Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                            

                                      №

 

град Свиленград, 28.08.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретаря Татяна Терзиева,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 617 по описа на Съда за 2017 година,

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЗНАВА обвиняемия Ф.Е.А., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, без образование, но може да полага подпис, неженен, ЕГН **********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това че на 20.07.2017 година, на път № 597, в землището на село Дъбовец, област Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с държавен регистрационен № К 25 29 АТ без съответното Свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно постановление № 17-0351-000139 от 28.03.2017 година, издадено от Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, влязло в законна сила на 17.07.2017 година - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 050 лв. (хиляда и петдесет лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок пред Окръжен съд - Хасково, считано от обявяването му, по реда на глава ХХІ от НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          (Кремена Стамболиева)

                                      М О Т И В И

към Решение № 171 от 28.08.2017 година

по АНД № 617/2017 година на Районен съд – Свиленград

 

          Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава  28 от НПК.

          Бързо производство (БП) № 339/2017 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Стефка Стоянова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Ф.Е.А., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, без образование, но може да полага подпис, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това че на 20.07.2017 година, на път № 597, в землището на село Дъбовец, област Хасково, управлявал моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с държавен регистрационен № К 25 29 АТ без съответното Свидетелство за управление (СУ), в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно постановление (НП) № 17-0351-000139 от 28.03.2017 година, издадено от Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, влязло в законна сила на 17.07.2017 година - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

              В съдебното заседание, проведено на 28.08.2017 година не се явява представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована и не взема становище.   

             Явява се обвиняемия Ф.Е.А., заедно с адвокат Р.Б. – служебен защитник от БП. Обвиняемият А. се признава за виновен. Съжалява за стореното и искрено се разкайва пред настоящия Съдебен състав. Сочи причината, поради която е управлявала МПС-то. Молят Съда за налагане на административно наказание „Глоба” в минимален размер. Сочи се за наличие на смекчаващи вината обстоятелства. При последната си дума, изразява съжаление за стореното и искрено се разкайва, наред с което декларира намерение за спазване на правомерно поведение в бъдеще и неизвършване на подобно престъпно деяние, както и моли за налагане на минимално наказание.

    Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

    Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 174 от 07.08.2017 година на Районен съд – Крумовград, обвиняемият А. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

  От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград и приложена в кориците на БП, става ясно, че Ф.Е.А. не е криминално проявен, не се издирва от органите на полицията, няма криминална и съдебна регистрации и няма наложени забрани за напускане пределите на страната.

    В кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият Ф.Е.А. живее на семейни начала с Петкана Альошева, с която имат една малолетно дете, не притежава недвижими имоти, МПС-та, движими имущество с единична цена над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки и не получава трудово възнаграждение и други доходи.

   На 20.07.2017 година, свидетелите - мл.инспектор Иван Иванов Жбантов (, командирван от ГПУ - Гоце Делчев в ГПУ - Ново село) и мл.инспектор Христо Митков Христов, изпълняват съвместно служебната си полицейска дейност като автопатрул при ГПУ - Ново село към РДГП - Смолян. Били назначени в наряд за времето от 08.00 часа до 20.00 часа в района на граничната зона, обслужвана от ГПУ - Ново село, на път с № 597 (между село Дъбовец и село Малко градище, област Хасково), с цел извършване на проверки на МПС за трафик на хора.

    На същата дата, около 17.00 часа полицейските служители се намирали в района на разклона от път с № 579 за село Малки воден, област Хасково, където извършвали проверките на лица и МПС за установяване на трафик на хора. Около 18.00 часа забелязали движещия се по пътя, в посока от село Дъбовец за село Малко градище, област Хасково, лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с държавен регистрационен № К 25 29 АТ, който се управлявал от обвиняемия Ф.Е.А.. Полицейските служители – свидетелите Жбантов и Христов, спрели автомобила, управляван от обвиняемия А. чрез подаден от тях сигнал „Стоп-палка”, за да извършат полицейска проверка.

    По време на проверката свидетелите Христов и Жбантов установили, че в автомобилът, освен водачът му, се намират и трима пътници. След проверка на личните им карти се установило, че водачът на лекия автомобил е обвиняемият Ф.Е.А.. Пътник на предната седалка вдясно бил свидетелят Румен Е. Младенов (брат на обвиняемия), а на задната седалка били седнали още две лица - другият брат на обвиняемия Ф.А. - свидетелят Джингиз Е.А. и приятелят на обвиняемия – свидетелят Тончо Стефанов Тончев. Водачът на лекия автомобил – обвиняемият Ф.Е.А., представил само Свидетелство за регистрация (СР) на лекия автомобил, който управлявал - част ІІ, но не представил СУ на МПС. Заявил, че не притежава такова и никога не е имал СУ на МПС. Полицейските служители провели беседа с пътниците в автомобила – свидетелите Румен Е. Младенов, Джингиз Е.А. и Тончо Стефанов Тончев и със самия обвиняем, от която станало ясно, че четиримата живеели в село Славяново, област Хасково, но работели като товарачи на дърва в село Дъбовец, област Хасково. Всеки ден били откарвани и връщани от работа с автомобил, управляван от началника им на име Курти. Същият ден - 20.07.2017 година, също били на работа в село Дъбовец, но се оказало, че след работа, Курти нямал възможност да ги върне в село село Славяново. Автомобилът, който обвиняемият управлявал на процесната дата (20.07.2017 година) бил негов, въпреки, че все още се водел на друго име (, а именно на Райчо Сергеев Стоянов от село Перперек, област Кърджали) и на посочения ден се намирал в село Дъбовец. На обвиняемия и на свидетелите Младенов, Тончев и Джингиз А., им се налагало да се приберат в селото си, а нямали транспорт. Никой от тях, обаче не бил правоспособен водач и затова, въпреки, че не притежавал СУ на МПС, обвиняемият А. решил да рискува и предприел управление на лекия си автомобил по пътя от село Дъбовец за село Славяново, двете област Хасково.

    По повод извършената проверка и констатираното нарушение на ЗДвП от страна на обвиняемия Ф.А., служителите на МВР извършили проверка с дежурния служител в Оперативно-дежурната част (ОДЧ) при ГПУ - Ново село, при която било потвърдено, че обвиняемият Ф.А. е неправоспособен водач, няма издадено СУ на МПС и има влязло в сила НП за управление на МПС без съответно СУ с № 17-0351-000139, издадено на 28.03.2017 година за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, т.е. за управление на МПС без съответно СУ. Същото му било връчено на 07.07.2017 година и влязло в законна сила на 17.07.2017 година.

   По този повод, свидетелите Христов и Жбантов поискали съдействие от компетентен служител в Участък - Любимец при РУ -Свиленград, чрез ОДЧ в ГПУ - Ново село, който да вземе отношение по случая, а именно мл.полицейски инспектор Димитър Русалинов Белчев - свидетел по делото. За констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, контролният орган – свидетелят Димитър Белчев в присъствието на свидетелите Христо Христов и Иван Жбантов, съставил на нарушителя - обвиняемия Ф.Е.А., Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Г, № 282617 по чл. 150 от ЗДвП, който бил връчен на обвиняемия и подписан от него без да направи възражение.

    От приложената по делото справка от 21.07.2017 година, изготвена от полицейски инспектор в РУ - Свиленград - Димитър Славов, ведно със справка на нарушител е видно, че обвиняемият Ф.Е.А. не притежава СУ на МПС, но има наложени наказания по ЗДвП с влезли в сила три на брой НП за извършени нарушения на чл. 150 от ЗДвП, както и издаден Електронен фиш за нарушение по ЗДвП.

           Обвиняемият Ф.Е.А. се признава за виновен както на фазата на Досъдебното производство (ДП), така и пред настоящия състав на Съда, в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съжалява за извършеното. Искрено се разкайва. Заявява, че се е наложило да управлява лекия автомобил, тъй като работодателят му не можел да откара него и другите работници до дома им в село Славяново от местоработата им – село Дъбовец.

           Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в съдебно заседание, както и тези от БП, дадени пред разследващия орган, така също и от  останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза - НП № 17-0351-000139/28.03.2017 година на Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково; Справка  от АИС на сектор ПП-КАТ-ОДМВР –Хасково; Характеристична справка на А.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; така и свидетелските показания от БП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – Иван Иванов Жбантов, Христо Митков Христов, Димитър Русалинов Белчев, Румен Е. Младенов, Джингиз Е.А. и Тончо Стефанов Тончев, последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е  напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемия, дадени в съдебната фаза на производството, които са еднопосочни, логично систематизирани, последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства. Направените признания от обвиняемия А. се подкрепят от доказателствения материал, поради което и Съдът възприема обясненията му за достоверни и ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с останалите доказателства.

            При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият Ф.Е.А. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.

          Обвиняемият Ф.Е.А. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в село Славяново, ул.„Димитър Генеджиков” № 63, област Хасково. Без образование е, но може да полага подпис. Не е женен, но живее на семейни начала с Петкана Альошева, като от съвместното си съжителство имат родено едно дете, което към настоящия момент е малолетно и не е припознато от обвиняемия. Не е осъждан. Не работи по постоянно правоотношение, но полага труд на частно когато си намери работа.     

За управляване на МПС всеки водач трябва да притежава СУ на МПС, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в ЗДвП условия.

          От обективна страна – на 20.07.2017 година, на път № 597, в землището на село Дъбовец, област Хасково, Ф.Е.А. управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с държавен регистрационен № К 25 29 АТ без съответното СУ, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП № 17-0351-000139 от 28.03.2017 година, издадено от Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, влязло в законна сила на 17.07.2017 година. Налице е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява категорично, от еднопосочните показания на свидетелите Иван Иванов Жбантов, Христо Митков Христов, Румен Е. Младенов, Джингиз Е.А. и Тончо Стефанов Тончев, както и от самопризнанието на обвиняемия А., кореспондиращи и с писмените доказателствени средства, които в съвкупността си безпротиворечиво установяват релевантните по делото факти, изложени в Постановлението на Районна прокуратура. Обективно е вярно, че А. е неправоспособен водач и на негово име не е издавано СУ на МПС от надлежния орган – КАТ-МВР, осъществяващ разрешителен режим за тази дейност, според официалното удостоверяване в приложената Справка на ОДМВР - Хасково, възпроизвеждаща данните от Регистрите, водени в АИС. Доказано е от обективна страна, по несъмнен начин, и че същият е управлявал МПС, без съответно СУ, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Налице е и другият елемент от фактическия състав: „в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние”. Този обективен факт, категорично се доказва от приетото и неоспорено по делото  НП № 17-0351-000139/28.03.2017 година на Началник на Група в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково, с които е ангажирана административнонаказателната отговорност на обвиняемия за същото деяние, съставляващо нарушение по чл. 150 от ЗДвП и предвидено като административнонаказателен състав на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Цитираният санкционен акт е надлежният такъв, издаден е от компетентен орган, на името на обвиняемия по делото – Ф.Е.А., касае административно нарушение, идентично с това, предмет на процесния АУАН с бланков № 282617/20.07.2017 година, съответно наказуемо съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което и му е наложено административно наказание - Глоба. Посоченото НП е редовно връчено – лично на наказаното лице, на 17.07.2017 година, видно от удостовереното в Разписката за връчване, инкорпорирана в същото. Поради това и тъй като не е било обжалвано в предвидения 7-дневен срок според правилата на ЗАНН и субсидиарно приложимите по НПК, НП е влязло в сила на 17.07.2017 година. Идентично на така направения  правен извод на Съда относно влизането в сила, след извършеното служебно пресмятане на срока, е и материализираното от Административнонаказващия орган в процесното НП удостоверяване за влизането му сила на същата дата  (17.07.2017 година). Ето защо, в конкретния случай, броен от тази дата - на влизане в сила на НП, до процесната дата на извършване на деянието – 20.07.2017 година, обективно не е бил изтекъл едногодишният срок от наказването с цитираното НП по административен ред, предвиден в състава на материалната наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е инкриминирано като престъпление. Т.е. безспорно изпълнителното деяние е осъществено със своите обективни признаци.

            От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия  виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че не притежава СУ на МПС, както и установеният разрешителен режим за тази дейност (предвид факта, че преди това е бил наказван за идентично нарушение), но въпреки това е управлявал МПС. В съзнанието му е била формирана и представа, че вече за същото такова деяние му е било наложено административно наказание, обективирано във връченото му НП и предишните такива, въпреки това е решил да управлява превозно средство. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не се управлява автомобил от неправоспособни водачи, предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна  се е съгласявал и искал тяхното настъпване.

            В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Ф.Е.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 200 лв.; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи  което е и да е от ограниченията,  указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки А.  следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.

             При индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на Ф.Е.А., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, изключително младата му възраст, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение както на фазата на ДП, така и в съдебната фаза, изразеното съжаление, искрено разкаяние, добрите характеристични данни, и чисто човешкия мотив, поради който е управлявал МПС без да притежава СУ, а именно за да се прибера у дома си при семейството си. Като отегчаващи вината обстоятелства се констатираха наличието на нарушения на чл. 150  от ЗДвП, както и друго нарушение по посочения закон и по Кодекса за застраховането.

              Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.

  Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България.

             При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия А. – няма трудови правоотношение, но работи на частно когато си намери работа, няма парични средства в банкови сметки, ценни книжа и дялове д дружество, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, МПС-та и движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв. и със семейното му такова – живее на семейни начала, като от връзката си има малолетно дете, което издържа, както и издържа жената, с която живее на семейни начала, тъй като тя се грижи за детето им.

             С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемият А. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК в размер около минималния, а именно: „Глоба” в размер на 1 050 лв.

           Определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

               Относно разноските:

            По делото в хода на производството не са направени разноски, като при признаването на А. за виновен по предявеното обвинение да бъде осъден да заплати. Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди да заплати единствено  дължимата държавна такса  в размер 5 лв, в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.

              Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

 

                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                (Кремена Стамболиева)