№ 1777
гр. Пловдив, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330105724 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Н. Р. дължи на
„ЮБЦ“ ЕООД следните суми: сумата от 32,08 лв. – неплатени
далекосъобщителни услуги за периода 22.06.2017 г. – 21.09.2017 г., по договор за
предоставени далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 19.05.2017
г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
за която сума са издадени следните фактури: № *****/ 22.07.2017 г., № *****/
23.08.2017 г., № *****/ 22.09.2017 г., вземанията по който договор за прехвърлени
с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с
договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД; сумата от 9,91 лв. – мораторна
лихва за периода 08.10.2017 г. – 13.10.2020 г., за която сума е издадена фактура №
*****/ 22.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № *****/ 16.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14364 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, III бр.с.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
длъжника е сключен договор за предоставени далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***** от 19.05.2017 г., с който абонатът е добавил за ползване
мобилен номер ********** по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic XL, с
1
месечна абонаментна такса от 27,99 лв. с ДДС, като с допълнително споразумение
от същата дата е добавена за ползване и интернет услуга по избран тарифен план
VIVACOM Fiber Net 50 с месечна абонаментна такса от 21,80 лв. за срок от 24
месеца. За процесния период 22.06.2017 г. – 21.09.2017 г. на ответника били
начислени суми в размер на общо 32,08 лв., за които били издадени фактури №
*****/ 22.07.2017 г., № *****/ 23.08.2017 г., № *****/ 22.09.2017 г.
Абонаментният план на потребителя бил деактивиран на 15.10.2017 г., поради
неизпълнение в срок на задълженията по договора. Претендира се и лихва за
забава в размер на 9,91 лв. за периода от 08.10.2017 г. до 13.10.2020 г. С договор
за цесия от 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
прехвърлила вземанията си по процесния договор на „С.Г.Груп“ ООД, което
дружество от своя страна ги е прехвърлило на ищцовото дружество с договор за
цесия от 01.10.2019 г. За процесните вземания била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14364/ 2020 г. на
РС Пловдив, III бр.с., която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК,
поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящите
искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК нe е постъпил писмен отговор от ответника.
Същият не се явява в откритото съдебно заседание и не е направил искане делото
да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на
чл.238 ГПК с получаване на определението за насрочване.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е процесуално допустими – предявени са в законовия
едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на
заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239,
ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и
искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения,
2
както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищцовото дружество е депозирал молба вх.
№ 56179/ 01.10.2021 г., с която прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание
лично – л.60. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна лично, видно от съобщение – л.55.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК,
уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно
заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля
делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към
исковата молба писмени доказателства – общи условия, препис-извлечение от
сметка, съдебно-техническа експертиза, се прави извода за вероятна
основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва
предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на
исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от
депозиране на заявлението за издаване на заповед в съда – 02.11.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 25 лв., 180 лв. за
адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за адвокатско възнаграждение
– 180 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Н.
Р., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, следните
суми: сумата от 32,08 лв. (тридесет и два лева и осем стотинки) – неплатени
далекосъобщителни услуги за периода 22.06.2017 г. – 21.09.2017 г., по договор за
3
предоставени далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 19.05.2017
г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
за която сума са издадени следните фактури: № *****/ 22.07.2017 г., № *****/
23.08.2017 г., № *****/ 22.09.2017 г., вземанията по който договор за прехвърлени
с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с
договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД; сумата от 9,91 лв. (девет лева
и деветдесет и една стотинки) – мораторна лихва за периода 08.10.2017 г. –
13.10.2020 г., за която сума е издадена фактура № *****/ 22.09.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *****/
16.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14364 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, III
бр.с.
ОСЪЖДА Д. Н. Р., ЕГН: ********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:
********* сумата от 205 лв. (двеста и пет лева) – разноски пред първата
инстанция, както и сумата от 205 лв. (двеста и пет лева) – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 14364 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, III бр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, III бр. състав, ведно с
приложеното за послужване ч.гр.д. № 14364 по описа за 2020 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4