№ 1268
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20221000503340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 ГПК.
С решение № 7349 от 26 ноември 2018г. по гр. д. № 12400/14г.
Софийски градски съд, ГО, 7 състав е осъдил Еурохерц Осигуранье Д.Д. с
рег. № ********* на Търговски съд в Загреб, със седалище и адрес на
управление: гр.Загреб, ул. „ Града Вуковара“ 282, да заплати на М. Е. М. на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 14.04.2012г. в
гр.Дубровник, от водач на МПС, чиято гражданска отговорност, е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 14.04.2012г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска по
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до
предявения размер от 30 000 лева, частично от глобалната сума от 60 000 лв.,
като неоснователен; осъдил ответника да заплати на ищцата, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата – 3 769,16 лв. – разноски пред СГС , съразмерно на
уважената част от иска; осъдил ищцата да заплати на ответника на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 410,66 лв., представляваща разноски по делото,
1
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
Еурохерц Осигуранье Д.Д. срещу решението по гр. д. № 12400/2014г. на СГС,
ГО, 7 състав, като делото е върнато за ново разглеждане от САС от ВКС в
частта по иска за разликата над 8000 до 25 000 лв., ведно със законната лихва,
за която искът е бил уважен от СГС. С доводи за неправилност на решението,
концентрирани върху нарушение на материалния закон на Република
Хърватия (РХ), чието съдържание не е установено по делото, иска отмяна на
решението в тази част и вместо това отхвърляне на иска в обжалваната част.
Поддържа, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите,
установени от ВС на РХ в Ориентировъчни критерии (ОК) и суми за
определяне на справедливо парично обезщетение за неимуществени вреди,
приети с оглед еднаквото прилагане на чл. 200, §1 от Закона за задълженията и
договорите на РХ. Определено въз основа на приложимото право
обезщетението за процесната травма не може да надхвърля според
жалбоподателя максимален размер от 8 000 лв., на колкото възлиза и с оглед
степента на увреденото благо – типична глезенна фрактура, с обичайно
лечение и възстановяване, без усложнения, при остатъчни само 10 % дефицит
при разгъване на ставата. Оспорил е и настъпването на забава от датата на
настъпване на деликта.
М. Е. М. е подала отговор на жалбата, с който е оспорила доводите,
релевирани в нея. Поддържа, че освен причиняването на преките вреди на
територията на РХ, всички последващи вреди са настъпили на територията на
Република България. Отделно акцентира върху положението, че ОК не
представляват математическа формула, която автоматична да служи за
изчисляване на справедливо обезщетение, а следва да се отчете спецификата
на конкретния случай и с решението си първоинстанционният съд е определил
обезщетението именно при съобразяване на конкретните обстоятелства по
начина на лечение чрез две оперативни интервенции, периодът на
възстановяване от 9 месеца, получения стрес в работоспособна възраст и
икономическите условия в страната, чийто измерител е и застрахователният
лимит.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
прилагайки българското материално право – КЗ (отм.), че в полза на ищцата
2
е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност
на причинителя на ПТП, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25 000 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, претърпените болки и страдания от ищцата на 32
години към датата на ПТП, продължителността и характера на лечението и
възстановителния период, търпените неудобства, ползваната чужда помощ,
пълното възстановяване с изключение на движението „екстензия“ с намален
обем от 10 градуса. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
съдът е приел за недоказано, тъй като пострадалата е пресичала пешеходна
пътека без данни да е предприела пресичането по начин, довел до
вредоносния резултат.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част –
разгледан е предявен иск откъм фактите, на който е основан. Въпросът за
допустимостта му в обжалваната част е разрешен и с решението на ВКС, с
което делото е върнато за ново разглеждане по същество от въззивния съд в
частта му, в която при първото разглеждане на въззивната жалба (с решение
№ 12288/10.11.2020г. по в. гр. д. № 1172/19г. на САС) първоинстанционното
решение № 7349/26.11.18г. по гр. д. № 12400/14г. на СГС съд е обезсилено в
частта му, с която е уважен предявеният пряк иск за обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.04.2012г. в Дубровник,
Хърватска за разликата над 8000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва.
Като косвен резултат от решаващата си дейност САС счита същото за
частично неправилно в обжалваната част.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
3
непозволеното увреждане, на основание деликт. В случая е предявено т. н.
пряко право на пострадало лице срещу застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило в гр.Дубровник, докато ищцата е била на почивка, изразяващи се в
болки и страдания от травматична увреда, лекувана оперативно с поставяне и
изваждане на остеосинтеза, необходимост от чужда помощ във
възстановителния период, ползване на помощни средства, нарушено
психоемоционално състояние и промяна в социалния й живот.
На етапа на въззивното производство не са спорни всички елементи от
фактическия състав на отговорността на конституирания ответник като
застраховал гражданската отговорност на делинквента. Спорен във
въззивното производство е въпросът по размера на дължимото обезщетение на
ищцата за причинените й неимуществени вреди, като първоинстанционното
решение в необжалваната осъдителна част има за правна последица сила на
пресъдено нещо, обвързваща страните (чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК). При това
положение, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство,
въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че
ищцата, пресичайки пешеходна пътека, е пострадало лице от ПТП, станало на
14.04.2012г. в гр. Дубровник, РХ, причинено противоправно и виновно от П.
К. – застрахован при ответника със застраховка гражданска отговорност водач.
По характера и тежестта на получените увреди на телесното здраве на ищцата
фактически не се спори – ответникът е изразил оплакване срещу определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди в разрез с лимити на
обезщетението, приложими по приложимото материално право на РХ. Така е
обосновал справедлив според него размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 8 000 лв. и иска съответна отмяна на обжалваното
решение.
Ответницата по въззивната жалба се е противопоставила на доводите
на жалбоподателя, както се посочи, като иска да се съобрази конкретиката на
случая и, че ОК не се прилагат автоматично при определяне размера на
дължимото обезщетение.
За да определи размера на обезщетението, предназначено да възмезди
болките и страданията на пострадалата, чиято легитимация като такава е
призната от съда с влязлата в сила част от решението, но чийто изводи
4
относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват като
противоречащи на приложимия материален закон - определени в нарушение
на правилата, уреждащи отговорността на хърватския застраховател, САС взе
предвид следното:
От заключението на вещото лице хирург, ортопед – травматолог,
неоспорено от страните, изготвено въз основа на относимата медицинска
документация и след преглед на ищцата през м.06.2015г., е установено по
делото, което не е спорно на настоящия етап от производството, че М. М., на
32г., на 14.04.2012г. в резултат на процесното ПТП е получила – „Счупване на
глезена на малкопищялната кост на дясната подбедрица и сублуксация
(полуизкълчване) на дясната глезенна става”. Счупването се дължи на
директен удар по външната повърхност на дясната подбедрица в момент,
когато десният крак на пешеходката е бил носещ, т.е. опорен върху пътната
настилка. Вследствие на внезапния удар глезенната става се е извила навътре
и поради движение, по-голямо от нормалното, се е отчупил външният глезен с
последваща сублуксация (полуизкълчване) на ставата. Вещото лице е
уточнило, че след получаване на уврежданията, спешна медицинска помощ и
лечение пострадалата е получила в Спешния кабинет на Обща болница на
гр.Дубровник. Постъпила на 14.04.2012г. с голям оток, болка и контрактура
(обездвижване) на дясната глезенна става. Извършено е било рентгеново
изследване и консултации. Поради големия травматичен оток дясната
подбедрица е била обездвижена с гипсова лонгета. На пострадалата е била
назначен ден за контролен преглед. На 17.04.2012г. е приета за болнично и
оперативно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА-
София и на 18.04.2012г. е била оперирана. Извършено е било: „открито
наместване на счупения глезен и стабилизиране на костните фрагменти с
метална плака и винтове“. В продължение на 3 месеца пострадалата се е
придвижвала с помощта на патерици, без да стъпва на оперирания крак. След
3-ия месец е започнала дозирано натоварване и в края на 4-ия месец вече се е
придвижвала самостоятелно, но с дозирано натоварване на крака. След
доказано костно зарастване на фрактурата, в периода от 30.10.2012г. до
02.11.2012г. тя е била приета за втори път във ВМА по повод: „Състояние след
счупване на десния фибуларен глезен. Състояние след метална остеосинтеза“.
След проведена предоперативна подготовка, на 31.10.2012г. пострадалата е
оперирана отново. Оперативно е била отстранена металната остеосинтеза от
5
зарасналия вече глезен. След изписването от болницата тя е била насочена за
допълнителна рехабилитация на дясната глезенна става. Вещото лице е
пояснило, че общо лечебният и възстановителен период при М. е приключил
за по-дълъг срок от 9 месеца (за какъвто период й е разрешен отпуск поради
временна неработоспособност), тъй като освен счупване при нея е имало и
изкълчване на ставата. Тя е търпяла болки и страдания, като най-интензивни
те са били през първите 3 месеца след злополуката. Интензивни са били
болките и за около 30 дни след всяка от извършените операции, както и в
процеса на провежданата начална рехабилитация, при провеждана
продължителна рехабилитация в случая. Извън посочените периоди, болките
са били с периодичен характер и са се проявявали само при преумора на
счупения крак, при студено и влажно време. Към деня на последния извършен
преглед на 05.06.2015г. липсват клинични данни за настъпили негативни
последици или усложнения от процесното счупване. Счупената
малкопищялна кост в областта на глезена е зараснала окончателно. От
операцията е останал траен козметичен белег с дължина 7 см. Движенията в
дясната глезенна става са напълно възстановени, с изключение на движението
„екстензия“ (разгъване), което е с трайно намален обем от 10 градуса.
В показанията на св. В. (с когото пострадалата живее във фактическо
съпружеско съжителство), подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК,
фактическите констатации на първоинстанционния съд въз основа на които не
са оспорени, е заявил, че си спомня за инцидента с М., когато били на
екскурзия в Дубровник. След като му се обадили за случилото се, той отишъл
в местната болница; М. изпитвала болки, плачела, дали й болкоуспокояващо.
След като я оперирали във ВМА, почти година не могла да се върне на работа.
Ходила с патерици няколко месеца. Периодът на възстановяване бил труден,
свидетелят й помагал в ежедневните битови дейности - да се изкъпе, облече и
обслужи. Счита, че тя е изпаднала в посттравматичен стрес и когато тъкмо
проходила самостоятелно, последвала втората операция за изваждане на
имплантите.
Във въззивното производство е прието ново доказателство – решение
от 05.03.2024г. на Общински съд в Дубровник, с което е преустановено
наказателното производство срещу П. К. по обвинителен акт на общинска
държавна прокуратура в Дубровник с номер Н – DO- 215/12 от 31 май 2013г.
(не се спори, че това обвинение е повдигнато по повод причиняването на
6
процесното ПТП), поради това, че обвиняемият е починал на 22.01.2024г. С
оглед пренасянето на спора пред въззивния съд само относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно приложимото
материално право, прекратяването на наказателното производство спрямо
причинителя на ПТП, чието противоправно, съответно виновно и вредоносно
за ищцата поведение се счита установено с влязлата в сила част от
първоинстанционното решение, не е от решаващо значение за правилното
решаване на спора на настоящия етап от производството.
На следващо място, съдът не обсъжда самостоятелно и представените
от жалбоподателя решения (присъди) на съдилища в РХ, като те могат да
служат само за ориентир при преценката на релевантните за определянето на
обичайни размери на обезщетения за неимуществени вреди обстоятелства от
съдилищата в страната по местонастъпване на вредите (вж. чл. 44 КМЧП),
доколкото не е доказано обвързващо за съда значение на съдебната практика
по прилагането на материалния закон.
Както се посочи, по делото е повдигнат спор за материалното право,
уреждащо непозволеното увреждане, което ищцата е твърдяла, че й е
причинено на територията на РХ (с оглед мястото, където са настъпили
непосредствените вреди от него). Решението е влязло в сила в една
осъдителна част и е източник, както се прие, на сила на пресъдено нещо
между страните. С влязлото в сила решение е приложено българското
материално право като регулатор на спорното правоотношение. ВКС е указал,
че приложимото обективно материално право е хърватското материално право
като правото на мястото, където са настъпили преките вреди. В изпълнение на
задължението си да установи съдържанието на това обективно право преди
влизане на РХ в ЕС на 01.07.2013г., въззивният съд отправи ново искане по
реда на ЕКОПИ до РХ.
От информацията за съдържанието на чуждото материално право,
събрана при първоначалното разглеждане на въззивната жалба и при
повторното й разглеждане, е установено следното:
Съгласно чл. 1046 от Закона за облигационните отношения (ЗОО),
вреда е и нарушаване правата на личността (неимуществена вреда) като право
на живот, на физическо и душевно здраве и др. (чл. 19, ал. 2 ЗОО), които се
„поправят“ чрез заплащане на справедливо парично обезщетение, при
7
въведена презумпция за виновното й (небрежно) причиняване (чл. 1045, ал. 1
и 2 ЗОО). За определянето му съдът следва да има предвид силата и
продължителността на физическите болки, душевните болки и страха,
предизвикани от нараняването, както и целта на обезщетението, така че да не
се задоволяват стремежи, които не са свързани с неговия характер и цел (чл.
1100, ал. 2 ЗОО). В РХ не съществуват регулирани със закон суми за
обезщетение на вреда при физически наранявания и увреждане на здравето. За
еднакво прилагане на разпоредбите за присъждане на справедливо парично
обезщетение обаче, на 29.11.2002г. Гражданското отделение на Върховния съд
е приело Ориентировъчни критерии (съобразно посоченото и по-горе, по-
нататък посочени като ОК) и суми за определяне на размера на
справедливото парично обезщетение за неимуществени вреди - за еднакво
прилагане на чл. 200, ал. 1 ЗОО, в сила до 01.01.2006г., и по подходящ начин се
прилагат и при определяне на справедливо парично обезщетение при
прилагане на чл. 1 100 ЗОО (при съобразяване и на тежестта на нарушението,
обстоятелствата по случая, които го обосновават), в сила от 01.01.2006г., като
тези критерии се прилагат за всички граждански производства за обезщетение
на неимуществени вреди. ОК са преизчислени в хърватски куни по курс евро –
куна 1 евро – 7.435784, но те, както е подчертано в самите ОК, не
представляват математическа формула, която с чист автоматизъм да служи за
изчисляване на справедливо парично обезщетение, като при прилагането им
следва да се имат предвид всички обстоятелства по случая, при което
продължителността и силата на физическите и душевни болки и страдания, и
страхът имат особено значение, но не са единствените обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на справедливото
обезщетение. В ОК са посочени суми за определяне на размера на
обезщетението при физически болки – силни, средни и слаби, като е
подчертано, че продължителността и тежестта на физическите болки са двата
особено важни елемента за присъждане на справедливо парично обезщетение.
Препратено е към заключение № 4 от зас. III на ГО на ВС на РХ от
30.03.1987г., в което е посочено, че дискомфортът по време на лечение, напр.
хоспитализация, различни видове обездвижване и фиксиране, брой операции
и пр., които пострадалият претърпява, се разглеждат в рамките на
обезщетението на физическите болки, като може ли и при какви условия
някой от цитираните дискомфорти да премине в самостоятелна форма на
8
неимуществени вреди, трябва да се преценява, като се вземат всички
обстоятелства по случая; неимуществената вреда, която се проявява
дълготрайно или постоянно, представлява една вреда и се определя една сума
за обезщетение. В ОК са посочени и суми, в определен диапазон, за
обезщетяване на преживян страх, като е уточнено, че е възможна корекция
както нагоре, така и надолу, при съобразяване на обстоятелствата по случая,
като следва да се съобрази продължителността и силата на страха. В ОК са
посочени и суми за обезщетяване на душевни болки и намаляване на жизнена
активност за всеки 10 %, като е съобразено намаляване на тази активност в
проценти до 25% до 100 % и отново е указано, че е възможна корекция, а като
допълнителни критерии следва да се съобразяват възрастта, вида на занятието
и др. подобни. В заключение № 6 от зас. III на ГО на ВС на РХ от 30.03.1987г.,
е пояснено какво се разбира под намаляване на жизнена активност – обхваща
всички ограничения в жизнените активности на пострадалия, които е
осъществявал, или е известно, че би осъществил в бъдеще при нормално
развитие на нещата, под ограничение се разбира и извършване на дейности с
повишени усилия или при специални условия, като тази форма на вреда
обикновено има траен характер, но парично обезщетение може да се присъди
и когато намаляването на жизнената активност е временно, ако е с по-голяма
интензивност и по-продължително или ако това е оправдано от специални
обстоятелства.Прекият иск на пострадалия срещу застраховател по риска
Гражданска отговорност при ПТП е нормиран в чл. 11, ал. 1 Закона за
задължителните застраховки в транспорта (ЗЗЗТ).
Въззивното производство се разглежда по реда на ограничения въззив
(чл. 269 ГПК) и съдът е обвързан от оплакванията срещу неправилността на
решението, като в рамките на спорния предмет във въззивното производство
прилага служебно и императивните норми на материалния закон, регулиращи
спорното правоотношение, а в случая е обвързан и от указанията на ВКС по
прилагането на чуждото обективно право – това на РХ, като право на
държавата, където е настъпила вредата (чл. 105, ал. 1 вр. чл. 116, ал. 1 КМЧП).
При тази изходна позиция и при отчитане на влязлата в сила част от
решението, с която на пострадалата е присъдено обезщетение от 8 000 лв.,
въззивният съд намира, при преценка на релевантните обстоятелства за
определянето на справедливо обезщетение в конкретния случай, посочени в
приложимите в РХ нормативни актове, съобразно и указанията на ВС на РХ,
9
ГО по приложението на закона, обективирани в обсъдените ОК (които съдът
отчита с оглед тълкуването и прилагането на чуждото материално право от
съдилищата в държавата, където е настъпила вредата - чл. 44, ал. 1 КМЧП), че
справедливото обезщетение, дължимо на ищцата, възлиза на 15 000 лв. За да
определи този размер на обезщетението, САС взе предвид освен характера и
тежестта на полученото травматично увреждане, така и силата и
продължителността на търпените от пострадалата физически болки, в т. ч.
търпените силни болки през първите 3 месеца след злополуката, след всяка
операция и в процеса на провежданата начална рехабилитация; съобрази и по-
дългия възстановителен период от общо 9 месеца; проведеното оперативно
лечение с поставяне/изваждане на остеосинтеза и останалия траен козметичен
дефект след оперативната интервенция; причинения значителен дискомфорт
за пострадалата по време на лечението и през възстановителния период,
изразяващ се и в ограничения в придвижването, осъществявано и посредством
помощни средства и с ненатоварване на увредения крайник, както и нуждата
от чужда помощ при самообслужване, което за период от около 4 месеца е
ограничило жизнената активност на младата 32 годишна жена, като я е
превърнало в несамостоятелен зависим от чужда помощ човек; съдът отчете и
установения от вещото лице трайно намален обем на движение на глезенната
става от 10 градуса при екстензия. Не без значение за определянето на
търсеното обезщетение са и обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП, - в чужда държава и то по време, когато ищцата е била на
екскурзия (почивка), – събитие, свързано с очаквания за позитивни
изживявания, като вместо това тя е получила травматичното увреждане,
несъмнено отразило се негативно и на психоемоционалното й състояние
(макар св. В. да не разполага със специални знания, показанията му, че
пострадалата е изпаднала в „стрес“ съдът преценява в посока именно
негативно засягане на емоционалното й състояние). Съдът, при преценка на
конкретните обстоятелства по случая, счете, че не може да приложи
автоматично размерите на обезщетенията в приетите от ВС на РХ ОК,
преизчислени в хърватски куни. Както е подчертано и в самите ОК, а и
изводимо и от наименованието им, решаващо за преценката на съда при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
спецификата на всеки отделен случай. В разглежданата хипотеза съдът счете,
че сумата, с която в най-пълна степен ще се възстановят вредите от
10
засегнатото благо и ще се изпълни целта на определянето на обезщетението за
вреди, които пострадалото лице е продължило да търпи в държавата по
произход, възлиза на гореприетия размер. В обобщение, САС намира, че
внезапното засягане на неимуществената сфера на ищцата в млада активна
възраст по време на екскурзия, продължило за по-дълъг период, – за период от
около 9 месеца, обосновава в случая определянето на обезщетение за
неимуществени вреди в посочения размер от 15 000 лв.
По горните съображения решението в обжалваната част следва да се
отмени частично и вместо това предявеният пряк иск да се отхвърли за
разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. Няма основание обаче за отмяна на
решението в частта му относно началния момент на забавата за плащане на
присъденото обезщетение над размера от 8 000 лв. до размера от 15 000 лв.,
тъй като, с оглед предмета на въззивното производство при повторното
разглеждане на въззивната жалба, очертан от отменителното решение на ВКС,
с влязлата в сила част от решението на първоинстанционния съд между
страните е формирана сила на пресъдено нещо и те са обвързани със момента
на забавата на ответния застраховател, така както е определен от
първоинстанционния съд.
Така мотивиран, въззивният съд, освен частичната отмяна на
обжалваното решение и съответно на това частично отхвърляне на
предявения иск, постановява и частично потвърждаване на решението в
обжалваната му част като правилно като резултат – в частта му, в която СГС е
присъдил обезщетение над размера от 8 000 лв. до 15 000 лв. ведно със
законната лихва, начиная от 14.04.2012г. до окончателното плащане. При
този изход на спора, на съответна отмяна подлежи и решението в частта му по
разноските на база изчисленията на първоинстанционния съд, срещу които не
е направено оплакване по реда на чл. 248 ГПК, а именно – на отмяна подлежи
решението в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата
разноски над размера от 2 261, 50 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника, при този изход на спора, следва да се присъдят още разноски за
първоинстанционното производство в размер на 831, 32 лв., а за въззивното
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, равняваща се на
10 000 лв., при обжалваем интерес от общо 17 000 лв., му се дължат разноски в
размер на 660, 11 лв. - разноски при първоначалното разглеждане на
въззивната жалба; 932 лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение за
11
водене на делото пред ВКС, съразмерно на отхвърлената част от иска, които се
присъждат на основание чл. 294, ал. 2 ГПК; 1 362, 35 лв. – платено адвокатско
възнаграждение при повторното разглеждане на въззивната жалба, чийто общ
уговорен и платен размер от 1 184 евро не е прекомерен с оглед сложността на
делото и усилията, положени в защита срещу иска от пълномощника на
ответника, както и в размер на 389, 80 лв. – за превод на документи във връзка
със съдебната поръчка, изпратена в настоящото производство до РХ. Общо
дължимите разноски на ответника за двете инстанции, които следва да се
присъдят с решението в тежест на ищцата, възлизат на 4 175, 58 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска от
въззивния съд, на ищцата - ответница по въззивната жалба се присъждат
разноски за платено адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното
производство при повторното разглеждане на въззивната жалба (уговорено и
платено в размер, по-малък от този, заплатен от насрещната страна, който не
се явява прекомерен като се изходи от сложността на делото), в размер на 823,
53 лв.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7349 от 26 ноември 2018г. по гр. д. № 12400/14г. на
Софийски градски съд, ГО, 7 състав, в частта му, в която съдът е осъдил
Еурохерц Осигуранье Д.Д. да заплати на М. Е. М. по предявения от нея пряк
иск сумата над размера от 15 000 лв. до размера от 25 000 лв. (т.е. за 10 000
лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 14.04.2012г. в
гр.Дубровник, от водач на МПС, чиято гражданска отговорност, е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 14.04.2012г. до окончателното изплащане и в частта, в която съдът
е присъдил разноски в полза на ищцата над размера от 2 261, 50 лв., като
вместо това :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. Е. М. срещу Еурохерц Осигуранье
Д.Д. като застраховал гражданската отговорност на причинителя на ПТП, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди от
ПТП, реализирано на 14.04.2012г. в гр.Дубровник, за разликата над 15 000 лв.
12
до 25 000 лв., възлизаща на 10 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7349 от 26 ноември 2018г. по гр. д. №
12400/14г. на Софийски градски съд, ГО, 7 състав в останалата обжалвана
част, – в която по предявения пряк иск с точна правна квалификация чл. 11, ал.
1 от Закона за задължителните застраховки в транспорта на Република
Хърватия е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от травматични
увреди от ПТП, реализирано на 14.04.2012г. в гр.Дубровник, над размера от
8 000 лв. до размера от 15 000 лв. – т.е. за сумата, възлизаща на 7 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.04.2012г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 вр. чл. 294, ал. 2 ГПК на Еурохерц Осигуранье Д.Д., с рег. № *********
на Търговски съд в Загреб, със седалище и адрес на управление: гр.Загреб, ул.
„ Града Вуковара“ 282, сумата 4 175, 58 лв. – разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА Еурохерц Осигуранье Д.Д., с рег. № ********* на
Търговски съд в Загреб, със седалище и адрес на управление: гр.Загреб, ул. „
Града Вуковара“ 282, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Е. М.,
ЕГН **********, сумата 823, 53 лв. – разноски за настоящата въззивна
инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13