Р Е Ш Е Н И Е
№ 260107 18.12.2020 г. гр.с.з.СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви
въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.А ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Прокурор: Емилия Вакарелска
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 3298 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на П.Р.Б. против решение №
260034/26.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 483/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд в частта му, в която са уважени частично предявените
от Г.Л.Д. *** срещу П.Р.Б. осъдителни искове по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
сумите от 10 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; 12 771,08
лв. – обезщетение за имуществени вреди, и 1 332,52 лв. – разноски по
делото.
Излагат се
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при
нарушение на материалния закон и необоснованост.
Според
жалбоподателя първоинстанционният съд не е обсъдил правилно събраните по делото
доказателства и е формирал необосновани фактически и правни изводи.
В тази
връзка се посочва, че от ангажираните по почин на ищеца гласни доказателства не
се установяват обстоятелства, касаещи влошаване на обичайния му начин на живот
и търпенето на негативи в резултат на привличането му към наказателна
отговорност.
Твърди се,
че не са налице доказателства, установяващи наличието на причинно-следствена
връзка между претърпените морални вреди и действия на органите на
прокуратурата, свързани с повдигане и поддържане на обвинението за извършено
престъпление.
Досежно размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди се сочи, че същия е определен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, т.к. не е съобразен с обективните обстоятелства, които съдът следва да
съобрази, икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични
случаи.
Досежно обезщетението на имуществени вреди
се сочи, че същото е присъдено в нарушение на материалния закон, т.к.
пропуснатите от ищеца ползи да увеличи имуществото си чрез получаването на
трудово възнаграждение за периода, през който е бил в неплатен отпуск, не
представляват пряка и непосредствено последица от незаконното обвинение.
Твърди се и необоснованост на решението в
тази му част, т.к. липсвало обсъждане от страна на първоинстанционния съд на
кредитираното заключение на съдебно-икономическата експертиза.
Претендира
се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяването на ново, с
което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло или евентуално – бъдат
отхвърлени частично, като бъде намален размера на присъдените обезщетения и
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната
страна Г.Л.Д. ***, с който жалбата е оспорена като
неоснователна.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е
правилно, а при постановяването му първоинстанционният съд не е нарушил
материалния закон и решението е обосновано.
Според въззиваемия първоинстанционният съд е
обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е
формирал обосновани фактически и правни изводи относно наличието на
право-пораждащите за отговорността на ответника по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ факти,
в това число и претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между вредите и незаконното обвинение, на което се
приравнява и хипотезата на прекратяване на наказателното производство по реда
на чл.369, ал.4 от НПК.
Счита, че размерът на присъденото от съда
обезщетение за неимуществени вреди не е определен в нарушение на чл.52 от ЗЗД,
а при отчитане на всички относими за определянето на справедливо обезщетение
обстоятелства.
Относно обезщетението за имуществени вреди
възразява, че не е налице твърдяното от въззивника нарушение на материалния
закон и необоснованост, т.к. в тази им част изводите на първоинстанционния съд
са изведени след обсъждане на относимите доказателства и са обосновани, т.к. им
съответстват.
Претендира се потвърждаването на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и присъждането на разноски
пред въззивната инстанция.
Против решение № 260034/26.08.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 483/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд е
подадена въззивна жалба и от Г.Л.Д. ***, с което първоинстанционния съдебен акт
се обжалва в частта му, в която е отхвърлен частично предявения от него срещу П.Р.Б.
иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 10 000,00 лв. до пълния предявен размер от
20 000,00 лв.
Излагат се оплаквания, че в тази му част
решението на първоинстанционния съд е постановено при противоречие с
материалния закон и е необосновано.
Сочи се, че съдът правилно е приел за
доказани правно-релевантните обстоятелства, обосноваващи отговорността на
държавата за вреди от незаконно обвинение, но при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди неправилно е приложил критерия на чл.52 от ЗЗД като не е отчел в нужната степен тежестта на отделните обстоятелства
–тежест на повдигнатите обвинения за извършването на множество престъпления,
продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на
наложените му мерки за неотклонение, негативните преживявания вследствие на
медийното разгласяване на обвинението, негативните отражения на обвинението
върху психиката, емоциите и живота на въззивника.
Претендира се отмяната на
първоинстанционното решение в тази му обжалвана част и постановяването на ново,
с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
бъде уважен изцяло, а на страната бъдат присъдени разноските и за двете съдебни
инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба П.Р.Б.
не е подала такъв.
В откритото съдебно заседание П.Р.Б.
се представлява от прокурор при Окръжна прокуратура-С.З., чрез когото поддържа
жалбата си и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
с нея част и постановяването на ново решение, с което предявените от Г.Л.Д. бъдат отхвърлени изцяло, евентуално-бъдат уважени за
по-ниски размери на обезщетенията; оспорва жалбата на въззивника Д. и пледира
за оставянето й без уважение.
Въззивникът Г.Л.Д. не
се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание. С подадена преди
съдебното заседание писмена молба от пълномощника му-адвокат заявява, че оспорва
въззивната жалба на П.Р.Б. и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му с нея част; поддържа своята въззивна жалба и пледира
за отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му с нея част и
постановяването на ново решение, с което предявеният иск за присъждане на
обезщетение за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди бъде
уважен в пълния му размер. Претендира и присъждане на сторените във въззивното
производство разноски, за които представя списък и договори за правна защита и
съдействие.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните,
въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от Г.Л.Д. *** срещу П.Р.Б., с която са били предявени кумулативно
обективно съединени искове по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на сумите
съответно от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени от
незаконно обвинение неимуществени вреди, и от 12 784,09 лв.,
представляваща обезщетение за причинени от същото незаконно обвинение
имуществени вреди .
Ищецът е
изложил твърдения, че на 16.12.2009 г.
бил задържан за срок от 24 часа, а на 17.12.2009 г. е бил привлечен като
обвиняем по досъдебно производство № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР - с.з.за
това, че в периода от месец октомври 2008 г. до месец февруари 2009 г. в град с.з.е
участвал в организирана престъпна група, с участници В.И.Т., П.А.Т., И.Н.И., Е.Т.М.,
Д. Л.Д., С.Т.А.и Р.П.А., образувана и ръководена от И.Й.Й.извършваща
престъпление по чл. 256, ал. 1 от НК, а именно чрез използване на документи с
невярно съдържание - искане за възстановяване на ДДС пред орган на ТД на НАП на
територията на Република България - престъпление по смисъла на чл. 321, ал. 2
вр. чл. 256 НК.
На 17.12.2009 г. бил
задържан с постановление на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура - с.з.за
срок от 72 часа, а в последствие било внесено искане за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, по което било образувано ч.н.д. №
1032/2009 г. по описа на СтОС. С определение от 19.12.2009 г., постановено по ч.н.д.
№ 1032/2009 г. по описа на СтОС, съдът уважил искането на прокуратурата за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Ищецът твърди, по негово искане било образувано ч.н.д.
№ 155/2010 г. за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, като с
определение от 15.03.2010 г., съдът я изменил в „домашен арест“, а определението
на СтОС било потвърдено от Пловдивски апелативен съд.
Ищецът твърди, че впоследствие многократно е искал
промяна на мярката за неотклонение, но безуспешно.
Твърди, че на 21.03.2011 г. е бил повторно привлечен
като обвиняем за три престъпления, а именно такива по чл. 321, ал. 2 и ал. 3,
т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и три обвинения по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр.
ал. 1 НК. Почувствал се притеснен, тъй като всички деяния били за тежки
умишлени престъпления и предвиждали високи наказания „лишаване от свобода“, страхувал
се от възможно осъждане и налагане на сериозно наказание.
Твърди, че продължителната мярка за неотклонение
„домашен арест“ го лишила от социални контакти и работа, а поради естеството на
мярката не можел да се издържа, бил в тежест на родителите си, чувствал се като
болен и ненужен човек. Мярката за неотклонение била изменена в „парична
гаранция“ с определение от 01.07.2011 г.
На 23.08.2011 г. му било повдигнато ново обвинение за
престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК;
чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал.
1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и за три
деяния по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, а на 11.11.2011 г. бил привлечен като
обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; чл. 255, ал.
3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1;
чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. чл.26, ал.1 и чл.253, ал.5 и ал.4 вр. ал.3, т.1
вр. ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК. За пореден път бил привлечен като обвиняем по
същото досъдебно производство на 06.07.2012 г., като престъпленията, в извършването
на които бил обвинен били еднакви с тези по привличането му от 11.11.2011 год. Дълго
време след тези процесуално - следствени действия не се случило нищо и ищецът
изпитвал несигурност за бъдещето си, чувствал безнадеждност и го връхлитали
мрачни мисли.
След приключване на разследването досъдебното
производство било внесено с обвинителен акт в Специализирания наказателен съд,
където било образувано н.о.х.д. № 625/2012 г. С разпореждане от 10.05.2012 г.,
съдията — докладчик прекратил съдебното производство по делото и върнал същото
на прокурора за извършване на допълнителни действия по разследването и
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С постановление
му били повдигнати нови обвинения. Делото отново било внесено в съда. Било
образувано н.о.х.д. № 1733/2012 г.,
което с разпореждане от 05.12.2012 г. било прекратено по същите съображения,
както и предходното дело. С постановление от 25.03.2013 г. наказателното
производство било частично прекратено по обвинението, повдигнато спрямо В.И.Т.
по отношение на деянието по чл. 255, ал. 3 НК. В това постановление,
наблюдаващият досъдебното производство прокурор, постановил делото да продължи
срещу всички останали обвиняеми според съществуващите обвинения.
За трети път наказателното производство било внесено в
Специализирания наказателен съд, където било образувано н.о.х.д. № 1200/2013 г.
С разпореждане от 31.10.2013 г. съдебното производство било прекратено и
върнато за допълнително разследване и отстраняване на допуснати в хода на
досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Това
разпореждане било протестирано от прокуратурата и протестът бил уважен. Така,
след дълго очакване на процес, в който имал възможност да се изправи пред съда,
за да се проверят събраните от обвинението доказателства, ищецът получил
призовка и разпореждане от които разбрал, че делото е внесено с обвинителен акт
в Специализирания наказателен съд, където било образувано н.о.х.д. № 1200/2013
г., а първо съдебно заседание било насрочено за 29.01.2014 г., или четири
години след първоначалното му привличане като обвиняем и задържането му под
стража. По време на провеждане на съдебното заседание защитниците на
подсъдимите направили възражения за допуснати съществени процесуални нарушения
на досъдебното производство и искане съдебното производство да се прекрати, а
делото да се върне на прокурора за отстраняване на нарушенията. Съдът уважил
направените искания и с определение прекратил съдебното производство и върнал
делото на прокуратурата. На следващият ден - 30.01.2014 г. на основание чл.
368, ал. 1 НПК обвиняемите депозирали молба пред Специализирания наказателен
съд за разглеждане на делото, тъй като от привличането им като обвиняеми
изминали повече от две години. По молбата съдът на основание чл. 369, ал. 1 НПК
дал тримесечен срок на Специализираната прокуратура да внесе делото в съда с
обвинителен акт или да прекрати наказателното производство. За пореден път,
през месец март 2014 г. по досъдебното производство му били повдигнати нови
обвинения. В рамките на указания от съда тримесечен срок, Прокуратурата внесла
делото в СпНС с нов обвинителен акт. Било образувано н.о.х.д. № 500/2014 г. С разпореждане
от 02.06.2014 г., съдебното производство било прекратено и делото отново
върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. На основание чл. 369, ал. 3 НПК съдът дал на Прокуратурата
едномесечен срок за отстраняване на нарушенията. В началото на месец септември
2014 г. бил внесен поредния обвинителен акт в СпНС. Било образувано н.о.х.д. №
1139/2014 г., в производството по което с определения от 02.02.12015 г. съдът
приел, че за Г.Д. и другите обвиняеми била налице хипотезата на чл. 369, ал. 4 НПК, като в този смисъл бил постановен и окончателният съдебен акт.
Ищецът твърди, че за петте години, през които е
продължило воденото наказателно производство, е загубил граденото доверие към
него като личност и досега при всяко едно начинание, било то в личен или
професионален план, му се налагало всеки път да доказва невинността си.
Ищецът твърди, че за времето на воденото срещу него
наказателно производство претъпял редица унижения и страдания. Същото
продължило дълго време - малко повече от пет години, които години били най - тежките
в живота му. Без съмнение обаче, най - кошмарните и ужасни от тези години били
първите две, тези, през която бил задържан под стража и се намирал под домашен
арест. Изпитвал постоянни тревоги за това как живеят близките му, как се
справят с ежедневните предизвикателства на живота. Боляло го, че не може да им
бъде опора. Задържането му под стража и дълго воденото срещу него наказателно
производство сринали авторитета и достойнството му; изпитвал чувство на срам,
че изпаднал в положение, което злепоставяло всички им в обществото. Безсилието,
че не може да промени нищо било смазващо.
Разбрал, че в гр.с.з.започнало да се говори, че бил
замесен в извършването на големи и сериозни престъпления. Твърдяло се, че с И.В.“,
който бил сочен за организатор на „престъпната“ им група едва ли не „източили
от държавата милиони левове ДДС“. Познати и непознати коментирали, че щял да
бъде осъден да лежи в затвора за много години, вече всичко било предопределено.
Имало публикации в местните и национални печатни и електронни медии. Така в броя си от 19.12.2009 г. вестник
"24 часа" публикувал статия под заглавието „Разбиха групата на
Водното, точела ДДС“. В изданието си от 21.12.2009 г., регионалният ежедневник
"Новината" излязъл със заглавие на първа страница „Водното и още 6
зад решетките“. В местният ежедневен вестник "Старозагорски новини"
(броя от 2010 год.) се съобщавало за промяната на мярката за неотклонение. В
статията се казвало, че на петима души от „организираната престъпна група“
мярката за неотклонение от „задържане под стража“ била изменена в „домашен
арест“. Подробно се описвало какви ли не сериозни и тежки престъпления
извършили против данъчната система на държавата, както и че се занимавали с
крадени автомобили. Паралелно с публикациите в печатните медии, много статии
били поместени и в редица интернет сайтове. Така пред обществото били погазени
доброто му име и авторитет. Бил опетнен, очернен и унизен пред семейството му,
близки родственици, приятели и познати. Статии, които стояли в интернет
пространството и можело да бъдат прочетени и до днес, били поместени в
сайтовете на вестник "24 часа" от 19.11.2009 г.; "Darik
news" от 19.12.2009 г. и 15.03.2010 г.; "Snews.bg" от 21.12.2009
г. и 16.03.2010 г.; Българско национално радио от 19.12.2009 г.; Икономически
портал на с.з.от 19.12.2009 г. и 20.12.2009 г.; "Гласът на С.З." от
19.12.2009 г. и „Стандарт“ от 16.03.2010 г. Това било довело до ограничаване на
социалните му контакти с приятели и близки, защото те се отдръпнали.
Твърди, че вследствие на незаконното наказателно
производство и мярката за неотклонение „домашен арест“ е претърпял имуществени
вреди. Задържането под домашен арест за периода от 15.02.2010 год. до
14.07.2011г. му попречило да работи на длъжност „електромонтьор“ по трудовия си договор, сключен на 14.01.2002
г., с „В.К.“ ЕООД - С.З.. Поради наложената мярка за неотклонение бил в
неплатен отпуск, който продължил от 15.02.2010 г. до 15.07.2011 г., докато не
била изменена мярката за неотклонение и се върнал на работа. Неплатеният отпуск
започнал от 15.02.2010 г. Понеже бил задържан под стража, съответно под домашен
арест и бил принуден да ползва неплатен отпуск, за периода от 15.02.2010 г. до
15.07.2011 г. Пропуснал да получи трудово възнаграждение в общ размер на 12
784,09 лв., конкретизиран по месеци.
С подадения отговор П.Р.Б. е оспорила исковете като
неоснователни.
Възразила е, че не е налице фактически състав на
отговорността по ЗОДОВ, тъй като основанието за прекратяване е поради невнасяне
в законовия срок на делото с обвинителен акт, т.к. при прекратено наказателно
производство от съда на основание чл.369, ал.2, вр. с чл.268, ал.1 от НПК не е
налице фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл.2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Оспорила е иска за обезщетение за неимуществени вреди
и по размер като прекомерен и несъответстващ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
трайната съдебна практика, както и на обществено- икономическите условия в
страната. В тази връзка е посочила, че наказателното производство е приключило
в разумен срок; делото е било с фактическа и правна сложност, повдигнати са били
обвинения на множество лица за тежки престъпления по смисъла на чл. 93 от НК,
разпитвани са свидетели и назначени експертизи. Оспорила е, че не било доказано
за публикуваните материали Прокуратурата да носи отговорност.
По отношение на имуществените вреди счита, че не са
налице пропуснати клаузи, тъй като следва вредите да са реално настъпили, а не
хипотетични.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претенциите за мораторна лихва.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обуславяща ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен частично до
размера на 10 000,00 лв., прието от съда за справедливо обезщетение, като
за разликата до пълния му размер от 20 000,00 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. Искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди също е бил уважен частично до
размера на 12 771,08 лв., в какъвто размер са били установени
нереализираните от Г.Д. доходи от трудовото му правоотношение по време на
ползвания неплатен отпуск, а за разликата до пълния предявен размер от
12 784,09 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен. Мораторната лихва
за забава върху обезщетенията е присъдена считано от 03.02.2017 г.,т.к.
първоинстанционният съд е приел, че за предходния период считано от влизане в
сила на определението за прекратяване на наказателното производство вземанията
за лихва са погасени по давност.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на обжалваното
решение.
От събраните от Старозагорски районен съд
доказателства се установява, че Г.Л.Д. е бил задържан на 16.12.2009 г. за срок
от 24 часа, а на 17.12.2009 г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 463/2009
г. по описа на ОД на МВР - с.з.за това, че в периода от м. октомври 2008 г. до
м. февруари 2009 г. в гр. с.з.е участвал в организирана престъпна група. С постановление
на прокуратурата от същата дата Д. е бил задържан за срок от 72 ч., а в съда е
било внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“,
по което било образувано ч.н.д. № 1032/2009 г.
по описа на СтОС. С определение от 19.12.2009 г. съдът е взел по
отношение на Г.Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“ и той е бил
задържан в ареста, докато с определение от 15.03.2010 г. по ч.н.д. № 155/2010
г., образувано по негово искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека,
съдът е изменил мярката в „домашен арест“. Определението на СтОСе било
потвърдено от ПАС.
Безспорно е установено, че впоследствие Г.Д. многократно
е искал промяна на мярката за неотклонение „домашен арест“ в по-лека, но
исканията му са били оставяни без уважение, като едва на 01.07.2011 г. мярката
за неотклонение е била изменена в „парична гаранция“ с определение от
01.07.2011 г., постановено по ч.н.д № 420/2011 г. по описа на СтОС.
Установено е, че в хода на досъдебното производство Г.Л.Д.
е бил привличан като обвиняем пет пъти, съответно на 17.12.2009 г., 21.03.2011
г., 23.08.2011 г., 11.11.2011 г. и 06.07.2012 г., като с негово участие са били
извършвани процесуално-следствени действия само при привличанията му като
обвиняем. Последното повдигнато му обвинение е било за извършени престъпления
по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6
и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1; чл. 316 вр. чл. 308, ал.
2 вр. чл.26, ал.1 и чл.253, ал.5 и ал.4 вр. ал.3, т.1 вр. ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК,
за които е бил предаден на съд.
Установено е, че след приключване на разследването
досъдебното производство е било внасяно с обвинителен акт в съда пет пъти, т.к.
производството е било прекратявано и
връщано на Прокуратурата за допълнително разследване и отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила. Така в Специализирания наказателен съд са били образувани
съответно н.о.х.д. № 625/2012 г., производството по което е прекратено с
разпореждане от 10.05.2012 г.; н.о.х.д. № 1733/2012 г., производството по което
е прекратено с разпореждане от 05.12.2012 г., като това разпореждане е било
протестирано и потвърдено от по-горестоящата съдебна инстанция. След връщането
на делото с постановление от 25.03.2013 г. на Окръжна прокуратура - с.з.производството
по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР е било частично прекратено по
отношение на един от обвиняемите – В.И.Т., като със същото постановление е
постановено наказателното производство да продължи по отношение на другите
обвиняеми, в т.ч. и по отношение на Г.Л.Д. за престъпления по чл. 321, ал. 2 и
ал. 3. т. 2 вр. ал. 1 НК; по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. По внесения
обвинителен акт е било образувано н.о.х.д. № 1200/2013 г. на СпНС,
производството по което е прекратено с разпореждане от 31.10.2013 г., като това
разпореждане е било отменено по протест на Прокуратурата, поради което с
разпореждане от 10.01.2014 г. н.о.х.д. № 1200/2013 г. делото е било насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.01.2014 г., но отново е било прекратено.
