ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар: Ив.Златева

Прокурор : Живко Илиев

Сложи на разглеждане докладваното от съдия П.Чиликова

ВНОХД № 376 по описа за 2020 год.

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на подс.К.Н.К. ***, депозирана чрез служебно назначения му защитник - адвокат Д.С. от ЯАК, против Присъда № 260008/ 17.09.2020 год., постановена по НОХД № 704/2020 год. по описа на Районен съд - Ямбол.

С атакуваната присъда, въззивникът-подсъдим К.К. е признат за виновен в това, че на ********г., около 23.00 ч. в гр.Ямбол, на ул."*. *****" , непосредствено след кръстовището с ул."*******", в посока центъра - жп. гара-Ямбол, при управление на МПС- лек автомобил "*******", с рег.№ *******, собственост на К.Д. *** , е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 20 , ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП като се движил с 85,3 км./ч. превишавайки разрешената скорост за движение от 50 км./ч. и загубил контрол над управлявания от него автомобил, който се отклонил наляво, навлязъл косо в надлъжната затревена площ, разделяща двете пътни платна на ул."*.*****", а след това и в насрещното платно на ул."*.*****" и предизвикал ПТП с лек автомобил "********", с рег. № ********, собственост на В. Н. *** , управляван от същото лице, в резултат на което е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на повече от едно лице, както следва:

- две средни телесни повреди на В. Н. *** , изразяващи се в контузия в дясната половина на гръдния кош с клинични и ренгенологични данни за счупване на III, IV и V ребра по медио-клавикуларната линия, която контузия е довела до трайно/ между 1,5 и2 месеца/ затрудняване на движението на снагата; обезобразяване на лицето на пострадалия Д., вследствие на получената от него голяма порезно- контузна рана в лявата половина на лицето, довела след разрастването си до масивен белег, представляващ траен морфологичен дефект на меките тъкани в тази област, довел до изменение на лицето с постоянен характер;

- средна телесна повреда на К.В.Д. *** , изразяваща се в обезобразяване на лицето , вследствие на получени множество порезни и контузни наранявания по лицето и, оставили големи и с неправилни форми цикатрикси/белези/, особено в лявата половина на лицето, които представляват траен морфологичен дефект на меките тъкани, който изменя съществено и за постоянно чертите на лицето и води до неговото съществено загрозяване;

- средна телесна повреда на Р.А.С.от гр.Ямбол, изразяващо се в трайно /за срок не по-малък от 1.5 до 2 месеца/ затрудняване на движението а левия долен крайник, вследствие на причиненото и счупване на горното рамо на лявата пубисна кост, в близост до лявата тазобедрена става - престъпление по чл. 343, ал.3, б."а", вр. ал.1, б."б", вр. с чл.342, ал.1 от НК като в условията на съкратено съдебно следствие, с императивното приложение на чл. 58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК, на подс.К. е наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на ДВЕ години, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Със същата атакувана присъда, на осн. чл. 343г от НК, на подсъдимия е наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от ТРИ години.

С оспорваната присъда подс.К. е осъден да заплати на частния обвинител В.Д. сумата от 720 лева, представляваща направените по делото разноски.

С атакуваната присъда в тежест на подс.К. са възложени направените по делото разноски като същият е осъден да заплати по сметката на но ОД на МВР-Ямбол, Републикански бюджет, сумата от 1843.80 лева ведно със сумата от 219 лева , вносими по сметката на ОП-Ямбол, Бюджет на съдебната власт.

Във въззивната жалба на подс. К.К. се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваната присъда и явна несправедливост на наложените наказания, които се определят като прекомерно завишени. Настоява се за постановяване на въззивно решение, с което да се измени оспорваната присъда и се отмери на подс.К. едно по-леко по размер наказание "лишаване от свобода", при индивидуализацията на което да се съобразят наличните многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК. Прави се искане проверяващата инстанция да намали размера и на кумулативно наложеното по чл.343г от НК наказание "лишаване от правоуправление на МПС" като се отчете в достатъчна степен обстоятелството, че подс.К. няма наложени по административен ред наказания за нарушения по ЗДВП и ППЗДвП.

В съдебно заседание въззивникът - подсъдим К.К. се явява лично и наред със служебно назначения си защитник - адвокат Д.С. от ЯАК, поддържа изцяло въззивната жалба. Излагат се съображения,че в недостатъчна степен в атакувания съдебен акт са отчетени многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства като първостепенния съд не взел предвид безспорната невисока лична обществена опасност на дееца като не е отчетен факта, че това е една инцидентна проява в неговия живот. Твърди се, че неправилно първоистепенният съд е приел, че подс.К. не е оказал помощ на пострадалите - очевидно е игнорирано, според твърденията на защитата , обстоятелството, че в управлявания от подсъдимия аварирал лек автомобил също е имало пострадали лица и именно на тях непосредствено след настъпилото ПТП подс.К. е помогнал. Твърди се, че постановената от решаващият съд присъда е явно несправедлива и се настоява за постановяване на въззивно решение, с което този порок на атакувания съдебен акт да се отстрани.

В личната си защита жалбоподателят - подсъдим К. пледира да се уважи от проверяващата инстанция въззивната му жалба.

В съдебно заседание представителят на Ямболската окръжна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Настоява се проверяващата инстанция за потвърди изцяло обоснованата, законосъобразна и справедлива присъда на РС- Ямбол.

В съдебно заседание частните обвинители В. Д. и К. Д. се явяват лично и с упълномощен повереник- адвокат Е. Е. от САК. Лично и чрез процесуалният си представител частните обвинителни настояват въззивната инстанция да потвърди като законосъобразна и правилна атакуваната от подсъдимия и неговата защита първоинстанционна присъда. Твърди се, че законосъобразно и обосновано, решаващият съд е наложил наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства като е съобразил и анализирал всестранно доказателствената съвкупност. Навежда се довод ,че обосновано и справедливо, с атакуваната присъда на подс.К. е наложено по- високо по размер наказание "лишаване от правоуправление на МПС", с което в пълнота ще се реализират целите на индивидуалната превенция на закона.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.3**, ал.1 вр. чл. 3** и следващите от НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Фактическите положения , приети за установени от контролирания съд, са правилни и се подкрепят от събраните и проверени по делото гласни, писмени и веществени доказателства. На базата на подробен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и в изпълнение на разпоредбата на чл.**, ал.1 НПК, в условията на съкратено съдебно следствие по Глава 27-ма от НПК, проверяваният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи за осъществено както от обективна, така и от субективна страна на престъпното деяние, вменено на подсъдимия от страна на РП-Ямбол. Проверяващата инстанция споделя приетото за установено от фактическа страна от първоинстанционния съд и след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на първоинстанционнто съдебно следствие доказателства се присъединява изцяло към изводите на РС-Ямбол по отношение на приетото за установено от фактическа страна, а именно :

Жалбоподателят- подсъдим К.Н. К. е б.г.с постоянен и адрес в гр.******. Същият е роден на ***г***, със с.о., студент, неженен, не работи , н., ЕЧН **********.

Въззивникът - подсъдим К.К. е правоспособен водач на МПС, категории "В и М" от *******. Санкциониран е по административен ред два пъти през 2019 г. - за управление на МПС без то да е преминало през задължителния годишен технически преглед и за управление на МПС без пожарогасител като до момента на постановяване на оспорваната присъда на РС-Ямбол са налични 2 бр. издадени срещу него фиша за допуснати нарушения по ЗДвП като глобите съответно от 20 и 50 лева са платени - аргумент от приложената по делото Справка за нарушител /водач , издадена от РУ на МВР - Ямбол /л.51, ДП/.

На *******., подс. К.К. управлява лек автомобил " *******", с рег.№ *******, собственост на неговия дядо- свид.К.Д. М.. Заедно с подс.К. в управлявания от него лек автомобил пътуват свидетелите Д.П.- на предна дясна седалка и отзад от ляво на дясно- М.М., Д. П.и Р.С.. Автомобилът осъществява движение при нощни условия и изкуствено улично осветление по ул. "*. ***, в посока към центъра на града и ж.п.гара Ямбол. Подсъдимият управлява процесния лек автомобил със скорост от 85.2 км./ч.

По същото време по ул."*. ***, в посока ж.п. гара Ямбол- центъра на града, приближавайки зоната на кръстовището на ул."*.*****" и ул."*******", пред сградата на бившата З.п., в лявото платно, явяващо се насрещно такова за подс.К., се движи лек автомобил "********", с рег. № ******, управляван от пострадалия свидетел В. Д.. Този автомобил се движи със скорост от 46.26 км./ч. В управляваният от свид. Д. лек автомобил като пътници пътуват свидетелите А.К.- на предна дясна седалка , З.К.- на задна седалка зад водача и пострадалата К. Д. - дъщеря на водача Д., която пътува на задна дясна седалка.

В посочените дата и час, след преминаване на кръстовището на З.п. , в посока центъра на гр.Ямбол - ж.п.гарата, подс.К. губи контрол над управлявания от него със скорост от 85.3 км./ч. лек автомобил "*******" и той се отклонява наляво, навлиза косо в надлъжната затревена площ, разделяща двете пътни платна в този пътен участък, след което лекия автомобил навлиза в насрещното платно за движение на ул."*.*****", изпадайки в аварийно движение. Следва сблъсък /ПТП/ на управляваният от подс.К. лек автомобил с лекия автомобил "********", управляван от пострадалия свидетел В.Д. като за този автомобил ударът се явява стопиращ, в резултат на който автомобила отскача назад и наляво и преустановява движението си. След удара с лекия автомобил "********", управлявания от подс.К. лек автомобил "*******" продължава аварийното си движение напред, към левия край на пътното платно на ул."Д. *****", като масовият му център изминава разстояние от 6.20 метра/л.106,АТЕ, т.2, ДП/ до окончателното му позициониране като преди това настъпва и втори удар с незначителна интензивност между процесния лек автомобил, управляван от подс.К. и лек автомобил "********", с рег. № ********, собственост на свид.Д.И.Ч.от гр.Ямбол, паркиран след пътното платно.

Основният удар за лекия автомобил "*******" , управляван от подс.К. прав- страничен в областта на десния габарит, в зоната на предна дясна врата , средна дясна колона и задна дясна врата, с насоченост на деформацията към вътрешността на купето спрямо надлъжната му ос. За лекият автомобил "********", управляван от пострадалия свидетел В.Д., ударът се явява челен, реализиран по цялата широчина на предния габарит и с насоченост в дълбочина назад по надлъжната ос- към вътрешността на купето.

Вторичният удар за паркирания лек автомобил "********", с рег.№ ********, се явява заден прав, в лявата половина на задните състави , в областта на лява част на облицовката на задната броня.

В резултат на настъпилото пътно- транспорто произшествие /ПТП/са причинени средни телесни повреди на повече от едно лице - на пострадалите В.Д. и К. Д., пътували в управлявания от пострадалия Д. лек автомобил "********" и на пострадалата свидетелка Р.С., пътувала в управлявания от подс.К. лек автомобил. В резултат на настъпилото ПТП са причинени и леки телесни повреди на пострадалите А.К.и З.К., характеризирани от вещото лице- съдебен лекар като такива, причинили временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

По постъпил сигнал на местопроизшествието пристигат екипи на ЦСМП и на РУ на МВР -Ямбол. На водачите на участващите в настъпилото ПТП леки автомобили - подс.К.К. и пострадалия В.Д. е извършена проверка за употреба на алкохол от свид.Х.Х.- мл. автоконтрольор в сектор "ПП" при ОД на МВР-Ямбол. Техническото средство отчита отрицателни резултати и за двамата водачи на МПС. Петимата пострадали са откарани в МБАЛ"Св.Пантелеймон"- Ямбол, където са прегледани и приети за лечение.

Видно от заключението на вещото лице- съдебен лекар по изготвената Съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ № 175/2019 г./л.**7-л.**8,т.1,ДП/, назначена в хода на ДП, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред, в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК, в резултат на настъпилото на ********г. ПТП, пострадалият свидетел В.Д. е получил две средни телесни повреди , а именно : контузия в дясната половина на гръдния кош с клинични и ренгологични данни за счупване на III -то, IV-то и V-то ребра по медио-клавикуларната линия , която контузия е довела до трайно затрудняване на движението на снагата / за срок между 1,5 до 2 месеца/ и обезобразяване на лицето на Д., в резултат на получената от него голяма порезно- контузна рана в лявата половина на лицето,довела след зарастването си до масивен белег, представляващ траен морфологичен дефект на меките тъкани в тази област, довел до изменение на лицето с постоянен характер .

Видно от заключението на вещото лице - съдебен лекар по назначената и изготвена в хода на ДП допълнителна съдебно-медицинска експертиза от 20.04.2020 г. /л.37-л.38,т.2,ДП/, пострадалият свидетел В.Д. е повторно освидетелстван. Констатирано е от вещото лице , че в резултат на ПТП от ********г. Д. е получил голяма порезно- контузна рана в лявата половина на лицето, зараснала с формирането на масивен белег с размери 6.5 -7.00 /0.3 см., с розово- червен цвят, разположен по- ниско от нивото на околната кожа. Констатираното увреждане представлява траен морфологичен ефект на меките тъкани и кожата в засегната област, който води до явна промяна във външния вид на лицето , нарушавайки нормалната му анатомична структура, повърхност, цвят и симетрия, покривайки смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак "обезобразяване на лицето". Вещото лице дава заключение, че това изменение има постоянен характер, като невъзможността за спонтанно обратно развитие във времето в резултат на естествени възстановителни процеси е реална и то ще остане видимо за цял живот.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на ДП СМЕ № 174/2019 г. /л.154-л.168,т.1,ДП/, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред в хода на съкратеното съдебно следствие, в резултат на процесното ПТП от ********г., пострадалата свидетелка К. В.Д. е получила средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лицето, вследствие на получени множество порезни и контузни наранявания по лицето и, оставили големи и с неправилна форма цикатрикси/белези/, особено в лявата половина на лицето, които представляват траен морфологичен дефект на меките тъкани, който изменя съществено и за постоянно чертите на лицето и води до неговото съществено загрозяване.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на ДП СМЕ№172а/2019 г./л.239- л.247,т.2,ДП/, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред в хода на съкратеното съдебно следствие, в резултат на процесното ПТП от ********г., пострадалата свидетелка е получила средна телесна повреда , изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия долен крайник/ за срок не по- малък от 1,5 до 2 месеца/, пряка последица от причиненото и счупване на горното рамо на лявата пубисна кост,у в близост до лявата тазобедрена става.

Видно от заключението на вещите лица Д-р Й.С.- патоанатом и съдебен лекар и Д-р В.Р.- специалист по лицево- челюстна хирургия, по назначената и изготвена в хода на ДП Колективна СМЕ № 173/2019 г./л.173- л.187,т.2,ДП/, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност в хода на съкратеното съдебно следствие по съответния процесуален ред, в резултат на процесното ПТП от ********г., пострадалата **годишна свидетелка А.Ж.К. е получила седем на брой телесни увреждания , които са и причинили поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота като уврежданията са с продължителност на отшумяване 15-20 дни при нормален ход на оздравителния процес.

Писмените заключения по възложените и изготвени в хода на ДП общо 5 броя СМЕ , законосъобразно и обосновано , са кредитирани изцяло от страна на първостепенния съд като обективни, компетентни и неоспорени от страните. Въззивната инстанция изцяло споделя тези изводи при липсата на данни , които да сочат евентуална предубеденост и или заинтересованост на вещите лица от изхода на спора като съобразява и безукорна професионална кариера и дългогодишен опит на Д-р С.- патоанатом и съдебен лекар..

Видно от приложената по делото Епикриза от *******г. , издадена от ХО на МБАЛ"Св.Пантелеймон"-Ямбол /л.67,т.1, ДП/, пострадалата свидетелка З.Ж.К., на **години , е изписана с окончателна диагноза мозъчно сътресение след 3-дневен престой в болничното заведение, където е настанена след претърпяно ПТП.

Видно от заключението на вещото лице П.Д., по назначената и изготвена в хода на ДП авто-техническа експертиза/АТЕ/ /л.93-л.116,т.1,ДП/, основна техническа причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на л. а."*******" К.К., който не се е съобразил с радиуса на кривата на десния завой на кръстовището пред бившата З.п. и е навлязъл в него със скорост по-висока от критичната за преодоляването на този завой, а именно 85.3 км./ч., което пък е довело до изпадането на управлявания от него автомобил в неконтролируемо движение.Според вещото лице -автоексперт, не са били налице фактори, които да попречат на водача К. да възприеме предстоящото навлизане на автомобила в кривата на десния завой на достатъчно разстояние, за да предприеме той практически мерки за намаляване скоростта на движение на автомобила до безопасни стойности. От техническа страна, водачът К. е осъществил слаб контрол върху органите на управление - не е възприел своевременно конкретната пътна обстановка и не е приложил действия за намаляване на скоростта на движение на автомобила. Експертизата сочи, че мерки за недопускане на настъпилото ПТП е следвало да се предприемат единствено от водача на л. а. "*******" К.К., за предприемането на които не е имало техническа или практическа пречка. Експертизата приема, че подс.К. е следвало при доближаване на кръстовището и навлизането в кривата на десния завой за посоката му на движение, при конкретните пътни условия,да намали предварително скоростта си на движение до стойности по-ниски от критичната такава за преодоляването му- под 78.4 км./ч. Водачът К. е следвало да се съобрази с обстоятелството, че управлява МПС в населено място и да не допуска скорост на движение по- висока от разрешената такава от 50 км./ч.- при конкретните пътни условия, ако лекия автомобил се е движил с такава скорост, то той не би изпаднал в аварийно неконтролируемо движение.

Видно от заключението на вещото лице Д. по назначената и изготвена в хода на ДП оценителна авто-техническа експертиза /л.251-л.258,т.1,ДП/, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред в хода на съкратеното съдебно следствие, пазарните стойности на леките автомобили, участвали в процесното ПТП са както следва:

- лек автомобил "*******" с рег.№ ******* - 2300 лева с причинени щети на стойност 1885 лева;

- лек автомобил "********" с рег.№ ******** - 4300 лева с причинени щети на стойност 3282 лева;

- лек автомобил "********" с рег.№ ********- 2400 лева с причинени щети на стойност 151 лева.

Заключенията на вещото лице П.Д. по изготвените от него АТЕ и оценителна АТЕ като обективни, компетентни и неоспорени от страните, законосъобразно и правилно се кредитират изцяло от първостепенния съд в контролирания съдебен акт. Въззивната инстанция на свой ред кредитира тези писмени заключения като приобщени законосъобразно и по разписаните процесуални правила към доказателствената маса и при липсата на данни за евентуална предубеденост или заинтересованост на вещото лице- автоексперт от изхода на спора на фона на дългогодишния опит и доказаната му експертиза.

Видно от приложената по делото справка за съдимост/л.74,т.1,ДП/, въззивникът- подсъдим К.К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с по реда на чл.78а от НК.

Гореизложената фактическа обстановка проверяващата инстанция намира за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на полицая от Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- Ямбол Х.Х., / л.33-л.34,т.1,ДП/ кореспондиращи изцяло с показанията на свидетелите - очевидци М.М./л.35-л.37,т.1,ДП/, Д.П./л.38-л.40,т.1,ДП/, С.К./л.53-л54,т.1,ДП/, на пострадалите свидетели Р.А./л.41-л.44,т.1,ДП/, В.Д./л.54-л.59,т.1,ДП, К.Д./л.55-л.56,т.1,ДП/, З.К./л.69-л.70,т.1,ДП/ и А.К./л.71-л.73,т.1,ДП/, на собствениците на авариралите автомобили Д.Ч./л.47-л.48,т.1,ДП/ и К.М./л.204-л.205,т.1,ДП/, кореспондиращи както с обясненията на подс.К.К., депозирани както в досъдебната фаза на процеса, така и в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК от една страна, а от друга - кореспондиращи с приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателствени източници, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2019 г.и фотоалбум /л.2-л.25,т.1,ДП/, справки за съдимост на подс.К./л.27,т.1 и л.28,т.2,ДП/, справки за собствеността на участвалите в ПТП три леки автомобила /л.28-л.30,т.1,ДП/, Епикриза на пострадалата Р.А.С./л.45-л.46,т.1,ДП/,Епикриза на К.В.Д./л.60,т.1,ДП/, Епикриза на В.Д. от *******г./л.64-л.65,т.1,ДП/,Епикризи на А.и З.К. от *******г. и от *******г./л.66-л.68,т.1,ДП/, удостоверения за раждане -2 бр./л.76-л.77,т.1,ДП/, Медицинска документация за лечението на пострадалите А.К., З.К., Р.С., К. Д. и В.Д. от МБАЛ"Св.Пантелеймон" -Ямбол АД/Л.80-л.90 и л.216-л.236,т.1, ДП/, справка за нарушител/водач от ОД на МВР-Ямбол от *******г./л.263,т.1,ДП/, фотоснимки, мащабни скици, ренгенова снимка на пострадалата С..

Горната фактическа обстановка се извежда и въз основана на писмените заключения на вещите лица по назначените и изготвени в хода на ДП пет на брой СМЕ, от които четири основни и една допълнителна , АТЕ и оценъчна АТЕ, всички прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност в хода на съкратеното съдебно следствие по разписаните процесуални правила.

Горната фактическа обстановка се установява отчасти и въз основа на подробните обяснения на подс.К. от досъдебната фаза на процеса и самопризнанията му ,депозирани по реда на чл. 371,т.2 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Правилно и обосновано решаващият съд кредитира изцяло свидетелските показания на пострадалите свидетели В.Д., К. Д.,З.К. , А.К.и Р.С. като еднопосочни , последователни и взаимно допълващи се. Обосновано са кредитирани изцяло и свидетелските показания на Д.П., М.М. и С.К.- очевидци на настъпилото ПТП- същите са в кореспонденция и в логична последователност разкриват релевантни към предмета на доказване факти и обстоятелства. Правилно к са кредитирани изцяло и свидетелските показания на Х.Х.- полицай в сектор ПП при ОДМВР-Ямбол- същият е изпълнявал служебните си задължения и в тази връзка е пристигнал на местопрестъплението за да тества с техническо средство водачите на авариралите автомобили, проверявайки дали същите са употребили алкохол или наркотични вещества. Този свидетел депозира показания, които възпроизвеждат обстоятелства, пряко свързани със служебните му задължения, поради което и въззивната инстанция ги намира за достоверни и ги кредитира изцяло. Проверяващата инстанция на свой ред намира изброените свидетелски показания за достоверни, т. к. същите са в пълна кореспонденция помежду им досежно релевантните факти от една страна, а от друга - кореспондират изцяло с изложеното в писмените доказателствени източници. Изброените свидетели в логична последователност дават идентични показания досежно времето, мястото и механизма на настъпилото ПТП както и на участниците в него - свидетелите М., П.и пострадалата свидетелка С. са пътували в управлявания от подс.К. лек автомобил, а свид.С.К. е управлявал по същото време и на същото място своя лек автомобил и е пряк очевидец на настъпилото ПТП и действията на всички участници непосредствено след катастрофата. Всички свидетели последователно и безпротиворечиво възпроизвеждат фактите по настъпилия сблъсък между управлявания от подс.К. лек автомобил и лекия автомобил "********", управляван от пострадалия В.Д. , както и последвалия втори сблъсък с паркирания лек автомобил "********" , преди окончателното позициониране на авариралите леки автомобили.

Правилно са кредитирани в контролирания съдебен акт и свидетелските показания на Д.Ч. и К.М. , доколкото те са източник на информация досежно собствеността на авариралите автомобили "*******", управляван от подс.К.К. и "********", паркиран на ул. "*.*****" и претърпял незначителни щети след вторичен удар , нанесен му от авариралия л.а."********"веднага след първоначалния удар на този автомобил с управлявания от пострадалия В.Д. л. а."********" с рег. № ********.

Въззивната инстанция кредитира изцяло всички изброени свидетелски показания като достоверни, предвид тяхната еднопосочност, последователност и взаимна логична връзка от една страна, а от друга - кореспонденцията им с обективираното в писмените доказателствени източници- Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, медицински документи касателно здравословното състояние и проведеното лечение на пострадалите свидетели В.Д., К.Д., Р.С., З.К. и А.К.. Обсъжданите свидетелски показания коредпондират изцяло и с консатациите и изводите на вещите лица по назначените и изготвени в хода на ДП съдебно- медицински и съдебно- автотехнически експертизи, чийто заключения са кредитирани изцяло както от първоинстанционния съд ,така и от настоящия съдебен състав.

Правилно и обосновано, кредитирайки изцяло като достоверни свидетелските показания на пострадалите свидетели и на свидетелите-очевидци, решаващият съд е изградил своите изводи за авторството на деянието и неговия механизъм, позовавайки се и на специалните знания на вещите лица - съдебен лекар и автоексперт, обективирани в изготвените от тях писмени заключения по възложените им експертизи.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд да се кредитират само частично самопризнанията на подс.К. направени в хода на съкратеното съдебно следствие. Обосновано и правилно, контролираният съд намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подс.К. К. в частта им, в която той твърди, че е помогнал на пострадалите лица непосредствено след настъпилото ПТП. Внимателният анализ на гласните доказателствени източници, обсъдени поотделно и в съвкупност сочи, че веднага след окончателното позициониране на управлявания от подс.К. л. а. "*******", той излиза от авариралия автомобил и започва да търси телефона си, без да се притече на помощ на пострадалите в другия автомобил и без да окаже помощ на пострадалата свидетелка Р.С., която пътува в неговия лек автомобил. В този смисъл са свидетелските показания на очевидеца на настъпилото ПТП С.К. , който е случайно попаднало на местопроизшествието лице, несъмнено незаинтересовано от изхода на спора - този свидетел е категоричен , че подсъдимия не е оказал помощ нито на пострадалите в лекия автомобил "********", нито пък на пострадалата Р.С., която пътува заедно с него. Предвид изложеното, правилно са ценени и съобразени от решаващият съд свидетелските показания на приятелите на подс.К.- свидетелите М.М. и Д.П., пътували заедно с подс.К. в авариралия лек автомобил "*******", чийто показания са в пълна кореспонденция с показанията на пострадалите свидетели В.Д., К.Д. , З.К. и А.К.. Всички тези свидетели еднопосочно твърдят, че подс.К. не е оказал помощ на пострадалите деца, които са пътували при свид.В.Д. в авариралия лек автомобил "********", ударен от управлявания от подсъдимия лек автомобил и не е помогнал на пострадалата от неговия автомобил Р.С., която е "пищяла" от болки при напускането на авариралия автомобил. В останалата им част самопризнанията на подс.К. са в съответствие с доказателствената съвкупност, поради което правилно и обосновано са кредитирани от решаващия съд в контролирания съдебен акт.

Писмените доказателствени източници, обосновано и правилно, се кредитират изцяло от решаващият съд като достоверни и автентични, при липсата на възражения от страните досежно реда на тяхното събиране, приобщаване и проверка.

При така установената фактическа обстановка ,въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на решаващия съд, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, може да се направи безспорен и несъмнен извод, че въззивникът- подсъдим К.К. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от РП-Ямбол престъпление по чл. 343, ал.3, б."а", вр. с ал.1, б."б", вр. с чл.342, ал.1 от НК, т. к. на ********г., около 23.00 ч., в гр. Ямбол, непосредствено след кръстовището на ул."*. *** /пред бившата З.п./, в посока център - ж.п.гара Ямбол, при управление на МПС- лек автомобил "*******", с рег.№ *******, собственост на К.М., е нарушил правилата за движение по пътищата , визирани в нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и в чл.21,ал.1 от , които му вменяват задължения за контролира непрекъснато ППС , което управлява както и при избиране на скоростта на движение да не превишава разрешената такава за движение в конкретния пътен участък , като превишил максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км./ч. , движейки се с 85.3 км./ч., при което загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, който се отклонил наляво, навлязъл косо в надлъжната затревена площ, която разделя двете пътни платна в този участък на ул."*. *****", а след това навлязъл и в насрещното пътно платно на ул."*.*****", в резултат на което предизвикал ПТП с лек автомобил "********" с рег.№ ********, собственост на В.Д., управляван от същото лице и причинил средни телесни повреди на повече от едно лице- две средни телесни повреди на В.Д., средна телесна повреда на К. Д. и средна телесна повреда на Р.С. .

Законосъобразно и правилно, подсъдимият е признат за виновен в контролирания съдебен акт като осъщественото от него престъпно деяние е квалифицирано правилно от решаващия съд.

От обективна страна на първо място е безспорно, че автор на престъпното деяние е подсъдимия К. като в този смисъл са последователните , логични и еднопосочни свидетелски показания на всички разпитани свидетели , кореспондиращи със самопризнанията на подсъдимия , депозирани в хода на диференцираната процедура по Глава 27-ма от НПК., подкрепени от изцяло кореспондиращите с тези показания и обяснения писмени доказателствени източници.

На следващо място от обективна страна е безспорно, че на инкриминираната дата и час подсъдимият е допуснал при управлението на МПС нарушение на правилата за движение, разписани в нормите на чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато ППС като водач на същото както и на чл.21,ал.1 от ЗДвП- управлявал е със скорост от 85.3 км./ч. при максимално допустима скорост за движение в населено място 50 км./ч. като тези две нарушения на правилата са довели до загубата на контрол над управляваното МПС след кръстовището на бившата З.п. в гр. Ямбол с последвалото отклонение на движението в ляво и косото навлизане в затревената площ, разделяща двете пътни платна на ул."*.*****" с последвалия удар по движещия се с в собственото си пътно платно лек автомобил "********", управляван от пострадалия свидетел В.Д. и до повторен удар в паркиран на пътното платно и намиращ се в покой лек автомобил, собственост на свидетелката Д.Ч.. Този механизъм на настъпилото ПТП се извежда по безспорен начин както от еднопосочните и взаимно допълващи се показания на свидетелите- очевидци, кореспондиращи със самопризнанията на подс.К., направени в хода на съкратеното съдебно следствие от една страна, а от друга - извежда се този механизъм от категоричните изводи на вещото лице по изготвената в хода на ДП авто-техническа експертиза и обективираното в Протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него.

Както обосновано и правилно приема решаващият съд в контролирания съдебен акт, от обективна страна е безспорно и несъмнено, че нарушавайки правилата за движение по пътищата , подробно коментирани по- горе, подс.К. е предизвикал настъпването на ПТП , като действията на подсъдимия са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия тежък вредоносен престъпен резултат-причинени множество имуществени вреди и причинени телесни увреждания на повече от едно лице.

Безспорно и несъмнено е , че в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение по пътищата при управлението на л.а."*******" на инкриминираната дата, подс.К. е предизвикал ПТП, в резултат на което пострадалата **-годишна свидетелка Р.А.С.е получила средна телесна повреда, подробно описана в медицинската документация и консататациите на вещото лице- съдебен лекар с период на възстановяване около 1,5 до 2 месеца.

Правилни са изводите на решаващият съд, че в резултат на действията на подс.К. , с които на инкриминираната дата е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП, пострадалият свидетел В. Д. е получил две средни телесни повреди - трайно затрудняване движението на снагата със срок на възстановяване от 1,5 до 2 месеца и обезобразяване на лицето с постоянен характер.

Законосъобразни и правилни са изводите на решаващият съд в контролирания съдебен акт, че в резултат на виновното поведение на подс.К. на инкриминираната дата и действията му, с които нарушавайки правилата за движение по пътищата е предизвикал ПТП, пострадалата **- годишна свидетелка К. Д. е получила средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лицето , вследствие на получените множество порезни и контузни наранявания по лицето и, оставили големи и с неправилна форма цикатрикси/белези/, особено в лявата половина на лицето, които представляват траен морфологичен дефект на меките тъкани , който изменя съществено и за постоянно чертите на лицето и води до неговото съществено загрозяване.

Правилно и обосновано в атакувания съдебен акт е прието, че в резултат на виновното поведение на пътя на инкриминираната дата и предизвиканото в тази връзка от подс.К.К. ПТП, леки телесни повреди са получили и малолетните свидетелки З.К./на **години/ и А.К./на** години/, които макар и несъставомерни са релевантни както към фактическата, така и към правната страна на деянието.

Правилно и обосновано в контролирания съдебен акт е прието, че главна причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на подс.К. като водач на л. а."*******"- според заключенията на вещото лице Д., изготвило писмените заключения по назначените АТЕ и еднопосочните гласни доказателсвени източници , ПТП изобщо не би настъпило , ако водача К.К. е управлявал лекия автомобил с позволената за движение в населено място максимално допустима скорост от 50 км./ч. и ако беше контролирал непрекъснато превозното средство. Въззивната инстанция споделя правните изводи на контролирания съд за безспорно налична пряка каузална връзка между действията на подсъдимия, с които е нарушил правилата за движение по пътищата, разписани в ЗДвП и настъпилия тежък престъпен вредоносен резултат - имуществени щети за собствениците на авариралите общо три леки автомобила и телесни увреждания за пет лица - средни телесни повреди за три лица и леки телесни повреди за две лица. Проверяващата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че пострадалия водач на л. а."********" В. Д. не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП , т. к. появата на управлявания от подс.К. лек автомобил в неговата лента за движение е било неочаквано и появилото се на пътя препятствие има характер на т. н."непредвидимо препятствие" на пътя. В тази връзка, правилно и обосновано, решаващият съд е съобразил както заключението на вещото лице Д. по изготвената в хода на ДП АТЕ, така и кореспондиращите изцяло с неговите изводи по фактите свидетелски показания на очевидците на настъпилото ПТП и наличните относими писмени доказателствени източници.

Правилно и обосновано, решаващият съд отхвърля възраженията на защитата за преквалификация на престъпното деяние по по-благоприятен за дееца текст от НК, предвид оказаната от него помощ на пострадалите, непосредствено след настъпилото ПТП. Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд ,че такава помощ не е налице - този извод следва от еднопосочните и допълващи се показания на свидетелите- очевидци, пътували в двата аварирали леки автомобила , двама от които- Д.П.и М.М. са близки приятели на подсъдимия. В тази връзка правилно са преценени като особено ценни и с голям принос свидетелските показания на очевидеца на инкриминираното деяние-свидетеля С.К. , който случайно се оказва на мястото на настъпилото ПТП, управлявайки лекия си автомобил по същото време и на същото място. Несъмнено е за въззивната инстанция, че тези свидетелски показания следва да се преценяват като такива с особено висок принос, т. к. са депозирани от трето лице, безспорно незаинтересовано от изхода на спора. За настоящият съдебен състав няма спор , че е достоверно и кореспондиращо с останалите свидетелски показания категорично твърдение на свид. К., че подс.К. не е помогнал на намиращите се в лекия автомобил на пострадалия В.Д. "ударени деца" и не е помогнал на пътуващата в неговия лек автомобил пострадала свидетелка Р.С., която е напуснала авариралия автомобил във видимо влошено здравословно състояние и изпитваща болка, очевидна за всички свидетели на катастрофата. В този смисъл като неоснователни се преценяват от въззивната инстанция възраженията на защитата на подс.К., че необосновано и неправилно, решаващият съд не е оценил и взел предвид оказаната от подсъдимия помощ на пострадалите от настъпилото ПТП лица.

От субективна страна процесното престъпно деяние е осъществено по непредпазливост с форма на вина престъпна небрежност. Както обосновано приема решаващият съд, подс.К. не е предвиждал настъпването на общественоопасните вредни последици , но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди ,след като е управлявал лекия автомобил със скорост от 85.3 км./ч. , надвишаваща значително позволената такава в населено място . Подсъдимият като водач на МПСе бил длъжен да предвиди евентуални вредни последици от поведението и действията си ,след като при налична техническа възможност за това не е намалил скоростта на движение на лекия автомобил "*******" при приближаването и преминаването на автомобила през оживеното и натоварено възлово кръстовище пред сградата на бившата З.п. .

