№ 1189
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504242 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК: ****, срещу постановление
на ЧСИ В.М. с рег. N 860 на КЧСИ и с район на действие – СГС, с изх. N 8964/03.02.2022 г.
по изп. дело N 74/22 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. Твърди, че
постановлението е незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено, като
размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до сумата от 200 лв. – само за
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, тъй като реално изпълнителни
действия не са извършвани. Поддържа, че в рамките на образуваното изпълнително дело
длъжникът е бил лишен от възможността за доброволно плащане в срока за доброволно
изпълнение, тъй като дългът е бил събран принудително чрез наложен по банковите сметки
запор. Твърди, че определеният размер на адвокатското възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело е завишен с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и с оглед на обстоятелството, че освен подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, на пълномощника на взискателя не се е налагало да осъществява
други фактически и правни действия за защита на интереса му. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно постановлението на ЧСИ В.М. с рег. N
860 на КЧСИ и с район на действие – СГС, с изх. N 8964/03.02.2022 г. по изп. дело N 74/22
г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, като вместо това да постанови
намаляването му.
1
Ответникът по жалбата – взискателят Н.С.М. не е подал възражение в срока по чл.
436, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ В.М. е изложила мотиви, в които поддържа
становището, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи
и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело N 20228600400074 по описа на ЧСИ В.М. с рег. N 860 на КЧСИ
е образувано по молба с вх. N 5506/28.01.2022 г. от взискателя Н.С.М., въз основа на
изпълнителен лист от 25.01.2022 г., издаден от Апелативен съд – Пловдив, на основание
решение N 37/21.01.2022 г., постановено по в. т. д. N 607/21 г.
С образуване на изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя е
претендирал адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство в размер на
1530,00 лв.
С разпореждане с изх. N 7473/28.01.2022 г. на ЧСИ В.М. са приети като разноски по
делото адвокатско възнаграждение в размер на 1530,00 лв., както и авансови такси по
ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и чл. 80 ГПК в размер на 84,00 лв.
На 31.01.2022 г. на длъжника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени приетите по делото такси и разноски по ТТРЗЧСИ и
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в
производството.
На 03.02.2022 г. длъжникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е подал молба с вх. N 6384, с
която е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на
сумата от 200 лв.
Със съобщение с изх. N 8964/03.02.2022 г. ЧСИ В.М. е оставила без уважение
молбата с вх. N 6384/03.02.2022 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело. Съобщението е връчено на длъжника на 09.02.2022 г.
На 09.02.2022 г. по сметка на ЧСИ В.М. е постъпила сума, покриваща дълга по
делото.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна – длъжник, като е насочена срещу извършени от съдебния
изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК - разноските по
изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, минималните
размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и
2
съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско
възнаграждение. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
В случая, длъжникът дължи минималния размер на възнаграждението за
извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело, а именно –
сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Това е така, тъй като единствените действия,
които са били извършени от процесуалния представител на взискателя, към момента на
подаване на молба с вх. N 6384/03.02.2022 г. от длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение по делото, са били свързани с образуване на изпълнителното дело, като
други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, не са били извършвани. Обстоятелството, че в
молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника не води до друг извод, тъй като посочването на начин за
изпълнение е елемент от редовността на молбата /арг. от чл. 426, ал. 2 и 3 ГПК/.
Ето защо, отказът на съдебния изпълнител В.М., обективиран в съобщение с изх. N
8964/03.02.2022 г. по изп. дело N 20228600400074, да намали разноските за адвокатско
възнаграждение, които е възложил в тежест на длъжника по изпълнението до минималния
размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като вместо
това следва да бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело до размера на сумата от 200 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ В.М. с рег. N 860 на КЧСИ и с район на действие –
СГС, по изп. дело N 20228600400074, oбективирано в съобщение с изх. N 8964/03.02.2022 г.,
с което е оставено без уважение искането на длъжника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК: ****, за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното производство от
сумата в размер на 1530,00 лв. до сумата от 200,00 лв., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
Н.С.М., ЕГН: **********, по изп. дело N 20228600400074 по описа на ЧСИ В.М. с рег. N
860 на КЧСИ и с район на действие – СГС, от сумата в размер на 1530,00 лв. до сумата от
3
200,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4