от болницата, след злополуката, минало доста време докато му предоставят
документите за злополуката; К. писал молби, правел и писмени и устни, но никой
не знаел къде са отишли, когато идвали при него му казвали да не ги занимава;
правел е много пъти такива искания, даже
е повишавал тон, за да могат да го чуят; реагирал е много зле - започнал да се
ядосва, ревял е от яд, защото се е чувствал унизен, все едно не е човек
лишеният от свобода, този документ е бил много важен за него.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира следното:
Съгласно
чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл.3, като съгласно ал.2 на чл.284 ЗИНЗС в случаите
по чл.3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и другите обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.205 АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
е юридическо лице към министъра на правосъдието, специализирана административна
структура на министерство на правосъдието /чл.3 ал.1 ППЗИНЗС/, а нейни
териториални служби са затворите като места за лишаване от свобода /чл.12 ал.3 ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността
им. Като юридическо лице ГД“ИН“ носи отговорност за вредите, причинени на
граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния
затвор от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност.
Дейността на
администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите
като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС, респ. ППЗИНЗС е
предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказание лишаване от свобода в местата за
лишаване от свобода те са властнически. Изрично законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение-
чл.3 ал.1 ЗИНЗС, като съгласно ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл.86 ал.1 т.3 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на кореспонденция, а
съгласно т.5 -на телефонна връзка по ред и начин, определени от главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл.90 ал.1 ЗИНЗС лишените от свобода могат да подават молби и жалби, както и да се явяват
лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие, като съгласно ал.2 при наличието на изрично писмено пълномощно от
името на лишените от свобода молби и жалби могат да подават адвокати и
неправителствени организации. Пощенските разходи за кореспонденцията на
лишените от свобода са за тяхна сметка, съгласно ал.3 на чл.90 ЗИНЗС, като
съгласно ал.4 за лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства,
разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл.77 ал.3 ППЗИНЗС.
В случая
от събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен
начин, че кореспонденцията на ищеца е регистрирана и изпращана до посочените
адресати, като за получените отговори е уведомяван по предвидения ред. Видно от
представените регистри подадените от ищеца молби, жалби, искания са
регистрирани, съответно изпратени до техните адресати, а ищецът е уведомен за
получените отговори. Не се установи конкретна молба, искане или жалба на ищеца
да не са регистрирани, съответно да не са изпратени до адресата си. Видно от
доказателствата ищецът е подавал молби за предоставяне на актуални справки за
отработените дни, и такива са му били предоставяни, за което се е подписал; жалбите
му до Министерство на правосъдието, до съд, до Главния директор на ГД“ИН“, до
началника на затвора също са били обработени, изпратени до съответния адресат
или резолирани от началника на затвора. Изпращани са и искова молба и молби до
Административен съд-Варна. Във връзка с подадените жалби до ВОП с постановление
от 23.08.2021г. на ВРП е отказано образуването на досъдебно производство и
преписката е прекратена. В постановлението и прокурорът при ВРП е установил, че
всички твърдени като укрити и непридвижени жалби и молби, подадени от ищеца, са
регистрирани и изпратени на адресатите. Видно е от доказателствата и че ищецът
е обжалвал и ЕР №2823 от 02.09.2020г. на ТЕЛК, по което оспорване е постановено
решение 3323/27.11.2020г. на НЕЛК. В последното е посочено, че обжалването е от
лицето. Показанията на св.Б., че служители на ответника са бавели
кореспонденцията на Е. и са укривали писмата му противоречат на събраните по
делото писмени доказателства, от които е видно, че жалбите, молбите, исканията
и искови молби са регистрирани и изпратени на получателите, и по тях са
регистрирани получени отговори, за които ищецът е запознат. Не се установи
конкретна жалба, молба или искане да не са били регистрирано и изпратени, нито
се установи, че вследствие на това е настъпила някаква вреда за ищеца. Не се
установи за посоченият период в исковата
молба в пункт 1 - 13.01.2020г.-м.04.2021г. да не е изпращана кореспонденцията
му до административни или съдебни органи по повод претърпяната злополука,
поради това, че не е разполагал със средства за пощенските разходи. Напротив,
установи се, че е изпратена жалбата му против решението на ТЕЛК, исковата му
молба до съд, по която е постановен и съдебен акт, който не е влязъл в сила, както
и жалбите му до прокуратурата, по която също е постановен акт- постановление.
Неоснователно
е и твърдението, че е претърпял вреди от бездействието на администрацията да
издаде регистрационен номер на жалбата му от 10.05.2021г. до Министъра на
правосъдието. В същата ищецът моли като социално слаб да му бъдат предоставени
хигиенни материали, дрехи и обувки. Жалбата е с рег.№2364/19.05.21г. по описа на
Затвора гр. Варна и заведена под рег.№М-466/27.05.21г. по описа на ГД „ИН“,
като с отговора от резултатите от проверката И. е запознат срещу подпис. Със
същото искане, след като е консултиран от ИСДВР, за предоставяне на хигиенни
материали, дрехи и обувки като социално слаб, ищецът е подал молба и с
рег.№2242/13.05.21г. до началника на затвора Варна. Съгласно Заповед №215/02.04.20г.
на Началника на Затвора гр. Варна за „Определяне реда за предоставяне на
облекла, обувки, консумативи за лична хигиена и други вещи, на социално слаби
лишени“ от свобода, издадена на основание чл.15, чл.84, ал.2, т.3, вр. чл. 151,
ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода подават молба/заявление чрез ИСДВР до
Началника на затвора за вида на вещите, от които имат нужда. Изготвена е докладна
записка №3454/13.05.21г. на ИСДВР, същата е разгледана от комисия и на л.св. И.
са предоставени дрехи и пособия от първа необходимост срещу подпис, а именно-
спортен екип, обувки, слипове, тениски, чорапи, сапун, самобръсначка, паста за
зъби, крем за бръснене, четка за зъби/на 19 и 20.05.2021г./. Съгласно чл.84
ал.2, т.3 ЗИНЗС лишените от свобода, които нямат
собствени дрехи и обувки имат право на безплатно облекло и обувки, подходящи за
съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието.
Предвид горното за
ищеца не са налице каквито и било вреди от това, че жалбата му от 10.05.2021г. е
заведена по-късно, тъй като исканията му по нея, съответстващи на тези в
подадената на 13.05.2021г. молба до началника на затвора са уважени и вещите са
му били предоставени. Жалбата е била изпратена и разгледана от Министерство на
правосъдието. По случая е сезирана Районна прокуратура –Варна, със жалба
рег.№2367/19.05.21г., проверката по която и по друга жалба е приключила от районна
прокуратура-Варна с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство и преписката е прекратена. Неоснователни са твърденията на ищеца,
че е претърпял вреди вследствие бездействието на затворническата администрация
да администрира и издаде регистрационен номер на подадената от него на
10.05.2021г. жалба до Министъра на правосъдието. Безспорно се установи, че
администрацията е предоставила по съответния ред исканите от ищеца
вещи-хигиенни материали, дрехи, обувки в кратък срок от момента на подаване на
искането по утвърдения ред/до началника на затвора чрез ИСДВР/, както и че е придвижила
жалбата.
Ищецът
твърди, че са нарушени правата му като не му е предоставено заверено копие от
протокол №20 от 05.01.2019г. от трудова злополука, което е осуетило браненето
на негови права по правилното констатиране на здравословното му състояние и
определяне на процент за трайна неработоспособност. Безспорно е по делото, а и
се установява от събраните доказателства, че ищецът е претърпял трудова
злополука при работа в затвора.
