Р Е Ш Е Н И Е
№260033 27.07.2022г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело №87/2021г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
***, подадена чрез процесуалния им представител – адв.В.Г. ***, със съдебен адрес:*** против П.А.Х. с ЕГН **********, с
адрес: ***. В исковата молба се сочи, че на 15.12.2015г., между страните е
сключен Договор за мобилни услуги между „Т.Б.“ ЕАД и ответника Х.€ По силата на
договора последният е станал абонат на дружеството – доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер ***и титуляр на мобилен номер ***по избран абонамент
Резерв Стандарт 19,99. По силата на Допълнително споразумение от 03.04.2018г.,
абонатът предпочел нова абонаментна програма – Тотал 24,99, със срок на
действие 24 месеца, до 30.04.2020г. Сочи се, че за отчетния период на
потребление 05.01.2019г. до 04.03.2019г., абонатът не е изпълнил задължението
си да заплати на „Т.Б.“ дължимите месечни абонаменти, съобразно ползваните от
него услуги в общ размер на 34,36 лева. Неизпълнението на абоната - ответник да
заплати стойността на потребените от него и фактурирани услуги в размер на
34,36 лева, е ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния
договор, поради което ищцовото дружество е прекратило едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна
фактура № ********** от 05.04.2019г. с начислена неустойка в размер на 245,93
лева, част от която е предмет на установителната претенция на ищеца – 62,47
лева. Сочи се, че претендираната неустойка в размер на 62,47 лева представлява
стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки
ползван номер. Предвид гореизложеното, „Т.Б." ЕАД са подали заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - гр. Несебър
срещу длъжника П.А.Х., по повод на което било образувано ч.гр.д. № 408/2020г.
по описа на Районен съд - гр.Несебър, срещу която длъжникът е подал възражение.
Депозираното от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение на парично задължение е обосновало правният интерес у ищеца да
поиска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П.А.Х. с ЕГН **********,
че към него съществува изискуемо вземане на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК *** в размер на
62,47 лева (шестдесет и два лева
и четиридесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 03.04.2018г. за мобилен номер ***.
Представят писмени доказателства. Правят искане за изискване на ч.гр.д. №
408/2020г. по описа на РС-Несебър. Претендират присъждане на заплатените по
делото разноски по заповедното и по исковото производство.
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.92 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК, назначеният на ответника особен
представител - адв.Г.Ч.Г. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност
и недоказаност на същата. Твърди, че до ответника не е изпратена покана за
заплащане на претендираната от ищеца сума, поради което същият бил лишен от
възможността да подаде възражение относно причините, по повод на които сумите
по фактурите не са били заплатени. Прави искане за задължаване на ищеца да
представи доказателства за налични съобщения-покани за заплащане на три броя
неплатени фактури за 2019г., както и доказателства относно прекратяването на
договора с ответника към датата на исковата молба.
В съдебно
заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Депозират молба, с
която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Не сочат нови
доказателства. Излага становище по същество, с което моли съда да уважи
претенцията им, като им присъди заплатените по делото разноски по настоящото и
по заповедното производство.
За
ответникът Х. в съдебно заседание се явява назначеният му особен представител,
който поддържа отговора на исковата молба. Акцентира върху липсата на
доказателства за уведомяване на ответника за предсрочно прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги, респективно за начислената в тази връзка
на същия неустойка. Моли да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът намира, че депозираната искова
молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред
надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 15.12.2015г.
е сключен Договор за мобилни услуги между „Т.Б.“ ЕАД и П.А.Х., по силата на
който страните са договорили предоставяне за ползване на мобилни услуги, с
предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца /л.11-12/. На същата дата е сключен
и Договор за лизинг между същите страни, съгласно който „Т.Б.“ ЕАД е
предоставило на ответника Х. за временно и възмездно ползване следното
устройство:“HUAWEI“, модел Р8 lite Blaсk, с
телефонен номер ***/л.13/.
На 03.04.2018г.,
между страните по делото е сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер ***, с което страните са уговорили
срокът на ползването на услугите, предоставени от оператора на потребителя с
посочения мобилен/фиксиран номер, да се продължи за нов първоначален срок от 24
месеца, до 03.04.2020г. Съгласно допълнителното споразумение, в случай на прекратяване
на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя, или
при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, същият дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти.
В исковата
молба се твърди, че за отчетния период на потребление 05.01.2019г. до
04.03.2019г., абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на „Т.Б.“
дължимите месечни абонаменти, съобразно ползваните от него услуги в общ размер
на 34,36 лева, което е ангажирало договорната му отговорност по т.11 от
процесния договор. В резултат на това, ищцовото дружество е прекратило
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е
издало крайна фактура № ********** от 05.04.2019г. с начислена неустойка в
размер на 245,93 лева, част от която е предмет на установителната претенция на
ищеца – 62,47 лева.
На 28.02.2022г. е вписана промяна в
Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество, като наименованието на фирмата
на търговеца е променена от „Т.Б.“ ЕАД *** ЕАД.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Предявеният
иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответникът Х. вече има
издадена Заповед за изпълнение № 207 от 15.06.2020г., по ч.гр.д.№ 408/2020г. по
описа на РС-Несебър.
Назначеният
на ответника особен представител оспорва дължимостта на претендираните от ищеца
суми за неустойка, като твърди, че ответникът не е бил уведомен за предсрочното
прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, както и за начислената му
неустойка.
Съгласно
т.19б, б.“в“ от приложимите Общи условия (ОУ) на мобилния оператор, като
доставчик на услугата /л.23-30 вкл./, той има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не му е
платил дължими за услугите суми след изтичането на сроковете за плащане по този
договор, съответно по Общите условия. Следователно и предвид неплащането на
стойността на доставените на абоната мобилни услуги по договорите, както и
вноските по лизинга, за които са издадени фактури за отчетния период от 05.01.2019г.
до 04.04.2019г., който факт не се оспорва по делото от ответната страна, то за
ищцовото дружество действително са налице предпоставките за едностранно прекратяване
на правоотношенията по вина на абоната (в този смисъл чл.75 от ОУ). С
допълнителното споразумение от 03.04.2018г. към договора за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер ***, раздел III, т.4 е предвидено, че в случай на
предсрочно прекратяване по вина или инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му, последният дължи на доставчика за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Безспорно
претендираната по делото неустойка е в размерите, съобразени с ограниченията,
визирани с нея. Тези клаузи обаче не изключват приложението на императивната
разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока, ще смята
договора за развален.
Настоящият
съдебен състав приема, че в случая не е извършено едностранно прекратяване на
договорите по инициатива на доставчика. В договорите между страните не е
предвидено автоматично прекратяване при настъпване на определени обстоятелства.
Напротив, както сочи и пълномощника на ищеца, при наличие на неплатени задължения
на абоната, Операторът го уведомява по реда на чл.31а от Общите условия - чрез
кратко съобщение – СМС, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен
разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за
контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др. Това означава, че прекратяването
има действие, само след получаване от длъжника на едностранното изявление на
кредитора, че прекратява облигационната връзка поради виновно неизпълнение на
задълженията по нея. В случая такова уведомление не е представено нито по
заповедното производство, нито към исковата молба.
Издаването
на фактури и неплащането на сумите по тях от задълженито лице, както и
последователното намаляване на доставените мобилни услуги, включително
спирането на доставката, съчетани с уведомление, че абонатът има неплатени
задължения, не е равносилно на уведомление за прекратяване на договорите от
доставчика по вина на потребителя. За договора за доставка на мобилни услуги
законодателят не е предвидил форма за действителност, но в случая процесните договори
са сключени в писмена форма, следователно страните сами са определили тази
форма като гарантираща по-добре сигурността в отношенията им, реализирането на
задълженията и защитата на правата им. Тази форма на установяване на
правоотношението задължава страните за спазване на същата форма при неговото
прекратяване. По делото няма нито твърдение, нито данни за отправено изрично
писмено волеизявление от дружеството до абоната, че прекратява едностранно
сключените между тях договор за доставка на мобилни услуги и за договор за
лизинг на мобилно устройство, поради неплащане на дължимата цена.
Предвид
изложеното, кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора,
поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка,
доколкото неустойката не се дължи за неизпълнение на парично задължение, а е
последица от прекратяване на договорните отношения между страните по причини,
които стоят изцяло у потребителя. Предвид на това, че договорът е със срок до
03.04.2020г., и като се вземе предвид, че за първи път ответникът е узнал за
упражненото право на прекратяване от ищеца, с връчване на препис от исковата
молба на особения представител – 14.09.2021г., то съдът счита, че
облигационната връзка между страните не е била предсрочно прекратена, както
твърди ищеца, а е прекратена с изтичане на срока на договора. Ето защо за
ответника Х. не е възникнало задължението да заплаща търсената неустойка,
поради което ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед
изхода на делото на ищеца не му се следват разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, поради което претенцията му за заплащане на такива е неоснователна.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, подадена чрез процесуалния им
представител – адв.В.Г. ***, със съдебен
адрес:*** против П.А.Х. с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основани е чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът Х. дължи на ищеца сумата в размер на 62,47 лева (шестдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
03.04.2018г. за мобилен номер ***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: