Решение по дело №1088/2019 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 763

 

гр. Плевен, 18 декември 2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  Елка Братоева

                                                                                      Ралица Маринска

 

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Нанка Рачева като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1088 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

         С Решение № 220 от 15.05.2019 г., постановено по адм.д. № 2213/2018 г., Районен съд – Ловеч /РС/ частично е уважил жалбата на И.И.Х., гражданин на Република Турция, чрез пълномощника В.М.М., чрез адв.С., като е отменил решение, обективирано в Протокол №30-Г/11.12.1995 год. на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч, гр.Летница, с което е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на наследниците на И.И.Х., б.ж. на с.Горско Сливово, Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч, на следните имоти, находящи се в землището на с.Горско Сливово, Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч, а именно: ниви 28 дка в м.”Локвица”, ниви от 30 дка в м.”Долни поляни”, ниви от 39 дка в м.”Капла Мара”, и е признал правото за възстановяване на собствеността на тези имоти; отхвърлил е жалбата по отношение на имот в м.”Сата бунар” от 32 дка в същото землище, и е  осъдил ОСЗ да заплати разноски.

         Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОСЗ Ловеч, чрез гл.юрк.Н., в която се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че протоколът от ТПС комисия е представен едва в съдебното производство, а срокът за представяне е изтекъл на 12.05.2007 г. съгласно §22 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн., ДВ бр.13 от 2007 г./. Сочи се, че в хода на съдебното производство от ОСЗ е оспорен документ по реда на чл.193 ГПК, но в обжалваното решение липсва произнасяне по оспорването, включително в мотивите на същото. Излагат се доводи, че срещу протокола е била подадена жалба вх.№544/25.11.1997 г., което означава, че е бил известен на наследниците. В заключение се прави искане да бъде отменено съдебното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпило възражение по касационната жалба от И. Х., наименувано ”отговор-възражение“, чрез адв.С.. В същото се изразява становище, че решението е правилно. Твърди се, че Х.не е упълномощавал И. М.К.да обжалва решението, същият не ги е уведомявал за каквито и да са извършени от него действия. Пълномощник е била единствено В.М., а преди това нейният баща М.В.М.. В заключение е направено искане за отхвърляне на касационната жалба и за присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор и от заинтересованата страна М.Х.Г., чрез адв. П.. Със същия е направено искане да се остави без уважение касационната жалба. Твърди се, че решението е подлежало на обжалване, и откриването на ново писмено доказателство в срока на обжалване следва да бъде съобразено. Излагат се доводи, че не е изтекъл преклузивния срок по §22 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото висящите производства е следвало да се довършат по досегашната процедура. Лицето К.не е било упълномощавано да представлява наследниците, поради което не е изтекъл срокът на обжалване. Оспореното удостоверение не е послужило като основа за съдебното решение, поради което не е било коментирано.

В съдебно заседание касаторът ОБЩИНСКА СЛУЖБА „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ЛОВЕЧ – редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба И.И.Х. - редовно призован, не се явява. Представлява  се от адв. С. с пълномощно по делото. Същият прави искане да се постанови решение, с което да се отхвърли касационната жалба въз основа на подробно изложените мотиви и съображения в отговора-възражение. Моли да се потвърди първоинстанционното решение, в което подробно са изложени мотиви по искането за възстановяването и представените доказателства. Претендира присъждане на деловодни разноски.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА М.Х.Г. – редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. П. П. – служебно назначен адвокат от районен съд, която прави искане да се постанови решение, с което да се потвърди съдебния акт на Районен съд – Ловеч, а жалбата  като необоснована да се остави без уважение. Поддържа подробно изложените съображения в представения писмен отговор. Твърди, че доводите и съображенията в касационната жалба не кореспондират със събраните доказателства по делото. Налице са  представени доказателства за собствеността по отношение на претендираните земеделски земи от общия наследодател на страните по делото. Оспорва становището на касатора, че непредставянето на протокола за замяна от 1951 г. пред Поземлена комисия води до извод за незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди, че решението на ПК не е било влязло в сила, обжалвано е в срок и е представен документ, удостоверяващ правото на собственост на общия наследодател. Изразява становище за неоснователност на възражението,  че към преписката на Поземлената комисия имало представена жалба от лицето К., тъй като това лице няма пълномощно от действителните наследници на общия наследодател. Сочи, че действително в преписката има приложена обратна разписка за връчване на решението на Поземлената комисия, но в тази обратна разписа няма име на лице, което е получило тази разписка,  нито е посочено задължение това решение да бъде връчено на действителните наследници.  В заключение прави искане решението на РС- Ловеч да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че направените възражения са в противоречие с разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не изтекъл срока за обжалване на решението, обективирано в протокол от 11.12.1995 г., тъй като доказателства за връчването му има едва от 23.02.2018 г. Счита за неоснователни доводите на касатора, че РС- Ловеч не е имал право да се произнася по възстановяване правото на собственост върху претендираните земеделски земи и се позовава на разпоредбата на чл. 14, ал. 3, изр. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в която изрично е предвидено, че съдът решава спора по същество. Изразява становище за неоснователност на направеното с касационната жалба оплакване за обстоятелството, че според касатора съдът неправомерно се е позовал на представеното по делото удостоверение на ПК от с. Горско Сливово, тъй като макар и такъв документ се споменава в съдебното решение, видно от мотивите на районния съд в Ловеч същият е основал решението си, с което е признал право на собственост не на това писмено доказателство, а на протокол от 10.10.1951 г., какъвто документ изрично е предвиден сред документите посочени в чл. 12, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи като допустими за доказване право на собственост. С оглед на това прокурорът счита, че следва да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди решението на Районен съд - Ловеч като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По жалбата на И.И.Х., гражданин на Република Турция, чрез пълномощника В.М.М., чрез адв.С., срещу решение, обективирано в Протокол № 30-Г/11.12.1995 год. на ОС ”Земеделие”- гр. Ловеч, гр.Летница, първоначално е било образувано дело № 428/2018 на РС-Ловеч. С решение № 336/18.07.2018 г. РС частично е уважил жалбата, и е осъдил ОСЗ да заплати разноски. Решението е било обжалвано пред Административен съд - Ловеч, който с решение № 219/30.10.2018 г. по дело 206/2018г. е отменил решението и върнал делото за ново разглеждане на друг състав. На РС е указано да конституира всички заинтересовани страни, да попълни делото с всички необходими доказателства и да извърши проверка на допустимостта на жалбата, като провери дали отказът е съобщен на наследниците.

След отмяната е образувано адм.дело № 2213/2018 на РС- Ловеч. По същото е постановено определение № 1602/26.11.2018 г., с което производството е прекратено. РС е приел, че решението е било известно на наследниците към датата на подаване на жалба от И. М.К.-25.11.1997 г., а жалбоподателят е бил осведомен за отказа за възстановяване на собствеността още през 1996 г., видно от представен списък на изпратени препоръчани писма от ПК- Летница. С определение № 42/21.12.2018 г. по адм.д. № 286/2018 Административен съд- Ловеч е отменил това определение, като е приел, че РС не е изпълнил дадените му указания с решение № 219/30.10.2018 г. по адм.дело № 206/2018 г. Посочено е, че липсват доказателства И. М.К.да е бил наследник на общия наследодател или пълномощник на жалбоподателя. Списъкът с изпратените препоръчани писма не доказва съдържанието им, нито факта на получаването му от М.В.М..

По адм.дело № 2213/2018 г. на РС Ловеч е постановено посоченото по-горе Решение № 220 от 15.05.2019 г., срещу което е подадена касационната жалба от ОСЗ. Доколкото Административен съд- Ловеч не е могъл да сформира състав, с определение № 12398/18.09.2019 г. по адм.д. № 10377/2019 г. на ВАС делото е изпратено на настоящия съд.