Съгласно
чл.66 ППЗИНЗС за всеки констатиран случай на трудова злополука началникът на
затвора съставя протокол и декларация по Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС № 263
от 1999г., екземпляр от които изпраща в ГДИН. Когато лишените от свобода
работят на обекти на юридически и физически лица, трудовата злополука се отчита
като настъпила в тези работни обекти. Видно от цитираната разпоредба е налице
задължение за изпращане на екземпляр от протокола за трудова злополука
единствено в ГДИН. Лишените от свобода полагат труд, доколкото в ЗИНЗС е
предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел
поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Работещите лишени от
свобода не се намират в трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда и
не попадат във визираните в ч.4 КСО лица- осигурени лица, които имат право на
парично обезщетение за трудова злополука или професионално заболяване. Съгласно
чл.84 ал.2 т.4 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на здравно осигуряване от
момента на тяхното задържане и здравните вноски са за сметка на държавния бюджет,
но същите не са осигурени лица по чл.4 КСО. Всички документи съставени по време
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съхраняват в
затворническото досие, вкл. в досието следва да се съхранява и съставеният
протокол, като на основание чл.86 ал.1 ЗИНЗС лишеният от свобода може да иска
предоставянето на тази информация. Ищецът е подал писмена молба и му е
предоставен екземпляр от протокола, поради което не е налице бездействие на
администрацията на затвора. Не са налице и вреди вследствие на това твърдяно
бездействие. Видно от представените решения на ТЕЛК и НЕЛК освидетелстването е
извършено по документи. В първото решение на ТЕЛК - № 2823/02.09.2020г. е
приета причина за инвалидност- трудова злополука. Както твърди и ответникът,
съгласно чл.108,
ал.1 Закона за здравето дейността по регистрация, обработка и съхраняване на
здравна информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от
регионални картотеки на медицинските експертизи /РКМЕ/. Съгласно чл.108, ал.3
от Закона за здравето медицинската документация на лицата, освидетелствани от
ТЕЛК и НЕЛК, на които са определени вид и степен на увреждане и процент трайно
намалена работоспособност, се съхранява 40 години от последното решение на ТЕЛК
и НЕЛК, а на всички останали лица - 5 години. Националната експертна лекарска
комисия създава и поддържа информационна база данни за всички лица, преминали
през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалената работоспособност/вид и
степен на увреждане- чл. 108а, ал.1. С експертно решение №2823/02.09.20г. на
ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ гр. Варна л.св. И. е освидетелстван с 80% ТНР следствие
на трудова злополука, с дата на инвалидизация 05.02.20г. След обжалването му, с
експертно решение №3323/27.11.20г., НЕЛК-София е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК
за ново освидетелстване. Решенията са взети по документи. Изрично е упоменато в
тези решения, че инвалидизацията е настъпила вследствие на трудова
злополука. С експертно решение №816/02.03.21г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. А.“ гр.
Варна л.св. И. е преосвидетелстван с 80% ТНР, с посочена причина в новото ЕР -
общо заболяване. В случая, че ищецът не е доволен от определеният му процент
трайна неработоспособност и за същият е налице правото да оспори издаденият му
акт, в който са определени процент и причина за инвалидност-решението на ТЕЛК. Не
се установи и вследствие на твърдяното бездействие да му бъде предоставен
протокола да е претърпял вреди, които да са в причинна връзка с това твърдяно
бездействие. Изрично е удостоверено, че му се зачитат работни дни, съгласно
приложена по делото справка на основание чл.83 ал.1 ЗИНЗС. Представени са и доказателства, че е предявил
иск пред Административен съд-Варна за вреди вследствие злополуката, като не е
налице окончателен съдебен акт.
Неоснователни са и
твърденията, че не му е предоставена
възможност да ползва телефонни услуги. Съгласно чл.86
ал.1 т.5 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на телефонна връзка по ред и
начин, определени от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Съгласно чл.79
ал.1 ППЗИНЗС лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка
чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, като съгласно ал.3 на
чл.79 ППЗИНЗС по изключение с разрешение на началника на затвора, поправителния
дом или затворническото общежитие на лишените от свобода се предоставя
безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или
спешни правни основания. Разрешението за използване на служебен телефон се
записва в специален дневник.
Съгласно
цитираните разпоредби лишените от свобода провеждат разговорите си за своя
сметка. Безвъзмезден достъп до служебен телефон се предоставя по изключение с
разрешение на началника на затвора. В случая не се установи ищецът да е правил
искания да му бъде предоставен такъв достъп. В показанията си св.А. твърди, че
изрично е питал ищеца след злополуката дали иска да уведоми някого, но е получил
отрицателен отговор, като К.Е. не е изявявал желание да му бъде осигурен достъп
до телефон. Показанията на св. Б., че на
ищеца е отказван достъп до телефон противоречат на останалите доказателства по
делото, както и на собствените му твърдения, че достъпът до телефона е
свободен, че работи с фонокарта, каквато е имал и ищеца. Последният твърди, че
е нямал достъп до телефон, тъй като е нямал средства за карта.
Предвид горното,
съдът намира, че не се установи бездействие на ответника, нито, че ищецът е
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на присъдата. Не е налице и
причинно следствена връзка между твърдяното бездействие и претендираните вреди,
поради което не са налице предпоставките за реализиране отговорността на
ответника и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С
оглед гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК вр. чл.285 ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на К.Е.И., ЕГН **********, с правно основание чл.284 ЗИНЗС, чл.203 АПК
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена от 70 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от бездействия на
ответника, поставяйки го в неблагоприятни условия за изтърпяване на присъдата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред тричленен
състав на Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: