Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260 10.08.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и девети
юли две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина
Младенова като разгледа докладваното от
съдията Маратилов въззивно гр.д.№460 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството е бързо и се развива по реда на Глава
Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс - чл.317 във връзка с чл.310
ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.128 т.2 от Кодекса на труда КТ/.
С решение на Пазарджишки районен съд №406 от 08.04.2020г.
постановено по гр.д.№4479/2019г. по описа на същия съд, е осъден
ответника "Б.З.П." ЕООД – гр. С., ЕИК *********, да заплати на ищеца И.Н.Ч.,
ЕГН **********,***, сумата 4815,48лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември и октомври 2019г., заедно със законната лихва върху сумата, считано
от 11.11.2019г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен иска за разликата
над 4815,48 лв. до пълния предявен размер от 4950лв. Дружеството е осъдено да заплати на И.Н.Ч. разноски за
адвокатско възнаграждение по делото в размер 632,34 лв., а по сметката на
Пазарджишкия районен съд да заплати и държавна такса в размер 192,62 лв.
Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№9297 от 27.05.2020г. подадена от
ответника в производството пред първата инстанция „Българско земеделско стопанство“ ЕООД чрез
пълномощника си адв.М. в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за порочност на
решението и е квалифицирано като
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, при неправилно приложен материален
закон, нарушени правила при преценка на фактическия и доказателствен материал и
допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила довели до посочените по-горе пороци. Конкретни
доводи няма развити в жалбата за твърдяните пороци на обжалвания съдебен акт. Моли да се отмени решението и се отхвърлят
предявените срещу дружеството искове. С въззивната жалба е направено
доказателствено искане за назначаване на икономическа по реда на чл.266 ал.3 от ГПК,
което е отказано от въззивната инстанция с определение, постановено по реда на
чл.268 ал.1 от ГПК №312 от 15.07.2020г. поради липса на допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд твърдяно от жалбоподателя.
Постъпил е в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на
въззивната жалба от адв.Ж. К. като
пълномощник на ищеца по спора И.Н.Ч. в който въззивната жалба се квалифицира
като неоснователна. Възразява се изрично по направените доказателствени искания
като преклудирани и се поддържа, че въззивната жалба е бланкетна поради липса
по същество на аргументирани, конкретни и обосновани възражения и доводи за неправилност на
обжалваното решение и само на това основание счита, че въззивният съд следвало
да отхвърли въззивната жалба. Не се
сочат доказателства от ответника по жалбата пред въззивната инстанция. Моли да
се потвърди обжалваното решение и се присъдят разноските на въззиваемата страна.
Пазарджишкият окръжен съд провери на основание чл.269
от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответника по
исковете „Б.З.П.“ ЕООД както и
постъпилия отговор от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.128,
т.2 във връзка с чл.124 и с чл.66 т.7 от
Кодекса на труда /КТ/.
В исковата си молба против ответника “Б.З.П.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.С., район Л., бул.“Б.“ №51а, ет.4,
ап.6, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.В.Г.,
ищецът И.Н.Ч.,ЕГН-********** *** твърди, че е работил в ответното дружество по
безсрочно трудово правоотношение, считано от 03.08.2016г. на длъжността “специалист
земеделие“ и съвестно си е изпълнявал трудовите функции. Твърди,че за периода от месец февруари 2019г. до месец
октомври включително на 2019г. работодателят системно не му е изплащал
дължимите месечни нетни трудови възнаграждения. Поради тази причина ищецът
прекратил трудовото си правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ без
предизвестие, считано от 11.11.2019г. Поддържа, че въпреки прекратяването на
трудовото правоотношение, ответникът не е изплатил на ищеца нетните месечни
работни заплати за месеците февруари,
март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2019г. в размер на по
550лв месечно, или сумата от 4950лв.Моли
да се осъди ответното дружество да му
заплати посочените суми по месеци ведно със законната лихва върху всяка
една от изискуемите се главници от
датата на подаване на исковата молба-11.11.2019г. до окончателното им изплащане,както
и разноските по делото в размер на 650лв-изплатен изцяло адвокатски хонорар,
както и да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно
трудовото възнаграждение за процесните месеци и законната лихва. Сочи
доказателства.
Исковата молба с приложенията е връчена със съобщение
на ответното дружество, работодател на ищеца на дата 02.12.2019г. по седалището
и адреса му на управление и е получено от офис-сътрудник А.Г. с указанията и сроковете така както са
посочени в чл.131 от ГПК. В едномесечния срок от връчването, изтекъл на
02.01.2020г. /четвъртък присъствен ден/,няма постъпил отговор на исковата молба
от страна на ответника, което надлежно е констатирано и от първоинстанционния
съд, в определението по чл.140 от ГПК, като е оставил без уважение искането за
допускане на съдебно-икономическа експертиза, направено от ищеца чрез
пълномощника му. Отговор е постъпил едва на 28.01.20120г., като се признава от
дружеството неизгоден факт-признание, че
на ищеца не му са заплатени трудовите възнаграждения, но не в размерите
посочени в исковата молба, като претенцията се оспорва по размер.Поискано е да
бъде допусната счетоводна експертиза която да отговори на въпросите поставени
от насрещната страна като бъде направена проверка в счетоводството на
представляваното от адв.М. ответно дружество.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в
предвид следното:
Между страните е бил сключен трудов договор №8 от
03.08.2016г. по силата на който ищецът приема да изпълнява длъжността
„специалист земеделие“ в ответното дружество с код по НКИД 0111 „Отглеждане на
зърнени (без ориз) и бобови растения и маслодайни семена“ при уговорено месечно основно трудово
възнаграждение от 680лв.Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от
работника на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ-поради забавено изплащане на
трудовото възнаграждение от страна на работодателя,за което е депозирано пред
дружеството заявление от 11.11.2019г.
изпратено по пощата като кореспондентска пратка. Преди това работодателят е
издал нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание-поради забава на
изплащане на трудовото възнаграждение с №5 от 01.11.2019г., считано от
01.11.2019г. връчена на работника на 04.11. 2019г.
В първото по делото заседание/07.02.2020г./ и след
разпределение на доказателствената тежест, съдът е уважил искането на
работодателя за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като е допуснал
такава , назначил е за вещо лице по делото експерта Л.С.Ц., като задачата
включва и проверка на ведомостите и на ордерите в ответното дружество
–работодател за начислени и заплатени трудови възнаграждения на работника,
определил е депозит от 120лв за вещото лице, вносими от ответника. В съдебното
заседание е присъствал и пълномощника на ответника „Б.З.П.“ ЕООД адв. Ц.М., а
следващото съдебно заседание е насрочено
за дата 06.03.2020г. Депозита за вещото
лице е внесен от дружеството в указания от съда срок. Четири дни преди съдебното
заседание, в съда е постъпила писмена молба от назначения по делото експерт Л.Ц..,
вх.№4726 от 02.03.2020г. , че няма възможност на изготви заключението в срок
поради липса на съдействие от страна на работодателя, изразяващо се в това, че
ответното дружество не му е представило ведомостите за заплати. В деня на
съдебното заседание е постъпила молба от
пълномощника на дружеството-работодател на ищеца адв. М., в която моли да се даде ход на
делото и че дружеството държи на допуснатата експертиза и моли да се отсроачи
делото за събирането й. Няма изразено каквото и да било становище по молбата на
експерта нито относно поведението на работодателя отказал да му предостави за
нуждите на експертизата процесните счетоводни документи, така както е указал
съда на експерта при допускане на експертизата. В това съдебно заседание
/06.03.2020г./ се е явило вещото лице и е дало обяснения пред съда в смисъл, че
първоначално му е било обещано от адв.М. и същата е поела ангажимент за изпращане на счетоводните документи на дружеството чрез нея за експерта, след което контактът е бил прекъснат
по вина на дружеството и в крайна сметка документите не са били
предоставени своевременно за изготвяне
на заключение за насроченото съдебно заседание на 06.03.2020г. Срокът между
двете съдебни заседания е бил в рамките на един календарен месец и не е
съществувала пречка в рамките на един ден или в тридневен срок тези ведомости
да се предоставят на експерта за да изготви в срок заключение.
Предвид на изложеното
първоинстанционния съд е приел с основание, че от страна на работодателя
е налице поведение чрез което е станал причина за несъбиране на допуснатото от
съда доказателство чрез експретиза -изслушване
на заключение по допусната експертиза като делото следва да бъде решено без заключение на вещо лице и само въз основа
на представените до момента доказателства и е отменил определението си за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и
при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че е работил и е полагал
труд през процесните 9/девет/
календарни месеца на 2019г./от м.февруари до м.октомври включително/ по
съществувало между страните валидно
трудово правоотношение, който не му е заплатен от работодателя съгласно
уговореното в трудовия договор трудово възнаграждение и да иска присъждането му
ведно със законната лихва за забава.
Претенциите за всеки един от деветте
месеца са изцяло основателни. От ответника –работодател няма въведени каквито и
да било възражения, доводи и оспорвания на изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, още повече, че няма постъпил в срок отговор на исковата молба
поради което при условията на чл.133 от ГПК всички възражения на работодателя
са преклудирани.Преклузията се изразява в това, че работодателят губи
възможността да направи всичко това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. В случая преклузията за тези оспорвания и
възражения е настъпила още на 02.01.
2020г. като ответникът не ангажира наличие на някакви особени непредвидени
обстоятелства като причина за пропуска си да подаде в срок писмен отговор на
исковата молба.
Следователно правилно и в
съответствие с процесуалния закон районният съд е приел за доказано, че ищецът
е положил труд на изпълняваната от него длъжност „специалист земеделие“ по
валидно трудово правоотношение съществувало между страните през процесните
девет месеца за което му се следва да получи полагащото му се трудово
възнаграждение, като работникът
претендира нетния размер на месечните възнаграждения , а именно от по 550лв. за
всеки месец.
Въззивният съд не споделя доводите
развити във въззивната жалба. Същите са напълно бланкети,като се посочват само формални
пороци на съдебния акт без да са развити
каквито и да било конкретни доводи, които да обосновават и мотивират дадената
от въззивника квалификация на порока. По делото по несъмнен начин е установена
злоупотреба с процесуални права под формата на проявено процесуално бездействие
и отказ да се предоставят документи, указани му от съда безусловно необходими
за изготвяне на заключението по допусната счетоводна експертиза.Налице е
хипотезата на чл.161 от ГПК изразяваща се в препятстване на доказването от
страна на работодателя “Б.З.П.“ ЕООД, поради което и предвид посочените правни
последици в разпоредбата, следва да се
приемат за доказани фактите, за които страната виновно е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства, а именно, че лицето е положило труд през
процесните месеци/девет месеца на 2019г./, че са му начислени трудови
възнаграждения всеки месец в размер на по 680лв, но че същите не заплатени от
работодателя и до момента, поради което
претенцията до размера на от по 535.05лв като месечно нетно трудово
възнаграждение, е основателна и доказана
и че общия размер на дължимите суми за деветте месеца е от 4815.48лв. В този
смисъл претенцията е доказана по основание и по размер и следва да бъде
уважена. Въззивният съд напълно споделя мотивите на Районен съд гр.Пазарджик, изложени към
обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, включително
и по отношение на използваната методика от съда за изчисляване на нетния
размер на трудовото възнаграждение.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните му осъдителни части като валидно, допустимо и по
същество правилно.
При този изход на спора в полза на въззиваемия И.Ч. ще следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 650лв, заплатено в брой за осъществено процесуално представителство и защита пред настоящата
инстанция, за което е представен договор за правна защита и съдействие от
17.06.2020г. и списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд
№406 от 08.04.2020г. постановено по гр.д.№4479/2019г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО е осъден ответника "Б.З.П." ЕООД – гр. С.,
ЕИК *********, да заплати на ищеца И.Н.Ч., ЕГН **********,***, сумата 4815,48 лв.,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември и октомври 2019 г., заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.11.2019 г. до изплащането на сумата, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА „Б.З.П." ЕООД – гр. С.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район Л.,бул.“Б.“
№51а, ет.4, ап.6, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала М.В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.Н.Ч., ЕГН **********,***, сумата от
650лв /шестстотин и петдесет лева/, представляващи сторените от страната
разноски пред въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.