№ 760
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110148319 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр.с.
чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП с искане да бъде постановено решение, с което да се
прогласи нищожността на клаузата, предвидена в чл. 8 от Договор за потребителски кредит
№ ......, сключен между Р. И. Ч. и „ФИРМА“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка
в размер на 662,29 лева при неосигуряване в 3 дневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция на основание чл.
26, ал.1 ЗЗД и поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с чл. 22
от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № ...... от 23.04.2021 г. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора, ищцата е следвало да
върне сума в размер на 1 913,71 лева, а получената такава по кредита възлизала на 1 800
лева при ГПР 49,88 %, ГЛП 40,05 %, в срок от 14 седмици. В чл. 8 от Договора била
предвидена неустойка в размер на 662,29 лева, разсрочена на 14 седмични вноски, като по
този начин общото задължение по договора за паричен заем възлизало на 2 576 лева.
Поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради
противоречие с разпоредбите на чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1
от ЗЗП. Развиват се съображения в насока, че клаузата е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, като по този повод сочи и че е нарушен принципът на добросъвестността и
справедливостта. Излага, че клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Поддържа, че преди сключването на договора, кредиторът е длъжен да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя, и при отрицателна такава да откаже сключването на
договора, като в този смисъл сочи, че е и Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 г. Клаузата според, която се дължи неустойка при неосигуряване в
3 дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/
гарант или банкова гаранция, счита че е в пряко противоречие с цитираната по-горе
директива. Счита, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Поддържа, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите й функции и цели постигане на неоснователно
1
обогатяване. Сочи че е налице и заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. с
уговорена неустойка, се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Счита, че по този начин се калкулира допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР
не е реално прилаганият между страните, което освен всичко се окачествявало и като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Счита, че е налице и нарушение на
Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., развива съображения, че клаузата не е
индивидуално уговорена. На последно място сочи, че в Договора е посочена само
абсолютната стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на
ГПР, поради което счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са
компонентите, както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. При тези твърдения моли съда да прогласи нищожност на клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 662,29 лева. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът признава, че между страните е
сключен договор за кредит, по силата на който е предоставил на ищцата в заем сумата от 1
800 лева. Излага, че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, като по този повод развива съображения в насока, че при вземане на решение за
сключване на договора, след като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е
приел да поеме финансовия риск и да сключи договора за заем с клиента именно при
условие, че същият представи надлежно обезпечение. Излага, че само при такова условие
кредиторът би имал интерес да сключи договора и да поеме финансови риск. Сочи, че
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, води до непропорционално
увеличение на поетия финансов риск. Поддържа и че в случай че ищецът изначално е бил
наясно, че не може да предостави исканото обезпечение, то очевидно същият е договарял
недобросъвестно в нарушение изискванията на чл. 12 ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца,
че неустойката е включена в ГПР. Сочи, че в договора ясно е определен размерът на ГПР,
както и размерът на възнаградителната лихва. Поддържа, че клаузата не е неравноправна и
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, т.к. в договора ясно било посочено какви ще са последиците при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице и
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК. Излага, че не е налице заблуждаваща
търговска практика при посочването на ГПР в договора за кредит. В заключение сочи, че
нищожността на отделни клаузи не обосновава нищожност на целия договор. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД с искане да се осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 1 729,71 лева, която сума съгласно уточнителна молба на ищеца
по насрещния иск с вх. № 104476 (л.49 по делото), представлява непогасена главница по
падежирали вноски по договора, формирана след приспадане на платена от страна на
ответника по насрещния иск, сума в размер на 184 лева (113,71 лева приспаднати от
възнаградителната лихва и 70,29 лева приспаднати от главница в размер на 1800 лева),
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба, както и
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника по
насрещния иск да заплати сумата от 1 616 лева, представляваща подлежаща на връщане
чиста стойност на кредита, формирана като остатък от непогасена главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.
В насрещната искова молба се твърди, че на 23.04.2021 г. между страните е сключен
договор за паричен заем за сумата от 1 800 лева, с брой на вноските – 14 и вид на вноската –
седмична, при ГПР 49,88 % и ГЛП 40,05 %. Сочи, че заемната сума е получена в брой при
2
подписване на договора. В приложение № 1 към договора бил обективиран и погасителния
план. Твърди се, че до датата на депозиране на исковата молба, ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора. Поддържа, че е направена една вноска в размер на 184 лева, с
която е погасена възнаградителната лихва в размер на 113,71 лв. и част от главницата.
Поддържа, че с тази вноска не е погасено задължението за неустойка, както и че предмет на
иска е неплатената главница по падежирали вноски, които към настоящ момент били
падежирали. Излага, че съгласно клаузите на договора страните са уговорили, потребителят
да заплати възнаградителна лихва при фиксиран ГЛП 40.05 % и при ГПР 49,88 %, който бил
в рамките на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Развива и съображения в насока, че
уговорка, касаеща размера на възнаградителната лихва е действителна. В условията на
евентуалност и в случай че съдът прогласи недействителността на договора, на основание
чл. 23 ЗПК претендира връщане на чистата стойност на кредита, като сочи, че размерът на
претенцията е 1616 лева. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск не е подал отговор.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Не е спорно по делото, че на 23.04.2021 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ......, по силата на който заемодателят „ФИРМА“ ООД е
предоставило в заем сумата от 1 800 лева, която сума е получена от кредитополучателя.
По делото е представен договор за потребителски кредит № ....../23.04.2021г.,
сключен между „ФИРМА“ ООД, като кредитор, и Р. И. Ч., като кредитополучател. По
силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ищеца сума в
размер на 1 800 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 14 броя седмични
погасителни вноски. Посочено е в договора, че падежната дата на последната погасителна
вноска е 30.07.2021 г. Уговореният ГПР бил в размер на 49,88 %.
Съгласно клаузата на чл. 6 от договора страните се споразумяват, че договорът за
кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения - банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 23 от Общите условия към договора
за кредит, като съобразно чл. 8 от договора в случай, че не предостави договореното в чл. 6
от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 23 от ОУ към договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 662,29 лева, с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 1 към договора.
Приет е и погасителен план към договора, в който са посочени падежните дати за
заплащане на погасителните вноски по договора, както и техният размер.
По делото е изслушана и приета без възражения на страните ССчЕ, която съдът
кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена, освен в частта с извършените
аритметически пресмятания на погасените чрез плащане суми. Съгласно заключението на
вещото лице приложеният по договора за кредит ГПР е в размер на 49,88 % и е изчислен на
база уговорената възнаградителна лихва, която възлиза на 40,05 %. Експертът е посочил, че
плащанията по договора са в размер на 184 лева и с тях е погасена възнаградителна лихва в
размер на 14,02 лева и неустойка в размер на 169,98 лева, алтернативно е посочено, че
плащането би могло да се съотнесе за погасяване на възнаградителната лихва в размер на
113,71 лева и част от главницата в размер на 70,29 лева. При така определените суми
експертът е достигнал до извод за непогасена сума за главница в размер на 1686,29 лева.
Съдът намира, че се касае за техническа грешка при аритметическото пресмятане на сумите,
доколкото пълният размер на главницата е 1800 лева, от която сума са извадени платените
70,29 лева, което уравнение дава 1729,71 лева, а не както е отразено в заключението 1686,29
лева. Предвид това в тази част заключението не следва да се кредитира.
3
Други относими доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1
ЗПК, вр.с. чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил с ответника процесния договор за кредит, в който се съдържа атакуваната клауза,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 662,29 лева при неосигуряване в 3
дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант
или банкова гаранция, както и че същата е нищожна на сочените в исковата молба
основания.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при
сключването на договора са спазени императивните правила на ЗПК, или че клаузата е
индивидуално договорена.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Освен това,
предвиденото за заемателя задължение в чл. 6 от договора за представяне на обезпечение е
трудно изпълнимо.
Не на последно място, видно от представения погасителен план, още със сключването
на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите
месечни вноски. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността за
изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл.6 от договора, поради което в
договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.
4
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне
на обезщетение. С оглед извода за нищожност поради противоречие с добрите нрави, съдът
не дължи да изследва наличието на останалите наведени от ищеца твърдения за нищожност.
Предвид това предявеният иск следва да се уважи, като се прогласи нищожността на
клаузата, предвидена в чл. 8 от Договора за потребителски кредит № .......
По насрещния главен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение,
възникнало по силата на процесния Договор за потребителски кредит № ......; кредиторът да
е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия кредит; уговореният
начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на
кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил претендираните суми.
Както се посочи и по-горе, страните не спорят, че на 23.04.2021г. между тях е
сключен Договор за потребителски кредит № ....... Ответникът не оспорва представените
писмени доказателства, поради което и съдът приема за доказан факта, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит от 23.04.2021г.,
по силата на което заемодателят е предоставил на ответницата по насрещния иск кредит в
размер на 1800 лева, който последната се задължила да върне ведно с уговорената
възнаградителна лихва в срок до 30.07.2021г. Следва да се отбележи, че нищожността на
клаузата на чл. 8 от договора, до какъвто извод достигна съдът по главния иск, в случая по
арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД не влече нищожност на целия договор, тъй като сделката би могла
да бъде сключена и без уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение. На
следващо място, при служебно извършена проверка за действителност на съглашението,
съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
ГПК, към които препраща императивната норма на чл. 22 ЗПК.
Няма спор, че задължението на ответницата да върне сумата не е изпълнено, а това се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В случая ищецът по
насрещния иск обосновава изискуемостта на вземането с настъпването на крайния падеж
съгласно приложения погасителен план, който е настъпил на 30.07.2021г. – преди
предявяване на насрещния иск. По тази причина така предявеният иск е основателен и
следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изводите за основателност на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на иска, предявен в условията на
евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото с право на разноски разполагат и двете страни.
По главния иск на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски за държавна такса в размер на 50 лева. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие ищцата е уговорила безплатна правна помощ с адв.
Д. М., поради което на основание чл.38,ал.2 ЗА в полза на адв. М. следва да се присъдят 300
лева.
По насрещния иск на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника /ищец по
насрещния иск/ следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 133,83 лева и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 50 лева предвид
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от процесуалния
представител процесуални действия /изготвяне и депозиране на насрещна искова молба/.
5
Съдът констатира, че ответникът не е внесъл постановения с определение от
28.04.2022 г. депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, а същевременно
сумата е платена на вещото лице от бюджета на съда. Ето защо на основание чл. 77 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати сумата от 400 лева по сметка на СРС.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата, предвидена
в чл. 8 от Договор за потребителски кредит № ......, сключен между Р. И. Ч., ЕГН:
********** и „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ..... предвиждаща заплащането на неустойка в размер
на 662,29 лева при неосигуряване в 3 дневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция.
ОСЪЖДА на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД Р. И. Ч., ЕГН:
********** да заплати на „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ..... сумата в размер на 1 729,71 лева,
представлява непогасена главница по падежирали вноски по Договор за кредит №
....../23.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на насрещната
искова молба – 15.11.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ....., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
Р. И. Ч., ЕГН: ********** сумата от 50 лева – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ....., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. 78,ал.1 от
ГПК да заплати на адв. Д. В. М., ПлАК, сумата от 300 лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. И. Ч., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК да заплати на
„ФИРМА“ ООД, ЕИК: ..... сумата от 183,83 лева – разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ....., на основание чл. 77 от ГПК да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 400 лева – разноски за експертиза.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6