№ 13923
гр. София, 29.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110105684 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.02.2024 г., с която
У.Е.У Црт. - клон България КЧТ е осъдено да заплати на Г. П. Н. с ЕГН: **********, сумата
от 500 лева - разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от заповедта е връчен на длъжника на 20.02.2024 г., а на 27.02.2024 г. от длъжника
е депозирана молба по чл. 248 ГПК, озаглавена частна жалба.
Препис от молбата е връчен на заявителя за отговор, който в предоставения му срок
възразява срещу искането за намаляване на присъденото му възнаграждение.
На първо място, съдът намира, че следва да се произнесе по искането по чл. 248 ГПК по
следните съображения.
В заповедното производство съдът при наличие на предпоставките за това издава заповед
за изпълнение и присъжда разноски съобразно с уважената част от заявлението за издаване
на заповед за изпълнение без да предоставя възможност на длъжника да възрази срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение. При това положение длъжникът в
заповедното производство има положение, което не съответства на положението на страна в
исковия процес, която може да направи възражение за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски преди постановяването на крайния съдебен акт.
В ТР 4/2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСГТК се разглежда въпроса за приложимостта на
производството по чл. 248 ГПК в заповедното производство. В посочения тълкувателен акт
ОСГТК разграничава две хипотези - когато заповедния съд не се е произнесъл по искането
за присъждане на разноски изобщо и когато се е произнесъл в нарушение на чл. 78 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
1
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Настоящият състав намира, че за да има възможност въззивната инстанция да прецени
правилността на произнасянето на заповедния съд по разпределението на разноските, тъкмо
заповедния съд трябва първо да приеме възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на длъжника и да се произнесе по него.
В разглеждания случай искането по чл. 248 ГПК е за намаляване на присъденото в полза
адвокатско възнаграждение от 500 лв. на 400 лв. Същото се явява основателно. Нито
материалният интерес по делото, нито неговата фактическа или правна сложност
обосновават присъждането на разноски на заявителя за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева. В контекста на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. съдът следва
да преценява действително извършената от процесуалния представител на страната работа,
за да определи дължимото се възнаграждение. В настоящото дело процесуалният
представител - адвокат на заявителя единствено е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като е попълнил утвърден от МП образец.
Така мотивиран, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 05.02.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 5684/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, в
частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на заявителя Г. П. Н. с ЕГН:
**********, против длъжника У.Е.У Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: *********,
адвокатско възнаграждение от 500 лева на 400 лева.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на
преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2