По повод на молба на Г.Л.Д., образувана в н.ч.д .№ 167/2014 г., с определение от
06.02.2014 г. Специализираният наказателен съд е дал на Специализираната
прокуратура 3-месечен срок на основание чл.369, ал.1 НПК да внесе по отношение
на въззивника за разглеждане в съда обвинителен акт, с предложение за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или със споразумение или да прекрати наказателното производство,
след което в Специализирания наказателен съд е било образувано н.о.х.д. №
500/2014 г. Производството по това дело също е прекратено с разпореждане от
02.06.2014 г., а делото е върнато на Специализираната прокуратура за
допълнително разследване и отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила в едномесечен срок на основание чл.369, ал.3 НПК.
С определение от 02.02.2015 г., постановено по
н.о.х.д. 1139/2014 г., СпНС е прекратил наказателното производство срещу Г.Л.Д.
по обвинението за извършени престъпления по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е приел, че е налице хипотезата на
чл.369, ал.4 НПК /отм./, тъй като за тези престъпления не е внесен обвинителен
акт в преклузивния едномесечен срок.
Междувременно, с постановление от 07.03.2014 г. на
Специализираната прокуратура мярката за неотклонение „парична гаранция“ по
отношение на Д. е била отменена, а с друго постановление на Специализираната
прокуратура от 31.03.2014 г. е отменена мярката за процесуална принуда „забрана
за напускане пределите на страната“.
От събраните от първоинстанционния съд свидетелски
показания се установява, че задържането на Г.Д. му се е отразило много зле, тъй
като условията в ареста не били добри. Бил много притеснен, отслабнал с 6-7
килограма, бил блед и посърнал, трудно се разговаряло с него. Когато бил под
домашен арест бил силно притеснен, тормозел се от неяснотата на бъдещето си, чувствал
се отчаян, мислел за самоубийство. Сериозно пострадал личния и социалния му
живот, т.к. връзката с приятелката му била прекратена, много негови познати и
близки се отдръпнали от него, а други злословели по негов адрес. Дълго време
той не работел, т.к. бил в неплатен отпуск, не получавал средства и не виждал
перспектива в живота си. Обвинявал се, че заради него майка му е заболяла, а
впоследствие и починала, т.к. родителите му приели тежко случилото се.
Понастоящем вече ходел на работа, виждал
се с хора, имал приятелка и детенце.
От събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че воденото срещу Г.Д. наказателно производство е било огласено в
пресата и в новинарските интернет-сайтове, където имало множество публикации,
че е разбита престъпна група за „точене на ДДС“.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода м.ІІ.2010 г. – м.VІІ.2011 г. Г.Д. е следвало да
получи брутно трудово възнаграждение в размер на 12 771,08 лв.
Въз основа
на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
По въззивната жалба на П.Р.Б.:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в
предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
в тази му част е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Меродавен за преценката на законността на обвинението е актът, слагащ
край на наказателното производство, като хипотезата на прекратяване на
наказателното производство по реда на чл.369, ал.4 от НПК /отм./ се приравнява
на недоказаност на обвинението, т.е. деянието не е извършено от лицето .
В случая наказателното производство срещу Г.Д. е приключило със съдебен
акт за прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не
е извършено от лицето, следователно е налице незаконност на обвинението.
Щом актът, с който се слага край на наказателното производство води до
оневиняване на лицето, което е било обвинено в извършване на престъпление, то
налице са основанията за ангажиране на отговорността на държавата на основание
чл.2, ал.1 т.3 предл.ІІ – ро от ЗОДОВ в лицето на П.Р.Б., тъй като
Прокуратурата е образувала досъдебното производство, упражнявала е надзор върху
него, поискала е налагането на мерки за неотклонение, протестирала е съдебните
актове, с които е прекратявано съдебното производство и делото е било връщано
на прокурора.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.
Доказването на релевантните за спора факти е съвкупност от процесуалните
действия на съда и на страните, насочени към разкриване на обективната истина.
Предмет на доказване са фактите от действителността и връзките между
тях, като с помощта на житейския опит, правилата от отделните клонове на
науката, професиите, изкуството и техниката се разкриват връзките между
отделните факти.
По този начин и без необходимостта от нарочни доказателства, посредством
логически извод се разкрива наличието на явленията в действителността.
Именно поради това, при наличието на оневиняване на ищеца по воденото
срещу него наказателно производство, приравнено по силата на законовата норма
на незаконно обвинение, без съмнение е налице обстоятелството, че за него са
произтекли неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. / в този
смисъл решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г. на ІV – то г.о. на
ВКС и решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. на ІІІ – то г.о. на
ВКС/.