РС по адм.дело № 2213/2018 г. е приел за установено от фактическа страна следното:

Решението, обективирано в Протокол № 30-Г/11.12.1995 год. на ОС ”Земеделие”- гр.Ловеч е получено на ръка на 23.02.2018 год. от В.М.М., видно от извършената заверка, а жалбата на И.И.Х. *** е подадена чрез административният орган – ОС ”Земеделие”- гр.Ловеч с вх. № РД-05-162/07.03.2018 год., в който смисъл РС е приел, че е спазен законният 14-дневен срок по смисъла на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и жалбата е допустима за разглеждане. Искането на представителя на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбата, не е споделен от РС, тъй като в производството задължение на административния орган е да докаже как и по какъв начин е съобщено постановеното решение на наследниците на общия наследодател, за да имат те възможност да го обжалват пред съда в законният 14-дневен срок. Доказателства в тази насока по делото не са представени, въпреки указанията, дадени от съда, в изпълнение задължителните указания, дадени от касационната инстанция с Решение №219/30.10.2018 год. по к.а.д. №206/2018 год. и Определение № 42/21.12.2018 год. по ч.к.а.д. № 286/2018 год., двете по описа на Адм.съд- гр.Ловеч. Позоваването, че лицето И. М.К.е подал до ПК- гр.Летница жалба вх. № 544/25.11.1997 год. против отказа по преписка № 4924 срещу Протокол №30-Г/11.12.1995 год. на ПК-гр.Летница, на основание чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ, което удостоверявало, че решението за отказ е било известно на наследниците на И.И.Х., в случая е ирелевантно, защото това кои са законните наследници на общия наследодател се доказва от удостоверението за наследници на починалото лице. Видно от представеното като доказателство по делото удостоверение за наследници изх.№ 0018/16.01.2019 год. на населено място- с.Горско Сливово, Община- гр.Летница, Област- гр.Ловеч е, че И.И.Х. е б.ж. на с.Горско Сливово, починал на 20.01.1978 год., като след смъртта си е оставил за свои единствени законни наследници един син - жалбоподателя по делото И.И.Х. и една внучка М.Г.Х. /дъщеря на починалия му на 01.05.1997 год. син Г.И.Х./, която е конституирана като заинтересована страна по делото. Следователно след като само това са законните наследници на И.И.Х., единствено те са и заинтересовани на обжалват решението на административния орган, ако не са доволни от него. Административният орган не е представил доказателства за обстоятелството уведомени ли са тези две лица за процесното решение и по какъв начин е станало това, поради което според настоящия съдебен състав подаването на жалба до ПК- гр.Летница от трето лице, за което няма данни да е пълномощник на наследниците е изцяло ирелевантно за спора и не може да доведе до преклудиране правото на жалба на правоимащите.

На името на общият наследодател на жалбоподателя и заинтересованата страна е издадено удостоверение на Кметска поземлена комисия с. Горско Сливово при Община- гр.Летница, от което се установява, че на партиден № 10-Прот.10-8 по описа, декларацията на полските имоти на ТКЗС- с.Горско Сливово лицето И.И.Х. притежава следните зем.земи, находящи се в землището на с.Горско Сливово: нива от 28 дка в м.”Локвица”; нива от 30 дка в м.”Долна поляна”; нива от 39 дка в м.”Капла Мара” и нива от 32 дка в м.”Сата бунар” или всичко площта на имотите е 129 дка.

Именно за тези четири имота е подадено и заявление вх.№ 4924/2.06.1992 год. от Х.Х./И.И. М./, с адрес по местоживеене гр.Измир, като наследник на И.И.Х., с който съгласно чл.10, чл.11 и чл.12 от ЗСПЗЗ и чл.13 от ППЗСПЗЗ е заявил желанието си пред Общинска /кметска/ ПК-с.Горско Сливово, да му бъде възстановена собствеността върху зем.земи в землището на с.Горско Сливово, Община- гр.Летница, Област- гр.Ловеч, което заявление показва, че е спазен срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за подаване на заявление пред административният орган.

Последвало е произнасяне на ОС ”Земеделие”- гр.Ловеч, гр.Летница, с решение, обективирано в Протокол № 30-Г/11.12.1995 год., с което след като е разгледана преписката по заявление вх.№ 4924/02.06.1992 год. и представените писмени доказателства от И.И.Х. за възстановяване правото на собственост на наследниците на И.И.Х.., б.ж. на с. Горско Сливово, Община- гр.Летница, Област- гр.Ловеч по удостоверение за наследници № 1346, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: ниви от 28 дка в м.”Локвица”, ниви от 30 дка в м.”Долни поляни”, ниви от 39 дка в м.”Капла Мера” и ниви от 32 дка в м.”Сатъбунар”. Мотивът за отказа е, че няма емлячна партида на И.И.Х..

Пред РС, за да докаже правото си на собственост върху процесните имоти, жалбоподателят се позовава на Протокол за извършените замени на полските имоти на кооператорите, включени в кооперативните блокове на ТКЗС от 10.10.1951 год., видно от който е, че в т.10 И.И.Х. от с.Горско Сливово, Павликенска околия притежава ниви на м.”Локвица”, парцел № 39-а от 28 дка и ниви на м.”Долни поляни”, парцел 017-1 от 30 дка или общо 58 дка, категория трета с единична оценка 13 000 лева на дка или обща сума 754 000 лева и получава ниви на м.”Камена поляна” от пето поле № 40-8-5 на 12-то сеитбообращение от 40 дка и ниви в м.”Пескинята”, поле пето, № 40, южна част от 18 дка или общо 58 дка, категория трета с единична оценка 13 000 лева на дка или обща сума 754 000 лева. Ниви на м.”Капла мара”, парцели № 6-б-3 от 20 дка № 6-б-2 от 30 дка; № 6-а-4 кв.м.”Черна вода” от 21 дка или общо 71 дка, категория трета с единична оценка 13 000 лева на дка или обща сума 923, 000 лева, а получава ниви на м.”Капла мара” от поле второ № 21-8-аа от 39 дка и ниви на м.”Сата Бунар” от полу пето-45-2 от 32 дка или общо 71 дка на 12-полното сеитбообращение, категория трета с единична цена 13 000 лева на дка или обща сума 923 000 лева.

Така представения  Протокол от 10.10.1951 год. РС е приел за годно писмено доказателство по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, удостоверяващо по безспорен начин правото на собственост върху процесните земеделски земи, притежавани от наследодателя на жалбоподателя, като съгласно чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ правото на собственост се възстановява в полза на собствениците или техните наследници върху зем.земи, които те са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС. Имайки предвид факта, че се касае за Протокол за извършени замени, извършена по реда на ЗТПС, който е отменен, то съдът намира, че в конкретния казус приложение следва да намери текста на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и правото на собственост върху имотите се възстанови върху тези имоти, които наследодателя на жалбоподателя е притежавал преди извършване на замяната. Правилника предвижда изключения единствено при извършено застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, каквито доказателства по делото не са представени. Единствено в тази хипотеза, замяната остава в сила. Затова и при спазване на изискванията на цитирания по-горе текст от ППЗСПЗЗ, съдът е счел, че следва да възстанови правото на собственост върху заявените в срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ имоти: ниви в м.”Локвица” от 28 дка, ниви в м.”Долна поляна” от 30 дка, ниви в м.”Капла мара” от 39 дка и ниви в м.”Сата бунар” от 32 дка, като в случая съдът съобразява площта на имотите, съгласно подаденото пред административния орган заявление. За имота в м.”Сата бунар” от 32 дка пред РС жалбоподателят не е представил доказателства, обосноваващи приложението на текста на чл.18з, ал.3, пр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ, което е дало основание на РС да приеме, че по отношение на този имот, замяната не е останала в сила и не е произвела действие, респективно неговият наследодател не е собственик на този имот.

Въз основа на тези мотиви РС постановил посоченото по-горе съдебно решение.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи по наведените касационни основания:

РС не е изпълнил изцяло указанията на касационната инстанция при първоначалното разглеждане на делото. Същият не е съобразил доказателствата относно връчването на процесното решение, като така е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

Жалбата пред РС е подадена от адв.С., упълномощен от В.М.М. /пълномощни на л.л. 35, 36 от адм.дело № 428/2018г./. Самата В.М.М. е упълномощена от И.И.Х. с пълномощно, приобщено /заедно с превода/ на л.л.15-22 от адм.дело № 428/2018 г., с дата 19.07.2017 г. На л.7 от адм. дело № 428/2018 г. е приобщена „доброволна покана“ от В.М.М. до началника на ОСЗ, в която същата действа от името на И.И.Х.. В същата покана се сочи, че е подадено заявление № 4942/02.06.1992 г. за възстановяване на земи - нива от 28 дка в м.”Локвица”; нива от 30 дка в м.”Долни поляни”; нива от 39 дка в м.”Капла Мера” и нива от 32 дка в м.”Сатъ бунар”. Заявява се и следното: “Направено е искане от 18.04.2017 г. по същия въпрос до ОСЗГ-Ловеч да бъде връчено съответното решение /протокол/. Получен е отговор по същото искане, с което е отговорено, че е отказано възстановяване на гореописаните земи на общия им наследодател и отново постановеното решение не е връчено на наследника.“ На поканата е поставена дата от М. - 10.10.2017 г.

Видно от така изпратената доброволна покана от редовно упълномощен представител на жалбоподателя, най-късно на 10.10.2017 г. на същия, а следователно и на жалбоподателя е било известно, че е постановен отказ по направеното искане за възстановяване на описаните земеделски земи. Срокът за обжалване тече от получаване на съобщението за съдържанието на издадения административен акт. Няма пречка, когато съобщението представлява връчване на препис от акта, този срок да тече от датата на връчване на преписа. Но когато е налице съобщение, в което се съобщава съдържанието на акта, срокът за обжалване тече от датата на това съобщаване, а не от последващата дата, на която е връчен препис от акта. След като най- късно на 10.10.2017 г. съдържанието на акта е било известно, това е датата, от която тече срокът за обжалване. Връчването на препис на 23.02.2018 г. не дава възможност за нов срок за обжалване. С оглед на този факт подадената на 07.03.2018 г. жалба е подадена след срока за обжалване, като е просрочена с над пет месеца. Дори да се приеме, че в съобщението не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, и е приложим чл.140, ал.1 от АПК, подадената жалба отново е просрочена. Като е разгледал просрочена жалба, РС е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а жалбата на И.И.Х. да се остави без разглеждане. Съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът следи служебно за допустимостта на решението.

С оглед недопустимостта на жалбата, поставила началото на съдебното производство, съдът не следва да се произнася по твърденията на страните.

При този изход на делото са основателни претенциите на ответника за присъждане на разноски. Следва на ОСЗ Ловеч да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение с оглед своевременно направеното искане - преди последното съдебно заседание. Административното дело е без определен материален интерес. Доколкото упълномощеният юрисконсулт се е явявал в о.с.з. по делото пред РС, но делото не е с особена фактическа или правна сложност, следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.24 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 220 от 15.05.2019 г., постановено по адм.д. № 2213/2018 г. на Районен съд – Ловеч и вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.И.Х. срещу решение, обективирано в Протокол №30-Г/11.12.1995 год. на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч, гр.Летница.

ОСЪЖДА И.И.Х. да заплати на ОС”Земеделие”-гр.Ловеч сумата 100 /сто/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                        

                                                                                        2.