Несъмнено и безспорно е по делото, че основната причина за настъпилото ПТП и причинените травматични увреждания на общо пет лица и имуществени вреди на собствениците на трите аварирали леки автомобила е престъпната деятелност на подс.К., поради което правилно, обосновано и законосъобразно, подс.К. е признат за виновен от решаващият съд в контролирания съдебен акт.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА на наложените на подсъдимия наказания, въззивната инстанция намира следното :

Материалната норма предвижда за осъществено престъпление по чл. 343, ал.3, б."а" ,вр. с ал.1, б"б", вр. с чл.342, ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 до 6 години . Излагайки подробни съображения ЯРС приема, че при индивидуализация на наказанието , следва да се вземат предвид завишената степен на обществена опасност на деянието от една страна, т. к. с него се засягат обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, пряко засягащи широк и неограничен кръг от граждани и техния живот и здраве, а от друга- не високата лична обществена опасност на дееца, който е с чисто съдебно минало и налични само две административни санкции за нарушения по ЗДвП. Въззивната инстанция споделя тези правни изводи на първостепенния съд като законосъобразни и правилни. Обосновано и правилно, при индивидуализацията на наказанието са отчетени и несъставомерните вредни последици, пряк резултат от престъпната деятелност на подсъдимия - невъзстановените към момента на съкратеното първоинстанционно съдебно следствие имуществени щети по авариралите леки автомобили, собственост на пострадалия свидетел В.Д. и на свидетелката Д.Ч., несъставомерните телесни повреди, получени от пострадалата малолетна свидетелка А.К./на ** години/-общо 7 на брой , вкл. множество порезни наранявания по лицето и контузна рана в областта на дясната вежда както и несъставомерната лека телесна повреда на малолетната пострадала свидетелка З.К./на **години/.

Правилно са отчетени и съобразени от първостепенния съд и наличните смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства , а именно сравнително младата му възраст и оказаното от негова страна съдействие на органите на полицията и на разследващите, допринесло с за установяване на обективната истина ведно с чистото му съдебно минало и добри характеристични данни.

В този смисъл, правилно и законосъобразно , решаващият съд е отмерил за подс.К. наказание от 3 години "лишаване от свобода " при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, около и под средния предвиден в материалната норма размер. Предвид императивното приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, законосъобразно и правилно, определеното наказание е намалено с 1/3 като след редукцията му то е в окончателен размер от ДВЕ години "лишаване от свобода". Проверяващата инстанция намира, че така определеното при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказание от 3 години "лишаване от свобода", редуцирано по реда на чл. 58а, ал.1 от НК до окончателния размер от 2 години "лишаване от свобода", е справедливо и обективно, съответстващо на характера на осъщественото деяние и неговия механизъм като са съобразени и отчетени както тежкия престъпен вредоносен резултат, така и несъставомерните вредни последици, пряк резултат от престъпното поведение на подс.К.. Така отмереното наказание "лишаване от свобода" се преценява от проверяващата инстанция като относимо и справедливо, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, макар че съда е проявил известна доза снизходителност, налагайки наказание в рамките на и под средния предвиден в материалната норма размер при наличието на пострадали от престъпната деятелност на подс.К. общо пет лица с телесни увреждания, от които три са малолетни /деца/ и при наличието на пострадали от неговите действия общо три леки автомобила. В този смисъл въззивната инстанция намира за неоснователно искането на защитата на подс.К. за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК при определяне на наказанието му - по делото липсват безспорно както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността на К.К. обстоятелства, които да дават аргументи за прилагането на привилегированата норма на чл.55,ал.1от НК. В този смисъл въззивната инстанция съобрази и обстоятелството , че макар и средни телесни повреди по своя характер, обезобразяването на лицето на малолетната К. Д. и на лицето на баща и - пострадалия В. Д. имат тежък характер в битов аспект ,т. к. тези телесни увреждания, които се квалифицират като средна телесна повреда но смисъла на чл.129 , ал.1 от НК са постоянни и ще създават ежедневни неудобства и негативни усещания и преживявания за двамата пострадали през целия им живот.

Правилно и обосновано, при наличието на формалните основания за това, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и е определил условен изпитателен срок от три години. Проверяващата инстанция споделя становището на контролирания съд, че за поправянето и превъзпитанието на подс.К. не е необходимо продължителното му изолиране от обществото.

Законосъобразно и правилно, на осн. чл. 343г от НК на подс.К. е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 години. Проверяващата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд за липсата на завишена лична обществена опасност на дееца като нарушител на правилата за движение по пътищата и не намира за завишен размера на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК- този размер е съобразен с поведението и действията на подс.К. при осъществяване на процесното деяние, с неговия механизъм и с крайния вредоносен престъпен резултат . Обосновано и правилно , при индивидуализацията на наказанието по чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, първостепенният съд е отчел и взел предвид изключително грубото нарушаване на правилата за движение по пътищата и демонстрираното от подс.К. безцеремонно и самонадеяно поведение като водач на МПС в градска среда.

Обобщавайки гореизложеното, въззивната инстанция намира, че така определените наказания ще изиграят целената от нормата на чл. 36 от НК превантивна и възпитателно - възпираща роля.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото , законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 189, ал.3 от НПК, РС-Ямбол е възложил в тежест на подс.К. направените по делото разноски в хода на ДП като го е осъдил да заплати по сметката на ОД на МВР -Ямбол сумата от 1843.80 лев, в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОСлО при ОП-Ямбол, Бюджет на съдебната власт- 219. Правилно и законосъобразно, в тежест на подс.К. за възложени от първоинстанционния съд и направените от пострадалия - частен обвинител В.Д. разноски в размер на 720 лева.

Предвид гореизложеното и на осн. чл. 338, вр. с чл. 334, т.6 НПК Окръжен съд - Ямбол ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260008/17.09.2020г., постановена по НОХД 704/2020г. на Ямболския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.

Номер на акта:	260005
Дата:	9 февруари 2021 г.
Съдия:	Пепа Илиева Чиликова

Дело:	20202300600376
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 ноември 2020 г.

Решение по дело №376/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА