Р Е Ш Е Н И Е
№
260654/13.10.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1569 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от А.М.С., с която срещу „Б.Х.“
ЕООД са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 805,50 лв., която след като се с приспадне данък от 10 % е
равна на сумата - 756.00 лв., представляваща обезщетение за 12 дни неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата в размер на 55,00
лв., която след приспадане на данък от 10 % е равна на сумата от 49,50 лв.,
представляваща обезщетение за стаж и професионален опит, ведно със законната
лихва върху всяко от задълженията, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Ищцата
твърди, че е полагала труд за ответното дружество по силата на срочен трудов
договор № 127/18.04.2019 г., при уговорено основно месечно възнаграждение в
размер на 560 лв. и допълнително месечно възнаграждение за придобит стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % от основното трудово възнаграждение за
всяка прослужена година. Сочи, че на 01.05.2019 г. страните сключили
допълнително споразумение, по силата на което основното трудово възнаграждение
било изменено на 1 400 лв., считано от същата дата. Ищцата счита, че
работодателят е следвало да й изплати обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 12 дни, в общ размер от 840 лв. Сочи, че трудовият и́ стаж възлиза
на 1 година и 13 дни, при което счита, че ответникът и́ дължи общо 55 лв.
възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит, при прослужено
време 6 месеца и 19 дни (от 01.05.2019 г. до 19.11.2019 г.). Съобразно
изложеното ищцата моли за уважаване на исковите претенции и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Б.Х.“
ЕООД, в който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер.
Оспорват се и фактическите твърдения в исковата молба. Ответникът заявява, че
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е изплатено на ищцата
на 20.12.2019 г., заедно с трудовото възнаграждение за м.ноември 2019 г.
Отделно от изложеното оспорва претендирания размер на посоченото обезщетение.
Счита за неоснователна и претенцията за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като ищцата
действително е полагала труд при други работодатели, но на длъжности, различни
от длъжността, която е заемала при ответника. Ето защо ответникът моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищцата искове, както и акцесорните искове за присъждане на законната лихва върху
претендираните суми, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Няма
спор между страните, че на 18.04.2019 г. между тях е сключен трудов договор, по
силата на който ищцата се е задължила да работи при ответника на длъжност
„готвач“ при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560
лв. и платен годишен отпуск от 20 дни. Страните са уговорили към датата на
подписване на договора, че допълнителното възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит е в размер на 0 %. Със Заповед № 519/18.11.2019 г.
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 19.11.2019 г., по взаимно
съгласие и в заповедта е записано, че на работника следва да се изплати
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск в
размер на 12 дни. Заповедта е връчена лично на ищцата на 18.11.2019 г.
В
представената от ответника Ведомост заплати за м. ноември 2019 г. /л. 26/ са
записани за ищцата А.М.С. начисления от 863,76 лв., удръжки 112,51 лв. и чиста
сума 751,25 лв., като срещу полето за подпис е записано „РКО“. На л. 27 от
делото е представен Фиш, от който е видно как се формира сумата от 751,25 лв.,
а именно от основната заплата за два отработени дни от 133,33 лв. и
обезщетението по чл. 224 КТ за 12 дни неплатен годишен отпуск от 730,43 лв.,
намалено с удръжките в общ размер от 112,51 лв.
Представен
е разходен касов ордер № 20/002 от 20.12.2019 г. с идентификационен номер
********* на името на ищцата, за сумата от 751,25 лв., като на полето „получих
сумата“ е положен подпис, както и на полето „броил сумата“. /л. 28/
Подписът
на ищцата върху РКО е оспорен, поради което по делото е допусната СГЕ, по която
вещото лице е дало заключение, че същият е изпълнен от нея. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че подписът е много опростен и няма движения, поради
което е лесен за имитиране и фалшифициране, но има достатъчно съвпадения в
определен брой точки, за да се приеме, че е изпълнен от ищцата. Заключението не
е оспорено от страните.
Ответникът
е представил извлечение от касовата книга, като от същата за периода 01.12.2019
г. – 31.12.2019 г. /л. 82/ е видно, че на датата 20.12.2019 г. има издадени
четири РКО, като два от тях са с номера 20/002, а именно РКО за „*“ ЕООД за сумата
от 117,18 лв. и РКО за „РЗ ПЕРСОНАЛ М.11.2019“ за сумата от 3 119,69 лв.
Представено е и трудовото досие на ищцата.
По
делото е допусната ССЕ, вещото лице по която е приело, че от справката си в
счетоводните записвания на дружеството се установява, че размерът на платения
годишен отпуск за 12 дни е бруто 730,43 лв., като заедно с основната заплата за
2 работни дни и след удръжките, остава за получаване сумата от 751,25 лв.,
която е получена от ищцата при подписване на РКО. По отношение на обезщетението
за стаж и професионален опит вещото лице е приело, че същото е в размер на
37,52 лв. бруто върху заплатите и 3,94 лв. бруто върху обезщетението по чл. 224 КТ. Вещото лице е приело, че ищцата е изпълнявала в предприятието сходна
длъжност с изпълняваните от нея в други предприятия, поради което и следва да й
се дължи такова възнаграждение.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
128, т. 2 КТ, вр. чл. 12 НСОРЗ за заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск и за заплащане на възнаграждение за трудов
стаж и придобит професионален опит.
Съобразно разпределената
в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже, че е била в
трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено от последния със
Заповед № 519/18.11.2019г.; размера на договореното трудово възнаграждение,
както и размера на дължимите й се обезщетения. Ответникът е следвало да докаже,
че е заплатил дължимите на ищцата трудови възнаграждения и обезщетения или че
не ги дължи.
Съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по силата на Трудов договор №
127/18.04.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, като към датата
на издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата е изпълнявала длъжността „готвач“. Със Заповед № 519/18.11.2019 г. на
управителя на ответното дружество трудовото правоотношение било прекратено, а
като основание за издаване на заповедта било посочено чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
По иска за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съдът намира, че същият е
неоснователен.
Спорният въпрос по
делото, е дали ищцата е получила определеното и́ обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 751,25 лв. (претендират се 756 лв.),
какъвто размер е определило и вещото лице и какъвто размер работодателят
твърди, че е заплатил. Като доказателства е представен разходен касов ордер
(РКО), който има действието на разписка за плащането. Същият е подписан от
ищцата, според заключението на вещото лице по графичната експертиза. Отделно от
горното, според вещото лице по ССЕ, в счетоводството на ответника е отразено
това плащане и са заплатени и съответните данъци и осигуровки. Отразяването на
плащането се установява и от справка в представената от ответника касова книга
за процесния период, в която са записани като обща сума плащанията на работните
заплати на персонала. Действително е налице дублиране на номерата на отразените
в касовата книга РКО, но предвид останалите събрани по делото доказателства,
това не може да доведе до извод, че е налице неправилно осчетоводяване до
степен имаща за резултат липса на плащане към ищцата.
По
отношение на възражението на ищцата за нищожност на РКО, то съдът счита, че
същото е неоснователно. Попълнените в документа данни са достатъчни, за да се
приеме, че същият може да служи като разписка и да удостовери даването и
получаването на записаната сума. Непопълването на всички полета в документа би
имало за последица евентуално неправилно осчетоводяване и непълно отразяване на
всички необходими данни за счетоводни цели, но не може да има за последица
нищожност или да бъде отречено неговото правно значение като доказателство
удостоверяващо получаването на паричната сума.
По иска за заплащане на
възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит съдът намира, че
същият е неоснователен.
Допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл.
12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща
в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
Това трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба има
задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице
законоустановените условия за получаването му. По силата на чл. 66, т. 7 КТ
това възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в трудовия
договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за
изплащането му не е основание за лишаване на работника от това допълнително
възнаграждение. Съгласно ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за придобит трудов стаж и
професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за
времето през което работникът е работил в предприятието, както и трудовият
стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Предвиден е и
минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, който е в размер на 0,6 на сто за всяка година придобит
трудов стаж. Условията, при които се зачита сходството на професията, съобразно
характера на работата спрямо определената длъжност се определят с вътрешни
правила за организация на работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12,
ал. 5 от НСОРЗ. За уважаването на иска по чл. 12 от Наредбата ищецът следва да
докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен
характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия. /Така, Решение
№ 241 от 21.08.2015 г. по гр.д. № 5294/2014 г., IV г.о., на ВКС/
В случая в индивидуалния
трудов договор между страните е уговорено, че работникът ще получава 0,6 % от
основното възнаграждение за всяка прослужена година, но дори и да не беше
уговорено такова възнаграждение би се дължало. Към датата на договора е
записано, че това възнаграждение е 0,0 %. Това е
така, защото видно от Вътрешните правила за работна заплата на „Б.Х.“ ЕООД за
длъжността „готвач“ се приемат за сходни длъжности „готвач, готвач
бригадир, готвач пицар, готвач декоратор и сладкар“.
В този смисъл длъжността „помощник готвач“, която е заемала ищцата в предходни
предприятия, не се счита за сходна в случая. Тя би била сходна, ако ищцата
работеше на длъжността „помощник готвач“, както е видно от самите Вътрешни
правила. Заеманата длъжност „готвач“ при работодателя „Фронтлайн
Мениджмънт“ за периода 4 месеца и 12 дни е сходна със заеманата длъжност
„готвач“ при ответника, но стажът не е достатъчен, за да се приложи
увеличението на възнаграждението с 0,6 %, доколкото е необходимо да бъде
прослужена една година. В предприятието на ответника ищцата е работила още 7
месеца, поради което и не и́ е начислявано допълнително възнаграждение по
реда на чл. 12 от НСОРЗ. Ищцата се е съгласила с вътрешните правила за
определяне на работната заплата с подписване на индивидуалния трудов договор,
поради което и видно от горното такова възнаграждение не и́ се дължи.
В заключение предявените
от ищцата обективно кумулативно съединени осъдителни искове следва да се
отхвърлят като неоснователни.
В полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски. Претендират се 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, за което е представен списък и доказателства за
плащане. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати същите. Сумите от 100 лв. за
съдебно-графична експертиза, 150 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 50 лв.
за държавна такса остават за сметка на бюджета на съдебната власт, доколкото
ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски за производството, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „Б.Х.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, *“, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 805,50
лв., която след като се с приспадне данък от 10 % е равна на сумата - 756 лв., представляваща обезщетение за
12 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и
сумата в размер на 55 лв., която след приспадане на данък от 10 % е равна на
сумата от 49,50 лв., представляваща
обезщетение за стаж и професионален опит, ведно със законната лихва върху всяко
от задълженията, считано от завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Х.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, *“, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторените в настоящото
производство от ответника съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: