№ 306
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Диляна Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901012 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Тодорова, разгледа търг. дело № 1012 по описа за
2021 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на „Л.-**“ ЕООД, ЕИК *******, за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на „И.Т.“ ООД, ЕИК *******, поради настъпила
неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост.
Молителят твърди, че с ответното дружество били в трайни търговски отношения и за
периода 02.09.2020 г. – 26.10.2020 г. му доставило месни продукти на стойност 27662,88
лева, за цената на които били издадени 9 броя фактури. Стоките били получени от купувача,
но същият не изпълнил задължението си да заплати дължимата за тях цена, поради което
дължал и обезщетение за забава в размер на 1984,13 лева, определено към 07.06.2021 г..
Спирането на плащанията сочело, че ответното дружество е неплатежоспособно, считано от
01.01.2019 г. и при условията на евентуалност – свръхзадължено от същата дата.
На ответника „И.Т.“ ООД , не е предоставен срок за отговор на подадената молба,
1
съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е
прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, като същото депозира
становище, в което счита молбата на „Л.-**“ ЕООД за неоснователна. Оспорва молителят
изобщо да разполага с активна легитимация – представените фактури не били подписани от
ответника и между страните бил налице търговски спор относно претендираните доставки,
който следвало да се разреши по съответния ред, след заплащане на държавна такса, а не
чрез провеждане на настоящото производство.
По същество молбата била неоснователна, тъй като дружеството не било
неплатежоспособно и разполагало с достатъчно активи, с които да погасява задълженията
си.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното.
Дружеството-ответник по молбата - „И.Т.“ ООД, е капиталово търговско дружество с
правно-организационна форма – ООД, което е с регистриран капитал от 100 лева, изцяло
внесен и вписан основен предмет на дейност производство и търговия с месо и месни
продукти.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване
на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжник по търговска сделка, ето защо
следва да се прецени дали молителят „Л.-**“ ЕООД разполага с активна процесуална
легитимация.
Активната си процесуална легитимация „Л.-**“ ЕООД извежда от сключени договори
за продажба на месни продукти в рамките на трайни търговски отношения с ответника, за
цената на доставените стоки, по които продажбени отношения в периода 02.09.2020 г. –
26.10.2020 г., били издадени 9 броя фактури, които не били заплатени. Представените от
молителя в производството фактури не съдържат подпис на получател.
Част от издадените фактури за дължимата цена на доставените стоки, съгласно
приетото основно заключение на финансово-икономическата експертиза, са намерили
счетоводно отразяване в търговските книги на „И.Т.” ООД, като в сметка 400/1 –
Доставчици за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. са осчетоводени: фактура №
**********/03.09.2020 г. на стойност 2000 лева, фактура № **********/08.09.2020 г. на
стойност 3200 лева, фактура № **********/11.09.2020 г. на стойност 2600 лева, фактура №
**********/11.09.2020 г. на стойност 3200 лева, фактура № **********/17.09.2020 г. на
стойност 4800 лева и фактура № **********/26.10.2020 г. на стойност 5896,38 лева. Липсват
данни за осчетоводяване на фактура № **********/02.09.2020 г. със стойност от 1845 лева,
фактура № **********/18.09.2020 г. със стойност от 2600 лева и фактура №
**********/30.09.2020 г. със стойност от 1521,50 лева. Или общият размер на
неосчетоводените задължения по посочените фактури възлиза на сумата 5966,50 лева.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да се
документират стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на
счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ,
който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от
получателя, но в случая представените в производството фактури не носят подпис на
представител на дружеството-получател. Съгласно уеднаквената практика, формирана по
реда на чл. 290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но
се съобразява от настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. №
2
588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46
от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г.
по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура се
съдържа описание на стоката/услугата по вид, стойност, начин на плащане, наименованията
на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о.). Това обуславя извод, че молителят в производството е носител на вземания за
цена на доставени стоки по осчетоводените фактури, които вземания са с настъпил падеж.
Няма съмнение, че всяка осчетоводена фактура установява договор на търговска продажба,
който е търговска сделка, поради което придава на „Л.-**“ ЕООД активна легитимация за
провеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
В депозираното становище по молбата на „Л.-**“ ЕООД ответникът не твърди
задълженията по осчетоводените фактури да са погасени чрез плащане или друг способ,
поради което се налага молбата на неудовлетворения кредитор, квалифицирана по чл. 625
ТЗ, да се разгледа по същество. Въпреки това следва да се направи уточнението, че предмет
на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на
постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на
ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32
от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, поради което не възникват пречки
пред пререшаването на въпроса за съществуване на процесните вземания.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата,
неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността (това основание
молителят изрично заявява, че поддържа при условията на евентуалност). Тя е обективно
трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява
в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични
вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно
текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а
текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния
случай, задълженията на „И.Т.“ ООД по осчетоводените фактури към „Л.-**“ ЕООД са
краткосрочни и изискуеми (с настъпил падеж), но неизпълнението им не се дължи на
влошено финансово-икономическо състояние на задълженото лице, а на оспорване на
тяхното съществуване.
Преценката за способността на предприятието да погасява краткосрочните си
задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно
действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.
нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на
3
краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях
предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би
преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар.
оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за
погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно
действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали,
стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни
финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по
ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го.
С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието аналогично на посочените групи активи се
формират и 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и
абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) на
краткосрочните задължения (текущите задължения) към определена част или към всички
краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, съотнесени към краткосрочните задължения.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност
се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните
паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо
предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични
средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно
присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на
икономиката, в който работи предприятието. В случая, основната стопанска дейност на
търговеца е производство и търговия месни продукти, което предполага относително по-
4
продължителна обращаемост на активите.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си
оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират
в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством
тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са
реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде
реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е
включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да
осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните
инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
За изследване на финансово-икономическото състояние на предприятието на „И.Т.“
ООД в производството са приети основно и допълнително заключение на финансово-
икономическа експертиза, които съдът изцяло кредитира и върху които основава изводите
си.
Когато коефициентът за обща ликвидност е около 2, е прието да се счита, че
търговецът е високо платежоспособен. За целия анализиран период - от 2017 г. до 2020 г.
включително, коефициентът бележи стойности над 1 с известно колебание. Стойността на
коефициента на обща ликвидност е: към 31.12.2017 г. – 1.1453, нараства към 31.12.2018 г. на
1.6031, бележи леко влошаване към 31.12.2019 г. със стойност от 1.1578 и отново нараства
към 31.12.2020 г., достигайки до стойност от 1.6264. Препоръчителната стойност на
коефициента е 1 ÷ 3 според някои анализатори, а според други – 1 ÷ 2.6 и се различава за
различните отрасли. Анализът на коефициента на обща ликвидност показва, че с
краткотрайните си активи през целия анализиран период дружеството е в състояние да
погасява изцяло краткосрочните си задължения.
Коефициентът за бърза ликвидност също се характеризира с колебания в стойностите,
като бележи следните стойности през анализирания период: към 31.12.2017 г. – 0.6325, към
31.12.2018 г. нараства на 1.2216, към 31.12.2019 г. леко намалява на 1.0244, но остава над
единица, и достига най-високата си стойност за периода от 1.5275 към 31.12.2020 г.. През
целия анализиран период стойността на коефициента е над най-високата референтна
стойност. Препоръчителната стойност на коефициента за бърза ликвидност е по-голяма или
равна на единица според някои анализатори, а според други – по-голяма от 0.6 – 0.7.
Коефициентът на незабавна ликвидност е идентичен на коефициента на абсолютна
ликвидност, тъй като дружеството не показва наличие на краткосрочни инвестиции, и
бележи следните стойности през анализирания период: към 31.12.2017 г. – 0.0598, към
31.12.2018 г. – 0.3918, към 31.12.2019 г. – 0.36 и към 31.12.2020 г. – 0.3443. През целия
анализиран период стойността на коефициента е над референтната стойност.
Препоръчителният размер на коефициента на незабавна ликвидност е над 0.35 според
някои анализатори, а според други – над 0.2.
Като цяло може да се направи изводът, че показателите за ликвидност, изчислени на
5
база балансови данни, индикират способност на дружеството да погасява изцяло
краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.
Показателите за финансова автономност са количествени характеристики на степента
на финансовата независимост на търговеца от кредиторите. Основните показатели са два,
като за да се определят техните величини е нужно да се вземат предвид собствения капитал
и пасивите.
Коефициентът за платежоспособност е познат като коефициент за финансова
автономност и показва каква част от задълженията (пасивите) се покриват със собствения
капитал. Собственият капитал на търговеца би следвало да бъде минимум една трета от
всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане в дългосрочен план. За общ
норматив се приема коефициент на платежоспособност 0,33.
Коефициентът на платежоспособност бележи стойности под референтната стойност
през първите три години на анализирания период и над референтната стойност към
31.12.2020 г. Стойностите на коефициента по години са както следва: към 31.12.2017 г. –
0.1624, към 31.12.2018 г. – 0.1778, към 31.12.2019 г. - 0.1733 и към 31.12.2020 г. възлиза на
0.6484, което показва, че собственият капитал на дружеството е вече около 65 % от
привлечения капитал, т. е. – вече е над референтната стойност.
Коефициентът на задлъжнялост бележи високи стойности в периода от 2017 г. до 2019
г. включително, което сочи на висока задлъжнялост на дружеството, след което към
31.12.2020 г., коефициентът бележки рязко подобрение, достигайки стойност от 1.54 -
близка до горната граница на референтната стойност. Препоръчителната стойност на
коефициента е между 0.25 до 1.
Анализът на коефициентите на платежоспособност и задлъжнялост показва
съществено подобрение на финансовото състояние на дружеството през 2020 г. в сравнение
с предходните периоди, като коефициентът на платежоспособност превишава почти два
пъти препоръчителната му стойност от 0.33.
По отношение на показателя за задлъжнялост следва да се отбележи, че невинаги
наличието на задлъжнялост може да се оцени като негативен показател. Ако предприятието
умело използва привлечените средства, не понася санкции за неизпълнение на задълженията
си или не нарушава срочността в плащането на дължими данъци и други вноски към
бюджета и платените лихви не се отразяват крайно отрицателно върху финансовия резултат,
може да се направи извод, че е повишена рентабилността на собствения капитал. Анализът
на коефициента на рентабилност на собствения капитал показва, че степента на
задлъжнялост на дружеството не се отразява крайно отрицателно върху финансовия
резултат.
Структурата на активите на „И.Т.“ ООД основно включва краткотрайни активи.
Дълготрайните активи се представят единствено от дълготрайни материални активи –
съоръжения и други и бележат колебливи стойности през анализирания период. Към
31.12.2017 г. стойността им възлиза на 2000 лева с относителен дял от 1.47 %, към
31.12.2018 г. стойността им нараства на 6000 лева с относителен дял от 1.89 %, дължащо се
на придобиване на две транспортни средства, към 31.12.2019 г. стойността им намалява до
5000 лева с относителен дял от 0.95 %, дължащо се на начислени амортизации върху
притежаваните активи, компенсирано в известна степен от придобиването на един товарен
автомобил, към 31.12.2020 г. дълготрайните активи бележат намаление до 5000 лева с
относителен дял от 0,89 %, дължащо се на амортизационните отчисления.
6
При краткотрайните активи се забелязва нарастване от 2017 г. до 2019 г., като
стойността им от 134000 лева с относителен дял от 99 % към 31.12.2017 г. нараства на
521000 лева с относителен дял от 98.67 % към 31.12.2019 г. и отбелязвайки известно
намаление достига до 444000 лева с относителен дял от 99 % към 31.12.2020 г..
Основен дял в структурата на краткотрайните активи през целия анализиран период
заемат вземанията с трайна тенденция на нарастване, като към 31.12.2017 г. същите са със
стойност от 67000 лева с относителен дял от 50 %, нарастват на 161000 лева с относителен
дял от 51.77 % към 31.12.2018 г., отново нарастват към 31.12.2018 г. до 299000 лева и
относителен дял от 57.39 % и след последващо нарастване към 31.12.2020 г. достигат до
323000 лева с относителен дял от 72.75 %.
Второ място в структурата на текущите активи, с изключение на 2017 г., заемат
финансовите средства както следва: към 31.12.2017 г. бележат стойност от 7000 лева с
относителен дял от 5.22 %, нарастват рязко на 76000 лева с относителен дял от 24.44 % към
31.12.2018 г., продължават да нарастват и към 31.12.2019 г. бележат стойност от 162000 лева
с относителен дял от 31.09 %, след което намаляват на 94000 лева с относителен дял от 21.17
% към 31.12.2020 г..
На второ място към 31.12.2017 г. и на трето място през следващите години от
анализирания период с колеблива тенденция на изменение се нареждат материалните
запаси, а именно: от 60000 лева с относителен дял от 44.78 % към 31.12.2017 г. нарастват на
74000 лева с относителен дял от 23.79 % към 31.12.2018 г., бележат намаление в абсолютна
стойност към 31.12.2019 г. достигайки до 60000 лева с относителен дял от 11.52 % и при
продължаващо намаление достигат до стойност от 27000 лева с относителен дял в размер на
6.08 % към 31.12.2020 г..
Допълнително от вещото лице е направен анализ на обръщаемостта на краткотрайните
активи, имащи отношение към нормалното и ритмично протичане на производствената
дейност и продажбите, и на вземанията с оглед установяване на тенденцията в изменението
им, при изследване на тяхната събираемост.
По отношение на тенденцията на изменение на обръщаемостта на текущите
материални запаси след 2017 г. може да се отбележи, че се задържа с много леки колебания
– движи се между 116 дни към 31.12.2019 г. и 101 дни към 31.12.2020 г., когато е най-добра
в тригодишния период. Показателите за 2017 г. може да се разглеждат като не особено
репрезентативни, тъй като периодът не отчита пълна финансова година - дружеството е
регистрирано през м. юни 2017 г. Анализът показва, че дружеството поддържа ритмичност в
производствената си дейност.
Очертаната тенденция по отношение на текущите активи като цяло е валидна и за
вземанията. Анализът на обръщаемостта на вземанията дава основание да се направи
извода, че дружеството управлява добре вземанията си и не допуска трудносъбираеми и/или
несъбираеми вземания.
Изменението на размера на текущите пасиви бележи тенденция на нарастване през
първите три години от анализирания период и спад през 2020 г. От 117000 лева с
относителен дял от 100 % към 31.12.2017 г. текущите задължения нарастват на 194000 лева
към 31.12.2018 г. с относителен дял от 72 %, бележат най-високата си стойност от 450000
лева към 31.12.2019 г., след което намаляват на 273000 лева към 31.12.2020 г..
Съотношението между имуществото на дружеството по балансови данни и паричните
7
му задължения индикира стойности над 1 (единица) от 2017 г. до 2020 г. включително, което
показва, че имуществото на дружеството през целия анализиран период е достатъчно за
покриване на задълженията му, тъй като ги превишава.
Вещото лице е установило, че ответникът „И.Т.” ООД не отчита задължения към „Л.-
**" ЕООД по претендираните фактури, като стойността на неосчетоводените, респективно –
неплатени три броя фактури, възлиза на 5966,50 лева. Претендираните от „Л.-**" ЕООД
вземания по осчетоводените фактури в размер на 21696,39 лева, са осчетоводени като
изплатени.
В тази връзка вещото лице е изготвило алтернативен вариант на показателите за
ликвидност, финансова автономност и на съотношението между имущество и задължения,
отчитащ неосчетоводените от ответника три броя фактури през 2020 г.. Но и при този
алтернативен вариант коефициентът за обща ликвидност пада от 1.6264 в основния вариант
на 1.5914, което не води до промяна на направения извод, че с краткотрайните си активи
дружеството е в състояние да погасява изцяло краткосрочните си задължения, като
краткотрайните му активи отново превишават с повече от 59 % краткосрочните му
задължения. Коефициентът за бърза ликвидност пада от 1.5275 в основния вариант на
1.4946, което не води до промяна на направения извод. Коефициентът на незабавна
ликвидност, идентичен на коефициента на абсолютна ликвидност, пада от 0.3443 в основния
вариант на 0.3369, което също не води до промяна на направения извод.
Като цяло показателите за ликвидност, изчислени при отчитане на неосчетоводеното
задължение в размер на 5966,50 лева към „Л.-**“ ЕООД, установяват способност на
дружеството да погасява изцяло краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.
Допълнителното заключение на финансово-икономическата експертиза съдържа
алтернативни изчислителни варианти на показателите за ликвидност и на база
събираемостта на краткосрочните вземания, които формират основната част от активите на
ответното дружество, но всички тези варианти потвърждават вече формирания извод за
платежоспособност на търговеца „И.Т.“ ООД.
Принципно проверката на условията за обезценка на вземанията на предприятието и
решението за извършване на евентуална такава е право и отговорност (задължение) на
ръководството на съответното предприятие, но е необходимо да бъде обвързано с
действащата нормативна уредба. В този смисъл не намира нормативна опора приложението
на сочения от молителя метод на Алтман за прогнозиране на банкрут.
За да се установи дали са налице условия за обезценка на вземанията на „И.Т.“ ООД от
съответните контрахенти и съответно те да бъдат изключени от краткосрочните активи
следва да се анализират и оценяват стойностите на конкретни показатели от дейността на
всеки от тях поотделно, включително, но не само: срок на забавяне на плащанията;
финансови затруднения на клиента, свързани с неговата ликвидност и платежоспособност;
оценка на вероятността клиентът да встъпи в процедура по обявяване в несъстоятелност и
др.
Вземанията на „И.Т.” ООД са търговски вземания, възникнали в резултат на
предоставени стоки и отчетени по стойността на оригинално издадена фактура. По тази
причина според квалификацията в НСС 32 вземанията попадат в категорията, определена в
т. 2.4.1. „Кредити и вземания, възникнали първоначално в предприятието - финансови
активи, създадени от предприятието посредством директно предоставяне на пари, стоки или
услуги на дадени дебитори” и за тяхното последващо оценяване е относим регламента в т.
8
6.2, б. б), а именно: след първоначалното признаване предприятието отчита обезценка по
амортизирана стойност с помощта на метода на ефективната лихва на финансовите активи,
класифицирани като заеми и вземания, предоставени от предприятието и недържани за
търгуване, които имат фиксиран падеж.
По отношение на търговските вземания, които са краткосрочни по своята същност, се
очаква реализация на тези финансови активи чрез тяхното цялостно изплащане и затова
обичайно те се представят по тяхната номинална стойност. Обезценка се начислява за
търговски вземания, когато са налице обективни доказателства, че същите няма да бъдат
изцяло събрани. Индикатори за потенциална обезценка на търговски вземания са настъпили
значителни финансови затруднения на задълженото лице, вероятността то да встъпи в
процедура по несъстоятелност или неизпълнение на договорените задължения и забава на
плащанията от датата на падежа. Приблизителната оценка за загуби от съмнителни и
несъбираеми вземания се прави, когато за събираемостта на цялата сума съществува висока
несигурност. Несъбираемите вземания се обезценяват изцяло.
Най-общо справедливата стойност на подлежащите на оценка финансови инструменти
- вземания, може да се определи надеждно, ако за тях съществува публикувана ценова
котировка на активен пазар, но такава не е налице. В изчислителните процедури вещото
лице е допуснало като критична граница на обезценка по метода на обездвижване 360 дни,
предвид следните основни икономически фактори и условия: има наличие на значителен
кредитен риск в страната; има наличие и условия за висока междудружествена
задлъжнялост в страната; влошена икономическа среда, повлияна и от ограничителните
мерки за овладяване на Ковид-кризата; ниска покупателна способност на потенциалните
потребители на предлаганите стоки и услуги.
Направеният анализ на търговските вземания на „И.Т.” ЕООД и направените
обезценки на същите въз основа на преценката за тяхната събираемост, основаваща се на
посочените по-горе критерии, приемания и ограничителни условия, и приложен
оценителски подход, дава основание за следните констатации.
Единствено безспорна е несъбираемостта на вземания от две дружества в размер общо
на 31271,09 лева, които вземания подлежат на отписване както към 31.12.2019 г., така и към
31.12.2020 г., а именно:вземания в размер на 840 лева от СОФИЯ МАРКЕТ – с прекратена
търговска дейност през март 2019 г. и заличен търговец през юни 2020 г.; вземания в размер
на 30431,09 лева от „Л.” ЕООД - с прекратена търговска дейност през юни 2019 г., в
несъстоятелност, с непредявени вземания от „И.Т.” ЕООД и вземане в размер на 500 лева от
"Е." ЕООД – с прекратена търговска дейност през ноември 2020 г., в несъстоятелност. Тези
вземания не следва да участват в изчисляване на показателите за ликвидност.
Към 31.12.2019 г. общият размер на осчетоводените вземания от клиенти по сметка
410/1 Клиенти възлиза на 293741,86 лева, като след извършената преоценка за обезценяване
на вземанията, размерът им възлиза на 239946,33 лева, т. е. средният размер на обезценката
в % възлиза на 18.31 %. Към 31.12.2020 г. общият размер на осчетоводените вземания от
клиенти по сметка 410/1 Клиенти възлиза на 322289,77 лева, а след извършената преоценка
за обезценяване на вземанията, размерът им възлиза на 219022,46 лева, т.е. средният размер
на обезценката в % възлиза на 32.09 %.
Обезценка на осчетоводените вземания от други дебитори по сметка 498 за 2019 г. и
2020 г. не е направена, тъй като същите са текущи и са погасени през 2020 г., респ. за
възникналите през 2020 г. няма никакво основание да се прилага обезценка.
9
Алтернативните изчисления на показателите за ликвидност, финансова автономност и
съотношението имущество/задължения са разработени към 31.12.2019 г. в три варианта,
като изчислените показатели на база на данните по официалните финансови отчети на
дружеството, се предлагат като база за сравнение с изчислените показатели като
алтернативни такива. Алтернативните варианти на анализа са както следва: ПЪРВИ
ВАРИАНТ: към балансовата стойност на вземанията се прилага корекция, изразяваща се в
намаление на стойността им с установения размер на вземанията, подлежащи на отписване,
възлизащ на 31271,09 лева; ВТОРИ ВАРИАНТ: балансовата стойност на вземанията се
заменя с общия размер на вземанията след обезценка, направена чрез прилагане на „Метода
на ефективната лихва“ и ТРЕТИ ВАРИАНТ: балансовата стойност на вземанията се заменя
с общия размер на вземанията след обезценка, направена чрез прилагане на метода
„Обездвиженост на вземанията”.
„Методът на ефективната лихва“ е метод за изчисляване на амортизацията на финансов
актив или пасив чрез използването на ефективния лихвен процент, докато методът
„Обездвиженост на вземанията“ се основава на преоценка с оглед времето на възникване на
вземането, анализ на възрастовия състав и обездвижеността на всяка отделна позиция, като
е изведен определен коефициент на просрочие, в случая 360 дни.
Съответно към 31.12.2020 г. е изготвен анализ също в три варианта, като всеки от тях е
с по два подварианта: А и Б. Изчислените показатели на база на данните по официалните
финансови отчети на дружеството (базов анализ), се предлагат като база за сравнение с
изчислените показатели като алтернативни такива, а именно: базов анализ: запазва се
балансовата стойност на вземанията, базов анализ с отчитане на претендираните вземания
на „Л.-**“ ЕООД: запазва се балансовата стойност на вземанията, а задълженията се
увеличават с претендираните от ищеца вземания в размер на 27663 лева; ПЪРВИ ВАРИАНТ
- А: към балансовата стойност на вземанията се прилага корекция, изразяваща се в
намаление на стойността им с установения размер на вземанията, подлежащи на отписване,
възлизащ на 31271,09 лева; ПЪРВИ ВАРИАНТ - Б: балансовата стойност на вземанията се
намалява с установения размер на вземанията, подлежащи на отписване, възлизащ на
31771,09 лева, а задълженията се увеличават с претендираните от ищеца вземания в размер
на 27663 лева; ВТОРИ ВАРИАНТ - А: балансовата стойност на вземанията се заменя с
общия размер на вземанията след обезценка, направена чрез прилагане на „метода на
ефективната лихва” и ВТОРИ ВАРИАНТ - Б: балансовата стойност на вземанията се заменя
с общия размер на вземанията след обезценка, направена чрез прилагане на „метода на
ефективната лихва”, а задълженията се увеличават с претендираните от ищеца вземания в
размер на 27663 лева; ТРЕТИ ВАРИАНТ - А: балансовата стойност на вземанията се заменя
с общия размер на вземанията след обезценка, направена чрез прилагане на метода
„Обездвиженост на вземанията” и ТРЕТИ ВАРИАНТ - Б: балансовата стойност на
вземанията се заменя с общия размер на вземанията след обезценка, направена чрез
прилагане на метода „Обездвиженост на вземанията”, а задълженията се увеличават с
претендираните от ищеца вземания в размер на 27663 лева, който вариант е най-
неблагоприятен за търговеца „И.Т.” ООД.
В конкретния случай не се налага съдът да излага съображения кой от вариантите
следва да се възприеме, тъй като при всички тях показателите за ликвидност запазват
стойности над препоръчителните и съответно индикират вън от всякакво съмнение, че е
налице тенденция за подобрение на коефициентите през 2020 г. спрямо 2019 г. и че с
краткотрайните си активи през целия анализиран период при всички варианти за обезценка
10
на вземанията – разработени от вещото лице, ответното дружество, е в състояние да
погасява изцяло краткосрочните си задължения, включително коефициентът за обща
ликвидност е със стойности над единица при всички варианти на алтернативния анализ.
С най-високи стойности е коeфициентът, изчислен на база на балансовите данни.
Всеки следващ алтернативен вариант, както за 2019 г., така и за 2020 г. бележи все по-ниски
стойности, което се предопределя от една страна от приложения метод за обезценка и от
друга страна от допълнителното включване на претендираните от ищеца вземания в размер
на 28000 лева към 31.12.2020 г.. В обобщение може да се направи извода, че показателите за
ликвидност, изчислени на база балансови данни (базов анализ) и при отчитане на
обезценените вземания, предложени в три варианта, индикират способност на дружеството
да погасява изцяло краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.
Действително коефициентът на платежоспособност бележи стойности под
референтната стойност към 31.12.2019 г. при всички варианти. С най-високи стойности, но
под референтната стойност, е коефициентът, изчислен на база на балансовите данни. Всеки
следващ алтернативен вариант на коефициента към 31.12.2019 г. бележи все по-ниски
стойности, което се предопределя от приложения метод за обезценка на вземанията,
рефлектиращ в намаление на активите, респективно – в намаление на собствения капитал.
Стойността на коефициента от 0.1733, изчислен по балансови данни достига до 0.0619 при
трети вариант, при който приложеният метод за обезценка на вземанията води до най-
голяма обезценка.
Към 31.12.2020 г. коефициентът на платежоспособност бележи съществено нарастване
спрямо 2019 г. и стойности над референтната стойност с изключение на стойностите му по
третия алтернативен вариант.
Коефициентът на задлъжнялост бележи високи стойности към 31.12.2019 г., като
стойността му нараства значително с всеки следващ вариант: от 5.7, изчислен по балансови
данни, достига до 16.15 по трети вариант. Към 31.12.2020 г., коефициентът бележки рязко
подобрение, достигайки стойност от 1.54 – доближаваща се до горната граница на
референтната стойност, изчислен по балансови данни. Стойностите на коефициента на
задлъжнялост бележат нарастваща задлъжнялост при всеки следващ алтернативен вариант,
отразяващ изменението на размера на вземанията в резултат на предложената им обезценка,
респективно – изменението на стойността на собствения капитал.
Същественото обаче е, че анализът на коефициентите на платежоспособност и
задлъжнялост показва подобрение във финансовото състояние на дружеството през 2020 г. в
сравнение с 2019 г., като коефициентът на платежоспособност превишава препоръчителната
му стойност от 0.33, с изключение на трети вариант, докато коефициентът на задлъжнялост,
макар и с подобрени стойности през 2020 г. спрямо предишната 2019 г. индикира висока
задлъжнялост – стойността на коефициента е над референтната стойност.
С оглед на информацията, на която е носител, коефициентът на задлъжнялост има само
спомагателен характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност
на предприятието, тъй като не отчита каква част от задълженията на предприятието,
формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при
реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност, а това е
безспорно в случая и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на
неплатежоспособност на търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е
налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да
11
обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения. Меродавно
обаче за откриване на производството по несъстоятелност е настоящото (към приключване
на устните състезания) икономическо състояние на предприятието, като очакването в
бъдеще да настъпи неплатежоспособност на търговеца не е основание по смисъла на чл. 608,
ал. 1 ТЗ за откриването на производство по несъстоятелност.
Съотношението между имуществото на дружеството по балансови данни и при всички
варианти на обезценка на вземанията и паричните му задължения индикира стойности над 1
(единица) по всички варианти, както към 31.12.2019 г., така и към 31.12.2020 г., което
показва, че имуществото на дружеството е достатъчно за покриване на задълженията му.
Следва да се отбележи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската
му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Действително, при спиране на
плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в
доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните
си задължения. Такова спиране на плащанията не е установено, напротив – задълженията се
обслужват регулярно и това е констатирано и от вещото лице и се установява и от
представените от ответника извлечения от платежната му сметка. Спрените плащания
спрямо молителя е резултат на състоянието на правен спор относно тяхното съществуване, а
не на липса на средства за погасяване на задълженията.
Изложеният анализ на обективното икономическо състояние на „И.Т.“ ООД формира
като краен извод, че за целия период 2017 г. – 2020 г. показателите за обща ликвидност са в
граници над референтните. Това категорично обуславя извод, че не е налице невъзможност
на търговеца да изпълнява паричните си задължения, което в обобщение означава, че не е
налице твърдяното състояние на неплатежоспособност. Дружеството разполага със
значителен ресурс за развитие на търговска дейност, в резултат на която да генерира
приходи и да погасява задълженията си.
Разпоредбата на чл. 631 ТЗ предвижда молбата по чл. 625 ТЗ да бъде отхвърлена при
две алтернативни предпоставки: установяване, че затрудненията на търговеца са временни
или наличие на имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
В случая, обективното икономическо състояние на „И.Т.“ ООД установява, че
търговецът е във възможност да обслужва паричните си задължения, при положителна
тенденция през 2020 г.. Дори да се приеме, че към 31.12.2019 г. е налице влошаване на
финансовите показатели, то това състояние е преодоляно и положителната тенденция е ясно
видима. Това налага отхвърляне на молбата на „Л.-**“ ЕООД за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на „И.Т.“ ООД на основание настъпила
неплатежоспособност и налага разглеждането й на евентуално поддържаното основание -
свръхзадълженост.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на
дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл. 742 ТЗ). В
решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е
нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и
12
неизискуемите задължения.
Двете основания за откриване на производството по несъстоятелност –
неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в
условията на кумулативност или евентуалност, както в случая.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не
балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити. В този смисъл, на база включително алтернативните варианти за
определяне показателите за ликвидност, съдът намира, че състояние на свръхзадълженост не
е налице, тъй като имуществото на „И.Т.“ ООД през целия изследван период превишава
задълженията му.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква за „И.Т.“ ООД, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, което претендира такива и доказва
извършени релевантни разноски в размер на 2640 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на „Л.-**“ ЕООД.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Л.-**“ ЕООД, ЕИК *******, с правна квалификация чл. 625
ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.Т.“ ООД, ЕИК
*******, поради настъпила неплатежоспособност и при условията на евентуалност –
свръхзадълженост.
ОСЪЖДА „Л.-**“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „И.Т.“ ООД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2640 (две хиляди шестстотин и четиридесет) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13