Освен това по делото са ангажирани и гласни доказателства, посредством
които се установиха обстоятелствата, че Г.Д. е преживял значителни негативни
емоции и притеснения по повод на обвинението срещу себе си и във връзка с
взетите му мерки за неотклонение „задържане под стража“, „домашен арест“ и
„парична гаранция“, които от своя страна са довели до съществено влошаване на
обичайните му начин и качество на живот, като са накърнили значими негови права
и свободи – право на свободно придвижване, право на труд, право на достоен
живот, повлияли са на интимния и на социалния му живот, както и на доброто му
име сред близки, познати и колеги.
Свидетелските показания са били обсъдени от първоинстанционния съд в
достатъчна степен, а въз основа на тях са били изведени обосновани фактически и
правни изводи.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба за постановяването на първоинстанционното
решение в противоречие с материалния закон.
Присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е съобразено изцяло с относимите за
определянето му обстоятелства, а именно характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено то, последици, продължителността и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. /в този
смисъл решение № 132/29.04.2011 г. по гр.д. № 645/2010 г. на ІІІ – то г.о. на
ВКС/.
С оглед особеностите на конкретния казус дължимото на увреденото лице
справедливо обезщетение се
обуславя от изживените от него негативни чувства от факта на обвинението в
извършването на престъпление, от влошените му емоционално и психическо състояние,
от периода през който е продължило наказателното преследване и от характера на
престъплението по повдигнатото му обвинение, както и от продължителността и
интензитета на упражнената спрямо него мярка на процесуална принуда.
В тази връзка следва да се отчете, че Г.Д. е бил
обвинен в извършването на престъпление, за което се предвиждат значими по
тежест и размер наказания; наказателното производство срещу него е продължило
общо 5 години, 1 месец и 19 дни, 3 месеца, от които е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за времето от 16.12.2009 г. до 23.03.2010
г., и е бил с мярка за неотклонение „домашен арест за период от общо 1 година,
3 месеца и 19 дни – за времето от 23.03.2010 г. до 12.07.2011 г., след което е
бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“ още приблизително 2 години и 8
месеца, до 07.03.2014 г.
Към момента на привличането му като обвиняем
той е бил в една млада възраст на 29 години, имал е приятелка и обичаен
социален живот, бил е трудово ангажиран и е реализирал доходи, с които се е
издържал, а в резултат на незаконното обвинение срещу себе си, продължило през
следващите 6 години, е загубил всичко упоменато, с изключение на трудовото си
правоотношение със своя работодател.
Ето защо според настоящия
въззивен състав размерът на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди
съвсем вярно е отчел всички относими обстоятелства, като са съобразени размерът
на причинените вреди и социално-икономическите условия в страната в периода
края на 2009 г. – средата на 2015 година.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че не е налице
причинна връзка между настъпилите вредни последици и действията на съответния
държавен орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършено
престъпление, т.к. такава не се изисква, за да бъде ангажирана отговорността на
държавата по ЗОДОВ.
За да е налице основание за уважаване на претенцията по чл.2, ал.1 т.3
от ЗОДОВ е необходимо да е налице причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и претърпените от ищеца вреди, а в случая такава е налице, като за
незаконността на обвинението са без значение конкретните действията на съответния държавен орган,
свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление, а
единствено начинът, по който приключва воденото срещу лицето наказателно
производство.
Неоснователни са
оплакванията за нарушение на материалния закони
необоснованост при уважаването на иска за обезщетение за причинени
имуществени вреди.
Както вече бе посочено
по-горе в мотивите на обезвреда подлежат
всички вреди, които са пряка е непосредствена последица от незаконното
обвинение.
В случая за периода от
м.ІІ.2010 г. до м.VІІ.2011 г. Г.Д. е бил в трудово правоотношение и не е
престирал труд, т.к. е бил в неплатен отпуск заради взетата му мярка за
неотклонение „домашен арест“ и за този период от време не е реализирал доходи
от трудово възнаграждение.
Това представлява
имуществена вреда, под формата на пропусната полза, която е пряка и
непосредствена последица именно от незаконното обвинение, т.к. въззивникът е
бил препятстван да ходи на работа и да реализира доходи, защото е бил под
„домашен арест“.
Размерът на
обезщетението е бил определен от първоинстанционния съд в съответствие със
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поради което е налице
обоснованост на решението в тази му част.
Липсата на обсъждане в
мотивите защо се кредитира това заключение не обуславя неправилност на
решението, т.к. по делото не са налице никакви други доказателства, които да го
опровергават.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в
частта му, в която са уважени частично предявените от
Г.Л.Д. *** срещу П.Р.Б. осъдителни искове по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумите
от 10 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; 12 771,08 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, и 1 332,52 лв. – разноски по делото.
По жалбата на Г.Л.Д.:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в
предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
в тази му част е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните
съображения:
Както вече бе посочено
по-горе в мотивите при определянето на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди съдът следва да вземе предвид изживените от увреденото
лице негативни чувства от факта на обвинението в извършването на престъпление,
от влошените му емоционално и психическо състояние, от периода през който е
продължило наказателното преследване и от характера на престъплението по
повдигнатото му обвинение, както и от продължителността и интензитета на
упражнената спрямо него мярка на процесуална принуда.
В конкретният случай следва
да се отчетат обстоятелствата, че Г.Д. е
бил обвинен в извършването на престъпление, за което се предвиждат значими по
тежест и размер наказания; наказателното производство срещу него е продължило
общо 5 години, 1 месец и 19 дни, 3 месеца, от които е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за времето от 16.12.2009 г. до 23.03.2010
г., и е бил с мярка за неотклонение „домашен арест за период от общо 1 година,
3 месеца и 19 дни – за времето от 23.03.2010 г. до 12.07.2011 г., след което е
бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“ още приблизително 2 години и 8
месеца, до 07.03.2014 г., младата му възраст, социалното му положение,
социално-икономическото положение в страната.
Отчитайки всички тези обстоятелства въззивният съд
намира, че обезщетение в размер на
10 000,00 лв. за причинените му неимуществени вреди отговаря на принципа
на чл.52 от ЗЗД, т.к. съответства на всички относими обстоятелства.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е отчел в нужната степен
тежестта на отделните обстоятелства – тежест на повдигнатите обвинения за
извършването на множество престъпления, продължителността на наказателното
производство, вида и продължителността на наложените му мерки за неотклонение,
негативните преживявания вследствие на медийното разгласяване на обвинението, негативните
отражения на обвинението върху психиката, емоциите и живота на въззивника.
Всички тези обстоятелства са били отчетени
от първоинстанционния съд /кгр.10-стр.15 от решението на СтРС/, а изводите му
относно тяхното значение за определянето на справедливия размер на
обезщетението са обосновани посредством събраните доказателства, съответстват
на правилата на житейската логика, на съдебната практика по идентични случаи, и
на закона.
По изложените
мотиви Старозагорският окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено в частта му, в която предявеният
от Г.Л.Д. срещу П.Р.Б. осъдителен иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от
10 000,00 лв. до пълния му предявен размер от 20 000,00 лв.
При този изход на
делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят разноски в полза
на Г.Л.Д., които са направени за защита в
производството по делото по подадената от П.Р.Б. въззивна жалба.
С оглед на
представения договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането
на адвокатско възнаграждение в размер на 1 220,00 лв., тази сума следва да
бъде присъдена като разноски на страната.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260034/26.08.2020 г., постановено
по гр.д.№ 483/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в
която са уважени частично предявените от Г.Л.Д., ЕГН - ********** *** срещу П.Р.Б.
осъдителни искове по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумите съответно от 10 000,00
лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му от
незаконно обвинение неимуществени вреди; 12 771,08 лв. /дванадесет хиляди
седемстотин седемдесет и един лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за причинените му от незаконно обвинение имуществени вреди, ведно със законната
лихва за забава върху двете главници за обезщетения, считано от 03.02.2017 г.
до окончателното им изплащане, както и 1 332,52 лв. /хиляда триста
тридесет и два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260034/26.08.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 483/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд в
частта му, в която предявеният от Г.Л.Д., ЕГН - ********** *** срещу П.Р.Б.
осъдителен иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 10 000,00 лв. /десет
хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 20 000,00 лв. /двадесет
хиляди лева/.
В останалата му част решение
№ 260034/26.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 483/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Р.Б. да заплати
на Г.Л.Д., ЕГН - ********** ***0,00 лв.
/ хиляда двеста и двадесет лева/ - съдебно-деловодни разноски пред въззивната
съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.